:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Турската брегова охрана евакуира 78 руски военни
Марешки не се отказва от имунитета си и иска парламентарна комисия
След напускането на ЕС Великобритания няма да има същите права, предупреди канцлерката
Трябва ли да се премахне двойното гражданство?
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 328,180,298
Активни 1,477
Страници 152,103
За един ден 1,302,066

Има ли живот на село?

Аграрна България е като Дивия запад - беднотия и шерифи, които са над закона. Няколко идеи какво може да се направи
ЮЛИЯН САВЧЕВ
Село Трекляно, което е и общински център, разчита само на "милостта" на бюджета.


Тази пролет попътувах из моя край - Плевенския, все по тъмно. Докато колата преминаваше през притихналите села, брояхме колко къщи светят. Най-много бяха в Искър, някогашното Пелово - веднъж ги докарахме до 10 около централните улици. Но то е цял град.

Денем селата не са толкова призрачни. От време на време профучават коли, минават каруци с цигани или пощальонът на колело разнася сметки и по-рядко писма. Бабите и дядовците наизлизат, за да си купят хляб или за да платят кабелната - единственото развлечение за тези, които могат да си го позволят. Но вечер, след прогнозата за времето, дори обитаемите къщи и кръчмите потъват в мрак. Може би хората се страхуват или нямат ток, не зная.

Повечето къщи се рушат. По-запазените се продават за по няколко хиляди лева - често после новите собственици дават повече за ремонт на покрива. Купувачите обикновено са роми. Плащат предимно с пари, донесени от чужбина (гурбет, предполагам).

Някога Плевенска област беше богат край. Знаят го състудентите ми от бившия ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС), защото, с малки изключения, все тук ни разпределяха по бригади и ни оставяха да се самоуправляваме, за да бъдем готови за момента, когато ще поемем управлението на народното стопанство. Съдейки по това, което е останало, не сме се справили добре.

Сега в селата властват разруха и бедност, а надеждите за замогване са свързани или с децата, изпратени на гурбет, или с някоя от множеството национални лотарии. Но в Плевенския край поне все още има промишленост. В други райони, по-отдалечени или труднодостъпни, е по-зле. Има села, някои от тях са дори общински центрове като Трекляно, за което "Сега" разказа миналата година, в които доходите - пенсии, заплатата на кмета и даскала и социалните помощи, почти напълно се формират от бюджета. В такива места зависимостите са толкова силни, защото местните велможи държат всички власти - и политическата, и икономическата. Не е изключение кметът да е едновременно и партиен лидер, единствен арендатор или, както беше в прочутото Галиче - и заемодател.

Почти навсякъде - с изключение на туристически райони и селата в близост до София, Пловдив и Стара Загора, селата са на доизживяване. Този упадък е един от най-големите проблеми на днешна България. А почти отсъства от публичното внимание. У нас има около 5040 села, в които пребивават 1.92 млн. души. Техният дял - над 27% от населението, е достатъчно голям, за да ни тревожат условията, в които живеят. Ако разпределението беше равномерно (случайно), такъв процент селско население би се равнявал примерно на пет апартамента от вашия вход или на седем селянчета в класа на вашето дете. Но разпределението никога не е равномерно. Затова мнозина познават живота на хората в селата само от телевизията, виждат ги най-често по лош повод или като допълнение към деветте постни ястия за Коледа. Политиците - и по избори.



Измерения на мизерията



Това е една съвсем различна България. И въпреки че винаги е опасно да се генерализира, демографските и социалните очертания на селския живот рязко се отличават от средното за страната. Следват факти, без коментар.

Над една трета от живеещите на село са хора над 60 години (при 25% в градовете). Истинският процент на населението в пенсионна възраст вероятно е по-висок - заради миграцията, която националната статистика не улавя. Това не е изненада. Важният факт е, че селата все пак приютяват значителна част от работната сила - близо 22%, или 724 хил. души. И по-голям дял от българите, които са в работоспособна възраст, но са извън работната сила (учащи, болни, обезкуражени и вероятно гастарбайтери) - 31% от тях, или 455 хиляди са в селата. Забравете мита, че селата са на доизживяване, защото там живеят само старци. Броят на жителите им, които могат, но не търсят работа, доближава броя на другите, на възраст над 65 години. Но не знаем със сигурност колко от тези млади хора, които са извън работната сила, са маргинализирани, защото никой не е проучвал въпроса.

Безработицата (тя се мери само спрямо тези, които са на пазара на труда) сред селското население е 15% през 2015 г. Въпреки че този процент намалява спрямо 2014 г., разликата спрямо града (7%) нараства.

Малко над 61 хиляди души живеят в общо 1844 села с по-малко от 100 жители. Мнозинството са в села със 100 до 1000 жители.

В половината села няма дори читалище. Вероятно в повечето няма аптека и банков клон, но такава информация не се събира от никого. (Само че стадиони се построиха.)

Повечето нямат полицейска служба и разчитат на защита от патрулиращи полицаи - по една кола за няколко села. Зная това, защото имам подробни данни по общини, някои са даже по населени места (МВР ми ги изпрати в насипно състояние - показателно, че самите те не са правили анализ).

Под една пета от селата имат детска градина и/или училище. Само 1000 деца от селски произход завършват ежегодно средно образование.

В 56% от селските домакинства липсва канализация, а 34% нямат тоалетна. Достъп до интернет имат само една трета от живеещите на село, а лек автомобил - 42%. Една пета нямат баня. Това са официални данни от 2015 г.!

Според Евростат 51% от живеещите в селски райони на възраст от 20 до 64 години са в риск от бедност (30% за градските жители). България е на първо място в ЕС по бедност в селата.

Темата за условията на живот и работа в селата обикновено се обсъжда в контекста на регионалните неравенства. А това е различен проблем. Ето пример: Варненска област е една от най-богатите у нас, но там се намира и малката община Ветрино с 5525 жители, бюджет от 4 млн. лева и едно-единствено училище.

Заради класификацията на ЕС властите свикнаха да делят страната на статистически райони и области и да планират мерки на това ниво. Тези мерки обикновено се свеждат до преувеличени инвестиции в инфраструктура, малко селски туризъм и малко откровено глупави инициативи като фестивали, посветени на всички плодове и зеленчуци, за които един усвоител на пари може да се сети.

Селският проблем е крайната форма на проблема с регионалните неравенства, а влошаващата се демография не позволява просто да махнем с ръка и да оставим селата да се развиват като своеобразен резерват.

Но опитът да се елиминират тези неравенства чрез инвестиции в инфраструктура поначало се сблъскват с ограничения. Доказва го и спорът, който властите имаха с Европейската комисия по повод на новата програма "Региони в растеж". ЕК настояваше - не без основание, за по-голяма концентрация на средства към центровете на растеж. В това има икономическа логика. Но социално-икономическата логика предполага да се спре свръхзаселването на градовете и погиването на съществуващия сграден фонд в провинцията. Това не опира само до по-доброто използване на територията, а и до осигуряването на перспектива и по-добра среда на хората в тези райони. Преместването им в града не е универсално решение.

Упадъкът на българските села не се дължи само на това, че парите за регионално развитие се отклоняват и прахосват. Трудно е да се осигури пълната гама публични услуги, при положение че средният брой жители е 800 (без селата под 100 души). Дори да се намерят средства от еврофондове за нова детска градина или киносалон, поддръжката им ще легне на общинския бюджет и при малките мащаби ще излезе неоправдано скъпа. Дори селските кметства да предоставят безплатно оборудвани и лицензирани помещения за аптеки или банкови клонове, сметката на частните компании няма да излезе. Не и без дотации, защото престъпността допълнително вдига цената (за банковите клонове - по подразбиране). В много села например карат парите за пенсии ден за ден, не смеят да ги оставят да нощуват. Мисля, че същото е и с лекарите, като предполагам, без да съм съвсем наясно с бюрократичните изисквания, че пътуващи кабинети могат да помогнат.

Степента на беззаконие в затънтените краища на страната е друга стена, в която биха се разбили всички добри инициативи.



Как се излиза от такъв затворен кръг?



Очевидно не като се заделят инвестиции за бедните райони с напразната надежда, че те биха допринесли за устойчиво създаване на работни места. Вместо това трябва да се погледнат причините, довели до упадъка. В погиването на българските села се оглеждат пет големи провала от последните две десетилетия: аграрната политика; гарантирането на образователен минимум; осигуряването на защита на живота и собствеността на българските граждани; осигуряването на пенсии, адекватни на осигурителния принос и екзистенц-минимума; и, разбира се - ромският проблем. Ако властите решат тези проблеми, хората могат и сами да си построят игрища.



Откъде да се започне?



Според мен - от гарантиране на сигурността на хората и на тяхното имущество и от промяна на аграрния модел, който създава феодално-олигархични практики.

В повечето от българските села важат правилата на Дивия запад, а законите се прилагат само когато е необходим допълнителен натиск в полза на местния наместник на властта. Битовата престъпност в селата е норма, която много кметове посрещат с вдигане на рамене. Не струва много да се осигурят допълнителни бройки полицаи в селата. Но само това не стига - кампанийни мерки като тези, които правителството на Орешарски пробва в някои села, нямат голям ефект.

Основният проблем в селата е за поминъка и концентрацията на богатството в ръцете на една-две фамилии. На теория и той е решим чрез еврофондове. Ежегодната сума, която се излива от бюджета на държавата и от бюджета на ЕС в селата, наистина е внушителна - над 2.2 млрд. лева годишно само в подкрепа на земеделието (без да броим споменатите стадиони). Ефективността на еврофондовете, особено в селското стопанство, е тема за отделен анализ, но се вижда с просто око, че тези пари не доведоха до развитие, напротив, допринесоха за деградацията в селата.

България не е имала много последователна земеделска политика в последните десетилетия. По силата на махалото последователно се смениха колективизация и връщане на земята в реални граници (но без останалите средства за производство). Това създаде милиони дребни собственици без възможност да се възползват пълноценно от земята си, които нямаха друг избор, освен да я дадат на местните арендатори. Последните, в много села те са един или двама, имат монополна позиция и диктуват напълно рентата. Плащанията на декар от еврофондовете не донесоха ръст на земеделските доходи. В някои райони рентите са по-ниски от субсидиите и това не може да се обясни само с по-ниските цени на зърното. Очевидно нещо не е наред.

Последните правителства задълбочиха проблема, като насочиха огромния дял от земеделските плащания на декар площ и за машини. Това доведе до рязко увеличаване на дела на зърнените култури в земеделската продукция, унищожи хиляди работни места в растениевъдството и животновъдството и прекъсна производствената верига. Ако някога селата в Плевенска област трябваше да разчитат на студентски и ученически бригади, за да приберат продукцията от плодове и зеленчуци, днес арендаторите наемат само по няколко души за сеитба и жътва.

На следващо място е скъсването на зависимостта на училищата от местните власти и възстановяването на професионалното образование. Илюзия е, че само селското стопанство може да издържа селата. Но ако има достатъчно фабрики и мрежа от центрове за професионално образование, поне част от техните жители могат да намерят препитание. Средното време за придвижване от едно село до града обикновено е около половин час и не е по-дълго от времето за пътуване до работа в София.



Проблемът не са разстоянията, а квалификацията



Но това не се преодолява с кабинетни схеми по програмата "Човешки ресурси". Трябва да се изпращат мисионери по селата - за да убеждават родителите да запишат децата в професионално училище, както и в предприятията в изостаналите райони - за да обяснят и помогнат за програмата, която поема пътните разноски на служителите.

Степента на неграмотност, особено сред ромското население, е потресаваща. Тя прозира дори в официалните данни, а скритата истина е, че има деца, които достигат до горните класове, сричайки. Данните на НСИ показват, че има няколко селски общини само с едно училище до 8-и клас и недостатъчен брой редовни учители. Те събират децата от околните села и не могат да гарантират пълноценно обучение. Може би е добре училищата в бедните райони да се извадят от системата на делегираните бюджети и да са на отделна учебна програма. Учителите, които се захванат с толкова предизвикателна работа, трябва да бъдат стимулирани със значително по-висока заплата (такъв опит има в скандинавските страни). Много се говореше за дуалната система, но тя не донесе промяна. Може би трябва отново да се пита бизнесът при какви условия би доплатил сметката, например като предоставя ученически стипендии. Добре е да се изследват и възможните облекчения за базисни услуги - например пътуващи аптеки.

Що се отнася до ромския проблем, той е дори по-труден - поради наличието на предразсъдъци и нечисти интереси, които имат изгода да поддържат сегашното положение. Но проблемът с циганите не е етнически, а е изцяло икономически и политически. Премахнете беззаконието и феодалните порядки в земеделието, изравнете достъпа до образование и ще започнем да забравяме за него.



НАДОЛУ

Въпреки значителното наливане на средства ефективността на селското стопанство намалява, посочва годишният доклад на Икономическия институт към БАН. През 2015 г. брутната добавена стойност (БДС) пада до нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Съответно и делът на селското стопанство в общата БДС спада под 5% - за първи път, откакто има статистика за БДС на страната. За периода, в който България е член на ЕС, поради модела на свръхедро, монокултурно земеделие, страната губи около 10 млрд. лв. добавена стойност и около 500 000 работни места в сравнение с модела на традиционното българско производство, твърдят учените от БАН.



Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Контрасти -"обезкостени" стари сгради и чисто нов стадион посрещат минаващите през Ружинци.
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Контрасти - "обезкостени" сгради и чисто нов стадион посрещат минаващите през Ружинци.
 ...
 ...
32
4076
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
32
 Видими 
09 Януари 2017 19:51
Не е ново. Но е добре написано. И най-важното - има някакви предложения. Добри, лоши - за обсъждане са. Но ги има - не само констатации...
А статистиките дават повод за размисъл и някаква аргументация. Макар да са си статистики... Хората, хората почти липсват. А те знаят най-добре - не с числа, а с усет...
----------------------------
Сайтът на Генек
09 Януари 2017 20:15
генек

Не е ново. Но е добре написано. И най-важното - има някакви предложения. Добри, лоши - за обсъждане са. Но ги има - не само констатации...

Съгласен!
09 Януари 2017 20:52
Мерките са абсолЮтна боза. Циганският проблем щял да се реши с образование, дрън-дрън. Циганският проблем може да се реши задоволително ако циганите се задължат да работят и да ходят на училище. Тогава могат да намалеят и кражбите. Как става - ами като при бай Тошо: много бой. Който циганин иска да учи - да му се даде възможност. За другите - бой и лопата 12 номер и мотика 15 номер и пак с бой ги караш да работят. Циганите от дума не разбират, но много добре разбират от бой.
Но това може да стане едва след разпадането на ЕС, когато от България се изнесат всякакви Хелзински комитети и тем подобни.
09 Януари 2017 21:13

Солидно и с много основания написан материал. Отдавна не бях чел толкова сериозно виждане.
Полезното идва с възможността да се видят множество мнения, проблемът е толкова наболял, че даже мъчно ще го проговорим.
09 Януари 2017 21:26
Мноого отдавна се бях отказал да пиша тук. Но понеже темата е много важна, защото селата не са села а са територия и контрол над територията, си позволявам да дам мнение. Знам че едва ли има полза от него при тооолкова 'абонирани' писачи. Но нека се знае!
И така, четем вероятно верни статистически данни с много невярно тълкуване.
Особено в частта 'ромска' или ако искате циганска престъпност.
Няма такава или онакава престъпност. Трябва да има еднакво отношение на Закона и равенство пред Закона! Аз съм родом от село и твърдя: крадат не само цигани. Краде който може и на когото не му пука. Защото нямаме ни полиция ни правосъдие! Мисля, че точно в-к 'Сега' е давал достатъчно примери в доказателство на твърдението ми.
Относно там мобилните аптеки и дофтурки също простотия. Основния проблем се нарича НАЦИОНАЛНА ТРАНСПОРТНА СХЕМА! Отдавна в Министерство на Транспорта не си вършат работата а слугуват на 5-6 собственика на автобусни компании.
Ако Вие осигурите регулярен транспорт, чрез да речем абонаментни карти, покриващ регионите, няма да имате никакъв проблем. Хората и сега знаят от къде си купуват лекарствата или къде ходят на 'поликлиника'. А не както сега всички автобуси за къде ли не се врат само през В. Търново за цяла Северна България и само през Пловдив за Южна. И има на ден поне няколко десетки автобуса за Плевен при положение, че има и влак и то не един до там.
Мога и още да пиша, но нека и малко приятни и полезни виждания как да се възроди селото на моя специален за целта проект на
http://nad55.jj-bg.info/
09 Януари 2017 21:36
Ами всъщност всичко е много просто, както обичаше да казва един мой преподавател по висша математика, макар и по други поводи. Първа мярка - за да се премахне монополното въздействие на едрите земевладелци (а същевременно и за да се оптимизира машинната обработка), трябва да се проведе окрупняване на земните масиви под формата на коопериране, стимулирано от държавата (може да е под формата на безлихвени кредити за техника, субсидии за определено производство, освобождаване от данъци за определен период и прочие). Звучи познато? Така и трябва. Факт е обаче, че с развитието на техниката и химията земеделието осигурява много по-малка заетост. Затова трябва и втора мярка - да се намали напълно естествената иначе миграция към промишлените центрове. Това може да се постигне само с планово развитие на определени отрасли по области. Тъй като капитализмът изначално е неспособен да гледа по-далеч от носа си (днес печалбите, утре ще му мислим), единственото спасение е в (пак) целенасочено стимулиране по места. Опала, пак стигнахме до планова икономика. И оти ручахме жабетата?
ПП - за малко по-особените форумни зеленокожи подмостови персонажи се налага да уточним - всяка уважаваща себе си корпорация използва елементи на плановата икономика. Неизвестно защо обаче (тоест, известно, но това е друга и дълга тема, която неизбежно ще бъде обилно наторена от преждеспоменатите) е някакво табу държавата да бъде разглеждана като корпорация и сакъннедайсибоже някой да спомене, че може да е изгодно да си гледа интереса.
Какъв е изводът? Ами, както напоследък казват често в руския сегмент на интернет (то и поводи не липсват) - кушайте, не обляпайтесь.
09 Януари 2017 21:36
Да викаме израелските инструктори - как се прави кибуц, как се "рекрутират" роми за кибуца, какъв дневен режим и мерки за "налагането" му! Баба яга по-горе е права - со кротце (според според еврогейските стандарти! но и со КЮТЕК! Друг начин нема! От първо до четвърто седях с циганин на един чин и му помагах в науките! Минаваше заедно с мен, не повтаряше класа! Приятели бяхме - аз ходех у тях, той идваше у нас! След четвърто моите покойни родители оставиха селото и отидохме в големия град! Адашът без моята безкористна ежедневна помощ постепенно се разхайтил, и зае***бал школото... Поуката е, че со-кротцето и со-малцето-кютек трябва да са НЕПРЕСТАННИ - веднага щом му отпуснеш дизгиня и циганинът зае***бава дисциплината!
10 Януари 2017 00:03
Аз сега живея на село.Първата статия в която има и разумен анализ освен вайкане.Работни места-мисля ,че е добра идея ,за да не правим комунизъм,да се намалят с подходящ процент данъците на фирми които създават работни места в тези региони.Образование-трябва да се махнат делегираните и да се поставят отделни разумни бюджети,като преди това се уедрят училищата, но останат на терен.Има по няколко села на по няколко километра.Транспорта ще е до половин час ,икономически ще е изгодно и ще има достатъчно квалифициран персонал,както и модерни сгради и оборудване.ПЪТИЩА ,канализация,водоснабдяване,електроснабдяване-това е ужасно занемарено и е основна предпоставка не толкова възрастните да отиват в града.Работа сами ще си намерят.Пътищата са такива заради кражбите на политиците и тяхната некадърност.Впряга се каруцата пред коня-не правим път заради малкото жители.а има малко жители заради калпавите пътища.А селски винетки няма.Няма и селска цена за ток или вода.За останалите неща трябва просто контрол ама пак държавата...Не зная какъв е проблема да се накарат водо и енерго дружествата да дължат примерно 50ст. на час на електромер за времето без енергия или с нестандартна такава.Просто и ефикасно.Не да ги наказваме а да ги стимулираме да си вършат работата.Аптеки,доктори и др. ще има ако има хора но вероятно и там има разумни решения.Не мисля,че проблема е толкова голям или нерешим.Просто е загубено много време в бездействие и ако някой иска с малко повече енергия може да се навакса доста и то без много пари.Има напоследък и модна тенденция успели млади хора да бягат а спокойствие в селата но Пътятока,водата и канала са абсолютно задължителни.Останалото ще си го направим сами.Аз мога.
10 Януари 2017 00:34
Да ви кажа честно, останах разочарован от статията... Като човек поддържащ къщи в две села смело мога да ви кажа каква е причината за западането на селата - животът на село е труден! Освен ако не искаш да си "безработен" на село и да изпиваш пенсията на родителите си, тогава е лесно докато свършат парите и после требе да се крадне... Всъщност не виждам как човек може да е безработен в едно село, особено ако има 2 - 3 - 5 - 10 декара имоти. Няма начин. Тоест има само един начин - ТОЙ сам да е избрал да е безработен, но това е друг случаи!
ПП. Няма нужда да се плаче за селата, защото бъдещето е там! Просто още не сме го разбрали... А когато се върнат хората, тогава ще се решат и проблемите.
10 Януари 2017 07:07
Няма живот на село! Вижте няма транспорт, ток, хляб. От снега! Като унищожиха ТКЗС-тата и народа избяга! Разни тарикати заграбиха земите, купиха машини и вече не им трябва работна ръка. Хората бяха прогонени в градовете, в столицата и в чужбина. Затвориха училищата, спряха автобусите и влаковете. Решение ли е децата на учат и да избягат и те в града? Има ли какво да работят на село????? Няма. България тотално ще се обезлюди и селата ще изчезнат. Там ще живеят само пенсионери и някакви цигани. Докато и последните не избягат. То няма вече и какво да се краде. Пълна трагедия! Статията с нищо не помага.
10 Януари 2017 07:19
Живея в умиращо село с 70 жители, при над 1000 в миналото.
Единственото работещо решение на този етап е разрешаването на отглеждане на канабис в дворовете.
Всичко друго са илюзии без покритие.
Земеделската земя е вече завладяна и изкупена.
Освен двор в селото нямаш други ресурси.
10 Януари 2017 07:24
Пътя, тока, водата и канала са абсолютно задължителни

Точно за тях никой няма да даде пари.
10 Януари 2017 07:48
Визията на госпожата за бъдещите български села са трогателно наивни - читалища, киносалони и пр. Може би тлаки да ронят царевица и плетат чорапи и редят чеиз момите.
Споко. Няма да изчезнат селата. Ще бъдат различни обаче.
Около градовете и курортите 10-15км селата стават място за луксозен начин на живот. Тук трябва канализация и градски удобства. Излиза обаче "проблема" какво ще правим с панелните комплекси от соца? Какъв живот беше в тях навремето, ех!
В по-широкия пояс (50км) около големите градове специфично продуктово земеделие - зеленчук, плодове, животни. Това зависи от местните умения за които се изисква време да се формират - не става от ден за два да се научиш да гледаш праскови (Сливен), домати (Пловдив), лозя (Пазарджик).
В полупланинските райони едро животновъдство - стада овце, кози, едър добитък. На тия канализация не им трябва и кой знай какви пътища. Там се ходи с добър джип.
В равнините - едри фамилни зърнени ферми с по няколко десетки хиляди декара и мощна техника. И на тия не им трябват канализации и киносалони.
В горите и планините - лов, туризъм, дърводобив. Тук-таме по някоя екзотика като Жеравна за мили спомени по Нова Година за разпускане на градския човек по празници.
Селата със сигурност няма да бъдат такива каквито ги помним, но няма да изчезнат.
10 Януари 2017 08:17
Селото е минало от времето когато икономиката беше 99% аграрна. Близкото бьдеше е мегаполисите и каквото може да вирее край тях. Естествено мерки трябва да се бземат и да не се изоставят хората. Но това е тенденцията.
10 Януари 2017 08:23
Добре е да се изследват и възможните облекчения за базисни услуги - например пътуващи аптеки.

И други 'пътуващи' услуги, особено за по-малките селца. Не е решение, но ще подобри малко положението

Направи ми впечатление плащането на пенсии. Не може ли да се превеждат по сметка и да се теглят от банкомати, както е с помощите за циганите, пък в малките селца, като на Енгелс - пътуваща охраняема кола ?

Като цяло - преструктурирането на селата е неминуемо. Някои ще изчезнат, други ще станат вилни зони и спални на големите градове, някои ще развият малки промишлени центрове, някои - туризъм. Ако се случи чудото да се ограничат циганските набези, много села ще станат по-добри места за живеене.
10 Януари 2017 08:29
Ако се случи чудото да се ограничат циганските набези, много села ще станат по-добри места за живеене.

И що само циганските набези да се ограничават? За другите може да останат ли?
10 Януари 2017 08:47
Това, което ще кажа никой няма да коментира !
Защото се отнася за деконцентрацията и децентрализацията на властовите структури в България.
Правителството Бойко 1 направи някакъв сондаж с преместването на НАП във В. Търново, Агенция Митници в Русе и Комисията по туризма в Пловдив.
Всички софиянци скочиха като един против това кощунство. Което е понятно, но е непонятно защо Правителството не направи поне тая мъничка стъпка. Да се зачете интереса на държавата в ущърб на роднини и съседи.
Сега ми пеят дитирамби за умрялото село, белким не се сетим за пагубната роля на ненаситната ни Столица !
10 Януари 2017 09:11
Пикачу, тая работа не става с местене на хора и институции. Мани го тоя социално-географски инджинеринг! Ще заселваме Странджа-Сакар, щото на някой във фантазиите му изглеждало красиво и мило!
Дрън-дрън.
Обществото си има свой живот. Индивидуалния човечец щъка насам-натам през животеца, търсейки щастие за себе си и поколението.
Кой му е кеф на апартамент - бега в града на удобство. Друг не ще там де яде да с..е и чист въздух търси по-широчко с дворче на село.
Ако не го мързи много може и зеленчук и марула да си набучи, плод събере и ракийка мераклийска свари. Кокошчици, овчици 2-3 за пресно млекце и с агънце свежо да се облажи по празниците.
Държава, общинари - работата им е да служат и създават малко от малко удобства (колкото могат, колкото пари общи са събрали) на обитаващите територията.
Маните ги тия кампанийни визионерски фантасмагории! Ще им правим площадки и стадиони, сетне киносалони и читалища, друг вика - давайте пътуващи аптеки и доктори това ще спаси положението. До всяка зарязана от родата си баба из пущинаците - полицат, доктор, аптекар и пощальон да й носи пенцията!
10 Януари 2017 09:18
Шако, или не си прочел, какво съм писал, или просто толкова си можеш. Затова, да си жив и здрав ! Следващият...
10 Януари 2017 09:57
Два въпроса: какво е състоянието и какво да се прави.

Катастрофалното състояние е резултат, уви, не на катастрофа в чистия смисъл, а на развитието на бавни социално икономически процеси, дълго пренебрегвани и неуправлявани. Това придава устойчивост, за съжаление.

Първо, урбанизацията. Градовете поглъщат алчно населението. И колкото са по-големи, толкова са по-алчни в това поглъщане. Като при това зависимостта съвсем не е линейна, с последващите този факт ярки регионални различия. Не е утеха, но процесът в тази му част е национален, общ.

Второ, застаряването. Поглъщащите алчно население градове имат особен вкус към младото, икономически активно и репродуциращо се, все още, население. Възрастните, тези над 60 години, са с по-висок относителен дял в областите с по-малко население, а то ще рече и с по-малки градове. Отново зависимостта не е линейна. Отново, поради това, са налице съществени регионални различия. Процесът, в тази си част е регионален.

Трето, промяна на етническите относителни дялове. Тук значение има формата на демографската възрастова пирамида за всеки от етносите. Процесите на урбанизация и интензивно застаряване на населението в областите с по-малко население и в по-малките населени места, най вече селата, засягат етническите възрастови пирамиди по различен начин. Тук влияе стремежът на младите в репродуктивна възраст първо да се реализират чрез по-високо образование и квалификация и второ, да отглеждат децата си в близост и при достъп до образователни, здравни, културни и социални услуги с по-високо качество. Етноси, при които образованието, квалификацията и основана на тях трудова реализация не са цел и ценност, а и възможност, разбира се, са по-слабо ангажирани в процеса на урбанизация.

Върху всичко това е трайно наложен и процесът на миграция към страните от ЕС и САЩ, водещ до загуба на най-образованата, квалифицираната, икономически активната и дори пасионарната част от всяка една от етническите общности в страната.

Какво да се прави? Екстремно, има два пътя - да се подчини и адаптира към състоянието и тенденциите държавната политика и действие или пък да се постави за цел пречупване и обръщане на тенденциите, промяна на състоянието. При планирането това води, обикновено, до поне три сценария - оптимистичен, песимистичен, реалистичен. Есенциално е при анализа на тези сценарии да се подхожда честно, отговорно и ... реалистично. С оглед ограничените ресурси, с които разполага държавата. Задължително е, обаче, да има яснота относно целения резултат. Визията. Каква България, с каква демографска и социално-икономическа структура, включително регионална, целим.

Новата тенденция е прилагането на интегрирания подход, известен като планиране на пространственото развитие. Създадена е концепция, създадена е методология, приеха се нормативните актове. СЕГА остава да се осигури стратегически синхрон на всички или поне на повечето стратегии относно демографията, социалните проблеми и решаването им с този подход. Да се обезпечат ресурсно. И да се надяваме ... Бог да е с нас. Защото нещата са твърде невесели. И като състояние, но, уви, и като тенденция.

Скромното ми мнение е, че сме още доста далеч от разбирането за процесите, които обсъждаме. Анализът ни е все още на примитивно ниво. Науката е в дълг. И откъм знанието и откъм създадени със знание инструменти за интервенция. А време няма. Пък и ресурсите ни са, посочих, оскъдни. И, уви, твърде глупаво разходвани. Милион за стадион. Щото премиерът е ритнитопковец или, може би, щото от такива пари лесно се правят ... пари. Мисля си за този същия милион, инвестиран в социални услуги за стари хора, в здравни и образователни услуги и ми се струва, че ще е по-добре похарчен. Но пък трудно се правят големи пари от такъм харч.
10 Януари 2017 10:27
Единственият сигурен начин за справяне с проблема е посочен на последната картинка в статията.
Всичко друго е само добри пожелания с нулев ефект.
10 Януари 2017 10:45
сме още доста далеч от разбирането за процесите, които обсъждаме.

А не би трябвало.
Щом ползваме модерни инструменти на управлението, като интегриран подход, планиране и т.н.,
а се чувстваме дезориентирани в анализа,
колко му е да се качим на следващото системно ниво?
Та да видим какво планираме и защо.
Например:
Защо се тревожим за селото?
Не ни харесва как се развива ли?
Но, неговото развитие - самоцел ли е?
Или то е някакъв ресурс, който губим, защото не го развиваме?
КАкъв ресурс - място за реализация и пълноценен живот на съгражданите ни, или просто суровинна база за индустрията...
Но, ... на кого му трябва този ресурс?
Поискал ли го е някой?
А...!
Ето го ключа.
ОБЩЕСТВОТО ни няма идея какво да прави със селото, а от там анализът ни куца, защото няма задача.
Смътното безпокойство, че нещата не са наред - не е задача за анализ.
А ОБЩЕСТВОТО ни няма идея какво да прави със селото,
защото ПЪРВО няма идея какво да прави със себе си.

Пример: Българското общество иска ли неговите членове да благоденстват и да живеят все по-добре?
?
Аз казвам, че НЕ ИСКА.
Ако искаше - щеше да мобилизира ресурсите си за да го постигне.
Щеше да организира държавата си така, че да максимализира приходите й и минимализира разходите.
И т.н.
И тогава щеше да знае какво да прави със селото, като огромен стратегически ресурс за националната сигурност.



10 Януари 2017 11:08
Ако се случи чудото да се ограничат циганските набези, много села ще станат по-добри места за живеене.

Наистина ще е чудо!
Тук сме на фронтовата линия.
Първо крадяха кабелите за ток - смениха ги с алуминиеви.
После подкараха тези за интернет - смениха ги с оптични.
Ограбиха всички изоставени къщи.
Сега вече ги разглобяват за материал.
Но поне са "културни" и не нападат пенсионерите.
10 Януари 2017 11:20
причината за упадка на селото е същата като тази за упадъка на селата по целия свят. механизация и химизация. процесът започва ит 30те години в калифорния и ще продължи. технически прогрес какво да го правиш
10 Януари 2017 12:20
Според мен бъдещето не е на мегаполисите, а на малка спретната къщурка с фотоволтаици на покрива, мощна интернет връзка, чисти марули в градината и много духовно пространство около нея - напълно постижимо за България.
10 Януари 2017 15:05
мамс,

и с една жълта на цвят кутия на тротоара, досами оградата на УПИ-то с къщето (имащо според твоята, а и моя, мечта, малка ф.в."градинка" на покривчето - да си берем ток от Слънчицето, и малка водонагревателна инсталацийка))

Та, в тая жълта кутия, е точката, до която доставчика на газ (природен) е докарал газа до къщата ми - да си пускам отоплителна инсталация в дълги дни като тези ПОСЛЕДНИТЕ!

СЛЪНЧО + ГАЗ! Стига вече с тези въглища и дърва, бели дробове не ни останаха от пушиляци, химии, ФПЧ-та! СТИГА! Само природен ГАЗ - за зимата! Глобалното затопляне отиде на майната си, а ако още някой тъпанар като Йотингер или сенатор МкКейн дойде и заповяда на тъпанар като Орешарски да спре мерака на даден оператор да докара природен ГАЗ до къщата ми, лично ще отида до този гъпанар и ще му наритам гъза!

Все ми е тая на ГАЗПРОМ ли ще е този газ, или пък на някакъв друг доставчик, от АМЕРИКА, КАТАР, ИРАН ... - стига цената да е като на немецо Вагнер дето си топли къщата с газ, даже и по-ниска! А за да бъде ниска - требе два, че и трима доставчици да се блъскат пред вратата на УПИ-то ми!

Така! ГАЗ + СЛЪНЦЕ + ПЕРКА в ДВОРА! Очевидно домашен АЕЦ няма как сам да си построя, а от евтиния ТОК на АЕЦ "Козлудуй" ЧЕЗовци са турили само 6% от 100-те, с които са напълнили кошницата, от която ни продават като краен доставчик! Само 6 процента евтин атомен ток, и 50 процента - от скъпия на "американските" централи! И що така? Ами за да може шепа айдуци-т.нар. търговци на ток да изкупуват 75% от тока на АЕЦа и да го продават на гърци, румънци, сърби, и трупат пачки от яка печалба от този бизнес! Ядрения риск - за абонатите на ЧЕЗ, ЕВН и ЕНЕРГО-ПРО, а печалбата от ядрения ток - само за богоизбрани!!!! Кога ли тоз народ ще му кипне и ще тръгне лъскавите офиси на електро-търговци и крайни снабдители, и офисите на г.нар. "американски" централи и барони-собственици на ф.в. латифундии и ветро-ферми, хубавичко да ПОНАТРОШИ, и някоя и друга чутура да пукне ?! Дано имат късмет и студа да отпусне, та режим на тока да ни спретнат - тогава в тъмното на лъскавите офиси и лимузини пред тях, жална им майка!
10 Януари 2017 16:02
Виждам, че все пак има интерес към темата, затова ще си позволя да се включа втори път, споделяйки вече факти.
Първо, ако искаме да сме България, живот на село трябва да има.
Второ, с тази мафиотщина навсякъде около нас спасението е в самите нас.
Ние например, родените от моето село и живеещи в София си имаме неформална организация. Веднъж-два пъти в годината се събираме в някоя кръчма и тук в София. На такива събирания, естествено, че се обсъжда селото ни а не София. Колкото и да е кръчмарско все някакви ползи има.
Най-малкото и кмета на селото знае, че 'софиянци' са организирани.
Пък един пенсиониран полковник от София се рови две лета из архивите и църковните книги и написа история на селото ни. Друг (неголям) бизнесмен всяка година дава пари за празник на селото. Покрай него от кумова срама май са започнали да дават пари и местните арендатори.
И всичко това пак искам дебело да подчертая че става без всякаква държава, агенции и/или соросоидни 'фондации'.
Спасението на давещите се е наистина в ръцете на давещите се.
Крайно време е да го разберем.
Аз, когато миналата година 'Автобустранс' Разград ликвидира без даже предизвестие автобусната си линия за София, минаваща през селото ми писах жалби и до Министерство на транспорта (МТ) и до асоциацията на превозвачите. И? Нищо! Чиновничките ое МТ ми отговориха, че линията я е поел 'Етап Адрес'. Само че така я е 'поел', че вече вместо през Плевен и Бяла за Разград, минава и тоя автобус все през онова В. Търново. И това ако не е умишлен геноцид над териториите какво да го нарека?
Дали знаят чиновничките от МТ, че в капиталистическа също Япония, миналата година оставиха да се движи цял влак ежедневно два пъти до една гара само защото от там едно малко момиче с този влак отивало на училище?
За какво да говорим тогава?
10 Януари 2017 17:01
Абе то хубаво че се събирате в кръчма да пеете "Мила мамо напиши ми ти за наше село", ама що не отидете там? Ако идете може и да си издействате и влак или поне автобус. Ама си пеете в кръчмата. То за кръчмарските песни и Ботев е писал.
10 Януари 2017 17:27
Добър анализ!
10 Януари 2017 19:18
Според мен бъдещето не е на мегаполисите, а на малка спретната къщурка с фотоволтаици на покрива, мощна интернет връзка, чисти марули в градината и много духовно пространство около нея - напълно постижимо за България.


Да ако спечелиш тотото и няма нужда да изкарваш пари. Като и да си си саможив и нямаш нужда да ходиш никаде и срещаш някого е супер. Само не ми прибавяй сега и хеликоптер за да джиткаш между село и София
. Имаше един Американски филм за колко е хубав в живота в Южните щати само дето героя си имаше частен хидроплан с който си ходеше през седмица в Голямата Ябьлка
10 Януари 2017 19:49
Оноа, кое си требе, то си го сака - ако има нужда от села, ще има села...
По-старите форумци знаят, че азъ съм отколе на село... Но селото е мъка...
Пред очите ми изтриха от регистрите три села... и от Есграона - трима свещеника...
Да не казвам за селата, които са се водили по три хиляди души, а сега са с по десетина стареца...
Колцина са куту мен?
Викате за пенсиите - какви банкомати, какви преводи... Мъчил съм се... убеждавал...показвал.. как, без да ставам от стола, си плащам телефон, телевизия... не вярват... искат да пипнат парите с ръка...
Сега вече, като се поувериха в мен, не в интернета, почнаха да ми дават пари да им плащам тока, водата и телефоните...
Пощата я закриха... Хляб карат на три дена веднаж... Двете Магазинчета и чорбаджиите им живи да ги оплачеш... тетрадките за вересии - по-дебели от Ана Каренина...
Кооперацията фалира - куто няма кооператори...
Къщи на по два етажа - правени преди трийсе четирсе години гледат с изпочупените си прозорци куто слепци...
А бе, не за разправяне... Мъка е на село... мъка...
10 Януари 2017 19:58
timbuktu
10 Яну 2017 19:18


Според мен една поточна линия, с която Върховното Добро Същество да им кара папото и да им изкарва акото им стига, за да са щастливи. Другото те ще си го измислят.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД