:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Нападнати са депутати, Зоран Заев се появи окървавен
Турската брегова охрана евакуира 78 руски военни
Марешки не се отказва от имунитета си и иска парламентарна комисия
След напускането на ЕС Великобритания няма да има същите права, предупреди канцлерката
Трябва ли да се премахне двойното гражданство?
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 328,180,709
Активни 1,468
Страници 152,514
За един ден 1,302,066

Проблемът на Европа не е популизмът

Старият континент трябва да рестартира растежа
СНИМКА ЕПА/БГНЕС
Матео Ренци загуби референдума и властта не заради възхода на популистите, а защото не предложи на избирателите начин да съживи икономиката
Когато говорим за политика, винаги е много изкушаващо да използваме някаква мегатенденция, с която да обясним случващото се в света. Днес най-популярната е "възходът на популизма".

За жалост, този термин е толкова хлъзгав, колкото е и популярен. Използва се и по отношение на апологетите на Брекзит - дипломираните в Оксфорд Борис Джонсън и Майкъл Гоув, и за италианския комик Бепе Грило, и за испанския неомарксист Пабло Иглесиас, и за лидерката на френската крайна десница Марин льо Пен. А единственото, което свързва тази пъстра компания, е, че традиционните политици в родните им страни са им лепнали етикета "популисти". Това е лесно обяснимо. За традиционните политици "възходът на популизма" е успокоителна формулировка. Тя предполага, че може би са се задействали мощни исторически сили, за които действащите политици са слепи и глухи, но и не могат да им се противопоставят.

Много интелектуалци, сред които е и френският икономист Тома Пикети, твърдят, че възходът на популизма се дължи на увеличаващата се пропаст в разпределението на богатството. Коментатори и наблюдатели се надпреварват да обяснят изборния успех на "плачевни" политически лидери, като диагностицират политическия им възход като доказателство за класова борба. По този начин те превръщат кризата с легитимността на политическия естаблишмънт в аргумент да продължават да правят това, което правят най-добре: преразпределение на пари. Поставен в тази рамка, възходът на популизма се превръща в сигнал за това, че държавата не преразпределя достатъчно.

Най-добрият и най-скорошен пример е конституционният референдум в Италия на 4 декември, в който премиерът Матео Ренци понесе съкрушителна загуба. Щом Ренци, който до неотдавна също бе бунтар, не можа да спре популистите, явно на тези движения наистина им е дошло времето. Но дали точно "възходът на популизма" изпъди Ренци?

Популисткото движение "5 звезди" набира скорост от няколко години, получава шокиращите 30% одобрение в сондажите и спечели ключови кметски постове, включително и в Рим. Макар по същество да е крайноляво движение, то показа, че може да обира гласове и от десницата. И също като "Подемос" в Испания увеличава популярността си, докато традиционните партии все по-често се възприемат като корумпирани и паразитни.

В битката си да спечели референдума, Ренци взе назаем от тях някои лозунги и се опита да покаже, че той също се бори срещу истаблишмънта и мерките за затягане на коланите, но напразно. Ренци знаеше, че хората няма да са особено въодушевени от скучните детайли в конституцията, затова превърна референдума в нещо като заместител на парламентарни избори - ако искате моето правителство, гласувайте с "да" на референдума. И не бе изненада, че повече италианци отговориха с "не" - от 1996 г. италианците винаги гласуват срещу този, който е на власт. Вече 20-ина години те търсят политически лидер-реформатор и все се разочароват. Ренци също не бе изключение.

Изборната аритметика помогна на Ренци да загуби референдума, защото той игра сам срещу всички останали партии. Но големият проблем, с който той се сблъска, бяха собствените му политически инициативи, сред които бе и щедрото харчене на пари, след като не успя да осигури растеж.

Когато дойде на власт през 2014 г., Ренци обеща смели реформи, ала бързо разбра, че те ще дадат резултати след доста време и няма да са ценни за изборите. Затова той заложи на познатата стратегия за изграждане на консенсус чрез харчене на пари. Започна с 80 евро месечен бонус за всички, които заработват под 26 000 евро годишно, добави нови работни места за учители в държавните училища, даде добавки на пенсионерите и "ваучер за култура" от 500 евро за навършващите 18 г. Два дни преди референдума обеща да вдигне заплатите на държавните служители след 7-годишно замразяване. Като цяло Ренци увеличи харченето на публични средство с около 1 процент от БВП.

Италия има отрицателен ръст от 2007 г. насам, а икономиката й се лашка напред-назад от 90-те години на миналия век. Политиката на Ренци се оказа недостатъчна, за да задвижи икономиката отново.

Случилото се в Италия не е поучителна история за историческата неизбежност на популизма. Нито илюстрира нуждата да се търсят по-смели начини и политика за преразпределение на богатството. Това е просто историята за провала на един политически лидер, който се опита да изгради консенсус чрез изобилие от дребни мерки и който изгуби избирателите, защото не им предложи програма за това как ще съживи икономиката.

Сега забравете за момент изкушението от политически тенденции като "възхода на популизма" и вижте колко по-сложна е картината. Не е новина, че ниските нива на растеж идват дюшеш на опозиционните политически сили. Вместо да говори за безспирния растеж на популизма, Европа трябва да започне далеч по-продуктивния диалог за това защо икономическият ръст продължава да е в стагнация в много западни държави. Това може би има някаква връзка с факта, че никога досега правителствата не са били толкова разточителни, а данъците - толкова високи.

В този разговор има само един проблем - той ще лиши мнозина на Стария континент от любимата им приказка за това какво се е объркало, както и от оправданието за увеличаващата се намеса, която те така упорито лансират.

-----------

Авторът е генерален директор на института "Бруно Леони", италианска неправителствена организация за изследване на свободния пазар
9
2012
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
06 Януари 2017 20:39
Имаше един филм по роман на Оноре дьо Балзак преди години.
Величие и падение на куртизанките (на френски: Splendeurs et misères des courtisanes)

Произведението много ми напомня поведението на Европейските васали.
Пари и к-ки номера.
06 Януари 2017 22:33
гот статия
06 Януари 2017 22:56
нещо бях чул
че в европа няма да живее никои
бящата ще даде лозето на нови лозари
06 Януари 2017 23:00
европа от ванкувър до владивосток
07 Януари 2017 04:10
Европа - "болният човек" и северозападн(ал)ият край на Евразия
07 Януари 2017 04:53

Сега забравете за момент изкушението от политически тенденции като "възхода на популизма" и вижте колко по-сложна е картината. Не е новина, че ниските нива на растеж идват дюшеш на опозиционните политически сили. Вместо да говори за безспирния растеж на популизма, Европа трябва да започне далеч по-продуктивния диалог за това защо икономическият ръст продължава да е в стагнация в много западни държави. Това може би има някаква връзка с факта, че никога досега правителствата не са били толкова разточителни, а данъците - толкова високи.

И защо правителствата са толкова разточителни, а някои данъци така високи? Защото бизнесът избяга в т.нар. Трети свят и в ошфорките. Безработицата расте. Доходите на работещите намаляват. А последните трябва да издържат държавите, когато бизнесът не го прави. А държавите трябва да спасяват жертвите на неолибералната/ глобалистка политика. И каква е рецептата на стария елит, който ни докара до тук? Още от същото?! И орязване на всички социални системи. Плюс вкарване на евтина работна ръка от емигранти: гладни, необразовани. А последните виснаха на държавите като воденичен камък. Включая на най-затруднените с дългове Италия и Гърция, където кредиторките искат реформи. Защото илюзията с безплатния обяд свърши. Някой трябва да плаща сметката! За разкоша на елита, който вземаше кредити и за бизнеса, който източва банките в Италия. Някои управници си напълниха джобовете и сметките с лобистки закони в полза на мултинационалните компании, включая Юнкер. А идеята на последния е да се плаща на бизнеса, за да се върне в Европа. С какви пари???????? Идеята на т.нар. популисти е да се върнат националните държави и всяка за спасява себе си, доколкото може. Да се защитят работните места като се спре притока на емигранти. Да се помогне на националния бизнес, който създава работни места и плаща данъци. Има и крайни, абсурдни идеи леви и десни, които приличат на популизъм, особено като се знае, че кредиторките са хванали държавите за гушата и на новите управници ще им се случи това, което се случи на Ципрас. Може би и на Ренци? Защо стария елит нарича новите лидери и техните партии популисти? Защото е наясно какви гадости е надробил и че от това няма измъкване. Държави, които почти нямат собствена икономика, а са зависими от обща валута и външното финансиране на спекулантите и чиновниците от ЕС, са мишки в капан. И ще бъдат блокирани веднага, ако си позволят да провеждат самостоятелна политика, която не се харесва на ЕС, СБ и МВФ.
07 Януари 2017 11:35
Проблемът на Европа не е в популизма, проблемът винаги е в икономиката, открихме топлата вода ! И на комунизма там му беше ... такова ,проблема де!
07 Януари 2017 11:49
Мама

Точно популизмът е проблема, просто така работи демокрацията. Избират се управляващи които увеличават раздаването на пари без работа. Само че тия пари трябва да дойдат от някъде.. досега беше лесно , кредити и пак кредити..

Да не говорим че демокрацията не обича лидерите и слага чиновници и бюрократи на ръководни постове.. ако пък лидер случайно застане на такъв пост всячески му се пречи.
07 Януари 2017 14:55
ай стига вече с тоя растеж, а?
За растеж говорят само тоталните зомбита вече, икономиката нарастна достатъчно да издържа човечеството, може ли планетата да издържи още икономически растеж?
Закъде сме се запътили?
Неолиберализмът ли залага единствено върху растежа като основание за добруване на обществото? И какво им пречи на неолибералите популизмът? Какво значи популизъм изобщо, наясно ли сте?

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД