:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Той ме изработи, категоричен е вицепремиерът
В един от тях става дума за противодържавно престъпление, което е било „екзотично, дори по тоталитарно време”, твърди той
СТАТИСТИКИ
Общо 360,360,636
Активни 1,233
Страници 115,862
За един ден 1,302,066

Централизираният търг за лекарства ще доведе до дефицит

Проблемът няма да е за масовите и евтини медикаменти, а за новите, които са и по-скъпи. Не случайно частните онкоболници решиха сами да си доставят лекарствата и да не разчитат на МЗ
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Нито промените в закона за лекарствата, нито дори споразумението за общ лекарствен пазар с Румъния стигнаха до парламента.
Едва когато новият начин на доставки на лекарства за болниците - чрез централизиран електронен търг в здравно министерство, реално влезе в сила, ще може да се каже дали промяната е към по-добро или към по-лошо. Този коментар на представители на фармацевтичния бранш олицетворява цялата лекарствена политика при мандата на Петър Москов и неговия екип. Купища шумни намерения и също толкова отложени и отменени в крачка промени. Докато разходите и на здравната каса, и на пациентите за медикаменти продължаваха да вървят нагоре, министърът оповестяваше редица мерки за укротяване на дефицита, които или сам отменяше, или просто не виждаха бял свят.

Единствената по-съществена промяна Москов успя да осъществи едва в края на мандата си - обявяването на първия електронен търг за лекарства за болниците. Тъй като поръчката е за над 1.1 млрд. лв., моментално влезе в графата раздаване на пари за последно. Става дума обаче за доставки на всички необходими препарати - 800 позиции, за 150 болници - почти половината у нас, за следващите 2 години. Поръчката на по-голямо количество би трябвало да доведе до по-ниски цени - европейската практика според МЗ е за до 20% спад на разходите, така че едва ли става дума за далавера, при която държавата подарява един милиард на търговци и производители.



Заявките за това какви лекарства и какви количества са нужни



са подавани от самите болници и са за няколко пъти по-голяма сума от 1.1 млрд. лв., но министерството има крайната дума. За база са взети използваните количества през 2015 г. плюс 30% резерв. Самият търг е електронна платформа, на която се качват обявените нужни количества. Търговците виждат офертите на конкуренцията и наддават, но с по-ниски цени. След това МЗ сключва рамково споразумение с двете фирми, предложили най-ниските цени за всяка една позиция. После всяка болница ще прави свои поръчки към тези два дистрибутора за въпросната позиция, но вече за конкретни количества и срокове. Цените се плащат от болниците. Те не са длъжни да купят цялото предварително обявено количество, но не могат да поръчват над тавана, определен от МЗ.

Това е и най-съществената опасност - в болниците да се върнат забравените в последните години дефицити за определени медикаменти, а с тях - и протестите на пациенти. Точно както се случваше до 2012 г., когато лекарствата за рак се доставяха с централизирана поръчка от здравното министерство. Един от основните аргументи на МЗ за въвеждане на електронния търг са именно разходите и цените на противотуморните препарати. До момента всяка болница правеше сама търг за нужните й медикаменти и се твърди, че разликата в цените на едно и също лекарство в различни лечебни заведения е драстична. А здравната каса плаща и по-високата, и по-ниската цена. От МЗ обаче не посочват примери, а от здравната каса обясняват, че това е обществена тайна, но специален анализ за разликите в цените не е правен. С други думи - пристъпва се към голяма промяна без никакъв анализ и единствено на базата на градски легенди. Това е, меко казано, несериозно.

Проблем на новата система е таванът за поръчки, зададен от МЗ. Болниците ще могат да поръчват количествата, които са използвали през 2015 г. плюс до 30% отгоре. Това би трябвало да е достатъчно за отдавна утвърдените на пазара препарати. Само че базовите медикаменти масово са изключително евтини, цените им отдавна са смъкнати достатъчно надолу и не те водят до преразходите. Не така стоят нещата с по-новите лекарства - влезлите на пазара преди една, две или три години. При тях потреблението постоянно се увеличава, т.е. това, което дадена болница е ползвала през 2015 г., може да нарасне с доста повече от 30 на сто през 2017 г. Това са скъпи и иновативни терапии, почти задължително и с много агресивен маркетинг, и практиката сочи, че липсата им



води до протести на пациенти,



съдебни искове и напрежение - както се случваше, преди НЗОК да поеме онколекарствата през 2012 г.

Сега обаче има една съществена разлика, която случайно или не, възникна точно след като НЗОК пое онкомедикаментите. Десетки частни болници вече се занимават с онкология и броят им непрекъснато расте. Именно те не са пожелали да участват в електронния търг - в него са решили да се включат предимно държавни и общински лечебни заведения. С други думи - докато в държавните онкологии може да се появят потенциални дефицити и по-ниски цени, частните болници няма да имат подобни проблеми, защото сами ще правят търговете си. Всеки знае до какво ще доведе това - отлив на пациенти от държавните към частните клиники. Редно ли е постепенно цялата онкологична грижа да стане частна? Едва ли. А и преразходът в бюджета на НЗОК ще се прехвърли от държавните на частните болници.

За капак самите търговци и производители поискаха сериозна ревизия на електронния търг, като едно от притесненията им е именно лимитирането на поръчките от МЗ. Един от търговците внесе жалба в КЗК в последния възможен момент и МЗ изненадващо спря временно поръчката до произнасянето на антимонополната комисия. Бъдещето на мегатърга е несигурно, също и доставките на 145 болници.

Самият министър в оставка определя като голям успех друга промяна - задължението производителите на лекарства да дават отстъпки на здравната каса, защото според него това едва ли не е спряло ръста на разходите за медикаменти. Наскоро Москов се похвали, че е заварил системата с ежегоден ръст между 17 и 20 процента на разходите за лекарства. "През 2014 година купувахме за много повече пари много по-малко опаковки лекарства. Касата си прибра вересиите. През 2017 г. касата ще вземе от фирмите над 130 милиона български лева, които досега са отивали като норма на печалба, която държавата не е отстоявала като собствен интерес. С тези пари от 1 януари всички ние ще можем, без да доплащаме каквото и да било, да получаваме на 100 процента платени от касата лекарства за артериална хипертония. С тези пари тази година заплатихме на близо 500 човека изключително скъпо лечение на хепатит. С тези пари направихме така, че тази година няма дефицит на направления, нещо, което и вие и аз ни беше втръснало да чуваме 20 години". Цитатът е от Москов, колкото и да прилича на нещо, излязло от устата на Бойко Борисов.

Всъщност, откакто Москов е министър, ръстът на разходите на НЗОК за лекарства не е кой знае колко по-малък. През 2014 г. касата е платила 851 млн. лв. за медикаменти. Данните към средата на декември миналата година са за 960 млн. лв. През 2015 г. бюджетът за лекарства е 750 млн. лв., реално платени са 886 млн. лв. Отстъпките, върнати в бюджета на касата, са 46 млн. лв. - далеч по-малко дори от преразхода по перото. През тази година бюджетът е за 798 млн. лв., реално ще се платят 960 млн. лв., а отстъпките - по данни на НЗОК, са за 85 млн. лв. Отново по-малко от преразхода. Да не говорим, че касата и през тази година е на минус и се наложи да прехвърли плащания - именно за лекарства - за 2017 г. Което прави



хвалбите на Москов доста преувеличени



Третото постижение на Москов е, че здравната каса ще плаща 100% най-евтините лекарства за есенциална хипертония. Досега те се покриваха частично и пациентите доплащаха. Принципно няма лошо, но така или иначе става дума за и без това евтини лекарства. Дали ще си купи препарата на свободна продажба за 2-3 лв. от аптеката, или ще плати 2.90 лв. потребителска такса, ще се реди на опашки при личния лекар за рецепта от НЗОК, за пациента не е от чак толкова съществено значение.

За сметка на това списъкът с неосъществени намерения е дълъг и показателен. Т.нар. ценови коридор - да не се доплаща повече от определена сума за лекарства по линия на НЗОК, беше отлаган няколко пъти, докато накрая МЗ се отказа от идеята. Промени в закона за лекарствата, които задължаваха аптеките да дават денонощни дежурства, така и не стигнаха до парламента. Идеята лекарствата да се изписват по молекула, а не по търговско име, първо беше част от наредба, МЗ се отказа от нея и я вкара в същите промени в закона, които отлежават на етап обществено обсъждане. Не е стигнала до парламента и друга грандиозна идея - за общ лекарствен пазар с Румъния. Здравните министри на двете страни подписаха договор, той мина през Министерския съвет, но още чака ратификация от парламента. Причините тези намерения да пропаднат са сходни - на книга те звучат чудесно, но на практика реализацията им ще доведе само до повече хаос и вреди. А Москов и екипът му установяваха тези азбучни истини в движение. Което е най-нелепият подход за управление.
Снимка: Юлиян Савчев
Постижение на Москов е, че здравната каса ще плаща 100% най-евтините лекарства за есенциална хипертония, но така или иначе става дума за и без това евтини лекарства. За пациента не е от чак толкова съществено значение дали ще си купи препарата на свободна продажба за 2-3 лв. от аптеката, или ще плати 2.90 лв. потребителска такса и ще се реди на опашки при личния лекар за рецепта от НЗОК.
2345
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД