:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Много е лесно да се изказваш против Ердоган, но какво от това?!, заяви премиерът
Либералите провалиха преговорите за коалиционно управление
Според адвоката на обвиняемия за убийството на Георги в Борисовата градина, на местопрестъплението нямало никакви следи от клиента й
СТАТИСТИКИ
Общо 356,917,476
Активни 1,505
Страници 58,944
За един ден 1,302,066

Българските научни изследвания са най-малко цитираните в ЕС

Страната ни може да се похвали само с ръст на докторантите и на общия процент хора с висше образование
-
Дебатите за образователната система и научните институции в България обикновено се въртят около самия образователен процес и способностите на кадрите, които произвеждат висшите училища. Често пренебрегвана, а не по-малко важна е другата роля на университетите и научните институции - "правенето на наука", публикациите, новите теории и изследвания. Това донякъде се дължи на по-малкото данни и на по-трудното сравняване между научните институции в страната и в останалите европейски държави.

Публикуваният от Европейската комисия доклад за иновациите и иновативния потенциал на отделните държави и региони в ЕС към 2015 г. обаче позволява да направим такова сравнение поне по няколко параметъра. Общият извод на доклада е, че като цяло способностите на Европа да генерира иновации като цяло спадат през последните години. А ето какви са изводите за състоянието на научната среда с фокус върху позициите на България в европейски контекст.



Броят новополучили титлата доктор на науките



е белег най-вече за бъдещото развитие на науката в дадена страна. Смята се, че учените достигат своя "зенит" в 50-те и 60-те си години, и по тази причина статистиката за новозавършилите учени по-скоро представлява обещание за постижения в средносрочен и дългосрочен план. Представянето на данните като брой нови доктори на 1000 души позволява сравнение между държавите, което не се влияе особено от броя научни институции и населението. По този показател се наблюдава значителна разлика между Източна/Южна и Западна/Северна Европа - ако оставим настрана Португалия и Словения, която има и най-много новозавършили доктори в ЕС на 1000 души, лидери са северните страни, Великобритания и Германия. На дъното пък са Унгария и Полша. Тук България постига резултати, сравними с тези на останалите източноевропейски държави.



Броят научни статии, писани от международни екипи

е по-скоро показател за успеха на политиката на ЕС за улесняване на научния обмен и взаимодействието между различните научни институции. Разпределението тук е подобно на предишния показател, но на предни позиции излизат и Белгия и Холандия. Германските учени пък изглежда не са особено отворени към съдействие с колегите си от други държави. Заедно с Румъния, България тук се нарежда на последно място в ЕС с почти идентичен резултат, при това около 10 пъти по-нисък от този на лидерите. Все пак броят на публикациите понякога може да е измамен, тъй като голям брой са свързани с изследвания с относително ниска стойност за развитието на науката



Научни статии в топ 10% на най-цитираните

в света е друг критерий за сравнение. Сравнението по позовавания е по-надеждно, тъй като именно най-цитираните статии и изследвания са тези, които имат най-голямо влияние върху развитието на науката и които други учени ползват за основа на собствените си трудове. Тук отново е видима разликата Изток - Запад, като при повечето западноевропейски държави 10% от общата им научна продукция попада в най-цитираните 10% на световно равнище трудове. Лидери са Великобритания и Дания съответно с 14.2% и 13.2%. В Източна Европа средната стойност е 5-6%, а България отново застава на дъното - едва 3.5% от българските изследвания са сред 10-те процента най-цитирани в света статии.



Процентът завършили висше образование между 30- и 34-годишна възраст

дава обща представа за нивото на образование на наскоро навлезлите в икономиката кадри. България е сред страните с относително нисък процент на хора с висше образование, но разликите с много от другите европейски държави не са чувствителни. Този показател е полезен по-скоро като общ фон, в контекста на който да се разглеждат останалите.



НОРМАЛИЗИРАНИ ИНДЕКСИ

Графиката представя информацията във вид на индекси, стандартизирани на скала от 0 до 1 с цел по-лесно сравняване. Представени така, лидерите по отделните показатели се открояват лесно и е възможна съпоставка между отделните сфери в различните държави. Вижда се обща тенденция в повечето европейски държави към по-добро представяне при общия брой завършили висше образовани и броя нови докторанти, отколкото при публикуването на значими научни статии. Лидерите Дания и Швеция пък се справят много добре във всички категории.

Ръст в България се наблюдава само при новозавършилите доктори и общия процент хора с висше образование. Обратно - индексът на научни статии в международни екипи на практика не се променя, а този за статии сред 10% най-цитирани спада почти 3 пъти през периода, през който се изготвят докладите на ЕК.



Няма много поводи за спокойствие - точно обратното, изглежда, че качеството и позициите на българската наука на европейско и световно равнище намаляват. Възможно обяснение на слабото представяне на България по повечето показатели може да се крие и в по-ниското начално ниво на страната спрямо останалите европейски държави. Ако това допускане е вярно, то би трябвало да наблюдаваме ръст на отделните показатели през последните години.



СНИМКА: АРХИВ СЕГА
Някои от случаите минават и през съда, но наказанията са леки.
 -
24
2131
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
24
 Видими 
10 Януари 2017 21:36
За толкова пари - толкова работа.
10 Януари 2017 22:35
С трици маймуни не се ловят! Защо не дадете данни колко пари струва една публикация в България и колко при шампионите? Колко струва тук и там обучението на един докторант до защитата на дисертацията му?
10 Януари 2017 22:45
Ръст в България се наблюдава само при новозавършилите доктори и общия процент хора с висше образование.

Нормално е това, защото 50-те броя университети в БГ, "произвеждат" на кило висшисти и нови доктори, като последните нямат статии в реномирани списания.


Обратно - индексът на научни статии в международни екипи на практика не се променя, а този за статии сред 10% най-цитирани спада почти 3 пъти през периода, през който се изготвят докладите на ЕК.

Ако нормализираме индекса на научните статии спрямо заплатите на учените у нас и в другите страни от ЕС, ще се окаже, че сме на едно от първите места. А ако махнем учените в 50% от университетите, защото по новия закон, в половината университети "произвеждаха" доценти и професори на килограм, то останалите страни ще ги отнесем като пиле домат.
11 Януари 2017 06:46
канех се да коментирам, но първите три мнения покриват темата
11 Януари 2017 09:15
Добре е да се даде и табличка със средните заплати на един професор в Университет в Германия, или Англия, холандия...и един в Румъния, Булгария...как изглеждат графиките тогава, алоууу??
11 Януари 2017 09:19
Често пренебрегвана, а не по-малко важна е другата роля на университетите и научните институции - "правенето на наука", публикациите, новите теории и изследвания. Това донякъде се дължи на по-малкото данни и на по-трудното сравняване между научните институции в страната и в останалите европейски държави.

Това е така, обаче най-силната наука се прави в БАН, но там отношението към учените от Гербаджийската шайка, си е направо престъпно. След това е СУ.
Броят новополучили титлата доктор на науките е белег най-вече за бъдещото развитие на науката в дадена страна. Смята се, че учените достигат своя "зенит" в 50-те и 60-те си години, и по тази причина статистиката за новозавършилите учени по-скоро представлява обещание за постижения в средносрочен и дългосрочен план.

След закона на Сергей 2-ри Египтолог Игнатов, съвсем не е белег. По-скоро е белег за навлизане на посредствеността в науката, особено в провинциалните университеи.
в ЕС на 1000 души, лидери са северните страни, Великобритания и Германия.

Аз бях учуден, че във Франция и в Германия на времето можеше да се стане доктор без една статия. Във ВАК в който участвах някои ставаха доктори с 6-8 статии в реномирани списания. Когато степента беше "кандидат на науките", тя беше повече научна, сега, като "доктор" е научно-образователна и съответно научната страна западна. По закон можеш да станеш доктор само с 1 статия.
Заедно с Румъния, България тук се нарежда на последно място в ЕС с почти идентичен резултат, при това около 10 пъти по-нисък от този на лидерите.

Тук има два фактора, първият е, че България е една от най-малките страни в ЕС, но вторият е по-важен: в България пари за наука почти не се дават и нашите учени не могат да ходят на конференции, където стават представянията и връзките между учените.
Все пак броят на публикациите понякога може да е измамен, тъй като голям брой са свързани с изследвания с относително ниска стойност за развитието на науката

Това е вярно. Особено сега, когато има онлайн списания, на които платиш ли и те идават.
Тук отново е видима разликата Изток - Запад, като при повечето западноевропейски държави 10% от общата им научна продукция попада в най-цитираните 10% на световно равнище трудове. Лидери са Великобритания и Дания съответно с 14.2% и 13.2%. В Източна Европа средната стойност е 5-6%, а България отново застава на дъното - едва 3.5% от българските изследвания са сред 10-те процента най-цитирани в света статии.

С цитиранията трябва да се подхожда по-внимателно. Има една тенденция, тези от Великобритания да цитират сънародниците си, същото важи и за Германия и Франция, а те са големи държави с голям научен потенциал. Обаче основната причина да сме на дъното е, че за наука у нас не се отпускат достатъчно пари, няма апаратура, така всяка химична лаборатория на Запад има ЯМР апарт, у нас има само 2, за цялата страна. Все пак има учени с по 2000 и повече цитирания.
Ръст в България се наблюдава само при новозавършилите доктори и общия процент хора с висше образование. Обратно - индексът на научни статии в международни екипи на практика не се променя, а този за статии сред 10% най-цитирани спада почти 3 пъти през периода, през който се изготвят докладите на ЕК.
Този ръст на доктори се дължи на закона Игнатов, след който изискванията се понижиха много. Много млади хора не искат да се занимават с наука заради ниското заплащане, около минималната заплата.
Най-общо, както казват сърбите: наука се прави со пари и со дупе. Пари нема действайте.
11 Януари 2017 09:44
Има и друга страна на медала В България ученият е изключително егоцентричен Трудно работи в екип Преподавателят също е усамотен в собствените си очи защото е непризнат гений Ако ли се добира до катедрата ...не остава школа, оставя или папагалчета усвояващи не само неговия език но и неговия акцент или върли врагове лицемерно го величаещи и пишещи доноси Така е Затова и са редки международните екипи които наистина изследват Повечето са си административни групи за отчитане на общоевропейските ценности и тем подобни политкоректни теми Имам предвид т.н. социални науки Другото е занаят, където на преден план излизат техническите пак уникално егоцентрични изобретения
11 Януари 2017 11:20
Българските научни изследвания са най-малко цитираните в ЕС

Жалко, че авторът не споменава нищо за цитатите на корифея Игнатов и приятелчето му с кухата планета.
Тия титани на научните изследвания у нас имат своя неоценим принос в световната наука.
И явно така си и стоят .... нецитирани и неоценени, но добре платени.
Специално трябва да се разгледат и научните цитати на бившето финансово величие Дянков, ама така като той сам си ги брои.
Явно съставителите на класацията са го изтървали, иначе няма като как да сме на такова незавидно последно място.
Каквото и да ги коментираме пустите евросъставители на разни еврокласации - ние все сме си на последното място по всичко.
11 Януари 2017 13:22
Dedovec

Жалко, че авторът не споменава нищо за цитатите на корифея Игнатов и приятелчето му с кухата планета.


https://www.infograf.bg/team/adrian-nikolov
Е, как ще споменава, като авторът е бивш стажант в ИПИ...

там стажантите разработваха тези как БАН трябвало или да се закрие, или да се приватизира, далеч преди
НПО либерастката мафия да инсталира мутрата и министрите му дянков-игнатов

11 Януари 2017 16:29
Да бе Все някой е виновен ..на крив макарон Кризата е в самата научна ..братия Да ама не Дайте пари Ама вземете - с проекти с партньорство ..извън политкоректните "проекти" Няма как защото всеки копа под другия и ако "се сдружават" то на база на солидната корупционна схема
11 Януари 2017 16:31
Кво цитиране, веее ... То няма къде да публикуваш тука.
11 Януари 2017 16:32
И пак на .."европейска" основа
Нищо свое само посочените теми за утвърждаването на европейското И мизерния и малоумния слугинаж в различни евробарометри
11 Януари 2017 16:33
Тука не се публикува А там и срещу скромна сума от 300 долара
11 Януари 2017 16:38
Добре е да се даде и табличка със средните заплати на един професор в Университет в Германия, или Англия, холандия...и един в Румъния, Булгария...как изглеждат графиките тогава, алоууу??
Редно е да се даде информация , за какво стават професори , професорите в дадените страни.

Едва ли стават професори за това да 'ходят" за по 1 час "работа".
11 Януари 2017 16:42
Да бе Все някой е виновен ..на крив макарон Кризата е в самата научна ..братия Да ама не Дайте пари Ама вземете - с проекти с партньорство


Между другото , когато се обсъждаше бюджетът им , точно тези пари за публикации , бяха май допълнително към бюджета им.
Как е на запад?
11 Януари 2017 16:44
Ако учен напише, примерно: "написаното от Дянков е тъпития, особено в псевдоизследвания за ИПИ" това за какво ще се брои като цитат? За цитиран учен, цитирано изследване, цитиран институт или да се сетим за цитирани майки?
11 Януари 2017 16:44
Кво цитиране, веее ... То няма къде да публикуваш тука.


Ми що не си направят списание и да си публикуват. Хем по еффтино , хем ще им цитират нАучното писание в нАучното списание.
13 Януари 2017 10:16
@rorik
11 Януари 2017 16:44
„Кво цитиране, веее ... То няма къде да публикуваш тука.“

Ми що не си направят списание и да си публикуват. Хем по еффтино , хем ще им цитират нАучното писание в нАучното списание.

Защото за да има ефект от цитирането на статия, тя трябва да е в списание с някакъв imapct фактор. А за да стане списанието такова, това струва пари.

Схемата е подобна на сертификатите на ISO, които бяха модерни преди 20-на години.
13 Януари 2017 11:32
Статията е писана от не особено задълбочен човек - дилетант или от просто с нарочно изкривени представи (biased).
Но много от коментарите са си направо високо професионални.
Защо си мълчим, а тази информация от тези коментари не я предоставим отново и отново на европейско ниво?
Тази инфо. я имаше при одита на БАН през 2009 - тогава одиторите от Евр. научна фондация бяха
казали, че при тези заплати цената на една висококачествена публикация в България е направо
ефтиния.
Но нещата трябва да им се повтарят, но и да им се натякват.
Това, което правят нашите партньори от ЕС с нас е омерзително.
Използват ни за донор на млади сили, и накрая пак ни сочат с пръст колко сме назад.
13 Януари 2017 11:38
Относно цитирането нещата са банални: около 90% от цитиранията в днешно
време са "просто бизнес", както се казва "ти на мене - аз на тебе".
Тези порочни схеми могат да бъдат разкрити с един прост мрежов анализ -
може да се намерят циклите в мрежата от автори, които са построени на принципа
"ти на мене - аз на тебе" и ще се види колко са устойчиви.
Високо цитирани са онези, които се разхождат на конференции - поне 5-6 на
година, и си правят "научна политика". Колцина добри български учени могат да си го
позволят?
13 Януари 2017 11:46
Нещо "наше" да ви припомня, тук обсъждано ...

Конституционният съд в Германия се произнесе по заплатата на професор
16.02.2012
Източник: Сега

Каква заплата трябва да взима професорът? Стигат ли 3800 евро? Това се питат в Германия, където дори гимназиални учители печелят повече от някои учени. Сега обаче съдът реши: професорите трябва да получават повече пари, съобщи "Дойче веле".
Един професор по химия от университета в Марбург се жалва пред Конституционния съд на Германия, че заплатата му била прекалено малка. Правилно, отсъдиха конституционните съдии в Карлсруе - професорите в провинция Хесен имат право на по-високо заплащане плюс добавки за постижения в работата. Присъдата е валидна за всички 16 федерални провинции на Германия.
Въпросният професор от Марбург получавал 3890 евро основна заплата. Само за сравнение: гимназиалните учители с дългогодишен стаж получават по-високи заплати. Според Михаел Хартмер, председател на Съюза на университетите в Германия, професорът по химия се е жалвал с право. Заплатата му би трябвало да бъде между 4600 евро и 4800 евро, смята Хартмер.
В обосновката на решението на Конституционния съд в Карлсруе се казва: "Основната заплата не позволява на професора да води начин на живот, отговарящ на служебното му положение, на свързаната с това отговорност, както и на значението на академичните чиновници в обществения живот на Германия".
Заплащането на професорите в Германия е различно в отделните провинции. Така например най-ниска заплата днес получават тези в Берлин. Един младши професор там започва кариерата си с 3525 евро бруто. Най-добре печелят младите професори в Бавария (3890 евро) и Баден-Вюртемберг (3924 евро). Най-високата възможна основна заплата на германските професори - пак в Баден-Вюртемберг - достига 5500 евро.
Известно е, че професорите имат и странични доходи. За всеки доклад, за всяко участие извън университета те взимат допълнителни суми. Да, но не всички, казва Михаел Хартмер. Един професор по икономика например има много по-големи възможности за странични доходи от един келтолог. Затова и решението на Конституционния съд засяга основната заплата, пояснява той.
И все пак 50 000 евро годишно не са ниска заплата, ще кажат мнозина. Нето остават около 3000 евро на месец. "Така е, само че много държавни служители в други сектори получават повече, а отговорността на професора е огромна. В други страни по света професорите имат много по-високи заплати", казва Хартмер.
Професорите са само една малка част от част от 1,8-те милиона държавни служители в Германия. А колко печелят останалите - полицаите, учителите, консулите? Разликите тук са огромни - от 1688 евро за катаджията до 11 484 евро за председателя на Федералния административен съд (и в двата случая става въпрос за брутна месечна заплата). Между тези две крайности е генералният консул в Барселона (6715 евро), главният комисар в кьолнската полиция (който свършва с 4007 евро) или директорът на Федералната служба за пенсионно застраховане (11 011 евро).
Ето и един конкретен случай: Норейн Коал е криминален комисар. Тя работи по 42 часа на седмица, често и повече, занимава се най-вече със сексуални престъпления. 34-годишната германка получава на месец 2610 евро бруто. След като й бъдат удържани данъци и социални осигуровки, й остават 1900 евро чисто. Имайки предвид високите разходи за живот в Германия, заплатата на комисаря не е особено висока.
И все пак: държавните служители не винаги получават добра заплата, затова пък почти всички взимат доста добри пенсии. След 40 години стаж те получават средно 72% от заплатата си, докато средната пенсия на останалите германци е 48%.


13 Януари 2017 11:51
Сори, едва сега погледнах уеб-страницата на автора.
"Интересите му днес са в областта на количествените изследователски методи и приложението им към проблеми в реалния живот, а основните сфери на изследване – различните фактори зад подоходното неравенство и въздействието на електронните инструменти за управление. В свободното си време изучава математика и статистическо програмиране."
"За Адриан ролята на Инфограф е да информира и да обяснява информацията, която светът наоколо и различните организации в него постоянно генерират, без идеологически багаж и нормативни предписания, и да прави често сложните и объркващи данни и методология по-прости и разбираеми."

Ами да направи нещо високо-професионално в някоя от областите, като например неорганична химия - да направи мрежовия анализ на цитиранията и
ще забележи тези "цитиращи се един друг" формирования. Ще се прочуе :-)

13 Януари 2017 11:58
И последно - дразнещо е, че не е посочил нито един от източниците си.
Така в сериозните науки НЕ СЕ ПРАВИ.
Ето един долкад на ЕК по въпроса:
http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-16-2487_en.htm
13 Януари 2017 12:28

Грантове
13 Яну 2017 11:38


Не си прав. В смисъл, така е, но не "от днес". Преди години четох едно изследване относно класически философски китайски текстове и за връзките между авторите им. Не ти трябва и мрежови анализ, даже - саде "баджанаци". Но пък това е и нормално. Работещите в дадено научно направление формират една общност. Поради спецификата на научните изследвания такава общност е относително затворена, с интензивна вътрешна комуникация.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД