Откакто България е член на ЕС, икономиката й е нараснала с 42%, фискалният резерв - със 73%, а най-сериозно е увеличението на държавния дълг - с цели 160 процента. Тези изчисления са направени от Българската стопанска камара (БСК), която ги публикува на сайта си в рубриката "Стига вече!" В този раздел работодателската организация заклеймява порочни управленски решения и погрешни политики. В случая на прицел е опасното нарастване на заемите, които са за сметка на бюджета, т.е на всички български данъкоплатци.

Когато влиза в Европейския съюз през 2007 г., страната ни има само около 10 млрд. лева вътрешен и външен дълг, а десет години по-късно сумата вече е със 160% по-голяма - 26.9 млрд лева. Лошото е, че борчовете скачат не само като абсолютна стойност, но и като тежест спрямо възможностите на икономиката. За тези десет години брутният вътрешен продукт на България също се е увеличил, но само с 42 на сто. Ето защо, докато през 2007 г. държавният дълг е бил 10.4% от БВП, десетилетие по-късно той е стигнал рекордните 26.9 процента.

Графиката, направена от експертите на БСК, показва ясно, че най-резките покачвания са в последните три години. Неумелото управление на кабинета "Орешарски" и кризата "КТБ" сериозно влошиха държавните финанси през 2014 г., а след това правителството "Борисов 2" се презастрахова със заеми, включително и заради стрес тестовете на банките. За радост "изпитите" завършиха добре, не се наложи подпомагане на банки и "излишните" пари от заемите влязоха във фискалния резерв.

В края на 2016 г. фискалните запаси на България изглеждат много пълни - там има почти 13 млрд. лева. Сумата обаче включва и неизползвани държавни заеми, а те трябва да се връщат, при това с лихви.