:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Каква е вашата оценка за мандата на Росен Плевнелиев?
Отличен /6/
Много добър /5/
Добър /4/
Среден /3/
Слаб /2/
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 313,440,224
Активни 1,499
Страници 119,633
За един ден 1,302,066

Съдът отпуши данъчните дела, но неубедително

Със спорно тълкувателно решение магистратите се пробват да спасят милиони левове и да заметат поредно законодателно недомислие
Снимка: Архив "Сега"
Тълкувателно решение на ВАС извади от твърде неприятното положение, при което държавата и НАП в частност губеха данъчни дела само заради противоречия в закона.
Само до преди няколко седмици рискът всеки данъчен акт от ревизия, извършена след 2012 г. да бъде обявен за нищожен, беше почти 100 процента. Нещо повече. Само през октомври над 25 от обжалваните ревизионни актове, разглеждани от Първо отделение на Върховния административен съд, са обявени за нищожни. Във всеки един от тези случаи спорът е по процесуални и процедурни нарушения, свързани с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от далечната 2013 г., а не по съществото на присъдените данъчни задължения на фирмите. В част от случаите става дума за стотици хиляди левове. Като цяло поставените под съмнение ревизионни актове само заради законодателен проблем в ДОПК са за милиони.

И някъде в началото на ноември т.г., почти едновременно председателят на Върховния административен съд Георги Колев и главният прокурор Сотир Цацаров искат от ВАС тълкувателно решение по въпроса. Те се позовават на противоречива практика, макар и примерите за обратното на горецитираното разбиране на ДОПК на практика да не се дават. Така или иначе всички дела, по които се оспорват издадени от данъчните ревизионни актове, в един момент блокират.

От една страна, това е проблем за НАП и държавата като цяло - всички актове са под съмнение и е напълно възможно те да бъдат съборени като нищожни. От друга, блокирането на делата и чакането на решение от страна ВАС пък е проблем за бизнеса, който оспорва ревизионните актове по съдържание като неправилни и несъобразени със закона.

Няма спор, че



все пак ВАС бързичко излезе с тълкувателно решение по тези казуси



Актът на близо 80-те съдии е вече част от правния мир от средата на декември. С него се очаква да бъдат отпушени данъчните дела и те да се оспорват по съдържание, а не заради сгрешена процедура.

Решението определено е в полза на НАП и се предполага, че издадените от агенцията актове вече няма да падат в съда само заради спорни норми в ДОПК.

За какво конкретно всъщност става дума?

Най-простичко казано текст от ДОПК посочва изрично длъжности в НАП, които могат да издават ревизионни актове. И те са ниски, експертни длъжности. Посочени са изчерпателно - служители на длъжност "държавен експерт по приходите", "държавен инспектор по приходите", "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите".

Друга разпоредба в кодекса обаче посочва, че те се издават от органа, който е възложил ревизията и от ръководителя. И така се смята и че началнически длъжности също могат да издават такива ревизионни актове. В много дела обаче ВАС казва, че длъжностите са изрично изброени и ако акт е издаден от лице, което не е на такава длъжност, то



съответният ревизионен акт е не само спорен, но и нищожен



И тук се стигна до тълкуването и тълкувателното решение на ВАС. В направеното искане на председателя на ВАС се излагат доводи, че е налице противоречива практика по прилагането и тълкуването на посочените разпоредби на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

"В едни случаи състави на първо отделение на ВАС приемат, че издаването на ревизионен акт след 01.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК) с участието на орган по приходите, който не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, то същият е издаден от лице без материална компетентност, което прави издадения ревизионен акт нищожен.

В други случаи състави на първо отделение на ВАС приемат, че издаването на ревизионен акт след 01.01.2013 г. (датата на влизане в сила на сегашната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК) с участието на лице, което не е в кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не води до нищожност на ревизионния акт", пише в решението.

По делото бе присъединено и искането на главния прокурор за издаване на тълкувателно решение с конкретния въпрос: "Нищожен ли е ревизионен акт, издаден след 01.01.2013 г., при действието на чл. 119, ал. 2 ДОПК, когато единият от издателите му е орган по приходите на ръководно длъжностно ниво по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП и не е на експертно длъжностно ниво по смисъла на чл. 7, ал. 1,т. 4 ЗНАП, както изисква разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК." Според тълкувателното решение аргументите на главния прокурор за издаването на тълкувателно решение са сходни с тези на председателя на Върховния административен съд.

По време на приемането на решението са изложени



становищата и на министрите на правосъдието и на финансите



Естествено и двамата казват, че независимо от това, че са издадени от ръководни органи, то актовете не са нищожни. В общи линии същата теза поддържат и тези, които искат решението - шефът на ВАС и главният прокурор.

Висшият адвокатски съвет обаче изразява становище, че ако един от издателите на ревизионен акт не е компетентен по степен, то следва да се приеме, че като издаден от материално некомпетентен орган ревизионният акт е нищожен.

Така или иначе голямата част от съдиите от ВАС се съгласяват с шефа си, главния прокурор, НАП, министрите на финансите и правосъдието и обявяват, че и ръководни органи, както и че не само изчерпателно изброените в закона длъжности могат да подписват ревизионни актове. И това не води до нищожност.

Вадят се всевъзможни аргументи само и само за да се потвърди тази теза. Стига се дори до твърдението, че притоворечащите две разпоредби се намират в един и същ нормативен акт - ДОПК, и са равни по степен императивни норми, определящи компетентните лица да издават ревизионни актове. "В правната теория се приема (проф.Витали Таджер, "Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял I", издание "София Р" 2001, стр. 210), че



по-новите процесуални норми се считат за по справедливи и



поради това са пряко приложими веднага, ако в преходните разпоредби на закона не е предвидено друго", пишат върховните съдии в тълкувателното решение. Или пък друг аргумент на съдиите е, че включването на органа, възложил ревизията в екипа на актосъставителите, "цели по-добър контрол и ангажиране отговорността на възложителя на ревизията за резултатите от нея". И че "тези цели не са укорими и осъществяването им е насочено към защита на обществения интерес от законосъобразно определяне на данъчните и осигурителни задължения на лицата по ДОПК".

Осем върховни съдии обаче застават на точно противоположната теза и я изразяват в особено мнение, което е неразделна част от тълкувателното решение. Става дума за съдиите Галина Христова, Милена Златкова, Емилия Миткова, Таня Куцарова, Николай Гунчев, Бисер Цветков, Благовеста Липчева и Стефка Кемалова. Според тях включването в ревизионния екип на директори на дирекции, началници на отдели и сектори го прави нищожен. Първо защото ще е налице изземване на правомощия, предоставени на органите по приходите на експертно ниво. А това ще е нарушение на Административнопроцесуалния кодекс, който



забранява да се изземва компетентност от по-горестоящ орган



"Само при условие че възможността за това е изрично разрешена със закон, горестоящият по степен орган би могъл валидно да упражни компетенциите на долустоящия", посочват авторите на особеното мнение. Те отхвърлят и тезата на мнозинството, че изменението на чл.119, ал.2 ДОПК цели да оптимизира качеството на процеса чрез участието на контролен орган. "Това разбиране не отчита спецификата на ревизионното производство, което се провежда от екип, който включва лица на експертни длъжности. Точно тези органи познават обстойно конкретната проблематика и могат да формират обосновани и законосъобразни изводи при издаването на ревизионния акт", пише в особеното мнение.

Така или иначе и тук мнозинството печели. И би трябвало съдилищата да решават делата по неговото решение. Със сигурност обаче то не е убедително и вероятно и магистратите добре го знаят. А и е твърде проблемно, когато се налага съдии да спасяват със свои актове милиони левове на държавата и да замитат законодателно недомислия.
1281
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД