:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Нападнати са депутати, Зоран Заев се появи окървавен
Турската брегова охрана евакуира 78 руски военни
Марешки не се отказва от имунитета си и иска парламентарна комисия
След напускането на ЕС Великобритания няма да има същите права, предупреди канцлерката
Трябва ли да се премахне двойното гражданство?
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 328,180,668
Активни 1,475
Страници 152,473
За един ден 1,302,066

Тук е било така и продължава - всеки срещу всекиго

Още не сме научили, че свободата е повече от просташка разгащеност, смята поетесата Мирела Иванова
Мирела Иванова
Съвсем отскоро Мирела Иванова е драматург на Народния театър "Иван Вазов" и главен редактор на собственото издание на театъра "Народен театър". Тя се присъедини към екипа, след като почти 20 години работи като главен уредник на къщата-музей на Иван Вазов в София. Иванова е автор на 10 книги с поезия и проза, най-известните сред които са "Самотна игра", Памет за подробности", "Еклектики", "Любовите ни", "Бавно". Носител на множество награди, сред които националната награда за съвременна литература "Христо Г. Данов" и европейската награда за модерна поезия "Херман Ленц".

----

- От Къща-музей "Иван Вазов" отивате пак при Вазов, но в Народния театър. Свързвате ли вече съдбата си с патриарха на литературата ни?

- Съдбата на всеки от нас, все едно дали го знае или не, все едно дали го иска или не, е свързана с Вазов. Първо, защото той ни е измислил и записал, населил е националния ни космос с чичовци и хъшове, с Киряк Стефчовци и съвсем рядко с по някой Бойчо Огнянов, за да има кого да предадем, над кого да издевателстваме с робските си тарикатлъци. Второ, защото всяко българско дете след 1918 г. се ражда благословено от националния си поет със стихотворението "Аз съм българче". Трето: Вазов е безкрай и едновременно неотместим духовен Балкан в центъра на литературата, историята, географията ни. Четвърто, сътворил е необозримостта, стихията, енергията и богатството на езика ни, пето... но хайде да спра, защото мога да броя до сто и повече.

На дългогодишната си работа в най-стария български литературен музей гледах като на издължаване не само към Вазов, но и високата ни литературна традиция. Нали знаете, че първият уредник на музея е бил писателят Елин Пелин, цели 20 години, от 1926 г. до идването на народната власт?

- Не, не знаех.

- Но е така. Та аз провиждах и същностната, макар и неназована приемственост на този факт: да не се разкъса нишката на голямото разказваческо майсторство. Понякога, особено след беседи и разговори с големи интелигентни ученици, заредени с нестандартно и мъдро любопитство, се смеех наум над себе си, защото предчувствах, че въпреки моята посветеност все ще дойде някаква нова народна власт и аз също ще трябва да си тръгна от музея.

- А как стана така?

- Ще ми се да притежавах лекота, с която съвсем пътьом да изрека: "Времето ми в музея изтече и сега просто ще пресека булеварда". Но е позьорско, макар и вярно.

- То май имаше много проблеми с Националния литературен музей - рухваща недвижимост, ниски заплати, вътрешни скандали и интриги. Какво пречи на това ведомство да бъде истински пазител на паметта на нашите писатели и водеща културна институция?

- НЛМ е създаден преди четиридесет години от Михаил Райчев с великолепната мисия да събере под покрива на една институция различието, съкровищата, епохите, ръкописите, притежанията и разкъсаните нишки на литературната ни памет. Замисълът е да съществуват и хранилища за архивите, и изложбена зала, и отделни къщи музеи, със своя неповторима атмосфера и история. Но цялата работа още тогава се бъгва с едно партийно директорско назначение и изкористявайки се от самото начало, сякаш не успява да стъпи на здрави основи и до днес, да се разгърне в смислената си дейност. Това с партийните назначения може и да се окаже патент за всички ведомства или характеристика за манталитета ни. Може и да е липса на отношение на тези и онези управляващи към литературната памет и нейната висока същност. По мое време НЛМ се смаляваше и смаляваше, непрекъснати съкращения, смяна на кой от кой по-неподходящи директори, не ниски, а жалки възнаграждения... Някои от имотите рухнаха, други, като Музея на Яворов, се превърнаха в частна собственост. Това е престъпление, а за дребните непростимости, натрупали се от безхаберие, глупост, некомпетентност и липса на елементарна визия, на последователна политика, дори не ми се отваря дума.

Да ви разкажа един трагикомичен епизод. Големият немски българист Норберт Рандов, превел много от Вазовите творби, обичаше да идва в музея, да сяда в градината и да пие по чаша тоник. В продължение на сума години вдигаше глава към една дупка във фасадата и иронично подмяташе: "Слушай, Мирела, учудвам се, че този музей още стои..." Норберт обичаше България и българската литература колкото всички нас взети заедно и въпреки неимоверните усилия, които положи, си отиде с две неосъществени мечти - да види преведени на своя език "Нова земя" на Иван Вазов и "Строителите на съвременна България" от Симеон Радев. Миналото лято най-сетне обновихме фасадата с кански усилия и дарителски средства, възстановихме и знаменития Вазов балкон, който се ронеше в единия си ъгъл, имах чувството, че стоейки по десет часа на строежа се отсрамвам и пред Норберт.

- Имате награди и книги и извън границите на страната ни. Как се печели популярност в чужбина? Как се разрушава "провинциалния" комплекс у много наши автори?

- Не зная как точно става. Може да е случайност или висш промисъл, литературното осъществяване за мен е повече мистерия, отколкото калкулация. Без да изключвам професионализма, без да подценявам дисциплината да работиш, но и без да съм престанала да се осланям на вдъхновението. През 1990 година бях поканена заедно с Виктор Пасков, бог да прости тоя чутовен и неистов разказвач, да отида в Берлин, града на току-що падналата стена. Бяха два Берлина, човек можеше да ги преброи, но бе и самото усещане за свобода, за приповдигнатост на свободата и отворени хоризонти. Струва ми се, че точно тогава у мен се сдвоиха истински словото и свободата и ме обзе някакъв непукизъм към материалното, отвращение към амбицийките на дребно, не знам как схванах, но схванах, че щом поезията е в мен, то всяко място е мое, принадлежи ми... Понеже отговорът ми взе да става много патетичен, ще дам и конкретен пример: тогава мнозина ме съветваха да спестя голямата си стипендия, да си купя това-онова, не знам какво, а аз отидох до най-копнежните си градове в Германия, отидох до Париж, защото това бе мечтата ми, не можех да се спра...

- Пътувате често в Германия, следите живота там. Кое ни прави близки с немците? А кое ни отличава?

- Заблуда е, че животът там е в пъти по-лесен, просто е регламентиран и разграфен, има порядък и опит да се реши всеки възникнал проблем. Немците работят страшно много, затова са и сравнително богати. Социалната система не е прокъсана мрежа и успява да предпази от пълно пропадане мнозина, които се справят едва-едва, дори българските роми. Хората са възпитани другояче, как да го кажа - извън крайностите, чувството за солидарност, за взаимопомощ, милосърдието, което проявяват, на нас ни изглежда като наивност. "Ние не сме балами като тях", чух да се фука един българин, който е бил офицер, после е напуснал армията и е станал охранител на някакъв тъмен олигарх, а после една година е отишъл да кара ТИР в Германия, за да си купи гарсониера в "Обеля" и да си живее живота. Отличават ни тарикатщината, чифтето пищови на голия ни тумбак, хвалипръцковщината и мързелът в съпровод на високопарна черна патетика.

- Пишете и за Дойче веле, наскоро излезе книгата ви "Площад България. Високи патоси и всекидневни притчи" с част от текстовете, пускани там...

- Много се радвам, че успях да събера в книга разказите си за съвремието, те не са точно публицистика, не са и хроника - някакъв всекидневен отрязък време, в който всеки може да си спомни своя живот. Пътувах доста из страната с "Площад България" и бях изумена колко вълнуваща е тъкмо тази книга за читателите.

- Имаше доста скандали в литературния ни живот. Навремето, разбира се, също е имало - Пенчо Славейков срещу Вазов, Кирил Христов срещу всички. Сега кое предизвиква скандалите?

- Скандалите в литературния живот могат да бъдат и здравословни, и естетически, и високохудожествени, и абсолютно отвратителни. Писателят е болезнено същество, отечеството ни е тясно, злоупотребяващо и несправедливо място, кой и по каква ли причина не се чувства обиден, заметен под килима, недооценен, смачкан дори. Много дълго и страстно съм се занимавала с литературната ни история, в началото откъм гледната точка на модернистите, покрай съставителството на един том с творби на Мара Белчева, сетне откъм Вазовата достолепна увереност, че е длъжен да служи на България със слово. Е, няма защо да го увъртам - тук е било така, така е, всеки е срещу всекиго. Когато се изпълних с това безутешно и жестоко познание, аз сдобрих българската литература в себе си, обичам класиците, радвам се на ярките си съвременници и страня от графоманите. Вървя си по пътя и не участвам в скандалите.

- Пак идват избори. Какво не научихме за близо 30-годишен вече преход?

- Не се научихме, че свободата е повече от просташка разгащеност - много бесове развърза преходът, много чалга ни задруса и отвикнахме да мислим, да мечтаем по-надалеч и по-нависоко. Не се научихме да проявяваме поне малко здрав разум, когато избираме своите представители в парламента, все някакво чудо се очаква, или парите да завалят от небето, или някой бащица да се яви да ни оправи. Вече е видимо и голямо, масово, потребителско оглупяване - хъсът да се притежават нови коли, телефони, айпади и прочие модерни иманета, сякаш ни превърна във варвари, в антисоциални същества. Появи се и цяла общност от неуморни и анонимни хейтъри, понякога се зачитам във форумите и косите ми настръхват, с толкова енергия, вложена в омразата, можехме да построим две Българии...
8
1998
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
06 Януари 2017 21:23
Първо, защото той ни е измислил и записал, населил е националния ни космос с чичовци и хъшове

Пълна повърня!
Това звучи като темите по литература от ученическите ми години!
Разни надути думи и изрази дет трябваше да ги пишем за да се правим на мнооо мумни д ани приемат в университета.
Повръща ми се от такива клишета и префърцунени ...
06 Януари 2017 21:23
Пишете и за Дойче веле

БОЖЕ МОЙ!
07 Януари 2017 08:34
...тогава мнозина ме съветваха да спестя голямата си стипендия, да си купя това-онова, не знам какво
, а и да си и позапера туй -онуй, че тамам бяха пуснали топлата вода у Париж, а у нас още нямаше. Така ме отвори демокрацията, така ме отвори - досега немога да се затворя. Че как - от музеен уредник драматург на Народния станах, много драма има в това, много, ама мен не ме притеснява, не е моя тая драма, аз живея в любимите си градове в Германия, кога- реално, а кога - виртуално. Щото тука у нас топлата вода най накрая доде, пуснаха я от Европа, ама много мръстотия още има, много простотия, чалга, бивши военни, тирове карат, хейтъри, чалга - ужас, ужас, ужас , но нищо - Европа напред и ние след нея, та така. Докъдето. Поне с Берлин се оправиха нещата,
Бяха два Берлина, човек можеше да ги преброи, но
сега е един Берлин и се преброява по лесно. Та така.
07 Януари 2017 09:19
Мирела,
Вдъхновение ви пожелавам! ЧНГ!
07 Януари 2017 09:35
Мирела, отдавна не си онова котенце, с което ме запозна първо Радой Ралин, а повторно Бойко Ламбовски. Кое те промени толкова? Пребиваването ти в Западна "Германия, мръсна приказка" ли?

Както и да е. Предлагам ти за репертоара сериал от всички пиеси на Иван Вазов. Всички заслужават, и комедиите, и драмите, и историческите. Ще бъде едно тържество на българския дух с всичките му нюанси.
07 Януари 2017 13:59
Явно съм я сбъркал. Не че касае някого. Странно, познавах една поетеса някога, мисля че беше от Бургас.
Както и да е.
Извинявам се на дамата.
07 Януари 2017 14:01
Тук е било така и продължава - всеки срещу всекиго


Глупости. Навсякъде е така.
07 Януари 2017 14:14
Доколкото знам е от Бургас


Нищо не знаеш, че и нямаш рефлекса първо да провериш, пък после да зашумяваш форумното пространство.


Мирелко, присъединявам се към съвета на Дорис , подкрепям с две ръце!
Дано е по силите на трупата.
Възстановявай се по-бързо и се пази в тия снегове и поледици!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД