:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Киев отказва много по-евтините донбаски въглища
Одобрявате ли действиета на вицепремиер Валери Симеонов в морските ни курорти?
Да, категорично
Да, Симеонов е прав, макар и действията му да са груби
Не. Симеонов може и да е прав, но действията му са неприемливи
Не, категорично. Това е недопустим държавен натиск
Нямам мнение
Резултати
Протестиращи разрушават паметник на военен от силите на Конфедерацията в град Дърам, щата Северна Каролина
СТАТИСТИКИ
Общо 344,659,538
Активни 1,173
Страници 82,715
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Маска*

Калин Донков
По Заговезни от Лиеж се завърна Герман Ковачев, внук на преводачката Марта Ковачева, която някои паметливи литератори ще си спомнят без усилие. Когато като млад поет подпирах дърветата около "Бамбука", Александър Миланов ме запозна с тази очарователна старица, която любезно ми поиска няколко стихотворения; имала нещо предвид. Марта правеше подстрочници от българска поезия и ги пращаше на своя приятелка от Сорбоната. Казваха, че някои от тези преводи излизали във френски вестници. Обещах стихотворения, но повече не я видях. Дойде да ги вземе Герман, ученик в униформа, срещнахме се в самата сладкарница и той ме черпи коняк с бучка захар и резенче лимон в чашата.



Такова беше времето - конякът вървеше с лимон и захарче, а в "Бамбука"седяха богове на поезията. Иван Пейчев кимна от съседна маса и прати поздрави на баба му. На мен не каза нищо, но от тогава се поздравявахме.



Когато преводите излязоха, Марта вече не беше жива. Донесе ми ги Герман - три изрезки, по една вестникарска колонка. Според него преводачката не пращала самите издания, за да не се вижда, че са провинциални. Това бяха още юношески стихотворения, не съм ги включвал в книги, нито съм забелязал как са изчезнали. Сега ги имам на френски, а оригиналите ги няма.

София и тогава беше голяма, но с Герман се засичахме често. По едно време идваше във "Варшава", седалище на студентската ми компания. Появяваше се със страхотни момичета, а после само с едно - бъдещата певица П.Г., която разби сърцето му. След време неканен попаднах на сватбата им в Созопол, тогава такива сватби импровизации бяха на мода. Половината сватбари бяха със сламени шапки. Танцувах с майката на младоженеца, беше по-красива от булката, но много разсеяна, а може би и умислена - през цялото време ме настъпваше. Баща му, архитект по къси панталони, ми довери, че му урежда място в бюрото, където работеше. Бяха дошли в Созопол просто за идеята, но щели да направят официалната сватба в София, да заповядам. Пропуснах я, ако въобще се е състояла...

Разбрах, че Герман е напуснал страната от един вуйчо, с когото също се бях запознал на сватбата. Вуйчото живееше в Поморие, там го и срещнах, рисуваше морски пейзаж по бански. Рисуваше страхотно, впрочем, но пиеше бездарно и вечерта ме потопи в безброй семейни истории, между които и историята с маската.



Герман бил 3-4 годишен, когато за Заговезни му купили евтина маска от папиемаше, каквито, впрочем, купуваха на всички деца по онова време.



За този празник в Европа правят карнавали, а в България през миналия век хората се маскираха, палеха огньове и кошерища, пускаха огнени балони в небето и гърмяха с каменарски взрив. В градчетата възрастните се преобличаха - жените в мъжки, а мъжете в женски дрехи, надяваха копринен чорап на лицето и чукаха по чуждите врати да получат варено яйце или плочка яка като камък халва. Децата получаваха от въпросните маски с образи на животни и кръжаха на глутници из улиците, обвити във врява. (Това продължи, докато продължи, после милицията го забрани: така маскиран всеки можеше да извърши каквото си ще престъпление, а издирваните от властта можеха да се разхождат под носа й без проблем.) Та една такава маска подарили на Герман, сложили му я на лицето и започнали да ръкопляскат и престорено да се ужасяват от него в роднинския кръг. Било му приятно и опияняващо да гледа как всички се плашат и се разбягват, когато се насочи към тях.



Шетал възбуден из стаите, докато се натъкнал на едно стенно огледало. И писнал ужасен. Пред него стоял зъл, опасен, безмилостен звяр, който нямал намерение да прощава. Вълк, по-страшен от всяка илюстрация, жесток и кръвожаден, издебнал го в безгрижен час. Не знаело, детето, че това е маска, която може да свали.



Не се сетили и възрастните да действат незабавно. Когато все пак съобразили, Герман бил разбит, неутешим, изчерпан от преживяното. Случката останала в семейната памет и към нея се отнасят съвсем сериозно и днес. Има нещо повече в нея, затова.

Сутринта, надвивайки махмурлука, вуйчото ми разказа още нещо. Любовта на Герман към певицата П.Г. била огнена и възвисена, вдъхвала завист и страхопочитание. Но не задълго. Скоро след сватбата младоженката се оттеглила. Обяснила, че този брак не й помага. Пристанала на високопоставен функционер. Свалила маската. Но от това не станало по-добре. По-лошо станало. "Хищница - рече пейзажистът. - Този път вълкът беше под маската. И все на Герман..."

Избягал през Югославия. Минал границата в някакъв пущинак. Вуйчото каза: "Разкара се. Отряза като с нож." Тогава не разбрах: как така ще се... разкараш от изневяра, от раздяла, от разочарование? От обида, от предателство, от гняв? Или от сълза? Да ги оставиш, но как? Оказва се, че можело.



В кафенето Герман работил, докато си довърши следването. Това ми обясни помориецът, като се прибра. Добре бил там, проектирал, пътувал. Не пишел на никого тук, за да не ни злепоставя.



В наши дни архитектът си идва и понякога именно по Заговезни - в чест на онази маска. Несъмнено това е особен знак в живота му. Ходи по гробища, по изложби и се черпи с приятели. Първия път ми каза: "Мислех, че маските са свалени." После свикна.

Завидях му. Някои могат...



----------------------------

*Тук има пропуснати и променени имена.

14
4137
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
16 Март 2017 19:51
16 Март 2017 20:24
Нищо не е свалено, еле пък маските. А някои не се и връщаха, знаеха добре приказката за вълка, ние разбрахме
по -късно.
16 Март 2017 20:51

-------------
Сайтът на Генек
16 Март 2017 21:33
Маската сега е по-грозна от колкото я помня, но ЛИЦЕМЕРИЕТО! Беше задушаващо, а сега е вонящоубийственно.
17 Март 2017 00:24
Е, лицимерието е под Маската. На "демокрацията"...

А написаното е много силно, може даже да пробие през маските над душите.

Благодаря* Авторе.

--------------------------------
* Без ръчички тук от мен, струват ми се неподходящи и слаби, а нещо по-силно - не виждам в емотиконите...
17 Март 2017 12:11
Много хубаво.
Малко недовършено ми се видя.

Герман* не е единственият, който е заминал поради тежко разочарование от уж близък човек. Отблъснат от грозната разлика между истинското и фалшивото лице.
Заминаха мнозина. Можеше да се очаква, че там ще отнесат и белезите от травмата. Че ще страдат от маската, която ще им наложи чуждата среда.
Ама не. Другаде маските са задължителни, но: не са страшни, а са по-скоро приветливи или неутрални. Рационални. Ирационалното подвеждане само за тАрмоз е суперрядкост. Умишлената измама е също сравнително по-рядка, защото си имат изпитани от векове и предавани през поколенията методи за проверка и уличаване, след което няма прошка. Да, досадно е, ама върши работа. При нас е артък забавно. Не всеки издържа на толкоз майтап. Изборът тук или там е избор между игра без правила и такваз със.
17 Март 2017 12:50
Маските вече не се свалят, сменят се.
18 Март 2017 14:52
П. Г.- Поли Генова?
19 Март 2017 11:50
Защо само на „демокрацията„?
Помним и онова лицемерийце което се насади в обществото. Социалистическото общество. До колко това беше естествен процес, или насаден от вън...В края на краищата загубихме Студената война, психологическата война. Войната за съзнанието на хората.
Социализмът успя в изграждането на индустриалната и икономическата база, но се провали в изграждането на съзнанието на новия човек. Произведе индивидуалисти, кариеристи и натегачи. Затова - до следващият път!

Демократите просто подхванаха тази торна почва. С малко усилия върху правилно заложените лостове....ето и сегашното лицемерие. С главно „Л„
19 Март 2017 13:44
хубаво и този път
19 Март 2017 13:47
gluhar4e
16 Мар 2017 21:33
Мнения: 184
От: Greece
Скрий: Име,IP
Маската сега е по-грозна от колкото я помня, но ЛИЦЕМЕРИЕТО! Беше задушаващо, а сега е вонящоубийственно.

а ти глухарче никога ли не си лицемерна, нямаш различни лица, не живеят в теб различни личности?
щото ако е така си единствена в света
19 Март 2017 17:09
Не може да съм единственна. Вярвам, убедена съм, че съществуват и много, много други не лицемери.
Да знаеш кой си и какво си, и да го приемеш.
Така се живее по - лесно.
.
19 Март 2017 18:09
Не може да съм единственна


Не си единствена, разбира се. И ти и Lillian съдите за другите по себе си. Това е естествено.
19 Март 2017 19:02

doodle
19 Мар 2017 18:09
Мнения: 663
От: Bulgaria
Не може да съм единственна


Не си единствена, разбира се. И ти и Lillian съдите за другите по себе си. Това е естествено.

прав си, много,много прав
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД