:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Основното им искане е за тройно увеличение на заплатите
СТАТИСТИКИ
Общо 352,770,298
Активни 901
Страници 69,804
За един ден 1,302,066

Село Чавдар - история за неволята и късмета

Еврофондовете помагат, но не дават поминък, твърди кметът ветеран
Центърът на селото е еталон за ползата от еврофондовете.
"Нямаме неподменен водопровод. Нямаме неасфалтирана улица. Гледам хората да са доволни и повечето са доволни", гордо изброява Пенчо Геров, кмет на пирдопското село Чавдар. Обикаляме из общината, която се състои само от едно населено място. Кметът особено настоява да видим детската градина "Щастливо детство", която впечатлява с външен басейн и авангардно оформление. Следват още изненади - училището с изнесена класна стая, спортно-развлекателният център над селото, археологическият парк "Тополница" с останки от някогашно неолитно селище. Въпреки относително топлия ден улиците не са много оживени. Чавдар е на колела - сутрин хората се качват на колите и отиват да работят, вечер се прибират, обяснява Геров.

Селото неведнъж е сочено за пример - най-вече за това, какво може да се направи, ако еврофондовете се използват правилно. "Ако смяташ европейски фондове на глава от населението, сме в първата десетка в страната със сигурност", хвали се кметът.

Но освен европарите има и други причини Чавдар да е село за чудо и приказ. Местоположението също има значение. Почти всички населени места в бившата община Средногорие са относително заможни благодарение на трите големи предприятия - "Аурубис", "Елаците" и златната мина в Челопеч, които задържат хората.

Освен това на територията на общината се намира хвостохранилището на "Елаците", за което се отчислява концесионна такса. Може да се спори дали това е късмет (кметът твърди, че няма рискове за околната среда), но е факт, че от общо 2.12 млн. лева приходи в общинския бюджет за 2016 г., над 1.5 млн. лева са именно от концесии. Освен това селото има по-големи от обичайното постъпления от аренда и от продажби на общинска земя. И както вече стана ясно - от еврофондове.

В цялата община Чавдар живеят 1280 души и макар често да е давана за пример, тя всъщност е всичко друго, но не и представителна (в статистическия смисъл на думата). В Северна България има много села с подобен мащаб, чиито бюджети са десетки пъти по-малки.



Пари при пари отиват



Досега Чавдар е привлякло по различни европейски проекти над 11 млн. лева. Повечето са по Програмата за развитие на селските райони, но имат и проекти по старата САПАРД, по програмите за регионално развитие и за административния капацитет. Най-много средства са вложили за ремонт на улици и пътна инфраструктура, за енергийна ефективност на сградата на общината, училището и детската градина и за корекция на речното корито на р. Селска.

Не липсват и традиционните туристически атракции. В случая с Чавдар това са археологически парк (неолитното селище), увеселителен парк и спортно-туристически атракции, разположени в гората над селото. Не се виждат посетители, но кметът казва, че при топло време всеки ден идват ученически групи.

Освен това имат проекти, финансирани от ПУДООС (предприятието за управление на отпадъци) и от Публичната инвестиционна програма от времето на кабинета "Орешарски". Обновлението на центъра с изграждането на изкуствена рекичка усвоява 1 млн. лева от тази програма, като общината е доплатила почти още толкова. "Аз съм червен кмет, на мен тогава ми се падна", не крие Геров.

Всичко е стегнато и толкова хубаво, но няма деца, признава той. В училището се обучават общо 70 деца и паралелките са маломерни. Все пак населението през годините не намалява, което се дължи на завръщащите се от София пенсионери.

Дали ефектите от еврофондовете и благоустрояването на селото мотивират младите хора? Има различни измерения, казва Геров. През 2001 г. един декар дворно място се продавал за 3000 лв., сега се продава от 10 000 лв. нагоре.



По-старите къщи струват 15 - 20 000 лева, някои достигат 40 000 лева.



Кметът отбелязва, че преди два месеца младо семейство се е преместило да живее в Чавдар и добавя, че мнозина харесват селото, но всичко се определя от това дали има къде да работят.

Чавдар предлага препитание на малко хора. Има земеделски кооперации, хотел, търговски обекти, без да броим общинските учреждения.

"Нямаме предприятие, за което си мечтаем много", казва кметът. Има планове да създаде дървообработваща фабрика, като доразвие общинското предприятие, което сега се занимава с добив на дървесина. "Гората е наша, трябва да я ползваме, да не я продаваме като суровина, а да има овеществен труд", нарежда той. Надява се, че може да го финансира по горската мярка на Програмата за развитие за селските райони.

Той вече не е такъв оптимист за еврофондовете, защото кранчето се затегна за малките общини. "Дотук бяха суперлативи за европейските програми. От две години моето мнение се промени коренно", пояснява той. Тогава кандидатствали с два обекта, които са били отказани заради малкия брой жители.

Общината изпада от списъка и при сегашното разпределяне на повече от 600 млн. лева по селската програма (ПРСР). Заявили са три проекта за 11.6 млн. лева (довършване на улиците, подмяна на захранващ водопровод и път до съседно отдалечено село), които не са класирани.

"Въпреки че по техническа част всички ги харесват,



тъй като сме една от най-малките общини, не можем да наберем точките



Не виждам кога ще можем да се класираме. Лошото е, че се харчи ресурс, поръчваме да се правят проекти, съгласуваме, плащаме пари и накрая само защото сме малко населено място, не се класираме. Питам се не е ли по-добре да разпределят средствата по брой на населението в такъв случай. Сигурно сме похарчили 150 хил. лв., за да направим тези проекти", оплаква се кметът.

Кандидатите за процедурата за финансиране на селска инфраструктура надхвърлиха три пъти наличния ресурс, тъй като мярката бе забавена. Много общини, които изпаднаха при класирането, сега се оплакват, че критериите са били изменени. Липсата на публичност също засилва съмнението. Държавен фонд "Земеделие" обаче обясни, че промяната в насоките е с цел да не се допусне разпиляване на средства. Но според Геров проблемът е в малкия бюджет на мярката. Надяваме се, тъй като всички малки общини изпаднаха, някой да се сети и да увеличат лимитите, казва кметът.

За други дейности Чавдар се обединява със съседните малки общини като Мирково и Антон, за да може да получи финансиране. Но кметът не иска и да чуе за връщане на старото положение и общините Чавдар, Антон, Мирково, Челопеч, Златица, Пирдоп и Копривщица да се слеят. До 1991 г., те съставляваха община Средногорие с територия приблизително колкото община Своге. След това община Средногорие се разделя на седем общини "благодарение на един депутат от ВНС и враждата между Пирдоп и Златица". Сега Чавдар, Антон, Копривщица и Челопеч са самостоятелни общини, съставени от по едно селище, Пирдоп - от две. Само общините Златица и Мирково имат повече населени места.

"Много хора казват, че трябва отново да станем една община, защото ще е много по-мощна, ще се съкрати персонал и т.н. Ако това беше станало,може би Пирдоп и Златица щяха да бъдат по-хубави, но не и Мирково, Антон, Челопеч", не е съгласен Геров.

Кметът на Пирдоп е неговият син Ангел Геров. Той е за обединение. "Но те искат да обединят концесиите, които получаваме, да стегнат Пирдоп, а Чавдар да го зарежат. Това ще стане", разсъждава Геров. Той признава, че малките общини имат недостатъци, но настоява на предимствата, като посочва, че в Швейцария има общини с по 600 жители. "По-скоро въпросът е дали областите трябва да са толкова и дали да не се върнат околиите. Тогава може някои неща като транспортната схема, болница и т.н. да се администрират по-добре", смята кметът ветеран.



Малкият мащаб обаче не позволява на община Чавдар да предложи пълен набор публични услуги.



Училището с маломерните паралелки е само до осми клас. Няма и постоянно полицейско присъствие. Болница в селото също няма, на разположение са само личен лекар и стоматолог. Аптека липсва, но поне има две дрогерии. Бензиностанциите са в Златица и Пирдоп. "Малко са хората и икономически не излиза сметката", признава кметът.

Макар хората да са доволни от обновения си център и новата пречиствателна станция, споделят, че искат повече автобуси до София и близките населени места. "Сега сме пуснали една пробна транспортна схема, дано успеем да я запазим", разказва Геров. Междуселският превоз е губещ и се дотира от средногорските общини. За сметка на това интернет има почти навсякъде.

Но кметът е категоричен, че и в малките населени места трябва да има живот: "Докога София, Пловдив, Бургас ще растат? Кой ще остане да обслужва тази територия? Трябва да има хора, да има производство, да се обработва тази земя. Не мога да се съглася, че всички трябва да се съберем в големите градове", казва Геров.

Той не унива лесно. Общината опитва да осигури работни места по различни програми в туристическия център и дърводобива. Сега си е решил да търси резерви в земеделието, освен в дърводобива. В Чавдар има доста арендатори, обявите за изкупуване на земя са навсякъде, но рентите, които плащат на хората, са ниски (по 50 - 60 кг зърно на декар). В същото време общината се хвали, че при търг за 12 декара е постигната цена 1900 лева на декар.

"Има борба между отделните арендатори кой да вземе земята. Аз се различавам малко с тях по един въпрос. Те продължават да сеят жито и царевица, защото им е най-лесно, но други култури почти не засяват", казва кметът. Той обаче има планове. Наскоро общината е дала 187 декара под аренда за 10 години за отглеждане на орехи и лешници.

Някога тук е имало голяма зеленчукова градина, но в резултат на изпускане на замърсени води от стария рудник Медет, сега Тополница е мъртва и за отглеждане на зеленчуци вече трудно може да се говори.

Досега рентата на общинската земя е била 42 лева на декар, а на търга за ореховата градина е постигната цена от 114 лв. на декар, хвали се кметът, като пътьом добавя в сметката още няколко бъдещи работни места. Дали това ще е достатъчно да промени структурата на земеделието в Чавдар, е трудно да се каже.

 Фолклорни групи, детски състави, карнавали, шествия - тукашните хора умеят да уплътняват свободното си време.
 Археологическите разкопки на селищната могила край р. Тополница разкрили, че тукашните земи са били населени още преди 7000 години.
 "Кога в Чавдар щеше да има над 20 проекта от различни програми, ако бяхме като едно време една община с Пирдоп", пита риторично Пенчо Геров. Той е най-възрастният кмет в България, роден е през 1937 г., и е начело на общината от 2003 г.
 Детската градина "Щастливо детство" е витрина на селото.
10
3390
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
09 Март 2017 20:53
Бил съм в Чавдар като 7-8 годишен и си спомням две неща: бистрата като сълза река Тополница, гъмжаща от мрени, овощни градини по бреговете, зеленина накъдето и да погледнеш; многобройни биволи, които традиционно се отглеждаха от селяните. Сега Тополница тече сиво-синя, в землището на селото се намира огромен по площ утаител на златната мина, експлоатирана от канадци. Улиците са покрити с асфалт, има нова детска градина и училище с басейн, а деца - няма. Не знам, предпочитам пасторалната картина от детството си пред "успешното усвояване на евросредства". Може да е ретроградно, но прогрес за сметка на унищожаване на природата ми се струва неприемлив.
09 Март 2017 21:25
Сега Тополница тече сиво-синя


Тя отдавна си тече така

Първото голямо находище за добив на мед в района, проучено и въведено в експлоатация в 1964 год. е “ Медет“ – по това време най-големият открит рудник в Европа и трети по големина в света. За депониране на отпадъка от преработената руда е необходимо и депо за отпадъци (хвостохранилище) и за по-лесно, бързо и евтино, болните мозъци от онова време изграждат хвостохранилището в самото поречиет на река Тополница, преграждайки една от големите реки в България. Така е създадено хвостохранилище “Медет” и понастоящем в него се съхраняват над 170 000 000 м3 минни отпадъци.

За провеждане на водите на р. Тополница е планирано да бъдат изградени два подземни тунела, които да обезпечат напълно водооттока на реката, но е изграден само един. В резултат на това, нивото на водата в създалият се над хвостохранилището язовир “Жеков вир” неконтролируемо се покачва при обилни валежи, /така наречените високи води/, създавайки опасност от преливане през хвоста и свличането му по поречието на р. Тополница.

Проблемът допълнително се утежнява и от факта, че високите води на язовир “Жеков вир” се инфилтрират в минните отпадъци, натрупани в хвостохранилеще “Медет”, извличат вредни компоненти от тях и през дренажната му система на хвостохранилището се изливат в поречието на р. Тополница. На всичко отгоре състоянието на изливащите се дренажни води не се следи, защото първият мониторингов пункт след хвостохранилището е след устието на р. Медетска, която от своя страна се замърсява от все още необезопасения бивш рудник “Медет”. А голямото замърсяване на р.Тополница всъщност започва точно от тези два източника., чието обезопасяване е в отговорност на Държавата и държавна фирма “Еко Медет” ЕАД.

http://securitydecisions21.org/index.php/news/minerali-i-metali/248-hvostohranilishte-medet-ekologichnata-bomba-na-balkanite
09 Март 2017 23:31
Училището с маломерните паралелки е само до осми клас. Няма и постоянно полицейско присъствие. Болница в селото също няма, на разположение са само личен лекар и стоматолог.


поне да бяха написали "поликлиника" вместо "болница" - по щеше да хване оплакването
10 Март 2017 07:02
На ул.Васил Левски 12 имаше билкар,който много помагаше за бъбреци и жлъчка.Какво стана с него?
10 Март 2017 09:56
"Освен това на територията на общината се намира хвостохранилището на "Елаците"

!!!
10 Март 2017 10:16
По впечатления отпреди 2 месеца центърчето е безсмислено лъскаво. Общината прилича на луксозна кръчма в псевдовъзрожденски стил. Площадът с изкуствената рекичка зимата е нормално да не става, но липсата на големи дървета със сенки го прави също толкова неприятен и лятото. Неолитният парк е на хубаво място (не работеше събота макар и да пишеше), добре направен, има и параклис, но целият хълм трудно може да се нарече място за отдих. Има асфалтов път до 2-те забележителности, има 2-3 пейки и беседка горе, но няма нито алеи, нито барбекюта освен буквално пред кръчмата огромна маса. Не виждам как повече от 3-4 малки компании могат да почиват едновременно на целия хълм. Ходихме пеш до водопад Казаните и там е значително по-добре, сигурно пак ще отида, но директон и само до водопадчето.
10 Март 2017 10:38
Целият напън с лъскавото евросело (и околните - също) е да се задържи почти безплатната работна ръка около заграбените от чуждестранните "инвеститори" златни и медни мини наоколо.

Всичко, което трябва да се знае за село Чавдар, е показано на тоя карта:

https://goo.gl/maps/EP4QWzTLkDF2

И не, тия красиви сини езера досами селото не стават за риболов и плуване...

10 Март 2017 11:01
Познавам човека лично. Много свестен, избират го почти като по Тодорживково време, с над 90%, ако не и повече. На 80 години акълът му като бръснач. Нали е Пенчо!
10 Март 2017 12:05
Интересен репортаж!

А злобните коментари отдолу не ги разбирам. Защо толкова лошотия, бе, хора?!
10 Март 2017 18:06
Няма лошотия, има истина

Мой човек се засели там, привлечен от това че селото е близо до София и има наистина прекрасна инфраструктура.
С позитивите - до там.

Няколко пъти годишно се вдига един прекрасен жълт прах от хвостохранилището и цялото село става като пустинно - всички се крият по къщите доде не отмине.
Реката е тая същата, дето минава през Поибрене и Панагюрище и преди няколко години я хванаха че е пълна с живак и какво ли не от Менделеевата таблица.Не риба, микроби не живеят в нея.
Въздуха е чудо - като изкараш 7-8 бронхопневмонии годишно и ти идва нагоре.

Кметът е страхотен, прави всичко каквото може, но никога няма да се пребори с тежката промишленост наоколо.А тя плащаше сметката за улиците на Чавдар и преди да са чували за еврофондове.Изобщо година живот там се равнява на 2-3 в София.За съжаление, защото селото е наистина китно.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД