:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Турската брегова охрана евакуира 78 руски военни
Марешки не се отказва от имунитета си и иска парламентарна комисия
След напускането на ЕС Великобритания няма да има същите права, предупреди канцлерката
Трябва ли да се премахне двойното гражданство?
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 328,162,148
Активни 1,387
Страници 133,953
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Освобождение и свобода

Калин Донков


Денят на Освобождението този път идва почти като изненада. Държавата е предизборно преплетена и настръхнала, дори в "Нерви и утехи" планът за този петък бе съвсем различен: на кого му е днес до освободени и до освободители, до памет и до забвение. Но в такива времена памет е синоним на съвест, а съвестта трябва да се следва...дори и пред избори. Освен това, оказва се, 3 март е и международен ден на писателите - още една причина човек да съблюдава дълга си.

Денят на освобождението на България не е за първи път двусмислено или демонстративно загърбван от политически сили, от властници и от национални опортюнисти. В последните години хладното мълчание на народа попритъпи старанието на целево финансирани оратори и историци да превърнат датата в дискусионна. В моето поколение се помнят аналогии от миналото: Трети март въобще не беше официален празник, или както се изразяваха възрастните "неприсъствен ден". Бащите ни открито роптаеха, че съдбовната дата е неглижирана в полза на едно последващо "освобождение". В края на краищата онази власт отстъпи и узакони настроенията в народа.

Пред очите ни се разиграха жалки сценарии и несръчни политически импровизации. Изведнъж се появи странна листа на освободителите. В нея фигурират страни, които тогава просто не са съществували. Оказва се, че когато са си поделяли СССР, те са си поделили и нашето Освобождение. Империята освободителка бе извадена от списъка. Ако е било за проба, пробата се оказа неуспешна. Всяко инженерство върху българската свобода ще свършва така.

Не забравям, че знаците на това събитие са инплантирани в мен и в моите връстници по начин, който вие не познавате. Така е било за всяко българско поколение, различни сме дори и в това. Детството ми премина под топовете на Мавзолея и на Скобелевия парк, виждал съм дъждовете да отмиват кости от пръстта на валовете и редутите.Може би затова тези знаци останаха в душата ми не патетични, а реални. По кинопрегледите показваха последния жив опълченец дядо Кръстьо Попов. Снимаха го с Георги Димитров, но старецът беше автентичен, изразителен, доминираше в кадрите. Легендарният фотограф Димитър Кацев веднъж ми каза, че не е виждал такива бистри очи като неговите. Емулсията едва ги регистрирала.



Онова освобождение е факт, а не пропаганда.



Колко са били свободни българите, се вижда и от това, че само след седем години свобода те се съединяват и седемгодишната им свободна държава разбива в мълниеносна война вероломния съсед, комуто това съединение се е зловидяло. На крилете на онази свобода преди едно столетие този народ познава разцвет и полет, създава стопанство и култура, превзема Люлебургаз, Одрин и Тутракан, показва чудесата на своя дух. Това - в един свят, който не е по-малко сложен и коварен от днешния. Стига се до немислимото: в Добруджа заедно с поробителя се сражаваме срещу... освободителя. Това е животът, това е историята, това е светът. Но Трети март не отпада от българския календар, имаме знак, че няма да го засегнат и изпитните на бъдещето. Нито превратностите на световната (и на българската, прости ми, Господи!) политика.

Но никой не е предполагал, че гаранционният срок на този ден ще е тъй дълъг. След почти четиринайсет десетилетия той още е в изправност, работи, вълнува. Никое от разнокалибрените ни други освобождения не може да се похвали с това. Валят и рекламации с по-късна дата. Някъде тези рекламации ги осребряват, може би дори и без да ги четат...

Всяко поколение успява да посвети чувства и вдъхновение на този ден. Само времето може да се произнесе дали с годините те избледняват, или се усилват. Противоборстват тези и идеи, смесват се преклонение и претенции, но това е съдбата на великите събития - да нажежават страсти, да редуват сълзи и възторзи. И преминал без щета през шизофреничните обрати на българския ХХ век, Трети март продължава да идва, непокътнат, даже странно обновен.

Това е само денят на едно велико освобождение.



Не е денят на българската свобода. Свободата е друга тайна.



Не се получава еднократно и дори получена веднъж, тя трябва да се отстоява, да се гради, да се доказва. На свободата ни посягат всеки ден, всеки миг. Пуснете телевизора и си задавйте въпроси.

Свободни ли сме, когато група ловки юристи плячкосват банковите ни сметки по силата на закон, приет в една свободна държава?

Свободни ли сме, когато убиецът ходи между нас, подтичва пред камерите, а десетки българи го закрилят с мълчанието си и охраняват кървавата му следа? Случайно ли е, че тази следа се вие през градината, която довчера бе Парк на свободата?

Свободни ли сме, щом пропиляхме ценностите, които бяхме длъжни да предадем на децата, лишихме ги от невинност и днес безсилни се изправяме пред знаците на самоунищожението, които те ни хвърлят в очите: с юмрук, с ритник, с безсмислен, примитивен гняв?

Внимавам да не преувеличавам: това са въпроси само от последната седмица.

Свободата е лично дело, безсънно, всекидневно. Иска жертви. Трябва да си смел към свободата си, да не се боиш от нея. Свободата е нещо различно от освобождението. И ще ви припомня едно стихотворение, различно от всичко онова, което обикновено цитираме в този ден.

Радой Ралин беше сложен човек, а като творец - два пъти по-сложен. И за властта, и за обществото бе по-лесно да го преглътнат като сатирик, отколкото като поет. Онзи автор, който съумее да изследва и обясни болките в неговата лирика, ще се изкачи на литературния връх. Свободата бе една от неговите болки.

"Свободата е като хляба - пише той. - Всеки ден се замесва, изпича, изяжда."

Това е стихотворението "Молитва". Общуването ни с Радой бе повече иронично, отколкото сърдечно. Веднъж: разликата във възрастта. И второ: неправдата на живота ни занимаваше твърде грубо, за да напуснем своите черупки. Но това стихотворение ме изпълва със страхопочитание. Какво само може поезията, когато трябва да защити свободата!



"Не яжте огризки,

не яжте вчерашен хляб,

не яжте подарен хляб.

Сами си замесвайте

и изпичайте

хляба,

за да го имате,

за да не го просите."



И накрая, самата "Молитва":

"Хляб наш насущний, дай си го сам."

Това стихотворения е на половин век (1967). Достатъчно време, ако е трябвало да бъде забравено. Но не е. "Свободата е като хляба..."

 И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!
"Сега"
"Цар Освободител"
33
4955
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
33
 Видими 
02 Март 2017 19:31
Благодаря. Красиво и точно.
02 Март 2017 19:38
02 Март 2017 19:41
Не мога да се съглася с оценката за Радой Ралин. Той беше, меко казано, човек с дисбалансирана менталност.
02 Март 2017 20:32
Той беше, меко казано, човек с дисбалансирана менталност.

Да не си играл джелик с бай ти Радой, та си толку наясно ?
Калин Донков
02 Март 2017 20:35
КД
02 Март 2017 20:36
Калин Донков
С хубавото бързо се свиква
02 Март 2017 20:45
Много добра статия...До Радой Ралин. Съгласен съм с Авакум Захов.
02 Март 2017 20:47
Мукава захов
Автора-
02 Март 2017 21:24
Ах тези шуменки, шуменки, шуменки -денем играят
баскетбол, баскетбол, баскетбол,
вечер. ....
02 Март 2017 21:52
Много добра статия...До Радой Ралин. Съгласен съм с Авакум Захов.


Присъединявам се.

За мен Вапцаров е носител на вярата и свободата - неразделни.

Не Радой, с достъпа му до бай Тошо, когато му се доще; не и Шарли Ебдо.
02 Март 2017 22:32
02 Март 2017 22:37
Уважаеми г-н Донков, като Ваш почитател и редовен читател, моля, приемете мойте поздравления и благодарност за поредната хубава статия. Позволете ми и една малка поправка: Последният жив опълченец не е Кръстьо Попов, а Тодор Василев Габаров, роден на 01.07.1864 г.в село Габарево,Казанлъшко.Постъпил в Опълчението на 15.10.1877 г. на 13 години, 3 месеци и 15 дни. Зачислен в 10-та опълченска дружина, 4-та рота. Впоследствие офицер в Българската Войска, достигнал до чин генерал-майор.Починал на 01.08.1958 г. в град Варна.Досещате се защо е бил в забвение през определен период.Все пак "царски генерал".
С уважение: Христо Мехочев.


:;
'


02 Март 2017 22:56
Стига се до немислимото: в Добруджа заедно с поробителя се сражаваме срещу... освободителя.

Еми... нашият освободител дошъл да освобождава Добруджа от нас... и я освободил... Та за туй се сражаваме с него...
Апропо - Българите са воювали с Русия само на българска земя...
02 Март 2017 23:00
"Свободата е друга тайна".
02 Март 2017 23:07
Бармалей 02 Мар 2017 22:56 .. Апропо - Българите са воювали с Русия само на българска земя...
Дали?
Операция “Горски дявол”(Waldteufel) от 06-ти до 19-ти март 1945-та година.... ...
... През нощта на 17-ти срещу 18-ти март бе прехвърлен на предмостието 5-ти Донски казашки полк и на 18-ти нанесоха удар с него към с. Торянци. До вечерта селото беше овладяно. Това беше нов удар, целящ отвличане на български сили от Долни Михоляц, където отстъплението беше в пълен ход.
Този маньовър веднага успя. Българското командване нaсочи към района 11-ти пехотен полк и 4-то арт. отделение от 6-ти артилерийски полк. Атаките на тези сили до мръкване бяха отбити от казашките части.
На 19-ти март 5-ти Донски казашки полк напусна село Торянци. В 09:00 ч. 11-ти пехотен полк го овладя...


... " действия болгарских войск обернулись непредвиденным стратегическим успехом. Русско-румынские войска были отброшены на 100 км на север, а к концу октября болгары сумели овладеть Констанцей и Чернаводой, изолировав таким образом Бухарест с левого фланга..
03 Март 2017 07:49
"Санстефанска България даже не носи името България, защото в руските документи е наричана "руско-дунавска Балканска област". Това упорито се укрива, защото не отговаря на мита за "освободителната мисия" на Русия. Русофилите и до днес не могат да обяснят как така Русия уж освобождава България, а не я легитимира в руските документи с нейното име, запазено в продължение на векове.Едва след войната и окончателно по Берлинския договор от 13.07.1878г. името Балканската област ("Руско-дунавска област" изчезва и в руските документите вече започват да говорят за Северна и Южна България, а после и Източна Румелия. "
03 Март 2017 08:36
Това е само денят на едно велико освобождение.
Не е денят на българската свобода. Свободата е друга тайна.

Чудесно казано!!!
03 Март 2017 10:37
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.

Хляб наш насущний дай си го сам.
03 Март 2017 10:58
"Санстефанска България даже не носи името България, защото в руските документи е наричана "руско-дунавска Балканска област". Това упорито се укрива, защото не отговаря на мита за "освободителната мисия" на Русия. Русофилите и до днес не могат да обяснят как така Русия уж освобождава България, а не я легитимира в руските документи с нейното име, запазено в продължение на векове
"Fake news", дето вика Тръмп. Алтернативни факти.
03 Март 2017 10:59
Алабалчо,
нещо линк към документите за всичко това или пак алабала!
03 Март 2017 14:42
много си добър, Калин Донков, Господ да множи дните ти
но днес не ми хареса особено, все едно си бил длъжен да напишеш това и си го направил,не е нищо нечовешко
не е лесно да се пише за свободата, защото никой не е знае, какво е тя всъщност, нито защо му е
свободата е като щастието, доближиш ли я много, тутакси вече не прилича на себе си
аз примерно, нямам грам нужда от повече свобода, харесвам задълженията си и гледам да не забравя, че всички сме в Божията длан
03 Март 2017 15:09
Богиньо страшна на свободата,
почитам твоя свет олтар,
ти пълниш с плач и гръм природата
и вливаш във душите жар.

Пред твоя пряпорец короните
бледнеят, люшка се светът;
ти раждаш генийте, Дантоните,
що бутат тронове и мрът.

Ти даваш вяра, мощ на робите,
ти пълниш целий свят с борба,
полята с кръв и с кости гробите,
и вдигаш мъртвите с тръба.

Но колко слепи йощ не чувствуват
величьето на твоя дар,
а други с твойто знаме блудствуват,
търгуват с твоя свет олтар.

И колко викат днес: народни сме!
Дорде народа оковът,
знам други, що крещат: свободни сме! —
да тъпчат слабите в светът.

Аз зная роби що покорствуват,
и пак свободни се зовят,
ти имаш жреци, що притворствуват,
ти имаш войни, дето спят.

Вдигни, свободо, меч божествени,
блъсни тоз роб и тоз тиран,
що каля твойте поли девствени
и стъпя в храма ти пиян.

Слезни, блъсни таз сган безсмислена,
дай на безбожните урок,
и докажи, че ти си истинна,
че ти живейш, че ти си бог!

"Към свободата", Иван Вазов, май 1883 г.
03 Март 2017 19:52
Честито Освобождение! И да имаме сили да отстояваме свободата си!
04 Март 2017 09:03
Калин Донков... както винаги!

Относно Радой Ралин...
Донякъде съм склонен и аз да се присъединя към мнението на Авакума.
Той живееше срещу хотел "Плиска" (сега там му е паметника) и често съм го виждал.
Имаше вид на смахнат, ходеше и си говореше сам понякога.
А творчеството му - то е съвсем друга работа!
04 Март 2017 09:51
руската царска империя стана жертва на революция през 1СВ защото освободи балканите после избиха много руснаци след което се случи 2СВ да се избият още повече руснаци
04 Март 2017 10:00
срещу руснаците и православието се води холокост с цел разграбването на природните богатства на русия
04 Март 2017 13:47
Bradatko
04 Мар 2017 09:03
..........
А творчеството му - то е съвсем друга работа!

изобщо не е друга, същата е
имах възможност да контактувам с него около седмица, в Хисаря
той беше супер обикновен, не беше вдъхновяващ човек, изобщо
и епиграмите , и поезията му са злободневно стихоплетство
04 Март 2017 15:29
той беше супер обикновен
Обикновено с това хвалят творците...
04 Март 2017 18:41
Хубава е статията. Само ей тук се е показал politically correct:
Снимаха го с Георги Димитров, но старецът беше автентичен, изразителен, доминираше в кадрите. Легендарният фотограф Димитър Кацев веднъж ми каза, че не е виждал такива бистр[и очи като неговите. Емулсията едва ги регистрирала.
Преди 1989г. Георги Димитров беше автентичен, изразителен, доминираше в кадрите, сега обаче старецът. Сакън да не каже нещо хубаво за комуниста Георги Димитров, че 200 лева глоба за възхвала на комунизма. Инак този фотографин откъде е намерил тази емулсия. Трябва да е била развалена.
Ясно е, че няма абсолютна свобода. Ако искаш да не те крадат, като преди 1961г. Отвориха Ловеч за криминални и ги напъхаха всички дето се знаят. Сега се знаят, ама си ходят по уллиците.
05 Март 2017 00:34
fractal 04 Март 2017 10:00
срещу руснаците и православието се води холокост с цел разграбването на природните богатства на русия

Прав си, братко! Основно от соросоидите, които, както е доказала науката са рептили под прикритие. Но нека не говорим пред непосветените.
05 Март 2017 17:22
АвакумЗахов 02 Март 2017 19:41
... за Радой Ралин. Той беше, меко казано, човек с дисбалансирана менталност.



fractal 04 Март 2017 10:00

Mrx++ 04 Март 2017 18:41
05 Март 2017 18:06
колко истина... в 4 минути Джоко Росич https://www.youtube.com/watch?v=tl2Tf_15oRY
05 Март 2017 18:35
fractal 04 Март 2017 10:00
срещу руснаците и православието се води холокост с цел разграбването на природните богатства на русия
Не само срещу руснаците ами и срещу Тръмп, срещу Марина льо Пен, срещу всички, които искат да променят света. Това са метастазите на глобалистите Ротшийлд, Рокафелъ и Сорос, както и брюкселските зелки. Те искат светът да бъде на големите западни корпорации. От този глобализъм страдат и источните народи и западните. Срещу Тръмп са там, където са големите пари -источния и Западния брегове на САЩ, а средния запад тъне в безработица и мизерия.
Борбата е безмилосна жестока,
борбата както казват е епична
Аз паднах друг ще ме смени и толкоз,
каво тук значи някаква си личност
Никола Вапцаров
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД