Разликата между двете най-големи партии - ГЕРБ и БСП, се стопи и ако парламентарните избори се провеждаха в самия край на 2016 г., партията на Бойко Борисов щеше да получи с 1.2 на сто по-добър резултат от столетницата. Това показва национално проучване на "Екзакта рисърч", проведено между 27 и 30 декември в 92 селища в страната. ГЕРБ биха взели 26.1 процента от гласовете, а БСП - 24.9%. Данните са получени с открит електорален въпрос, при който на запитаните не са предлагани имена на партии като възможен отговор. "Обединените патриоти" са трета политическа сила с 10.5 на сто, а ДПС биха получили малко над 4%. Това са четирите формации, които със сигурност влизат в следващото Народно събрание. В масовите обществени представи три партии разширяват влиянието си след президентските избори - "Обединените патриоти" - според 55% от българите, новата партия "Воля" на Веселин Марешки - според 42 процента, и БСП - според 39 на сто.

В края на 2016 г. тежестта на Реформаторския блок е 3.5%. 63 на сто от българите са на мнение, че в сегашния си вид блокът не може повече да е успешен политически проект. Същото мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, декларирали подкрепа за реформаторите. Според изследването "Воля" също е вън от парламента с 3.3%. Такова е положението и с ДСБ, ако партията на Радан Кънев се яви на изборите самостоятелно - 2.1 на сто. Една четвърт от участвалите в проучването са изразили мнение, че на България е нужен нов дясноцентристки проект със силно гражданско участие. Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаването на "Да, България" одобрението към него е 14%. По-често от останалите това твърдят мъжете, хората над 30 г., високообразованите респонденти, заможните, жителите на столицата и на областните центрове, както и десните избиратели. Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9% от запитаните като политици, с които се свързват масовите очаквания за силна дясна алтернатива. Каракачанов е посочен главно от симпатизанти на "Обединените патриоти", а Кънев - от хора с разнообразни десни симпатии.

Процесите вляво след президентските избори имат обща доминанта - мобилизация около БСП, се казва в изследването. Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са имената, с които се свързва възможността за силна лява алтернатива. Левите избиратели не виждат проблем левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата.

-----------НАДЗОР

56% от българите очакват от европейските институции да осъществяват пряк контрол над българските съдебни и правораздавателни органи, показват още данните. Според изводите на проучването подобни очаквания са следствие от перманентното и високо обществено недоволство от работата на съдебната система през последните години, регистрирано от всички социолози. При това недоволството е слабо повлияно от това коя политическа сила доминира във властта. Най-много привърженици на тезата за европейски контрол има сред мъжете, сред хората на възраст над 40 г., сред високообразованите, сред градското население на страната, сред по над две трети от избирателите на ГЕРБ, РБ и ДСБ.