:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Подкрепяте ли идеята "Европа на 2 скорости"
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 323,460,205
Активни 972
Страници 31,653
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Амбулант

Калин Донков
Беше мъж със старателно лансирано достойнство, сдържан сред иначе приказливата наша среда, склонен и да разговаря, но повърхностно, необвързващо, близо до представите за светска беседа на крак. Или беше обяснимо предпазлив, или възможностите му бяха до там. Носеше се на стъпка след последната мода, строго според възрастта си, винаги изрядно и без да е конте. Имаше достъп до по-известните имена в държавата и до десетки, а може и стотици по-малко известни - писатели и журналисти, театрали и кинаджии, художници и архитекти, директори и директорки, академици и професори, тяхната листа чет нямаше. Не беше сервилен, нито дори толкова, колкото занятието му го изискваше, а неговото занятие беше амбулант. Естествено, нямаше правоспособност, защото такава професия нямаше. Но беше истински професионалист.

Беше издънка на фамилията Чапрашикови. На онези Чапрашикови, милионери, дарители и революционери, врязани в българската история - не можеш да ги изчегърташ. Някои пробваха да разучат каква точно издънка, но не сполучиха. Витаеше презумпцията, че с тоя произход и занятие не може да не е човек на ДС. Но обноските му и най-вече разговорът без уловки и предразполагащо угодничество отхвърляха това. А и никой, мир на праха му, не изпищя от него.

Мен ме зариби с кутия холандско индиго, както рече "за стихотворения". Специално попита преди това, дори не знаех, че има разлика. Беше голям дефицит, но още имам от него. Carboplan Kores, трябва да изтупам матрицата от прахта, да видя още ли работи това индиго. Добре, че започнах да пиша тази колонка, та да се сетя, че имам спомен от този странен и може би точно със своята странност незабравим човек.

В редакцията на "Антени" не бяхме му главните клиенти. Скромна търговия и нередовна. Главно това пазарувахме от него - пособия за занаята. Прекрасни ленти за пишещите машини, хартия с водни знаци, топчета лепящи се листчета, мастило "Пеликан". Една музикантка веднъж спомена, че й продавал най-хубавия колофон в света. От него диригентът Митко Манолов се снабдяваше с австрийски папийонки. Е, вземахме понякога белгийски шоколад за децата, друг път убийствено етиопско кафе, тютюн за лула или норвежки рибни консерви. Жените ни се глезеха с кърпички за изтриване на очила и с разкошни ваденки за яйца. Кесиите не ни убиваха в джоба, макар че, като всичко останало, и контрабандата бе по-евтина от сега. Не бяхме капризни към живота, услаждаше ни се всичко, разбирахме и от горчивото и може би това ни спаси.

Писателските началства го обожаваха, кой знае с какво услаждаше капризните им стомаси, приемаха от сърце, радваха се на компанията и го ревнуваха един от друг. Веднъж седнал на масата на Павел Вежинов в писателското кафене. А на масата още мастити писатели пият кафе. Влязъл председателят на Съюза на съветските писатели Георгий Марков, бил на посещение в България, наемаха му от УБО чайка с шофьор да го вози. Спрял на масата и Вежинов почнал да го запознава:

Вежинов: Това е (да речем) Иван Петров.

Марков: Читал, читал...

Вежинов: А това е Стоян Петров.

Марков: Читал, читал...

И така нататък, всичките ги е чел. Стигнали до Чапрашиков.

Вежинов: А това е Чапрашиков

Марков: Читал, читал...

Пустият Марков, халал да му е и чайката. Вместо да лъже, да беше си поискал нещо...

Държавата тогава се бореше с идологическата диверсия, с настъплението на западното консуматорско общество срещу нашето. Защо бе оставила чрез Чапрашиков да се процеждат именно консумативи и именно върху интелигенцията, ще остане загадка на българския социализъм. Уважавах това, че вместо да го стъпчат, бяха му открехнали шанс, както и начина, по който той с този шанс се справяше.

А иначе животът е пълен с наистина важни неща, но и без дребните той не става за живот.

Какво печелеше Чапрашиков не ми е ясно. Нещата му не бяха скъпи, а надценката му просто нямаше как да е голяма. Но всеки ден беше в знаменитата "Видинска среща", неизменно в добра компания, винаги в отлично настроение, всеки път унесен в някакъв оживен разговор. С тях говореше, с нас се сдържаше. Във "Видинска среща" и аз не бих се церемонил с никого, бих си гледал масата, дробчетата и бъбречетата, шкембето, шерденчето и момиците и бих си вино пил, вино пил. Защото и виното беше страхотно. (Видинско или не - кой да ти каже.) Това нещо в града, ако можеше тогава да се намери накуп, бе само във "Видинска", вкусотиите ги продаваха едва ли не в Кореком. Затова излизахме поне четвърт час преди дванайсет от работа да изпреварим другите гладни квартали на София, които се стичаха там по обяд.

Няма ги тези страсти вече, нито този апетит. Няма я вече и "Видинска среща". Изкърти я от мястото й някаква "Корона", сега и от нея няма следа. Като минавам по завоя на "Раковски" към Първа градска, обръщам глава на другата страна да не гледам какво продават там. Колкото до Чапрашиков, той не доживя реституцията, замина си в мое отсъствие. Като се върнах, легендата от деня на неговото погребение се бе търкулнала и бе нараснала неимоверно. "Видинска среща" се била препълнила с приятели, дошли да го поменат. Нямало място за "външни" хора. Външните стояли на тротоара, вътре го поменували, отливали и отпивали, други пък казват, че дори имало запалени свещи. От това "Видинска" не стана черква, но картината зад големите й витрини и до днес я разказват, които са я видели. Кое е истината и кое мълвата, вече е трудно да се различи. Но дали ще останеш в истината или в мълвата, се оказва съвсем без значение. Понякога за това трябва да си извършил едно и също нещо.

 Пийт Мондриан, "Табло" N2, 1913 г. Собственост на музея "Гугенхайм"
13
3411
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
16 Февруари 2017 19:53
Приятен петъчен разказ. Компенсация за вкисналата боза утре?
За КД -
------------------
Сайтът на Генек
16 Февруари 2017 20:04

Няма я вече и "Видинска среща".

Много добро място. Като ученик често потушавах с тамошната шкембе-чорба махмурлука, причинен пак там предната вечер.
16 Февруари 2017 20:11
17 Февруари 2017 00:36
ЕеееХ! Много видинчани го помнят!
17 Февруари 2017 09:52
"Няма я вече и "Видинска среща". Изкърти я от мястото й някаква "Корона", сега и от нея няма следа."
Буквално същото изречение се съдържа във форумът на "Сега" от 13.12.2006 г., 00.11 ч. на потребител Геновева.
Затруднения с вдъхновението ли сте имали, господин Калин?
17 Февруари 2017 13:53
И "Троян" на "Графа" го биваше с мезетата, особено "белите бъбречета". Не вярвам Чапрашиков да не се е отбивал и там.
17 Февруари 2017 20:50
Хлопатаре, дръж се уважително, пред тебе е жив класик на българската литература. Освен това, понапъни се да усвоиш правилата за употреба на пълен и кратък член. И накрая, помни, че в карасивия ни език има едно нещо, наречено "звателен падеж".
17 Февруари 2017 21:18
Омзуране, анализирай задълбочено още веднъж изречението, ако трябва - допитай се до института по български език на БАН (имали телефон за "спешни случаи"???), и ще установиш, че пълният член е поставен съвсем на място. Звателния падеж нима не схващаш защо е избягнат, Омзуране?
18 Февруари 2017 00:27
да ти имам самочувствието
18 Февруари 2017 01:41
откъс от форума тогава...
Сибила-....Аз когато съм посещавала "Крим" - винаги си поръчвах киевски котлет, обслужването беше прецизно.....
Сибила да се поправи тя .Вчера четох чи минизтерството на вънкашните работи на Путландия вече е провело Възродителен процес в кухните си и въпросната манджа е вече “Кримски котлет“
18 Февруари 2017 07:53
Анализирам, анализирам - "форумЪТ" все не става подлог. Обадете се в БАН спешно. Или на учителката ви от втори клас.

А "звателния падеж" в следващия постинг е сиротен без крайно "Т".
18 Февруари 2017 20:27
"Буквално същото изречение се съдържа във форумът на "Сега" от 13.12.2006 г., 00.11 ч. на потребител Геновева.
Затруднения с вдъхновението ли сте имали, господин Калин?"

Покажи
13 Декември 2006 00:11
Видинска среща, после Корона, после бирария Вайнштайнер, нали това визираш.
Аз доста отдавна, още като влязох в този Форум, плаха, много късо време, като ник Кака Кичка, влизах в дискусии за стари кръчми (то на мене аслъ там ми е силата ) и много бях петимна да изредя всичките Срещи - кръчми в София. Видинската и Лясковската - ясно, още какви имаше?
Най ми е мъчно, че не мога да си спомня една Среща, съвсем близо до нашата къща, на Раковски след Толбухин, дето сега е By the way, а преди това един Златен дракон май, един от първите доста лукс китайски ресторанти, а още преди него - рибарница. Та преди рибарницата там имаше едно много малко квартално кръчме, дето баща ми и неговите акрани, като всички уважаващи себе си пиячи, си имаха жур-фикс, за тях - всеки вторник, със скромно мезенце и пиене. Ама беше наистина скромно кръчме, не повече от 5-6 единични масички. Тогава не го чакахме да се прибере рано вечерта, този ден му беше табу.
Ама на, като съм забравила името на таз пуста Среща...

Не бива тъй, Хлопатаре. Засрами се!
18 Февруари 2017 20:34
И "Троян" на "Графа" го биваше с мезетата, особено "белите бъбречета". Не вярвам Чапрашиков да не се е отбивал и там.

"Троян" беше супер, единственият проблем беше, че Генко също го харесваше, очистваше се, почваше да пее и дига джангър и понякога ни
се налагаше да го изпращаме, а той живееше на майната си до "Вагона".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД