:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Шампионите победиха с 4:0 "Етър" в последния мач от кръга
Срещата на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество ще е в град Дананг
Той се обърна специално към държавния глава Румен Радев с апел за единство
Москва ще намали и вноската си. Причината - тенденциозно отношение
СТАТИСТИКИ
Общо 353,087,583
Активни 475
Страници 6,087
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Таванът падна: в българския тунел светлината убива

Калин Донков


Още ли се помни трагедията в тръбата "Ечемишка"? Споменава ли се още? Пак добре, вече шести ден - почти рекорд. Явно в междувластието хватката върху медиите се е поразхлабила и може да оставят подобни новини да отзвучават естествено... като в природата. Паднала лампа в тунела. Както пада гръм в полето - когото улучи... Но такива гръмотевици никога не улучват поединично. Ударени сме повече хора, поразени сме, смаяни и отвратени. Но, както всеки път, недостатъчно.

Не съм страничен човек в тази драма. Чувствам се замесен и с някаква наивна, почти виртуална вина - вина, съставена от думи. Някога, нервиран от лицемерните и пресилени насърчения, че един ден непременно ще видим светлината в края на тунела, възроптах: защо в края, не ни ли трябва светлина именно вътре в тунела, в мрака, сред който се препъваме и не забелязваме накъде вървим? Трябва да измислим нещо, за да си светим сами, нещо да запалим: фар, фенер или поне свещ. И още такива размишления за упътване на любезния читател как да се справя с мрака в българския тунел. Тази крайно нестандартна идея имаше неочаквано благосклонен отзвук. Читателят разбираше: крайно време е да прибегнем към собствена светлина, краят на тунела не се виждаше и все се отлагаше.

Сега си въобразявам, че с това настояване за светлина в тунела някак съм предизвикал съдбата. Лампа падна от тавана на тръбата "Ечемишка" и уби. Вероятно си внушавам, но не правя изключение: за тази смърт и други ще пробват с внушения. Все пак, избори се задават. Всеки ще опита да възложи вината на противника: че закъснял, че проспал, че пропилял средствата за ремонта. Възможности колкото щеш: от диктатора, който е този тунел заповядал и построил, до обичайните заподозрени. Затихването ще дойде едва когато политиката в трагедията се изчерпи и стане въпрос за парите. В България корупцията убива по-сигурно от картечница, убива чрез мизерията, убива чрез здравеопазването, убива на пътя. Убива и истината, когато тя опитва да разкрие това. Обясненията на политици и длъжностни лица са жалки, но и безочливи: прегледите се извършват по график, пътищата са стари, нужен е милиард да се потегнат. (Форумите са особено жлъчни за този милиард: за какво ли не е нужен този милиард в държавата, за всичко го искат, ама го дадоха за саниране, дадоха го и сега ще повторят.) Стигнат ли до парите, трябва да очакваме мълчание.

Някога учехме по малко нещо за държавата. Не съм се много задълбочавал, но помня, че при комунизма държавата щяла да изчезне. Нуждата от нея ще отпадне, функциите й ще отмрат, няма да има класи, няма да има от кого да защитава нацията си, навсякъде ще е комунизъм и братска дружба между народите. Е, комунизмът бе отменен, но това с държавата се случи. Вярно, че все слушахме: "По-малко държава! По-малко държава!", ама чак пък толкова малко! Сега разбираме (едва сега ли, бе?), че държавата ни е демонтирана, не работи, а там, където не е демонтирана, пада върху главите ни. Не греди, не лампи, държавата ни смъртоносно се стоварва върху своето население. Язовири, пътища, железници, рудници, сега и тунели вземат смъртния си данък.

Банално е да си разказваме спомени по такъв повод. Но миналото се натрапва, понякога вечерта е по-мъдра от утрото. Чичо ми Христо беше пикьор. Думата е вече извън езика, но в речника я има: "надзирател на жп линия, шосе, мост и пр., който се грижи за тяхната изправност." Имаше зелена униформа, служебен велосипед, седалището му бе в едно далечно село и поддържаше пътищата наоколо. Разказваше за своето пътно стопанство: да се поддържа настилката, да се изравняват дупките, да има начукана баластра на "фигури" за поправките, зиме да се достави пясък, лете да се окоси тревата в шанците, да се белосат дънерите на крайпътните дървета, както и километричните камъни, цифрите на тези камъни да се подновяват, за да се четат ясно. Чичо ми Христо вършеше тази работа, не подвиваше крак, планираше и изпълняваше, планираше и изпълняваше, с нея изучи две дъщери, с нея се пенсионира. През това време властта генерално се бе сменила, прекръстиха дори и селото, но пикьорът си стоеше. Хем всяка заплата в онова време и в онези места бе прицел на завист, хем той бе другоселец в онзи край - остана си стопанинът на пътя, никой не посегна на хляба му, нито на неговата отговорност. Той бе държавен човек, той бе Пикьорът.

Искам да попитам сега: кой е пикьорът на "Ечемишка"? Чух и други да питат, отговор обаче не чух. Има вече виновни, има наказани, но кой е трябвало да види фаталната черна лампа (греда) и да спаси жената - и страната! - от тази позорна смърт? Много добре пазена тайна до днес. А може би въобще няма такъв човек и точно това е тайната? Човек, който да отговаря - не когато стане бедата и тунелът почне да убива, а всеки ден, 365 дни в годината? Който да знае всичко за пътя, за водата, за пушека и за мъглата, за леда и за ръждата. Да знае, да се грижи и да не подгъва крак. Държавен човек на държавния път. Но на коя държава?

Няма го, изглежда, българския Пикьор. Остава ни опозорената отвсякъде АПИ, на която не може да се разчита за нищо освен за източване и в която партиите се изреждат и излизат лепкави от мед и... асфалт! За безделни и пусто-празни хора, които нищо свястно не предприемат, не се трогват от дълга си, мотаят се и се упражняват в безполезност, народът има много картинно изречение: седят и чакат да падне таванът...

Е, таванът падна, господа, таванът падна!

Таванът падна и уби...
Снимка: БГНЕС
Остава ни опозорената отвсякъде АПИ, на която не може да се разчита за нищо освен за източване и в която партиите се изреждат и излизат лепкави от мед и... асфалт.
20
8400
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
09 Февруари 2017 20:11
09 Февруари 2017 20:49
09 Февруари 2017 21:11
Г-н Донков -

С Ваше позволение - да добавя. Държавата е обичала пикьора (кантонера, поляка, чиновника ... ), защото й е помагал и я е уважавал, а тя е била зад него. СЕГА няма ни пикьор, ни кантонер, ни държавен служител /чиновник (в оня смисъл)... СЕГА са служители - и затуй държавата ги не бакари и за слива. И кой ще да обича такава бездушна държава? Каквото повикало, такова откликнало!
09 Февруари 2017 21:44

Хареса ми. Много!
В детството ми живях на гара няколко години, там пикьор на железния път беше инж. Стефан Филипов, неговият участък се простираше чак до гара Комунари, там, където днес на спирката Боряна една талига се е изметнала и е разорала пейзажа. Заинтересуван от това, което пише Донков, позвъних на няколко познати имена, оказа се, че вече няма такава длъжност.
Та си мисля, ако имаше, досега щеше да е ясно - дали железният път е поддал или пък умора в материала на цистерната е причинила изхвърлянето.
А може би и никога нямаше да стане такъв инцидент.
Да сте жив и здрав, г-н Донков!
09 Февруари 2017 22:34
Хареса ми споменът за Пикьора, но си мисля за нещо друго. Защо винаги упрекваме Държавата, а не нас самите - за нашето овчедушие, безразличие, егоизъм? В крайна сметка нали ние избираме и търпим простаци да ни управляват, простаци да ни дават акъл от TV-екрана, мутри и маргинали да се величаят като политически елит.
10 Февруари 2017 00:47
Сал един остана сред колумнистите СЕГА.
10 Февруари 2017 08:00

Наистина, след Ечемишка изразът "светлина в тунела" доби друг смисъл....
10 Февруари 2017 08:04
Дано съм лош пророк, но следващия инцидент ще е с рухнал ж.п. мост - от онези железните. Без да съм пикьор минах под един такъв мост по ж.п. линията Бойчиновци-Берковица и косата ми се изправи. Мостът бе изцяло в ръжда, явно не бе боядисван десетилетия. Въпрос на време.
10 Февруари 2017 09:00
Заинтересуван от това, което пише Донков, позвъних на няколко познати имена, оказа се, че вече няма такава длъжност.

Don,
Ето това е необяснимо и това прокуратурата трябва да изясни – кой и кога е премахнал тази длъжност и с какво е заменена?...
Как в последните демократични години цели язовири се оказаха без собственици, а безотговорността стана ежедневие...
За Калин Донков
10 Февруари 2017 09:19
Le Doyen,
викам да престанем да се самобичуваме. Не може ние да се виним за всичко. Има си хора, организации дето са длъжни да отговарят за тоава. Хайде стига каквото стане в България и всички виновни, че гласували за еди кого си, мълчали си, пропуснали да кажат. Всичко си има конкретни имена.
10 Февруари 2017 09:40
В България корупцията убива по-сигурно от картечница, убива чрез мизерията, убива чрез здравеопазването, убива на пътя.

И таванът пада. Пада и убива!
Държавата ни смъртоносно се стоварва върху своето население. Пътищата са стари и е нужен милиард да се потегнат. Само че този милиард го дадоха за саниране. Дадоха го и сега ще повторят.


Г-н Донков,
10 Февруари 2017 09:44
Викам да престанем да се самобичуваме. Не може ние да се виним за всичко.

Може. А и трябва! Защото ги търпим! Виж какво става в Румъния!

Чакахме, чакахме, таванът падна!!!

Сега да чакаме какво - да се продъни земята ли?!
10 Февруари 2017 09:45
В най-технологичната Япония, където падне автоматична преграда или бариера, задължително се появява ТОЙ, обикновеният, добре обозначен, да се вижда ... Прекият Отговорник!
10 Февруари 2017 10:35
Няма го, изглежда, българския Пикьор.

Не си прав Калине. И сега го има пикьорът. Само че той е един от нас. Докато се движиш от блока си в Малдост до кварталното кафене, се разминаваш с него. Докато си пиеш кафето, той говори на висок глас от съседната маса, колко много знаел и можел, пък другите какви са прости и некадърни. Да го сложели него там, на директорския пост в ххх агенцията, пък да видите тогаз. Когато, обаче, му напомните, че днес е неговият ред да почисти снега пред входа, същият този знаещ и можещ, високо отговорен човек ти заявява: " Що ще чистя бе? Я виж! Другите да не би да са почистили? А бе ай -сиктир от тука." Та и с тунела така.
"А бе що ще се разкарвам да мръзна по сокаците? Я да си стоя на топло в кабинета."
Та пикьори има и сега, Калине. Физически живи, много живи даже, ама душата им мъртва.
Виж, как да вдъхнем душа на пикьора, ей Богу не знам. Ти си по-учен, измисли нещо.
10 Февруари 2017 17:04
Какъв тунел и каква жертва???????? Моля ви се! Нали имаме огромна зала и вътре играе Григор Димитров?! Това е важното!!! Същото важи и за велоалеите... Там отиват милионите, милиардите... Докато осъзнаем, че малкото пари трябва да се харчат разумно и за нужното, не са реклама.
10 Февруари 2017 18:54
Там отиват милионите, милиардите... Докато осъзнаем, че малкото пари трябва да се харчат разумно и за нужното, не са реклама.

Лошото е, че хич не са малко!!!
11 Февруари 2017 14:33
От тук нататък ще бъде самоубийствено някоя партия да залага на магистралите в предизборната си агитация. Ще изглежда като цинично, безсърдечно копе... Едно е да режеш лентички, да раздаваш на приближени лотове, съвсем друго е да поддържаш съоръженията и да пазиш живота на хората. Бургас един месец беше откъснат от света, стана "остров Бургас". Северна България беше откъсната от Източна Румелия след близо 130 години Съединение. Железните и останалите пътища са в окаяно състояние и вземат жертви поради престъпно нехайство. Трябва здрава, градивна работа, а не PR, чалга и промиване на мозъци...
11 Февруари 2017 14:48
Ех, бай Калине, остарял си. За какви пикьори, кантонери бълнуваш?
Ами навън е 21-ви век. Хората по съвсем друг начин си представят нещата - електроника, камери, датчици сензори и пр. Не четеш ли поне, и в тоя вестник оня ден се обсъждаше сериозно тая тема.
Какво ще работят хората, от какво ще се изкарват прехраната като ни налазят роботите.
Пикьорите и кантонерите останаха в миналото.
Е, и наште пътни хора дават стотици милиони за камери по пътищата. И по тунелите има.
Всяка лампа ще бъде с датчик - като почне да пада, джиджявката подава сигнал където требе, баш сервера задейства алгоритъма и робота изскача от дупката и я хваща на мига във въздуха.
Ти, бай Калине, ме говориш за оня човек дето го е било грижа за някъв път и цял живот работел по него.
В 21-ви век вече няма да се работи. Защото ще има роботи. Ти с тия писания слагаш прът в колелото на прогреса.
13 Февруари 2017 09:11
Apx 10 Февруари 2017 08:04
Дано съм лош пророк, но следващия инцидент ще е с рухнал ж.п. мост - от онези железните. Без да съм пикьор минах под един такъв мост по ж.п. линията Бойчиновци-Берковица и косата ми се изправи. Мостът бе изцяло в ръжда, явно не бе боядисван десетилетия. Въпрос на време.

Така е. Случва се дори в Щатите
https://www.youtube.com/watch?v=CMdv2wRaqo4
15 Февруари 2017 21:05
За статията и автора:
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД