:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Луис ван Гаал се завръща при "лалетата" като съветник
Поне 2/3 от автобусите от Турция не тръгнаха, благодарение на нас, смята лидерът на ОП
Вече оценил на 60 млн. долара авторските си права за две книги заедно с Мишел
В Москва и Петербург са задържани над 600 души
ГЕРБ и Патриотите могат да направят самостоятелно мнозинство
Журналистиката не е престъпление, прекратете репресиите, зове "Амнести Интернешънъл“
Подкрепяте ли идеята "Европа на 2 скорости"
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 323,510,080
Активни 1,553
Страници 81,528
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Милости от природата? Хайде бе...

Калин Донков
Не съм сняг, че да ви изненадам. Затова ще карам в традицията на "Нерви и утехи". На същото това място и на почти същата дата, на 18 януари 2008 г., съм отпечатал дописка за зимните премеждия на държавата и народа. В такива случаи може да се прибегне до трика с непреходното значение: препечатва се старият текст, вместо да се пише нов. Не го правя не защото той няма да ни свърши същата работа, а защото е малко двусмислено: хем явление от прехода, хем непреходно. Иначе - същите неизтощими номера на януари, същият снежен старт на годината, подобна медийна пушилка, старите клетви срещу зимата, срещу снеговете и срещу несъзнателното българско население. Само че тогава арията против снега беше соло на една министърка, а сега - дует от две. (Б.а. - моля да не ми се поправя от министърки на министри. И тоя нескопосан правопис допринася за хала на държавата.) Също неудържими и също много устати. То и медиите сега май са повече, та за да се насмогне на пиар кампанията, като поддържаща група по екраните предизборно се е накачил целият министерски съвет.

Спокойно можехме да поместим тук онзи текст, само едно изречение бих поправил: "В България снегът е природно явление, не природно бедствие." Просто онова "природно бедствие" ще заместя с "народно бедствие". Изминалото време (9 години) е променило само една дума. А и ние сме си същите - търпим.



Е, тогава поне имаше министерство на бедствията и авариите



(С тях неговата шефка се справяше главно чрез заклинания.) Премахнаха го и видяхте каква стана тя. Държавата е дваж по-скована и непроходима. Преспите никнат като огромни снежни гъби и причакват пътници и репортерки. Вторите са повече от първите - властта забрани пътуванията. Уж неофициално, но напълно сериозно, затвориха пътищата с бариери и с полиция. В тези преспи се изпоразгубиха към 3000 снегорина, тържествено преброени от властта. В преспите трябва се изгубят и сметките на скандалната през целия преход АПИ. Омагьосана от мащабната обществена поръчка за тол системата, която трябва да прокара в броени дни, тя с досада опитва да се върне към своето предназначение. Още по-артистично се справят железниците. Закъснения от 200 минути до половин ден и по едно одеяло на 25 пътници. Никой не пътува за разнообразие в такива мразове, всеки се е вдигнал от някаква неотложна нужда, но зимата в тази разорена от корупция страна се превръща в преграда пред скромния човешки живот.

Прекосил съм много снегове в живота си, професията ми не позволяваше да се заседявам. Катерили сме с редакционните москвичи старопланински проходи, минавал съм и страховития Троян-Кърнаре пред Коледа. Дишал съм виелиците, виждал съм и вълци в полето. Не надценявам този свой опит - нямаше страх от зимата тогава, пътищата бяха за всички, пътувахме под крилото на държавата. Няма да сравняваме държавите, но ще ви споделя и нещо по-старо. Когато съм се родил, татко ми е бил запас на южната граница. От зимния лагер край Тополовград, комбинирайки камиони, влакове и конски превоз, след денонощие и малко той пристига в Беглеж, за да види сина си. Никога не пропускаше да каже, че е дремнал в чакалнята на софийската гара, току да изпусне влака за Плевен. Затоплил се, свалил си шинела и никой не му го откраднал. Когато намерил попътна шейна, пъртината в Горталовския каньон била толкова дълбока, че над снега се подавали само ушите на конете. Били са зими по нашите земи, били са. И бяха. Предчувствам, че ще бъдат пак.

След последните избори властта трябваше да е свикнала с изненадите, но снегът по традиция си е шеметна изненада. И никоя администрация не я пропуска. "Действай с изненада!" е правило за пълководци. Както и за безочливи партийци. Сегашната им падна просто от небето. Изненаданата държава е чудесен декор за последното действие по предаването на властта. А и зад гъстата завеса на снега и най-грозните сцени, сделки и шашми остават скрити за погледите. Размесени с драматичните комюникета по снегонавяването, героичните образи на управници и партийни деятели се запечатват по-дълбоко и сякаш завинаги в съзнанието на зрителя. В тази отработена система успя хитроумно да се вреже и един цигански активист от Северозапада. Затрупан на някакъв път в онзи прокълнат регион, той изискал да го спасява самият местен шеф на АПИ. С какъв акъл са му се подчинили, не знам, но него го измъкнали, а техниката по тази операция останала затрупана в снежната пустош. Можехме да приключим това с простото "Един гледа сватба, други брадва", ако героят не бе отрекъл всичко това: никой не го бил вадил от преспите, той си се оправил сам и никакви машини и спасители не са идвали изобщо. Ето как и неканеният гост на екраните употреби тази скандална история за третокачествен пиар. След нея той вече е готов за водач на листа.

(А на пернишкия тец, братя, му замръзнал кюмюрът! В града, който е върху въглища построен, който въглища копае и от въглища живее, нямало кой да се сети, че зиме въглищата се заледяват. И тракаха зъби наказателно пернишките квартали, пълни с невинни граждани и гражданки. Прекараха кошмарни денонощия заради бездарни и безотговорни лица, докопали се до хубави служби.)



Трябва да поясня. Не подценявам зимата, не я пренебрегвам.



Зимата със своите сприи и фъртуни си е сурово и грозно премеждие. Изпитание за всяка страна и за всеки народ. Достатъчно драматично, за да не се драматизира допълнително. Като всяко изпитание, и това е много примамливо за възсядане от управници и от опозиция. Чрез раздухване на страха, чрез сгъстяване на тревогата и на чувството за безизходица, както и с подразбиращите се намеци да гледаме и едните, и другите в очите, за да видим края на зимната каша в държавата.

Ето това е неморалното и противното в тези дни, а не безсънният и себеотрицателен труд на хилядите мъже по затрупаните и заледени български пространства. Те заслужават високата признателност, но едва ли ще я получат. Тя е овреме и авансово разпределена още когато е разпределяна властта. А властта общува с природата предимно бездарно. И това е истинската драма, а не драматизацията, която ни се играе...

Прочее, сигурно по невнимание показаха и едно семейство от ямболското село Калчево. Хората дадоха да се разбере, че се справят и показаха как. Репортерката наблягаше, че зимата е извънредно тежка и затрудненията - също. Но стопаните упорстваха, че тя изобщо не влиза в класациите за студени зими: ето, дори кокошките снасят. Когато се подготвиш както трябва, тя е "само сезон". Остана неизречено това, от което пропагандата и пиарът панически бягат. Че и държавата трябва да се готви не извънредно, а редовно. И че подготвената, действаща, добре смазана държава зимата не може да я уплаши и че на такава държава институциите и в снеговете ще "снасят". Ще функционира, както функционира и онзи уреден и смислен селски дом в Калчево с 460 лева на месец.



Възхитих се. Но коя е тая държава, която ще приеме да се учи от гражданите си?



Със сигурност няма да е нашата. На нашата по-евтино й излиза да затвори пътищата и да омайва населението да не пътува. Едно такова бащинско, доверително, а накрая и натъртено повтаряне да не пътуваме. Едно такова унизително и пораженско "Не пътувайте, братя!". Едно такова подло прехвърляне на отговорността върху населението, едно такова изумителното ноу-хау на българските властници от новото време. От "не купувайте" (при един отколешен разгул на цените), до "не гласувайте" (при неотдавнашния референдум) - намерили са му колая, тях няма да ги мислим.

Тяхната кошница е оплетена. Ако гражданството прозре хитрината, винаги може да се прехвърли вината на природата. Природата е страшно упорита. Снегът - вали. Ветровете - веят. И нощта безмилостно пада всяка вечер. И нищо не може да се направи. Така техният въпрос елегантно се урежда.

Впрочем, схващанията за природата също се развиват. Някога във всяка класна стая висеше цитат от забравения днес академик Лисенко: "Не бива да чакаме милости от природата, трябва сами да си ги вземем от нея." След десетилетия следване на този лозунг (и благодарение най-вече на него) появи се нов :"Не трябва да чакаме милости от природата след всичко, което направихме с нея." Умно и горчиво. Но справедливо, честно. А ние, ние няма ли да добавим нещо "в този ред на мисли"? Какъв ще бъде нашият принос? Аз бих го преработил така: "Не бива да чакаме милости от природата след всичко, което сторихме със себе си"...

Въпросът е, обаче, защо са ни милости, когато ни е нужна свяст?

Снимка: ЕПА/БГНЕС
На нашата държава по-евтино й излиза да затвори пътищата и да омайва населението да не пътува. Едно такова бащинско, доверително, а накрая и натъртено повтаряне да не пътуваме. Едно такова унизително и пораженско "Не пътувайте, братя!". Едно такова подло прехвърляне на отговорността върху населението, едно такова изумителното ноу-хау на българските властници от новото време. От "не купувайте" (при един отколешен разгул на цените), до "не гласувайте" (при неотдавнашния референдум) - намерили са му колая, тях няма да ги мислим.
34
4789
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
34
 Видими 
12 Януари 2017 20:14

----------------
Сайтът на Генек
12 Януари 2017 20:35
Калин Донков! Какво повече?
12 Януари 2017 20:36
Аме, премести се в съседното купе ! Тук круши за ядене няма.
12 Януари 2017 20:36
Калин Донков! Какво повече?
12 Януари 2017 20:37
Калин Донков!
12 Януари 2017 20:46
хирургически точно! и красиво слово
12 Януари 2017 20:57
Хубаво написано, както винаги.
Ако и да няма кой знае какво ново да каже
12 Януари 2017 21:05
Някога във всяка класна стая висеше цитат от забравения днес академик Лисенко: "Не бива да чакаме милости от природата, трябва сами да си ги вземем от нея."


На Мичурин са мисълта и лозунгът.

Но - браво!
12 Януари 2017 21:15

/ /
12 Януари 2017 21:42
Дорис е права, както впрочем твърде често :

„Мы не можем ждать милостей от природы; взять их у нее наша задача.“

И аз, като нея, се присъединявам ; защо са единици фигурите като Калин ?...
12 Януари 2017 22:18
За Калин Донков, както винаги
12 Януари 2017 23:07
Майсторе
12 Януари 2017 23:24
Както винаги... +10


13 Януари 2017 00:07
Калин Донков

А властта общува с природата предимно бездарно. И това е истинската драма, а не драматизацията, която ни се играе...
-------
Въпросът е, обаче, защо са ни милости, когато ни е нужна свяст?



КЪМ ПРИРОДАТА

Природо прекрасна, природо всесилна,
що пълна си с дарби, с богатства безчет,
с кои ни обсипваш кат майка умилна
и с хубости дивни пленяваш ни глед.
Безбройни години минaли са вече,
откакто създател могущий, велик
с едното си слово из мрак те извлече
прекрасна, безкрайна и вечна... във миг!
На векове дълги живота прекара,
минаха, изгниха без диря, без глас,
но ти, о, природо, ни вехта, ни стара,
си млада и нова как в първий си час!
И днес пак тъй чудно се синьо вълнува
туй девствено було над твойте гърди,
де слънцето свети, де месецът плува,
де бляскат безчетни лампади, звезди!
И днес пак тъй утром във огън и в злато
възтокът далечни лъщи, пламеней
и в пролет цветуща в теб всичко богато
се кити, младее, мирише и пей.
Деца ти из твойта утроба родени,
що с майчина милост отглеждаш, кърмиш,
цъфтеят, па гинат на твойте колени:
но ти се не бърчиш, ти пак си блещиш.
Ти синове нови наново извличаш
из гърди плодливи и там ги люлейш,
и заран се лепо и с дражест накичаш
засмяна и цветна и мирост им лейш.
Обичам, природо, във часове мирни
да гледам на тебе със жадни очи
на гледки, картини обайни, обширни,
в които ръката всесилна личи.
В туй нeбо пространно, кое се пъстрее,
и горите високи със снежни чела,
в туй бляскаво слънце, що пламенно грее,
в морята бурливи с бездънни легла
аз виждам ти как си чудесна, безкрайна
и колко велик е създателят твой,
и колко съм малък, и твар тук нетрайна,
ничтожен кат атом във твой шир и брой!
Какво по-велико от твойто величье?
Какво по-прекрасно от дивний ти лик?!
О, слава на тоз, що тъй мъдро те кичи
и пълни с хармонья, със сладост, с светлик!
Не си ли ти отзив на мъдрост всезнайна,
творенье гигантско на мощна ръка?
Не е ли в теб видна таз личност нам тайна?
Не е ли вплътена в теб, тъй да река?
Не всуе човекът лишен от лъчите
на светлий източник, с дух немощен, слаб,
от толкоз величье ударен в очите,
божил те, кланял се, мислил се твой раб.
Поети, теб чеда любими, щастливи,
кои си дарила с най-редкий си дар,
не в тебе ли черпят тез мисли светливи?
Не ти ли им вдъхваш тез песни и жар?
Най-сетне в теб само, във твойте прегръдки
нетленни и драги, о, майко света,
духът ни отруден от светските мъки
намира утеха, покой, радостта!

Иван Вазов
13 Януари 2017 00:07
моля да не ми се поправя от министърки на министри. И тоя нескопосан правопис допринася за хала на държавата.


Не е до правописа, Калине, част от преформатирането е.
Забелязваш ли, вече малцина приемат с насмешка "бременната колега", "еврокомисар Георгиева", "омбудсман Манолова", "канцлерът Меркел", "хърватският президент Колинда Грабар-Китарович", или "френският крайнодесен лидер Марин льо Пен"?
Добре поне, че не обучиха тукашното население да казва "бизнесменка"...

А за есето, отново
13 Януари 2017 00:21
Англо-унисекс Хулигане! Аз имам основателни подозрения, че например не ползваме думата "лани" щото ония си немат такава.

Калин Донков,
13 Януари 2017 01:22
Този път не ми хареса. Съжалявам .
13 Януари 2017 04:10
Майсторе,
13 Януари 2017 04:17
Статията е нагледен урок как да превърнем нормалните природни явления в природно и политическо бедствие, защото сме научени от всичко да правим цирк, вместо да си вършим работата. Както и вчера гледам пред входа десет здрави и повечето млади мъже, които са се събрали да клюкарят, вместо да грабнат по една лопата и да разчистят не само пред блока, но и колите, които стоят затрупани на паркинга. Пък и двете пътеки, по които се стига до магазина в близкия блок и се отива към спирката. Хайде не целите, но поне да можеха жените им да вървят спокойно, когато отиват за хляб и до детската градина да заведат малките. Някъде по трасето на прехода се изгубиха цялата ни отговорност и солидарност. Цялото ни желание да живеем нормално. Властта раздава пари на разни тарикати да чистят, а те не си вършат работата. Виждайки това безобразие, ние също нищо не вършим. Седим, клюкарстваме и плюем... И за това е лесно и обичайно да затънем в преспите на общия мързел, малоумие и недоволство. Какво ли ще стане при следващия снеговалеж или следващата година? Може би така ще се закопаем, че вече няма да имаме ток и хляб, не само пътища??????? В глобалния свят с най-мощните машини, когато не можем да стоим затрупани до кюмбето и чувалите с брашно по цяла седмица, а модерния човек има парно и климатик и трябва да пътува по работа не само в същия град, но и в други държави и стоките пристигат с ТИР-ове, които са спрени някъде??????? Щяхме да бъдем смешни, ако не бяхме жалки.

13 Януари 2017 08:40
Майсторе
За пръв път виждам Калин Донков толкова ядосан.
13 Януари 2017 11:53
На много места (особено в градовете) е просто въпрос на добра организация да се приведат улиците ( и малките такива) в приличен вид. Обаче кметицата само се оправдава, че имало паркирани коли. От години си вървим с обясненията как нещо не може да се направи.
13 Януари 2017 13:59
За мой ужас , като чуя виелици и затворени пътища пред мен се появява бял бродник приличащ на Цеца Алексова. Токлова тъпи и олигофренски въпроси не може да зададе даже и тъща ми. Прочее , моите баба и дядо от Бучино -Благоевградско винаги много прилежно се подготвяха за зимата- дърва под стрехите на къшата, свещи (ако "тия циганье от Енергото сопрат токо) , брашно , олио, фураж за стоката и те така.
13 Януари 2017 14:27
итаЕто откъде според мен започва възпитанието на наш,те партийни кадри.В N - ското училище в класа на N - ският учител се провежда изпит по патриотизъм.Изпитващият посочво едно дете.То става, а изпитващият му задава въпрос:"За какво ни е главата?"Детето отговаря:"За стоманената каска и за газовата маска.""Браво,моето дете" - екзалтирано рече изпитващият."Ето ти и вторият въпрос.Длъжен ли съм аз да мисля?"А детето твърдо рече:"Няма за какво да мисля аз.Мисли фюрерът за нас."След отговорът бърз,учителят го гледа със възхита,децата във класа благоговеят,изпитващият е изпаднал в транс и обявява със тържествен глас:"Печено е т,ва момче,а аз съм много важен спец и обявявам - вече е готов подлец."
13 Януари 2017 15:34
Хумористите (В.Сотиров и др.) викат, че сме бедна държава и е непосилно да поддържаме четири сезона. Стигат ни два: е*ати студа и е*ати жегата.
13 Януари 2017 18:01
но ще ви споделя и нещо по-старо.
Сподели с нас, майсторе. Хубаво е човек да споделя с някого; да разказва някому.
13 Януари 2017 20:08
а не безсънният и себеотрицателен труд на хилядите мъже по затрупаните и заледени български пространства

...това пространства си е пътища, Калине, пътища.
Останалота са приказки. И малко внушения или някакви спомени - не ме интересува. Но светът върви напред. Ние няма да стоим на едно място я. Въпреки калпавите и лъжливи политици и журналисти.
13 Януари 2017 20:20
И едно нещо си пропуснал. Сняг трябва Калине. Сняг. Дебел, як, свиреп сняг, че без него всичко загива, ако паднат надолу температурите. А те паднаха. И без този сняг вичко щеше да отиде по дяволите. Управляващите не са важни, те са временно явление, които и да са. Днес едни, утре други. И това си го пропуснал.
13 Януари 2017 21:10
Добро
14 Януари 2017 05:41
14 Януари 2017 22:22
Чудесно четиво! Калин Донков . Като ще си разказваме спомени и аз да кажа. Като бях ученик имаше такива зими в София, че по улиците нямаше никакво движение и се спускахме с кормилачки по "Черни връх" в Лозенец от "Кръста" (сега - японския хотел) до гара "Перловец" - сега "Моста на влюбените" до НДК. А по леда на улицата карахме кънки...
14 Януари 2017 23:06
14 януари - световен ден на снега!
15 Януари 2017 17:19
Браво!
15 Януари 2017 17:39
14 януари - световен ден на снега!


Не е световен, а хемисферен. Сега в Индия, Африка, Южна Америка, Австралия е лято. Дори и в Антарктида! Очевидец: "Летом в Антарктиде загорают не хуже, чем на египетском пляже."
16 Януари 2017 16:57
"Летом в Антарктиде загорают не хуже, чем на египетском пляже."


Също и на 60-ия паралел в Русия, в Санкт-Петербург.

През дългите юнски бели нощи след работа хората отиват на плаж и седят там докъм 11 вечерта; някога се прибирах оттам в София - в началото на юли с повече загар, отколкото имаха софиянци, а и не само...

***

Иначе ми се струва, че проблемът не се създава непременно от природата, а от голямото количество автомобили и пътуващи...

В "детството" ни не беше така...
Помня как в училище играехме една такава игра: трябва да срещнеш 13 червени коли по пътя си и си намислиш някакво любовно желание, което ще се сбъдне с първата/първия срещнат...

Минаваха няколко дни, докато ги срещнеш, понякога се чудехме до кой поред номер кола сме стигнали...

Сега можеш да ги видиш за няколко минути!

Да напомням ли сега, че в ж. к. Дружба към 1970 г., когато се преместихме в него (баща ми поиска да живеем на място, което е близо до летището, понеже пътуваше много в чужбина и страната, вместо да живеем в центъра на Графа, както и да е; далновидно!), нямаше нито един паркинг? Просто нямаше нужда от такива! Нямаше и коли. Първият бе пред блока ни, по настояване на баща ми, тъй като във входа имаше няколко семейства с коли, останалите хора в близките блокове бяха дошли от селските квартали наоколо и изобщо нямаха коли... Разказах този факт на днешния кмет, роден след създаването на квартала - стори му се смайващо! Баща ми бе и единственият, който имаше зарядно за акумулатор, та съседи от целия квартал идваха да му го искат... Често изобщо не се знаеше у кого е...

Същите проблеми с движението по пътищата ги има във всяка евр. страна, вкл. западноевр., където колите станаха толкова, колкото е населението...

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД