:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Дори преди да завърша училище, исках да бъда служител на разузнаването, разказва той
Най-многобройни са приятелите на Русия, Китай и САЩ
СТАТИСТИКИ
Общо 336,755,944
Активни 473
Страници 6,316
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Точка първа. Нагоре по дневния ред

Калин Донков
Валежът от честитки през изминалите седмици едва не затрупа човешкия живот. Странно колко време отделят сериозните хора да съставят вежлив и съдържателен текст и колко малко внимание му отдаваме, когато го получаваме. Това е, защото пълним картички, имейли и есемеси с прекрасни баналности, все копнеяни и недостижими, а човек си бленува нещо интимно, незначително по общоприетите мерки и, много често, съвсем тайно. Който улучи тази тайна, той оглавява класирането между подателите. Та заради това и поради всевъзможни житейски обстоятелства рядко се вглеждаме в социологията на честитките: какво пожелават, какво вещаят, за какво намекват. Напразно.

- Забелязваш ли - спомена синът ми по скайпа, - че тази година отново си пожелаваме мир? Бяхме го забравили мира, отдавна не го споменавахме, а сега на бърза ръка се върнахме към него...

Младото око е по-будно. Регистрира всеки полъх в пейзажа. Пропуснал бях завръщането на мира в листата на благословиите и наричанията, затова пък сега изтръпнах. Мирът като пожелание №1 шестваше десетилетия в общественото съзнание и господството му бе неоспоримо. Каквото и да си помечтаваха хората, каквито и планове да градяха, неизменно имаше някой, който да заключи: "Само мир да има..." Беше тревожно, напрегнато и малко фаталистично. Бяхме сигурни, че има между хората такива, които не го желаят, искат война и я готвят. Те помежду си сигурно знаеха кой какъв е, но за нас бяха неясни и неразбираеми и поради това опасни. Имахме достатъчно доказателства за това. И затуй именно шестваше задължителното "Само мир да има", с което се подпечатваха най-красивите пожелания, мечтания и сърдечни трепети. Сякаш за да не ги урочасаме ли, що ли...

Едно заклинание, за което никой никого не трябваше да подсеща, хората си знаеха. И не го пропускаха.



Междувременно опазването на мира не бе оставено на самотек.



Имаше Световен съвет на мира, имаше национални. Председател на българския дълго време беше международно известен физик с особено миролюбивото име Наджаков. Пабло Пикасо, светило на недолюбвания в лагера модернизъм, проби и у нас със знаменитата си рисунка "Гълъбът на мира". Дяволитото гълъбче стана лице на човешките надежди неотдавнашната война никога повече да не се повтори. Световното движение за мир негласно бе доминирано от социалистическите страни, в САЩ неговите активисти бяха клиенти на зловещата комисия за антиамериканска дейност "Макарти". Нищо не бе така, както изглежда.

Но политизирането на движението не се долавяше от милиони хора по света, които дълбоко и отдадено вярваха в неговите идеални цели. Радваха се на внушителните му прояви, вярваха, че мирът ще стане необратимо състояние на планетата. И най-красивото, залъгваха се, че това зависи от всекиго. Една французойка, Раймонда Диен, бе легнала на релсите пред военен ешелон с танкове за колониалната война на страната й във Виетнам. Влакът спира и от този миг стартира световната слава на момичето. Милиони хора радостно приемат заблудата, че и войната може да бъде спряна, както се спира влак.

В борбата за мир малкият човек търсеше място, но и самочувствие. Убеждението, че мирът е в ръцете на народите, лекуваше раните, стреса и унижението от преживяното в световната касапница. И още нещо: мирът, както и войната, бяха само средство. Сега от средство той се бе превърнал в цел. Толкова значителна, че за известно време отложи ред други значителни цели на човека от средата на ХХ век. Хората й се посветиха и това посвещение може би не промени света, но промени тях.



Парадоксът бе, че никой не можеше да възпре войнолюбците от Великите сили... освен те самите.



Атомната бомба гарантира за дълго студеното равновесие между двата блока. Може би затова някои от най-суровите диктатори имаха и прозвището "миротворци": Сталин, Тито... (Когато особено атрактивният миротворец Никита Хрушчов бе свален от власт, народната мълва отмъстително го "трудоустрои" като... треньор на борците за мир.) Председателят на Световния съвет на мира Фредерик Жолио Кюри представляваше семейство, чиито открития имали някакво отношение към създаването на ядрените бомби. Беше издигнат там, сякаш в опит да поправи този грях. Но истината е, че точно това бе семейният принос в опазването на мира през повече от половин столетие - страшното оръжие сковаваше всяка идея за нова голяма война. Бомбите контролираха милитаризма, държаха го на каишка.

Това продължи... докато продължи. Затихна, когато демагогията, заложена в него, естествено се изчерпа. Механизмът за поддържане на мира бе разгадан, а с него угасна и страхът. Отказахме се от заклинанията. Тогава синът ми Драган не беше още роден. А сега сам, преди баща си, трепна от тяхното завръщане. Да не би пък онази тръпка и тревога към мира вече да се предава и генетично?

Този знак, изникнал от празничната поща, ще бъде ли съгледан и разгадан? Та той дори не е първият! Спомняте ли си кога-кога още се появи списък на интелектуалци(!) в подкрепа на едни бомбардировки? Или изцепката на българска поетеса по телевизията, която приветстваше отварянето на последната война в Ирак? С какво запомнихме това, освен че то за нищо не ни предупреди!

Извървели сме толкова път, за да се окажем на същото място? Пак при страховете, пак при опасението, че утрешният ден вещае пожар. (Той, пожарът, гори, само че у съседа.) Сами ли го заслужихме това? Сами ли сме извикали бедата? Или просто нещо сме проспали и едва ли ще го върнем? Защото приятели са засекли, че старото заклинание видимо се завръща. На всичко отгоре, според статистиката, напоследък се раждат повече момчета!

Първият български цветен филм се казваше "Точка първа". Бяхме деца тогава, гледахме го без билет в кварталното кино "Христо Смирненски". (Бащата на Георги Константинов бе началник на кината в Плевен.) Ако някой иска да види накуп най-големите актьори на нашето кино от далечното минало, та до наше време, ще ги намери в тази лента. Може би бе първият очарователен сценарий на Валери Петров - едно дете, изчезнало от къщи, което не е нито изгубено, нито отвлечено, накрая и щастливо намерено, току преди началото на едно събрание, в което точка първа от дневния ред е... борбата за мир. Премерено наивно, за да се възприеме и осмисли без усилие, романтично и малко тревожно, с облекчение и поучение накрая. Това беше, доколкото съм го разбрал тогава, посланието на този филм: може да се губим, да се намираме, да се трудим, да се обичаме, да се караме, да се сдобряваме, да бъркаме и да се поправяме. Можем всичко - ако не забравяме за точка първа.

А май сме забравили. Точка първа се завръща. И се качва нагоре по дневния ред...



 Пабло Пикасо, "Гълъбът на мира"
 "Точка първа", 1956 г.
23
4256
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
05 Януари 2017 20:07
05 Януари 2017 20:12
Не зная да ли е съвпадение, но и аз на моите познати пожелавах между другото и "Мирлък да е!" ...
05 Януари 2017 20:33
Може би затова някои от най-суровите диктатори имаха и прозвището "миротворци":

Калине, господин Донков, аз те уважавах.
Нищо....
05 Януари 2017 20:35
Пабло Пикасо, светило на недолюбвания в лагера модернизъм, проби и у нас със знаменитата си рисунка "Гълъбът на мира". Дяволитото гълъбче


05 Януари 2017 20:36
Световният съвет на мира (ССМ) е обявен за висш постоянен на Движението за мир, доминирано от момента на създаването си до 90-те години от представители на страните от Социалистическия лагер.


05 Януари 2017 20:55
Летите, голуби, летите
Для вас нигде преграды нет.
Несите, голуби, несите
Народам мира наш привет.
Пусть над землею ветер стонет,
Пусть в черных тучах небосвод,
В пути вас коршун не догонит,
С пути вас буря не собьет.

Во имя счастья и свободы
Летите, голуби, вперед.
Глядят с надеждою народы
На ваш стремительный полет.
Летите, голуби, летите
В лучах зари и в грозной мгле,
Зовите, голуби, зовите
К труду и миру на земле.

Дунаевский, Матусовский

Калине,
05 Януари 2017 21:08
О, фантастично добро четиво! Възхитен съм!

Помня, в канцеларията на баща ми, на една кръгла масичка между фотьойлите бяха разпилени небрежно няколко броя от списание "В защита на мира". От него научих за Пол Робсън, за семейство Кюри, за атола Бикини и за килотоните. После за мегатоните. Мъчно е сега да си спомня оня детски трепет, когато с треперещ глас питах татко дали атомната бомба може да разрущи толкова здрава къща, каквато е нашата.
- Не, не може, сине. - отвърна баща ми.
Добре, че моите деца не ми зададоха този въпрос.
05 Януари 2017 22:06
Хубаво,чудесно, но имаме нужда от неща, по-близки до живота, дори програмни!
05 Януари 2017 22:10
Don 05 Януари 2017 21:08
Мъчно е сега да си спомня оня детски трепет, когато с треперещ глас питах татко дали атомната бомба може да разрущи толкова здрава къща, каквато е нашата.
- Не, не може, сине. - отвърна баща ми.


Вуте чете вестник и съобщава на Пена, че крилатата ракета "Круз" струвала не знам колко си хияди долара. А Пена рекла:
- Малей, Вуте! Те това да ни падне у дворо, че си отживееме...
05 Януари 2017 22:54
Неслучайно Георги Наджаков е председател на Българския съвет на мира, работил е в лабораторията на Мария Кюри и е близък с Федерик Жулио Кюри.
Той открива фотоелектретният ефект, който е в основата на безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и на снимките от спътник.
05 Януари 2017 23:04
Бях я забравила тази песен Летите голуби.
https://www.youtube.com/watch?v=yrtpD6RC9mE
06 Януари 2017 00:17
СССР. 1960 г. Семейство пътува в "Москвич". Спира ги ГАИ. Строг милиционер иска документите на бащата и започва да ги проверява. От задната седалка се обажда малката дъщеричка на шофьора :

- "Чичко, пуснете ни, ние сме за мир !

/ От двух до пети /
06 Януари 2017 02:40
.
06 Януари 2017 13:24
Тъжно, точно, тревожно.
Благодаря!
Само дето усещането за безсмисленост на съпротивата на всеки един човек срещу военолюбците не ми харесва.
06 Януари 2017 15:07
Калин Донков е миролюбив човек , но има и други мнения...
— Ще ги дочакате в конака. На гости — рече Караибрахим с жестока усмивка.
И се сви, озъби се, изръмжа и се впи с очи в българите около него, като човек, свикнал да се разправя с хората, сякаш са зверове. Сграбчи с ръка дядо Кральо и го тласна настрани:
— Гит! Първенците тука!
Трима-четирима спахии скочиха в кръга и почнаха да се вглеждат в лицата на хората.
Това може би беше вторият миг, когато българите трябваше да се нахвърлят върху нас. И пак дядо Кральо го провали.
— Хора! — викна той. — Не мърдайте, да не стане кръвнина! Кръвнина! Боже!
И като отбрани говеда от стадо спахиите отделиха първенците на една страна, при нас с Караибрахим. А някои и сами идеха, като 5 бършеха потта от лицата си, както преди миг я бършеха, хванати за хорото.


„Si vis pacem, para bellum“- "Искаш мир — готви се за война"
06 Януари 2017 21:39
Западът да се примири, че Путин държи ключа към мира
Хенри Кисинджър
06 Януари 2017 21:51
Това есе малко наподобява стила на един тукашен празнодумец с широка аудитория от себеподобни. Не, че правя връзка между несравними величини - тук шарените мъниста са нанизани логически и основната идея е отлично защитена, докато оня тъпан щеше бездруго да обобщи, че Желю е върнал земята в реални граници и е провалил България. Все пак ми се щеше да видя обичайната поетична проза, не адаптиран към средния вкус материал. Така се пише за вестникарска класация, а Калин Донков е фаворит в Божията такава. Помня един древен негов материал, за горчивината да виждаш как избуяват нагаждачи, подлизурки и бездарници, как понякога в отчаяние ужким решаваш да бъдеш практичен, да се пригодиш към системата, за да я използваш, и как през нощта чуваш гарвановото "Невърмор!".
06 Януари 2017 23:00
Бачо Калин пише, че точка първа постепенно се завръща, качва се нагоре в дневния ред на мислене, Гео, а онази жена си стои там като първа точка.
А ти втора точка знаеш ли коя е?
07 Януари 2017 01:55
.
07 Януари 2017 15:08
... социологията на честитките...


Такава формулировка не бях чувал...
07 Януари 2017 16:37
А истината е че в Европа вече 70 години няма голяма война не заради Международното движение, а заради паритета на въоръженията.
07 Януари 2017 20:29
Филм Подранки http://www.dailymotion.com/video/x1dgazn_wounded-game-1977-pt-1_creation
08 Януари 2017 11:58
Бъдете здрав и щастлив, г-н Донков!
(снимка: натиснете тук)

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД