:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Шампионите победиха с 4:0 "Етър" в последния мач от кръга
Срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество ще е в град Дананг
Той се обърна специално към държавния глава Румен Радев с апел за единство
Москва ще намали и вноската си. Причината - тенденциозно отношение
СТАТИСТИКИ
Общо 353,103,493
Активни 681
Страници 21,997
За един ден 1,302,066

Кой преяжда от бюджетната пица

България, Румъния и Гърция са единствените страни в ЕС, които харчат повече средства за отбрана и сигурност, отколкото за образование
Георги Ангелов
В началото на март Евростат обнови данните за бюджетните разходи на всички страни от Европейския съюз, включвайки статистика за 2015 година както за общия обем, така и за структурата на бюджетите на отделните страни - по функции, по икономически елементи, като дял от общите разходи, дял от БВП и т.н. И макар че националните специфики са твърде големи и невинаги се получава пълна сравнимост, тези данни са добра отправна точка за анализ.

Традиционно България е на първо място в Европейския съюз по разходи за вътрешен ред и сигурност. През 2015 г. за тази функция отделяме 2.8% от БВП, което е близо три пъти повече от скандинавските страни и Ирландия. Къде отиват тези пари? Не е за затвори - там харчим колкото средното в ЕС. Не е и за пожарната, където сме малко повече от средното. България е първенец по два вида разходи - за полиция и за съдебна система.



Съдебната система е очевиден фаворит на бюджета



с голям дял на разходите. Защо тогава е под европейски надзор и защо се класираме зле по международните сравнения? Ясно е, че наливането на пари само по себе си не може да реши проблемите в една система. Парите помагат, но са нужни и реформи, които да променят начина на действие на системата. Дори очевадни несъответствия - например това, че повечето съдилища и съдии са в провинцията, а делата са в София и големите градове, не се решават, и огромна част от ресурсите просто се хабят, тъй като финансират и слабо натоварени структури, докато натоварените съдилища се задъхват.

Подобен пример е здравеопазването. През 2005 г. бюджетните разходи бяха под 1.2 млрд. евро, или 4% от БВП, а сега са около 2.5 милиарда евро или 5.5% от БВП - значителен растеж, но без особена промяна в качеството, особено като имаме предвид, че се увеличават и частните разходи за здравеопазване. Като дял от БВП за здравеопазване България изпреварва почти всички нови страни членки, но остава последна по качество в международните изследвания.



Още един пример, че само с пари не става



Има нужда от повече средства, но трябва да се промени и начинът, по който те се разходват.

Около 1/3 от бюджета в България отива за социална политика - при около 40% средно в ЕС. Като дял от БВП България заделя 13.3% от БВП, колкото Естония и Швейцария. Повечето нови членки на ЕС харчат между 10 и 13% за социална политика. Най-ниски разходи има Ирландия, 9.5% от БВП. Франция и Финландия дават около 25% от БВП за социални разходи. Германия е някъде по средата с 19%.

Тук отново се виждат различията в приоритетите, но и в ефективността. Новите в ЕС, които имат да догонват, отдават по-голямо внимание на икономическото развитие, а не на преразпределянето през социалната система. Но и при богатите страни има огромни различия в разходите, без да има особено големи различия в резултатите. С други думи, една държава може да харчи много по-малко от Франция и пак да постигне голям социален ефект. Всичко е въпрос на насочване на ресурсите. В някои страни



достъп до социални помощи имат твърде много хора,



включително богати, което раздува разходите без ефект. В други ресурсите се насочват към най-нуждаещите се и така с малко средства се постига същият социален ефект.

През 2015 г. България и Унгария имат най-висок дял на бюджетните разходи за инвестиции - 6.6% от БВП, следвани от други нови страни членки, Словакия, Естония, Чехия, Румъния. Средно в ЕС разходите за инвестиции са доста по-ниски, около 3% от БВП. Това не е учудващо, тъй като по-изостаналите страни имат нужда от повече инвестиции, за да догонят стандарта на живот на по-богатите - най-видна е нуждата от инвестиции в инфраструктурата, но същото се отнася и за други публични услуги като здравеопазване, образование и т.н. Сериозен дял от публичните инвестиции в България и новите страни - членки на ЕС, се финансират от еврофондовете.

Инвестициите са едни от най-ефективните публични разходи за насърчаване на икономическото развитие. Обаче не е важно само количеството, а и насоката и начинът на харчене. Гърция например е лидер в Европа при покупката на военно оборудване и оръжие, но тези разходи, обичайно за внос, нямат ефект върху икономиката (както се вижда и от дълго продължаващата криза в южната ни съседка).

В България



пример за спорна бюджетна инвестиция е санирането



Да, има социален и екологичен ефект, но когато санирането е безплатно за всички в един блок и при раздути разходи, това не е най-ефективният начин за постигане на целите. Спортни зали, стадиони и други подобни строителни обекти в региони със западаща икономика са също пример за инвестиция, която не е насочена към най-належащите нужди. Нов фонтан, нов тротоар или улично осветление със соларни панели определено е нещо хубаво от естетическа гледна точка, но това ли е най-важното в община с 50% безработица?!

И за държавния бюджет, и за еврофондовете често липсва оценка за това кои инвестиции са най-полезни за дългосрочното развитие на икономиката. Често целта е да се усвои максимален обем средства, вместо да се постигне максимален икономически резултат. Това трябва да се промени. Време е да се отделя повече внимание на планирането на инвестициите.

България, Румъния и Гърция са единствените страни в ЕС, които харчат повече средства за отбрана и сигурност, отколкото за образование. А изследванията показват, че образованието има положителен ефект върху дългосрочния потенциал на икономиката и би било полезно да бъде истински приоритет в бъдещите бюджети. От друга страна, наливане на повече пари без реформи няма смисъл.

За последното десетилетие българският държавен бюджет се е удвоил - от под 9 милиарда евро през 2005 г. до над 18 милиарда евро през 2015 г. С този ръст България е в топ 4 в ЕС - след Естония (113%), Румъния (115%) и Словакия (129%). Средно в Европейския съюз държавните бюджети са се увеличили с около 31% за десетилетие. Най-зле е Гърция с едва 7% ръст за последното десетилетие. Накратко, България е сред държавите, в които разполагаемите бюджетни ресурси се увеличават най-бързо.

Като дял от брутния вътрешен продукт българската държава харчи 41-42% от БВП през последните две години. Подобни нива имат и останалите нови страни членки, докато средното в ЕС е около 47% от БВП. Динамиката обаче е противоположна. Държавните разходи в ЕС постепенно намаляват и се връщат към предкризисните нива от около 44% от БВП, докато



в България държавните разходи се увеличават,



и то значително - от около 33% през 2011 до 42% от БВП само няколко години по-късно.

Най-ниски държавни разходи има в Ирландия - под 30% от БВП. Следват балтийските страни и Румъния с 35-37 на сто. Всички те се развиват добре, а Ирландия е икономическо чудо с най-високи темпове на растеж в Европа през последните години. Най-високи са държавните разходи във Финландия, Франция и Гърция (55-57% от БВП). Гърция е в тежка криза, а Финландия и Франция се развиват изключително бавно.

Като цяло, по-ниските държавни разходи и данъчно облагане благоприятстват за икономическото развитие, докато твърде високият дял на държавно харчене вреди на развитието. Затова и България трябва да внимава с прекомерното увеличение на бюджетните разходи.

Бедните страни, именно защото са бедни, дават приоритет на икономическото развитие, за да могат да забогатеят, докато богатите страни не отдават толкова голямо значение на икономическия растеж, именно защото вече са богати. Затова имат различия в данъчното облагане, дела на бюджетните разходи в икономиката и структурата на бюджета. Страните, които преследват високи темпове на икономически растеж, имат ниско данъчно облагане, ниски бюджетни разходи и структурират бюджета по начин, който насърчава икономиката.



СНИМКА: Юлиян Савчев
Гордостта на ГЕРБ - програмата за саниране на стари блокове е типичен пример за разхищаване на обществен ресурс. Разходите по обновяването на жилищата са високи, контролът е слаб, а санирането е безплатно за всички обитатели на сградата - включително и за богатите, които нямат никаква нужда от държавна помощ.
6
3666
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
15 Март 2017 19:45
Ефект: нито отбрана, нито сигурност, нито образование.
15 Март 2017 21:03
е, богатите не живеят в панелки
16 Март 2017 04:53
Хубаво е да се намалят държавните харчове! Как може да стане? Като се спре с назначената икономика, която чака на обществени поръчки! Като се върнат общинските фирми, които ще поддържат инфраструктирата постоянно, вместо всичко да се скапе тотално и после да ни струва милиони да го обновим и то некачествено. Естествено с начислените печалби за определени тарикати. В Бг реален бизнес почти не се прави! Всеки умник гледа да се закачи за лошата държава..?! А е време с това да се престане. Целия капацитет да бъде насочен към развитието на производство, технологии и др., към износа на продукция и то Бг, за да може реалните пори в обръщение да се увеличават, вместо да намаляват. И да има постоянни работни места. С добри доходи. Защото в момента я караме само на помощи от ЕС, кредити и разни далавери. Но скоро парите от ЕС ще секнат! И няма да има с какво да се поддържат стадионите, градинките, площадите, булевардите. Приказките за образованието вече ни дотегнаха. Имаме бол университети, които бълват ненужни висшисти като се търсят строителни работници, продовачи и сервитьори. Професии, които изискват по-скоро умения, отколкото голямо учене. Бълват икономисти и няма икономика читава. Бълнат юристи, а няма правосъдие. Това е вид скрита безработица и хранилка за определени персони. Образованието ще се оправи тогава, когато се роди нормалния бизнес, който има нужда от хора и знае да ги обучи и задържи. А сегашния, който е виснал на държавата, се ядосва, когато тя харчи за нещо, защото иска всичко да е за него.
16 Март 2017 09:12
Ясно го е казал Жоро Ангелов!
Жалко е само, че политиците ни не "увират" за тези неща, особено като минат изборите!
16 Март 2017 14:15
Ясно го е казал Жоро Ангелов!
Кое е точно казаното?
През 2015 г. за тази функция отделяме 2.8% от БВП, което е близо три пъти повече от скандинавските страни и Ирландия.
Първо, ако бяхме толкоз над другите държави, нямаше да ни притискат с искането за 2% от БВП за "отбрана и сигурност". Второ, дефиницията "сигурност" не е пазарен обекти, което позволява на пишман-икономисти да я разтягат в произволно измерение, в случая "правосъдна система" (и яко пропуска разходите за справяне с нарушителите на държавната граница, наричани от правните лумпени "бежанци" ); Трето, разходите, преките разходи за сигурност според държавния бюджет са:
- 1.08 млрд. лв. за Министерство на отбраната;
- 1.234 млрд. лв. за Министерство на вътрешните работи;
До тук 2.9% от БВП, с бюджета на съдебната власт (565 млн. лв.), на Министерство на правосъдието (233 млн. лв.), на Народното събрание (56.6 млн. лв.), стават 3.75%. Освен това има 3 млрд. лв. държавна субсидия за изплащането на пенсии и здравни осигуровки на ранните пенсионери от сферата на сигурността (военни, полицаи, следователи, прокурори, съдии, общо към 230 хил. души или 10% от всички пенсионери).

1. Предоставени трансфери за: 10 978 919,9 хил. лв.
1.1. Общините 2 881 352,5
1.2. Държавното обществено осигуряване 4 723 575,8
1.3. Националната здравноосигурителна каса 1 158 086,0

Като се отчете и вноската към ЕС от 992.5 млн. лв., общите разходи за сигурност надхвърлят 7 млрд. лв., почти 9% от БВП.
Четвърто, на този "мозък" Ангелов сравненията са му абсолютно неадекватни, сякаш никога не е отварял географски атлас - Ирландия е остров (граничи със себе си, Северна Ирландия от Обединеното кралство). Дори "полуостровите", Скандинавския (собствено производство за малобройна армия) и Балканския (военните разходи на Гърция за внос) са коренно различни по отношение на "сигурността и вътрешния ред".

Подобен пример е здравеопазването. През 2005 г. бюджетните разходи бяха под 1.2 млрд. евро, или 4% от БВП, а сега са около 2.5 милиарда евро или 5.5% от БВП - значителен растеж, но без особена промяна в качеството

Че е "подобен пример" на неадекватен анализ, е така. Но:
- бюджетните разходи и преди и сега са под 1.2 млрд. лв (виж по-горе субсидията), дори не е евро.
- разходите за здравеопазване (бюджетните са само една трета) сега наистина са около 2.5 млрд. евро, от които 1.5 млрд. евро са за лекарства и хранителни добавки (по IMS)
- има три особени промени на качеството на здравеопазването:
-- населението намалява ускорено - от 38 хил. души годишно през 2005 г. към 60 хил. души през 2016 г.;
-- след здравната реформа (1998-2002 г.) броят на инвалидите се упетори (от 127 хил. души на 640 хил. души) за десет години и се върна на 440-480хил. души след Дянковото замразяване на пенсиите;
-- появиха се "честни частни" пазарни субекти - 16 здравни застрахователни дружества (изключени от пазара, опс от Рамковия договор) и частни болници. През 2006 г. в България е имало 54 частни болници (числото на държавните или общински болници е 270), сега, 2015 год. са удвоени, 104 частни от общо 348 болници с 52 хил. легла. 62% от тези търговски дружества са пред фалит. За причините на задлъжняване не мога да кажа нищо конкретно, защото заплатите на управителите на дружествата са търговска тайна; прехвърлянето на "активи" (консумативи и инвентар) от болница в частни кабинети е данъчна тайна; изплащането на космически хонорари за консултации са лекарска тайна. Нищо, че тия тайни се финансират обществено и открито - моята вноска, 208 лв. месечно, не зная къде и за какво отива (когато стъпя в болница, плащам отделно от тая "данък" всички разходи - от паркинга, през лекарствата до консумативите).

Социалната политика (порите следват когото си искат) и "инвестициите" (в огради и замазки) са други бозаджийски сравнения на "мозъка" Ангелов. А тия изсмукани от пръстите 42% от БВП разходи на държавата така и не уточнихме с Rki, защо в консолидирания държавен бюджет (22 млрд. лв. държавен бюджет + 6 млрд. лв. вноски към НОИ + 2.5 млрд. здравни осигуровки= 31.5 млрд .лв. или 39% от БВП) влизат пенсионните и здравни вноски към НОИ и НЗОК, а се изключват вноските към частните пенсионни, застрахователни и здравно-застрахователни дружества. Да не говоря, че други мозъци, Йордан Христосков и Иван Нейков, се скъса да лъжат, че осигурителните вноски били "наши пари", на гражданите, а не на държавата.
16 Март 2017 17:26
Аполитичен, прочетох внимателно и с интерес твоя постинг.
Не разбрах обаче с кого спориш - с автора, или със себе си
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД