:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Той призова репортерите да осигуряват точна, пълна и вярна информация
Целта на терористичната атака била Казанската катедрала в Санкт Петербург
СТАТИСТИКИ
Общо 360,834,652
Активни 657
Страници 29,987
За един ден 1,302,066

Въпреки съпротивата на ректорите промените във ВУЗ трябва да продължат

Служебният министър на образованието демонстрира характер срещу бойкота на университетите, уплашени, че губят държавно финансиране
БГНЕС
Ако иска да получи широка подкрепа за предлаганите промени, проф. Денков ще трябва да даде изчерпателни анализи университет по университет
Реформата във висшето образование започна миналата академична година и всяко спиране ще означава връщане на изходна позиция. В последните дни наблюдаваме неистови опити да се блокира работата по два ключови проблема на системата: небалансираният прием, който бълва безработни висшисти, и масовото производство на титли, които съвсем загубиха цената си.

Миналата година държавата за първи път сериозно се намеси в субсидирания от нея прием на студенти и намали местата, особено в масовите специалности с пренасищане на кадри като икономика, администрация и управление, право и др. За първи път финансирането започна да се определя не само от пожеланите от вузовете бройки, каквато беше дългогодишната практика, а от качеството на обучението в съответното висше училище, от научната му дейност, реализацията на завършилите и др. Целта беше да бъдат орязани слабите и нетипични за университетите специалности, разширили неоправдано системата, за сметка на по-качествените и нужни на икономиката. Очакваше се свиването при икономиката например да е почти с две трети, но се оказа, че ударът не е толкова драстичен поради това, че държавата реши да компенсира университетите, позволявайки им да приемат в платено обучение толкова студенти, колкото им е орязала.

За предстоящата година обаче е планирано кранчето да секне. Такова поне е намерението на служебния просветен министър проф. Николай Денков. Предложението му, което вчера получи благословията на МС, е план-приемът занапред да се определя на базата само на приетите през предходната година държавно субсидирани студенти. През м.г. той бе въз основа и на приетите в платено обучение младежи -



"реверанс", позволил на вузовете



да смекчат планираните загуби. Идеята е този път да се стигне докрай.

За доста университети промяната ще е доста болезнена. Ректорът на Стопанската академия в Свищов например не без основание се разтревожи, че в рамките на 2 г. приемът му ще бъде намален с 50%. Университетът е специализиран в икономическата област - предлага обучение само в направленията икономика и администрация и управление и подобно свиване за него може да се окаже доста травмиращо. За рязко намаление на бройките (все още точните разчети не са ясни) в университет "Проф. Асен Златаров" алармира и кметът на Бургас Димитър Николов. От 63 предложени места за студенти в специалност "Здравни грижи" одобрените били едва 9. В специалност "Туризъм" пък свиването се очаква да е още по-фрапиращо - от 320 на 88 бройки.

Всъщност предложените промени почти разделиха университетите на софийски и такива от провинцията. Сред най-ощетените действително ще са група от 6-7 висши училища от Североизточна България - Русенският университет, Великотърновският, Шуменският, Икономическият университет във Варна и др. Какви ще са конкретните щети за тях е трудно да се прогнозира, но очевидно ще са сериозни, имайки предвид отпора, който бе организиран срещу предложените промени. На последния Съвет на ректорите университетските шефове почти бойкотираха министъра си и до последно настояваха промените да се отложат с година. Претекстът, че сега е време разделно, няма работещ парламент и не е уместно да се правят резки стъпки, не е особено състоятелен, имайки предвид, че заложените сега промени са отдавна записани като ангажимент на държавата в стратегията за развитие на висшето образование, както и в закона за висшето образование. И двата документа са единодушни, че финансирането "на калпак" трябва да бъде постепенно заменено със субсидиране според качеството. Висшите училища бяха запознати с предстоящите промени още м.г. и да се твърди, че са им представени набързо и в последния момент, когато вече са си планирали бройките, преподавателите и т.н., е некоректно.

Факт е, че университетите ще бъдат изправени пред сериозни проблеми и може да се наложи закриване на специалности, сливане на факултети, та дори и на висши училища. Но нали тъкмо това бе целта на "оптимизирането на системата"? Нали всички сме единодушни, че не може в България да има 51 вуза,



повече от 48-те университета в 80-милионна Германия



Нали е ясно, че броят на студентите трябва да бъде ограничен, за да има здравословна конкуренция и истинско качество, а не половината завършили висшисти да стоят безработни?

Още по-вредно е браненето на статуквото в производството на килограм на професори и доценти. Данните са повече от показателни - липсата на единни критерии за заемане на академични длъжности доведе дотам, че в последните няколко години броят на професорите у нас се е увеличил двойно, а доцентите са скочили петкратно. Предложението за въвеждане на минимални национални изисквания бе добутано до второ четене и аха да бъде прието от отишлия си вече парламент, но уви - изборите, падането на кабинета или пък лобитата попречиха това да стане факт. Сега нестабилната политически ситуация отново се използва като алиби от същите лобита, които даже не са пожелали да дебатират промените в закона за академичния състав, по които уж имаше съгласие, на последния Съвет на ректорите.Иронично е, че университетите, които са символ на свободата и инакомислието, са задушили всяка форма на дискусия по закона за развитие на академичния състав. Може би това е и закономерно, имайки предвид поредния пример отпреди седмица как човек може да добави пред името си титлата "доцент" на крехката възраст от 26 г. - ако е дъщеря на декана (в случая на факултета по обществено здраве на МУ-София).

Съпротивата е много силна, но служебното ръководство на МОН няма място за отстъпление. Разбира се, винаги има дискусионни въпроси - например за защитните механизми в някои направления и за регионалния компонент във финансирането на висшите училища, за който има опасения, че може да доведе до нови компромиси с качеството. Образованието обаче е една от малкото сфери, които не могат да чакат редовен кабинет и ново Народно събрание, където все още ги има, кандидатстудентските изпити вече текат, има законови срокове за одобряване и на приема, и на издръжката и всичко това е безспорно в прерогативите на изпълнителната власт, колкото и служебна да е тя. Първата стъпка беше направена вчера с промените в правилата за прием. Това обаче не е достатъчно.

Екипът на проф. Николай Денков трябва твърдо да защити реформата, и то публично - със солидни анализи, дискусии и аргументи. Време е да разберем с детайлни разчети по университети кой колко студенти е загубил или спечелил през първата година от реформата. Защо тази информация не бъде представена на обществото, от което следва да се търси широка подкрепа, а не да се чака тя от единствените несъгласни - ректорите?

Именно тук служебното правителство трябва да прояви смелост, а не в поредицата рокади на висши чиновници, с които явно ще се запомни управлението му. В противен случай опасността нещата да се срутят в една от малкото сфери в държавата, в които започнаха оздравителни мерки, е голяма.
БГНЕС
По-големият проблем за системата са не многото студенти по икономика, а малкото по математика
4
1622
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
15 Март 2017 20:44
Естествено, че университетите от Северна България ще скочат срещу реформата. Тя е насочена срещу тях. Приказките за повишаване на качеството са прах в очите. Който е вътре, знае много добре истинската причина. Заради демографската криза някои университети, които допреди няколко години нямаха проблеми, разбраха какво е да се бориш за всеки кандидат и как само името не е достатъчно да привличаш студенти от другия край на България. И си задействаха лобито, за да си решат проблемите, естествено, за сметка на хинтерланда (т.е. Северна България).

Иначе авторката хубаво прави сравнение с Германия, но като споменава, че има 51 висши учебни заведения в България, удобно пропуска да каже, че 21 от тях са в София. Ако чете, ще се радвам да ми отговори, дали 40% от университетите в Германия се намират в Берлин?

Още един въпрос имам. Защо е хубаво, че на държавните университети в провинцията се забранява платеният прием, докато на частните университети се позволява да приемат платено до пълния си капацитет, независимо от качеството на обучението в тях?
15 Март 2017 21:29
ВНИМАНИЕ | ПОРЕДНИЯ АБСУРД! ТОВА Е ТЕСТ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 5 КЛАС!

Натисни тук
15 Март 2017 22:55
Един факт от поне три десетилетия, който е показателен за равнището на българските вузове - синовете и дъщерите на почти всички български професори и доценти стават студенти в чужбина. Нали се сещате защо?
16 Март 2017 10:45
Крайно време беше държавната субсидия да отива там, където образованието и науката са качествени.
От глупостите на Игнатов обаче, има още да патим. Това недоносче нанесе вреди, които ще оказват въздействието си в следващите 30 години, докато се пенсионира кухата кохорта от измислени доценти и професори по неговия закон.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД