:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
В документа се разглеждат неразкрити убийства, смърт по време на арести, престъпления от омраза, изтезания в затворите
Причината е снеговалеж на Острова
Светослав Стойков бил пострадал сериозно
СТАТИСТИКИ
Общо 359,783,373
Активни 386
Страници 13,419
За един ден 1,302,066
Писмо от "България" 1

Хвърчащите хора

Димитри Иванов
Тръгвахме от Орловия мост към Радиото не по канала, а през Борисовата, стигахме до 45-метровата парашутна кула на ДОСО и се хвалехме: "Аз имам три скока ... Аз имам пет". Беше безплатно за ученици, даже ученическата си карта не показваш щом си с ученическа фуражка. Не бяха истински парашутни скокове: парашутът на рамка като разперен чадър слиза закачен на макара като асансьор. На горната площадка младшият инструктор ти препасва подвесните ремъци, закопчава карабинките, старшият проверява всичко да е наред и казва: "Скачай!" Отдолу съучениците те насърчават: "Скачай, бъзльо!". Жечо се колебаеше, инструкторът го бутна, после Жечо приземи правилно - първо петите, после претъркаляне през рамо, както ни бяха учили. След него аз, за да не ми се смеят, скочих от раз и опиянен от успеха забравих търкулването, друснах се на плаца по дупе и ми се смяха повече отколкото на Жечо. Измамно нещо е успехът.

Сега младите правят кайт-сърфинг(фотос 1). Суперспорт! Поезия като стихотворението на Валери Петров за хвърчащите хора.

По "Хоризонт" Петър Атанасов обяснява много хубаво за екстремните спортове. Ако отиде на логопед, няма да се мъча да го разбирам.

Иван Бакалов отишъл с фотоапарат в селото на Йордан Радичков Калиманица, но заснел само войнишкото паметниче и черквицата (фотоси 2, 3), откъдето не се вижда никакъв язовир, макар че Калиманица била изоставена, за да бъде завирена. Ако е инженерна грешка, разбирате защо е лафът "Като се знам какъв съм инженер, страх ме е да отида на лекар".

Така и не разбрах защо Кеворк ме вземаше със себе си при Радичков на улица "Шипка"; аз седях на масата и мълчах. В спомените на Димитър Иванов прочетох, че и той не се решавал да ме заговори, когато бил в шести отдел на Шесто управление на ДС. Невежите журналистки го наричат началник на ДС, казват , че Стефан Цанев отказал на Вежди Рашидов наградата "Златен век", понеже преди я дали на Димитър Иванов, не знаят, че не Димитър Иванов, а Стефан Цанев написа:

"Дзерджински/ Познат и внезапен/ С остър профил и остро име/ Се изправя като меч и заповед/ Чекистът е длъжен да има/ Хладен ум, защото куршумът поставя своята кървава точка/ Веднъж и завинаги/ Думите стрелят многократно и точно/ Горещо сърце - да бди непрестанно над свободата ... "

Премълчавам комсомолските възторзи на Блага Димитрова, защото я помня като хубавото и много добро момиче от уличката "Светослав Тертер" зад Полиграфическия комбинат.

Ех, поети, ех поетки* ... От небето ли сте паднали, че не помните Некрасов: "Поэтом можешь ты не быть/ Но гражданином быть обязан"

Иван изслушал Радичков как с детските си очи видял от небето над Калиманица да падат американски летци с парашути. Те може да са били същите, а може и да не са били същите, с които се сприятелих като дете в къщичката в разсадника в Борисовата и им помагах да засадят в триъгълник три фиданки да си спомням за тях, понеже те не можеха да ми дадат друго освен едно елключе от тяхната свалена "Летяща крепост" (фотос 4). В гората Иван засне трите фиданки, които бяха станали дървета с дебели стволове.

Сух студ, слънчев, безснежен зимен ден беше 20 декември 1943 година, когато телефонирах на Фроса Каблешкова, гаджето на кръстника ми поручик Димитър Списаревски, и Фроса каза: "Да, Джимо, Спайч паднал над Панчарево".

"Родно радио" пееше в "Детския час": "Сняг се сипе на парцали/ Веят бури, веят хали/ А отвън се чуй врабчето как се моли на детето/ Чик-чирик, чик-чирик/ Аз, дете, съм още жив, още жив и игрив/ Ако имаш ти сърце, то ми давай по зрънце."

Нямаше нито бури и хали, имаше врабчета, ясно небе пак и пак да бомбардират София - американците денем с фугасни бомби, англичаните нощем със запалителни - и баба ми Венета пак да мърмори, че времето върви по стар стил; Коледа е на седми януари - Божик в Македония - и тогава ще има сняг. Така и стана. След бомбардировката на 10 януари 1944 г. видях клавишите на моето пиано пръснати върху снега срещу левия хълбок на Попа (статуята на патриарх Евтимий). Фотос 5. Не беше кой знае какво пиано, "Фьорстер-Кремона", за разлика от камерния роял "Стайнуей", който после видях в апартамента на Иво Хаджимишев в отсрещната кооперация. Откъм "Попа" се зададе странна шейна. Пружинен креват, две дъски, подпъхнати под пружината, да се не влачи по снега, рамковите железа за плазове, майката и таткото с въжета през рамо теглят шейната, на която се накачули деца заедно с бохчи, тигани, сахани и един суфертас. После заприижда върволица от такива импровизирани шейни и продължи надолу по "Граф Игнатиев"

Шарен свят. И спомените ми шарени. Като продраната ми българска черга. За разлика от едноцветния мокет на плакатната "демокрация".

Оксфордските речници въведоха Post Truth като Word of the Year 2016. Преводачите се заблудиха. Не схванаха, че Post е от Poster (фотос 6), не е от латинското "след".

Poster Truth е "истината", която в България ни набиваха в главите стенвестниците със стиховете на поетите и поетките.

В Китай хунвейбините я набиваха истината със стенни дадзибао. За стенвестничната Post Truth Оруел написал "1984-та".

Този постер (фотос 7) от Забранения град ми го донесоха български момчета, които учат в Китай. Казаха, че ме четат и там, но какво пише на постера, е наша тайна.



* Не знам защо казвам поетки вместо поетеси и простакеси вместо простачки. Мъжете превъзхождат жените. По глупост. Сравнете стиховете на Стефан Цанев с комсомолския плам на Блага Димитрова.

DI copyright







 1. Кайт-сърфинг. Суперспорт! Поезия като стихотворението на Валери Петров за хвърчащите хора.
 2. и 3. Иван Бакалов отишъл с фотоапарат в селото на Йордан Радичков Калиманица, но заснел само войнишкото паметниче и черквицата
 3
 4. "Летяща крепост"
 5. След бомбардировката на 10 януари 1944 г. видях клавишите на моето пиано пръснати върху снега срещу левия хълбок на Попа (статуята на патриарх Евтимий
 6. Оксфордските речници въведоха Post Truth като Word of the Year 2016.
 7. Този постер от Забранения град ми го донесоха български момчета, които учат в Китай.
119
36275
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
119
 Видими 
17 Януари 2017 19:39
Поэтом можешь ты не быть/ Но гражданином быть обязан


Да бе, да.
17 Януари 2017 19:42
На снимка #7 Джимо ми се вижда доста остарял.
Признавам, гледал съм го по телевизията преди повече от 25 години (оттогава съм в Америка).
Тука не гледам българска телевизия, макар да не съм си изхвърлил телевизора.
А плаката, дето го държи Джимо ми прилича да е с корейски йероглифи, не китайски.
17 Януари 2017 19:43
Грях е, младежо, когато се държиш с хората, все едно са предмети. И със себе си също. Ето ти го греха.
17 Януари 2017 19:46
Post Truth като Word of the Year 2016. Преводачите се заблудиха. Не схванаха, че Post е от Poster (фотос 6), не е от латинското "след".


Нищо общо няма с постер.
17 Януари 2017 19:49
Джимо, благодаря ти, че си от помнещите хора !
п.п. не ми се мисли какво ще се излее тук по повод на поети и поетки...
17 Януари 2017 19:55
17 Януари 2017 20:05
В детските ми години,през лятото когато бях на село ,привечер като притъмнее баба ми палеше огъня в баджата( така наричаха една пристройка,нещо като лятна кухня) и започваше да готви ,аз седях около огъня и ръчках една пръчка в жарта , изведнъж баба ми с монотонен глас като песен започваше да разказва минали събития , спомени , сватби ,убийства ,войни,събори....и гледаше огъня...
...понякога пееше на един особен език...тя беше знахарка и селска акушерка...много често разказите на ДИ ми напомнят за нея! Благодаря,Майсторе ! Аз много я обичах!!!
17 Януари 2017 20:05
В живота вярваш ли? — С усмивка крива.
И измъчвай се, но имай цел красива!
Йеромонасите за туй ги бива.
От ум и разум бягаш. — Тук съм аз.
Науката е като златна нива.[1]
— Така ли? — Ако все на зле отива,
ще млъкна. — Мога и без твоя глас.
17 Януари 2017 20:16
Една сряда няма как да се сравни със събота - съботното отрицание е неизмеримо. Но поне през сряда сядаме на маса с откъслечен, интересен и умен разговор...
------------------------------
Сайтът на Генек
17 Януари 2017 20:24
.
17 Януари 2017 20:29
ДИ,
17 Януари 2017 20:46
Ти пък откога смяташ едвин шукарев за поет!
17 Януари 2017 20:48
Джимо, наздраве с хубавото уиски, дето се вижда на пак тази
снимка номер 7 (между плаката, ръката и облегалката на дивана).
Обзалагам се, че е ето това:
http://www.astorwines.com/SearchResultsSingle.aspx?p=2&search=25952&searchtype=Contains&utm_source=google&utm_medium=shop&utm_campaign=feed&gclid=CKqA5-bqydECFZGCswodiXUBXA
Laphroaig Triple Wood Scotch

17 Януари 2017 20:53
Че то бачото е кат Жан-Клод Ван Дам.
В предишни небивалици сме чели, че бил моряк:
Капитан Ангелов ни накара всички курсанти да се редуваме на руля и по различно мигащите фарове и мигалки да казваме къде се намираме. Той каза, че морето няма КАТ, но моряците не бива да знаят, че е спирт течността, в която е поплавъкът със стрелката на корабния компас. Пиехме ром...

И так далее, лакърдиии. Па сеги бил парашутист. У Шесто...
17 Януари 2017 20:55
Майстора!
17 Януари 2017 21:01


Шарен свят. И спомените ми шарени. Като продраната ми българска черга. За разлика от едноцветния мокет на плакатната "демокрация".
Но и поезия има в тези така подредени думи...


17 Януари 2017 21:17
бате джимо, тайната на постера е разгадана. но след като е тайна, ще си трая.
благодаря! жив и здрав да си!
17 Януари 2017 21:18
Майсторе, благодаря ти и за тази пъстра писаница!
17 Януари 2017 21:24
otvrat 17 Януари 2017 19:46
Едното е предлог = Post + Akk., другото - съществително име: Рoster <--- to post <--- lat. postis = post, pole, pale, pillar, etc. ---> bg. плакат, обявление, обява, афиш и т.п.
... Poster Truth е "истината", която в България ни набиваха в главите стенвестниците със стиховете на поетите и поетките...
- това е така, но не се отнася за "Post-Truth" (post-truth) Натисни тук. За онова време това беше промиване (brain washing) посредством paper, sight & sound ... , поради липса на ТV....
17 Януари 2017 21:37
.
17 Януари 2017 21:51
това е така, но не се отнася за "Post-Truth"


Post-Truth, която се споменава тук, няма нищо общо с плакати, а в зависимост от контекста може да значи много неща - от демагогия, през популизъм, та до медийна манипулация. Няма нужд да търсим конкретен превод, след като има толкова много думи, с които да го предадем. Това си е чисто и просто изкривяване на истината.

17 Януари 2017 21:52
Добре си ги натаманил хвъркатите хора,Джимо. Е, има и такива, които 7 пъти зззз спорят с Некрасов, а отделни насекоми оставят следите си както мухите наесен по стенните календари. Нейсе, да си жив и здрав и да напомняш и в бъдеще, че и едно време е имало достойни хора. Галиба много и-та станаха, ама пак нейсе.
17 Януари 2017 21:52

Обичам зимните вечери с Димитри. Всява уют в мен.
А още повече обичам летните следобеди с него. Мързеливото слънце не се сеща да залезе, колонката му вече е тук. А аз предварително съм готов да ме поведе там, където другите не са били.
Незабравимо е.
17 Януари 2017 21:56
Едното е предлог = Post Akk.,

... или наречие с винителен падеж, както за време така и за място.
Post-Truth
https://en.oxforddictionaries.com/definition/post-truth
17 Януари 2017 21:59
От малък обичам да плюя по граматици...
17 Януари 2017 22:10
.
17 Януари 2017 22:22
За усуканата писаница както винаги


Горе някой писа, че разказите на Джимо напомнят тези на баба му. И рпи мен е така. Баба ми, вечна и памет, преживяла четири войни ми е разправяла за бомбардировките нас София. Освен запалителни, ингилизите са използвали осветителни бомби и поне в началото са използвали радио София като радиомаяк.

Интересно защо Джимо сега се сети за Спайч и не се заяде с бъдещето разполагане на натовска бронирана техника в България.
17 Януари 2017 22:53
А на парчето червен плат, което г-н Иванов държи в ръка, е написано "северна столица", или както ние я наричаме на български - Пекин.
17 Януари 2017 23:15
"но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?"
Благодаря, Джимо, че ни спомняш!
17 Януари 2017 23:21
че Стефан Цанев отказал на Вежди Рашидов наградата "Златен век", понеже преди я дали на Димитър Иванов,

Гледам го онзи ден Стефан Цанев в едно интервю по една телевизия - прилично изглеждащ човек, младее за годините си, говори умно, логично, казва истини които ти се иска ти да си ги казал, призна си даже , че не е бил бит и арестуван при комунистите. С което намекваше, че е извадил късмет, иначе а-ха да го арестуват и да го пратят на топло. Те, обаче взели, че го пратили на студено - в Москва, 5 години, да следва в едно от най-престижните учебни заведения в света в своята област.
Дразня се когато някой се опитва да ме прави на идиот. Всички които сме живели по онова време знаем как се отиваше да следваш в Москва. И ако Цанев каже : "не, аз отидох по заслуги, щото съм талантлив и неповторим" - тогава пак си вкарва автогол, признавайки, че комунистите са били справедливи и са възнаграждавали таланта, независимо кой го носи, дори потомък на кулаци и горяни.
Умен човек, талантлив поет, сигурно и добър съпруг и баща. Снимка показаха на цялото щастливо семейство.

Но след интервюто отидох до банята и дълго, дълго си мих ръцете.

17 Януари 2017 23:36
Темата "Цанев" е изтъркана. По Дарвин. И по Павлов.
17 Януари 2017 23:43
Немците са превели Post-Truth като Postfaktische Politik/Wahrheit, т.е. истината постфактум. Ако действително прехвалената Мариана Хил е въвела "плакатна истина" в българския, язък й за немската филология. Remove, remove..
17 Януари 2017 23:55
Но след интервюто отидох до банята и дълго, дълго си мих ръцете

Не си бил само ти, който си е мил ръцете. И други освен ръцете и някои попръжни си продумахме по адрес на този "умен" и недооценен поет!
18 Януари 2017 00:29
Г-н Иванов, благодаря за хубавата писаница и че все пишете Вашите плетеници.

Пожелавам Ви и здраве и спокойствие и още много писаници, Може и още неща да се пожелават, но тези три са май в темела на ежедневието.

Бъдете здрав!
18 Януари 2017 00:31
Добре, разбрахме:
- Американците бомбардирали София. Лоши.
- Кеворк хитър шпионин вика Джимо да се издаде при Радичков, но Джимо още по-хитър – мълчи и не се издава.
- Стефан Цанев кофти се дъни на стари години. Димитър Иванов готин щот не го знаят журналистките млади къв е бил в ДС.
- Блага и тя кофти, щот била комсомолка.
- Три дървета в парка може би още ги има.
- Спайч паднал в бой за защита небето на България. Да се намерят и изкоренят дърветата в памет на Спайч.
- Лирично отклонение – врабчета, шейна с деца и пружина, клавиши от пиано на паважа, роял в апартамент. „Суфертас” не знам какво значи, щот съм прост.
- Следва неясна българо-английска бъркотевина гарнирана с китайски постери от студенти. Неясно за какво иде реч, май за истина някаква.
Всеки си има своята истина, само да не почнем да се кютечим на кой е по-по-най важна истината.
18 Януари 2017 06:55
Добре бе, "Шако", защо не запази откритията за себе си? Тук има хора, които изпитват наслада като четат Димитри. Изпитваш ли удоволствие да им разваляш настроението, а? Що за хора станахте при тая "демокрация" не знам...
18 Януари 2017 08:00
Хора?
Майсторе
За "постистината" ни е нужен прославилия ни "втори акъл". Когато му дойде времето, както често ни казваше Симо Две...
18 Януари 2017 08:02
Харесвам тези писаници. Напомнят ми за моята младост и лудории за които внуците не ми вярват много, много. Но младостта е била и случките са били.
18 Януари 2017 08:31
Има смисъл.
Пиши майсторе, пиши ...
18 Януари 2017 09:01
Признавам, днес прочетох джимовото с удоволствие.
18 Януари 2017 09:16
Шако
18 Януари 2017 00:31

Добре бе, "Шако", защо не запази откритията за себе си?

"Дай мнение по статията" пише долу!
18 Януари 2017 09:24
Шако що не четеш Балзак. Има такъв френски писател.
18 Януари 2017 09:38
По памет от книгата на Ан Филип "Докато въздъхнеш". Жалко, че я изгубих през годините
"Пиша, сякаш размотавам едно безкрайно кълбо. Спомените ме връщат назад към дните на нашето щастие."
Пъстра и красива писаница, а Джимо това го умее!

Така и не разбрах дежурните плювачи! Все едно аз да чакам онзи, Сулю ли беше, да му излезе пасквила за да го коментирам.
Просто не го чета - от хигиенична гледна точка....
18 Януари 2017 09:47
Каквото и да напише ДИ все, ще намери с какво да разръчка ума, сърцата и душите. Когато го чета по някога ми ухае на гора, поля и се виждам ту да тичам по горски пътечки, ту подскачаща по прашните пътища между житните полета. ДИ ни връща в бомбандирана София, а аз в обновена София. София с възстановените и боядисани сгради, с широки равни тротоари по които ходиш спокойно, с дървета и градинки.София с чистия въздух и стотиците чешмички с прекрасна вкусна, студена вода. И неговата и моята София вече ги няма. Градът на ДИ разрушиха американци и англичани. Моята детска София си я съсипахме ние. И продължаваме усърдно.
И датите, датите на ДИ. Първи януари и двадесети декември. Първата не я споменава, но втората често. Когато спомене втората се сещам веднага за първата. Когато на тази дата, на ДИ са празнували три годинки се е родила майка ми. На втората, петнадесет години след Списаревси, един пиян колега на майка ми се пошегувал карайки мотора си и я убил. Две дати първата хубава, втората грозна.
А спомените за Калиманица ... ех какъв прекрасен спомен имам от там. Един от най-хубавите и също така тъжен. През Калиманица минава река Златица. Златица, защото носи злато от планината от която извира. Минавайки от там през един топъл летен ден компанията реши да провери дали вярно има злато в реката. Злато имаше и понапълнихме една пластмасова кутийка от топено сирене, но това беше вторично. Първото беше безвремието. Цяло празно село. С къщи без хора, но с обработени дворове. Хората се връщаха в дворовете си и ги поддържаха сеейки цветя и зеленчуци сякаш още живеят там, а не далече от селото се виждаше водата от язовира и драгата, която методично обработваше дъното и вадеше злато. Така и ще остане този ден в спомените ми - златен. Слънцето пращаше златни лъчи, бистрата вода на рекичката със златните отблясъци и сякаш всичко блестеше в злато. А ние седяхме на по големите камъни в средата на реката с крака до глезените във водата и "ловяхме" злато.
А златото ... ми дадохме го на един софийски златар да го провери, що за злато е. Той го погледнал, разръчкал и казал - "Ъ това е речно злато. Нищо не струва". Отворил едно чекмедже и го хвърлил там с отвращение.
18 Януари 2017 10:13
Днес е определено клюкарско. И хейтърско - злобно и дребнаво заяждане. Хайде, със Стефан Цанев ясно зашо, ама с Иван Бакалов, с Петър Атанасов, с Блага ...
18 Януари 2017 10:19
НАШИТЕ ПОЕТИ-ГРАЖДАНИ: ОТ ПЕВЦИ НА СОЦИАЛИЗМА ДО ГРОБОКОПАЧИ НА КОМУНИЗМА

Еми какво? Винаги в крак с времето...
18 Януари 2017 10:34
Като не струва нищо, що не го е хвърлил на боклука, а в чекмеджето. Измамник !


Ми да. Той за това е станал златар.
18 Януари 2017 10:45
Като не струва нищо, що не го е хвърлил на боклука, а в чекмеджето. Измамник !

Хм, интересно, колкото пъти съм влизал в златарски магазин, кошче не съм виждал. Но пък може и да не съм догледал.
18 Януари 2017 10:52
Хм, интересно, колкото пъти съм влизал в златарски магазин, кошче не съм виждал. Но пък може и да не съм догледал.


Има и по просто решение. Просто да го върне на приносителя.
18 Януари 2017 11:01
В гората Иван засне трите фиданки, които бяха станали дървета с дебели стволове.


В това е сърцевината. Когато си живял колкото е живял авторът, да ни е жив, да иляди, в живота ти е възможно вложен цикъла фиданка-дърво-пън. Разбирате, нямам предвид точно флората. Хората имам предвид. Хора-фиданки, хора-дървета, хора-пънове. Все същите хора, впрочем. Жизнен цикъл. Да видиш, да виждаш, в чворестия пън фиданката е, навярно, благородно и хуманно. Щото ако във фиданката виждаш чворестия пън биха те нарекли дърт мизантроп. На някои фиданки е съдено да дослужат даже до ... дендролити. Пак по-добре ... Щото познати са и копролитите сред вкамененото от времето.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД