:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Обвинението е заради платени строително-монтажни работи
Пасажерите най-често забравят лаптопи, телефони, часовници и лични документи
Пеещата овца е купена в Търговище
СТАТИСТИКИ
Общо 352,333,471
Активни 1,157
Страници 91,752
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Курбан

Бойко Ламбовски


"Ще разгоня фамилията на вашата дяволска веселба", си казва сигурно съвременният терорист преди акция. И предпочита места, където се събират много хора. А много хора се събират най-често за празнуване по концертни зали, клубове, курорти, стадиони. Терористът в Истанбул по Нова година постъпи по същия начин - избра моден клуб. Пълен с представителна извадка на празнуващия свят - изключително пъстра по национален, религиозен и етнически състав, но обединена от общото чувство: "Ние приемаме света такъв, какъвто е, и се опитваме



да му се радваме при възможност"



Който ходи с бомба или автомат днес по света с цел терор, мисли другояче: "Не приемам света, какъвто е. И не му се радвам. И на вас няма да дам да му се радвате."

В тази привидно абсолютно неравностойна битка (неравностойна, защото светът на приемащите разполага с добре организирани институции и добре въоръжени армии, а терористите са единици, не особено интелигентни и проповядващи откровено ретроградство), жертвите са големи. В случая нямам предвид конкретните жертви - от "Рейна", "Батаклан", Берлин, Ница или Бургас...Тяхното нещастие е по човешки тъжно, но всеки ден само в Европа от автомобилни злополуки загиват повече хора, отколкото при масовите атентати. Не броят на жертвите, а символът е важен както за терористите, така - оказва се - и за нас, и за историята ни. Атентатът веднага става новина номер 1 в целия свят и влиза в главите на милиарди. Това променя мисленето, а то променя политиците. Пък политиците променят света. Тази символика на терора бие по символиката на либералната демокрация и ценностите й. За да си я представим по-ясно, можем да намерим някое нейно съвременно политическо, макар и приблизително, въплъщение -



примерно г-жа Меркел в Германия



Канцлерът г-жа Меркел притежава много власт и авторитет - тя управлява първата икономика в Европа. В същото време тя е лидер на нация, обременена с големи политически комплекси, свързани с престъпленията на Райха, а и с лекотата на милитаристичните й активности в недалечното минало. Моделът на г-жа Меркел - нека не се лъжем - е този, който ние сме си представяли, макар и смътно - за посткомунистическа България и посткомунистическия свят. Едно място, наситено с хубави магазини, добре облечени и спокойни хора, толерантност към вери, цветове и нации, работещи демократични институции, пълни портфейли и арт разцвет във всички багри. Сега, десет години след влизането ни в ЕС, ще кажете - абе, нещо има, ама нещо не се получи в тая картина. Ще почнете от портфейлите. Аз обаче ще кажа, че те са само детонационна добавка към по-основни неща. Толерантността е това, което го няма. Няма я в най-различни измерения. Бащата Юсуф, макар в Париж или Берлин, не е толерантен към жена си Айше, ако не млъква, когато той си отвори устата, или към щерката, ако ходи с къса пола и се заплесва по Ханс или Жорж. НАТО не толерира режими като този на Милошевич, ако последният иска да пази държавна територия с военна сила, без да има силата на НАТО зад гърба си. Т. нар. международна общност толерира правата на всеки гражданин, вкл. правото на живот, но този толеранс е с много различни степени. Една е степента, ако гражданин на общността примерно стане заложник в някой бантустан, и друга - ако няколкостотин хиляди не-граждани на общността загинат вследствие лоша преценка на същата общност относно някоя смяна на диктаторски режим със сила вън от общността.



Моделът на г-жа Меркел ще загуби в близко бъдеще,



а в далечно - надяваме се, че не. Той ще загуби, ако пази толерантността си, защото тя при цялата й релативност ще се приема за слабост и наивност. Ще загуби и ако я редуцира - както например при полицейските проверки в Кьолн при онзиденшната "постистина" там - при които хващаха хора на улицата, тъй като са черни. Защото защитниците на правата ще викат "расизъм" (те вече викат), а нечий тъмен мозък вече сигурно мисли: "О, аз ще разгоня мамицата на вашата веселба".

Толерантността, която и така липсва, ще липсва още повече. Тя е голямата жертва на безумия като тези в "Рейна". Не че терористите ще победят. Но ще тикнат света към по-сурови риторики и по-сурови политици от г-жа Меркел. Всъщност го тикнаха. Нищо повече.

А защо им е нужно това ли? Вероятно защото такъв свят ще е малко по-близък до техния. Ще им е по-разбираем. Пак ще го мразят, но се надявам, че в резултат на интуитивната конвергентност в предстоящия нов планетарен котел самите те ще избълбукат към небето като мехурчета от курбан-чорба.
10
4173
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
02 Януари 2017 19:09
интуитивната конвергентност

Ъъъ, туй не го разбрах...
02 Януари 2017 19:10
Ма звучи...учено
02 Януари 2017 19:28
Ъъъ, туй не го разбрах..
. "Пешо- кой работи в петък му умира чорбаджията" "веднага ме нави-сипи по ракия" - да се разберат без думи по темата, цврчак. Шъ съ удавиш в брюселския, а уж си ветеран.
02 Януари 2017 19:39
а уж си ветеран


ударник?
02 Януари 2017 19:58
Oх, авторе, недей сега с тази жалба по толерантността. В името на някаква въображаема, никъде не съществуваща безкараина, безусловна толерантност на Европа и на нас ни разтаковха таковата. Всичко има граници и реципрочност. Не може да се иска от нас да приемаме "бежанци", за които животът , жената и камилата на неверника са законна плячка. Независимо колко толерантен и добър се старае да бъде. Четох наскоро някаква подобна статия от френски социолог ( ако трябва, ще изровя името), който казваше, че колкото толерантни и гостоприемни да сме, за повечето от сегашната вълна бежанци товя няма никакво значение, никакво - ние сме неверници,езичници, в най добрия случай - хора на книгата (‌Библията) - и трябв ада приемем вяерата и светът , както го виждат те: иначе еднакъв край за всичките - и за толерантните и дашните ,и за останалите
02 Януари 2017 20:07
Стигнах до там, дето обяснява как информацията за атентата променя мисленето на хората. Тоест - виновна е информираността. Ако се пресече информационния поток - хората няма да се страхуват, ще станат добри, ще приемат с разтворени обятия терористите. Щото, нали - убеждава ни авторът - при автомобилни катастрофи загиват повече хора...
Натам не ми се чете...
Направил е няколко пируета в началото, но се е наложило пак да се върне към либерастката идея за добрите чужди и лошите местни... Интересно, това за нормалните атентати дали авторът би повторил пред близките на жертвите?
---------------
Сайтът на Генек
03 Януари 2017 01:45
03 Януари 2017 11:09
Ми в Израел си живеят така открай време: редовни атентати, полиция и охрана на всяка крачка, и въпреки това се радват на живота. Свиквайте, всички ще свикнем!
03 Януари 2017 19:12

Колкото се "случи" " интуитивната конвергентност" в Германия с турците и във Франция с арабите...
03 Януари 2017 19:28
Щот автора,дето иначе си го харесвам,не е просветил израелците за "интуитивната конвергентност" на отсрещната страна.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД