:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
СТАТИСТИКИ
Общо 336,672,074
Активни 847
Страници 34,616
За един ден 1,302,066

Субсидиите командват агробизнеса

Въпреки ръста на помощите от българския и европейския бюджет 2016 година донесе пореден спад в селското стопанство
Снимка: БГНЕС
Плащането на глава в животновъдството демотивира стопаните да подобряват ефективността
Селскостопанската 2016 година се оказа по-лоша от предходната. Почти всички отрасли от сектора бележат спад за поредна година. А зависимостта на производителите от субсидии расте.

Брутната добавена стойност, създадена от българското селско стопанство, продължава да се понижава, показва първата оценка на НСИ за крайната продукция през 2016 година. Спадът от 6.6% се дължи на комбинация от фактори. От една страна, намалява производството в животновъдството, което е структуроопределящ отрасъл, както и в някои направления на растениевъдството (царевица, ориз, плодове, домати, тютюн и др.). От друга страна, съществена роля играе общата тенденция на спад в изкупните цени на основните стоки, произвеждани от селското стопанство. В такава ситуация не е никак изненадващо, че европейските субсидии играят нарастваща роля за сектора.



Животоспасяващите субсидии



Делът на европейските и националните плащания към фермерите в брутната добавена стойност нараства до 45.6% през 2016 г. спрямо 41.8% година по-рано. Значително по-голям дял имат субсидиите в предприемаческия доход - те достигат 83.5% средно за сектора при 68.5% през 2015 година. Растящата зависимост от субсидии събужда сериозния въпрос за конкурентоспособността на сектора. Ясно е, че селското стопанство не е сред най-гъвкавите сектори от икономиката, но цитираните данни идват за пореден път да покажат някои структурни проблеми. Ако трябва да обобщим, проблемите се коренят в това, че фермерите са фокусирани основно в това как да усвоят повече средства вместо в това как да предоставят по-добри и конкурентоспособни стоки на пазара.

Статистиката показва и друго - фермерите все още са били склонни да увеличават рентите в конкуренцията за земя - през 2016 г. общите арендни плащания в земеделието са се повишили със 17.8% до 1.19 млрд. лева. Леко понижение бележат разходите за компенсация на наетите - възнагражденията са спаднали с 2.5% на годишна база. Фермерите продължават да свиват нетния си предприемачески доход (с над 16 на сто), за да обезпечат разходите си при свиващи се приходи.



Зърнени и маслодайни култури



Обемът на произведените зърнени култури отбелязва повишение с малко над 3 на сто на годишна база. Заради близо 7-процентното понижение на изкупните цени спрямо 2015 г. обаче отрасълът отчита понижение в крайния резултат с близо 4%. Като най-сериозен проблем отчитаме лошата реколта от царевица.

За трета поредна година рапицата се оказва най-печелившата култура, като нарасналият обем на производството компенсира понижението в цените. С 5% расте производството на слънчоглед спрямо 2015 г., но близо 10% понижение в цените влошава крайния резултат при тази култура.



Зеленчукопроизводството



бележи близо 2% ръст в обема на производството, но заради относително по-ниските изкупни цени резултатите в отрасъла се влошават. Близо 6% спад бележи производството на домати. Основният фактор обаче остава цената, като крайният резултат на производителите се влошава с близо 20% спрямо 2015 г. Подобно понижение бележи и картофопроизводството - с близо 17% влошен краен резултат на годишна база.



Плодове



Годината беше особено трудна за овощарите. Измръзвания и градушки съсипаха реколтата на много места в страната, като крайният спад в резултата на производителите е 8.5%. Най-големи загуби търпят производителите на череши и сливи, които са и най-масовите овощни култури (изключвайки ядките). Интересното е, че добри резултати имат култури, които в последните години бяха в голяма степен пренебрегвани - праскови, ябълки и круши. При тях повишението в изкупните цени компенсира напълно по-слабите производствени резултати.



Животновъдство



"Свещената крава" на българското селско стопанство за поредна година отчита общ спад в резултата - с около 14 на сто (основно заради понижението при дребния, едрия рогат добитък и друга животновъдна продукция). Съчетание на по-слабо производство с ниски изкупни цени подрива земята под краката на родните животновъди. В допълнение на това бързото разпространение на нодуларния дерматит допринесе значително за спада, а цените на суровото мляко засилиха усещането за "перфектна буря" в сектора. Ситуацията извади за пореден път наяве проблемите в цялата верига на животновъдството - от стопаните през регулаторните органи, та до държавната и европейската политика в отрасъла.

Ето кои са основните проблеми:

Голяма част от производителите имат проблем с производителността и ефективността, но малцина го осъзнават.

Нежеланието за сътрудничество между фермерите ги лишава от една от малкото възможности да се позиционират по-добре на пазара.

Развъдните организации масово не вършат работата си, за която на всичко отгоре получават субсидия от държавата, която нехае.

Скоростта и масовостта, с която се разпространяват болести през последните години (син език през 2014 г. и нодуларен дерматит през 2016 г. например) повдигат основателни критики към ветеринарния контрол и ефективността на БАБХ при подобни кризи.

Сивият сектор достига и надминава 50% в някои направления (мляко и говеждо месо) с мълчаливото съгласие на държавата.



Политиката на подпомагане в сектора до момента е тотално сбъркана



- плащанията на глава в животновъдството демотивираха стопаните да се развиват и подобряват ефективността си. Т. нар. кризисни пакети на ЕС пък доказаха своята неадекватност, след като постигнаха ограничение на производството точно в момента, в който изкупната цена на суровото мляко тръгна рязко нагоре, лишавайки производителите от възможност да спечелят повече;

Новата 2017-а носи със себе си още от същото: очаквания за изобилна зърнена реколта и потиснати цени, растяща конкуренция във всички направления на селското стопанство, нова епидемия - този път по птиците. Време е да признаем, че секторът има много върху какво да работи, за да дойдат и по-добрите резултати. Както държавната, така и европейската политика в сектора обаче не създават правилните стимули въпреки огромния финансов ресурс, с който разполагат.





Снимка: БГНЕС
През миналата година е нараснало производството на слънчоглед, но понижението на цената с 10 на сто влошава крайните резултати на фермерите.
СНИМКИ: БГНЕС
Производството на български домати през миналата година намаля с близо 6 на сто.
Снимка: БГНЕС
Зависимостта на производителите от субсидии продължава да расте.
4
1297
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
12 Януари 2017 11:06
Т. нар. кризисни пакети на ЕС пък доказаха своята неадекватност, след като постигнаха ограничение на производството точно в момента, в който изкупната цена на суровото мляко тръгна рязко нагоре, лишавайки производителите от възможност да спечелят повече;

Политиката на ЕС явно е много правилна,защото животновъдството е за месо а не за млеко.Млекото е за телета,а не за консервиране във вид на сирене и плодови млека.
12 Януари 2017 11:12
Млекото е за телета,а не за консервиране във вид на сирене и плодови млека.
юе го разясните ли на британски,френски, датски фермер? Примерно.
12 Януари 2017 11:13
Това някаква новина ли трябва да е?
Или е ориентирана към все още неразбралите (които и колкото да са те)?
12 Януари 2017 12:16
Млекото е за телета,а не за консервиране във вид на сирене и плодови млека.

Екзотика, сър!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД