:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 357,478,522
Активни 1,388
Страници 41,822
За един ден 1,302,066
Реконтра

Номера

Another one fights the dust. Човекът обеща, като почисти, да ми изпее и една песен.
Студ, сняг, виелици, заледявания, навявания и оскотявания в цялата страна! Как да пътуваш в такова време?! И уж според сезона най-сигурен е железопътният транспорт, а медиите такива неща тиражират, че най-добре човек да се престори на мечка и така, в летаргия, да оцелее до пролетта! Ала налага ли се, уви, ще се пътува...

Подреждах разни гащи в сакчето и си мислех в какъв ли вид ще пристигна в крайната гара - дали обвит в необработени зверски кожи, с подострена тояга в ръцете и с висулки по мустаците, или красив и спретнат европеид. И звънна звънецът на входната врата. Отворих - жепеец, със служебна шуба и поизмачкана фуражка, ведър:

- Добър ден!

Отговорих подобаващо, гледайки въпросително.

- Онзи ден сте купили превозен документ?

Потвърдих.

- Е, вашето пътуване може да започне! - зарадва се униформеният.

Пообърках се, но ми хрумна обяснение:

- Заради метеорологичните неща извозвате пътниците от врата до врата?

- Нещо такова - уклончиво отговори той и усетих, че трябва да го поканя вътре.

В антрето той се огледа:

- Уютно жилище! А, и аз имам пукнатина на стената! Оттатък е асансьорната шахта, нали? Ех, типово строителство!

Събу се. Седнахме в хола.

- И сега аз какво, трябва да тръгна по-рано за сутрешния влак? - казах. - Ей сега ще нахвърлям багажа и...

- Не се притеснявайте - прекъсна ме жепеецът, - ще тръгнете навреме. А вещите си по-добре поставете обратно по местата им, по-удобно ще ви е да ги ползвате, докато отсъствате.

Съвсем не го разбрах, което и споделих. Той се усмихна разбиращо:

- Чели сте вестниците за положението във влаковете?

Кой знае защо ми стана неудобно, побързах да кажа:

- То е разбираемо, зима и прочее!

Онзи поклати глава:

- Не, положението не е никак розово. Не може живи хора да се превозват в такива условия! Европа сме, двайсет и първи век е! По дяволите, писменост създадохме и киселото мляко!

Той развълнуван замълча. Успокоих го:

- Случва се, ще го преодолеете.

Железничарят пак се оживи:

- Точно затова съм тук! Правим всичко, та да им е комфортно на нашите пътници! Може да се каже, че ние изведнъж изпреварихме всички жепе компании по света!

- Вярвам ви - вметнах невярващо.

Той продължи разпалено:

- Влакове стрели, климатизиране и парфюмирани тоалетни? Колко скучно! Българските железници вече превозват без напускане на жилището на пътника!

Това не го разбрах и си признах:

- Тоест как без напускане?

- Стоите си тук, по чехли, спите си в леглото, седите си в креслото и си гледате телевизора или си четете книга, ядете си в кухнята, ползвате си тоалетната, къпете се, ако се наложи...

- А пътуването как се осъществява? - прекъснах го.

- Със силата на мисълта! Вие сега за къде се стягате?

- За Бургас.

- Я седнете на креслото... Представете си сега Бургас, тази черноморска перла! Представете си морската градина, представете си плажа, гларуси дружески покрякват, морските вълни беснеят, вятърът довява солени пръски...

Въпреки че ми беше смешно от такива детинщини, наистина си представих Бургас, даже май шума на морето чух, което и споделих с него.

- Видяхте ли! - зарадва се човекът. - Все едно сте там! Още малко представи, още малко усилия и съвсем в Бургас ще се озовете! А междувременно не желаете ли кафе или чай?

- Предлагате ли?

- Предлагаме! Каквото искате, това може да си приготвите в кухнята!

Пиеше ми се кафе, но беше свършило, та изтичах да купя. Железопътният остана да мине с прахосмукачката, че хигиената е от първостепенно значение за нашите железници.

Като се върнах, него го нямаше. Какво още липсваше надали ви е интересно, та спирам дотук.
1237
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД