:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Според адвоката на обвиняемия за убийството на Георги в Борисовата градина, на местопрестъплението нямало никакви следи от клиента й
СТАТИСТИКИ
Общо 356,902,251
Активни 1,785
Страници 43,719
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Боб и щитът на Ахил

Бойко Ламбовски
В света сигурно има поне стотина хиляди писатели, които биха се съгласили да идат до Стокхолм на колене, независимо от разстоянието, ако там им бъде връчена Нобеловата награда за литература, придружена със съответния чек. (Така, на колене, между другото, вървял един азиатски дипломат до гроба на Лев Толстой в Ясна поляна за поклонение. Но то е различна история. Толстой, впрочем, не е лауреат на прословутия Нобел.)

Американският бард Боб Дилън не си даде зор да отиде на награждаването му с Нобел за литература този месец, а речта му на официалната церемония прочете посланикът на САЩ в Швеция. Предлогът да не отиде - бил зает у дома, та нямал време. Нещо повече, Боб все пак обещава да посети Швеция и да си вземе приза лично, както и да изнесе традиционната Нобелова лекция, обаче по-нататък. В началото на април догодина. Научаваме от съответното съобщение, поднесено с лек свян, че всъщност Дилън няма да ходи в Швеция заради Нобела, а защото имал друг ангажимент там. Щял да изнася концерти на 1, 2 и 9 април в два шведски града. Та ще съчетае нещата, като прибере и наградата. Все едно става дума за пакет с пушена треска, която е обещал да отнесе - примерно - на Доли Партън.



Тези неща мен ме веселят,



а Нобеловия комитет вероятно дълбоко докачат. Но хак му е. Само че сега няма да говоря за това, а ще опитам по-важен извод. Нобеловият комитет за литература с този си изненадващ избор само показа, че се стреми да се приспособи към стремителното променящото се време, но вместо плах опит за адаптация стана гаф. По ред причини.

Всъщност литературата, както и цялата ни култура, както и ние, изживяваме революционни промени. Видове изкуства, жанрове и родове си стоят на мястото, а обществото и съответно общественото внимание тече като река. Някои неща се превръщат в острови, други в музеи, трети в бутици за ексцентрични ценители. Нито обществото, нито изкуствата са виновни. Просто текат обективни метеофеномени под ветровете на промяната. Само че не политическата такава в случая. Не знам дали помните писмото, с което Умберто Еко мъмреше внука си, че не развива паметта си и не чете достатъчно, а зяпа картинки и екранчета. В унисон с починалия класик звучат и девет от десет мои познати, които се кахърят за "бездуховността" на младите, за това, че не четат достатъчно, че дирят лесното и зяпат само снетото и нарисуваното.

Работата е там, че окото на днешния човек е око, за което съвременниците на Омир биха решили, че е око на олимпийски бог. Знаете ли какво е могло да види истински окото на съвременника на Омир? Небе, подобно на днешното - да. Гора, поле, море, майка, татко, деца, крави и коне - да. Дори война е могло да види понякога - но само по някой фрагмент от нея, и то много рядко, и то отдалеко най-често. Могло ли е да види как кораб стреля по Алепо от хиляди километри? Как лъв убива антилопа в близък план? Как идиот рита жена в тунел под земята? Как изригва вулкан, с подробности от кратера? Как потъва танкер? Как подскача кенгуру, как себеподобни си устройват групов секс в калифорнийско студио, как ензим разгражда митохондрии, как ВСИЧКИ хубави песни на човечеството ти влизат в ухото с натискане на едно копче? Как Хитлер държи реч и как Кусто плува между рибите? Абсурд.

Впрочем историята на изобразителното изкуство е започнала



като опит за хроникьорство чрез образ



Чак до откриването на фотографията всички големи, па и малки рисувачи са рисували не защото са разграждали баграта или са искали "да синтезират светлината", а защото преди всичко са искали да разкажат нещо. Нещо, което окото няма как да види другояче, освен чрез изобразеното от тях. Искали са да разкажат събитие, трагедия, случка - е, и те да се чувстват важни, докато ги слушат и гледат. Освен с длето или четка думите са били другият начин да повествуваш за това, което няма как да видиш.

Я си представете какви са били ония люде, които са слушали "Илиада" притихнали, и внимателно са проследявали какво е нарисувано на щита на Ахил. Разказът за щита на Ахил в "Илиада" е протяжен като отчетен доклад на партиен конгрес. Тогава обаче за хората този разказ е била прекрасна възможност за сърфинг по вълните на собственото въображение. Защото е НЯМАЛО ДРУГ ВЯТЪР по тези вълни освен гласът на слепия гений. Нямало е как да видиш това лично, нито чрез художник, нито чрез 3D анимация, нито чрез репортери с камери или чрез специална програма в айфона за въпросния щит. Нищо е нямало освен гласа на певеца. Седиш и слушаш; това е всичкото кино, театър, радио и интернет на света.

Днес опитът да накараш юноша да слуша за щита на Ахил е като да накараш орел да се муши през дупката на кърт и да е доволен от добре огладените стени. Орелът е видял земята отвисоко, а юношата е израснал с чувството, че за няколко минути може да загребе с очите си информация, познание или удоволствие от цялата памет на Земята. При това зримо, при това светкавично.

Юношата задрямва от щита на Ахил, разказван подробно от певеца, не защото е глупав или защото Омир е досаден. А защото юношата е почти бог в сравнение с човеците на древна Елада. Е, гръцки бог, или полубог - понеже си остава раним в прекия и преносния смисъл.

Освен това тази революция си има кусурите - учи на повърхностност, на мързелива памет, на склонност към разтваряне в паралелните светове на виртуалното и имагинерното от всякакъв тип.

Но да искаш да спасяваш литературата, като я пришиваш към музикални звезди, е като да развиваш стоматологията чрез златни зъби. Назадничаво е.
17
5233
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
19 Декември 2016 20:07
Добър поглед! Поздрави, Бойко!
19 Декември 2016 20:33
Куул!
19 Декември 2016 21:40
Имам впечатлението, че само писателите продължават да уважават нобеловата награда за литература... и поп музика. Ние, останалите, отдавна сме я отписали. Както и наградата на Нобел за мир.
19 Декември 2016 22:58
Математикът Гаус преди два века е изчислил, че за определен отрязък от историческо време в обществотго процентът гении, луди и т. нар. обикновени/нормални хора помежду тях се възпроизвежда в едни и същи величини. Така че така е било при Омир, така е днес, така ще е и някога в бъдеще...
19 Декември 2016 23:09
"Юношата задрямва от щита на Ахил, разказван подробно от певеца, не защото е глупав или защото Омир е досаден. А защото юношата е почти бог в сравнение с човеците на древна Елада. Е, гръцки бог, или полубог - понеже си остава раним в прекия и преносния смисъл.

Освен това тази революция си има кусурите - учи на повърхностност, на мързелива памет, на склонност към разтваряне в паралелните светове на виртуалното и имагинерното от всякакъв тип."

***
А-ха, и затова предпочита да слуша чалга, полубогът?! А това 2-то изречение е май да ни накара зазабравим първото.

***
"Но да искаш да спасяваш литературата, като я пришиваш към музикални звезди, е като да развиваш стоматологията чрез златни зъби. Назадничаво е."

Както бе казал Уди: "Ако зъболекарите бяха импресионисти"... или писатели. Автора е известне фен на Толстой, но си търси белята с философии.
19 Декември 2016 23:51
А бе фрагментарно се досещам, че в глинените плочки от Месопотамия (или Египет - и двете преди 3К години) също списувател върху глина се оплаква, че "... младите не са такива, каквито са били едно време..." - Оттогава - промяна и на йота няма... Нищо ново...
20 Декември 2016 14:29
Наш познат, чужд професор изкуствовед и сам абстрактен художник, пък споделя с нас, че тъкмо фотографията е освободила художниците от ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да изобразяват действителността и ги е ОСВОБОДИЛА да творят.

Преди дни гледах по една френска телевизия канадски филм (Квебек) за "живота и съдбата на съвременните младежи". Авторът е 35 годишна жена, която показва младежите от следващото поколение, т. е. тъкмо онези от консуматорското общество, както сами се определят тези младежи... Та казват със съжаление, че проблемът им е в това, че имат по много от всичко, вкл. избор от хора и съответно контакти...

"Защо да продължавам да се карам с една (т. е. приятелката му), след като веднага мога да бъда с още 15 жени (Фейсбук, акцентът е върху веднага)." Никой от тях не вярва във верността и не е виждал прояви на такава; иначе всички се занимават със самопредлагане (autopromotion) и знаят, че най-добре човек се самопредлага, като показва тялото си... Тук Щитът на Ахил изобщо не ги вълнува, вълнуват се единствено от привлекателността на телесата си... Неслучайно основното притеснение и дори ужас идва от окосмеността, най-страшният бич, изглежда, за съвр. поколение...

Авторката на докум. филм се питаше как тези хора някога ще изградят и трайни връзки и изобщо ще имат ли деца (примерно)...

Бъдещето на планетата ни изглежда е в опасност... застрашено от изображенията...

Изображенията са подривни.

20 Декември 2016 17:18
Books vs Facebook.
20 Декември 2016 17:44
Малко офтопик.
Имам питане към редакцията :
Защо в рубриката "Най-четени " статии се мъдрят статии с по 60-70 коментара под тях, а изчезват статии с над 500 коментара ? Като тази за убийството на руския посланик в Анкара.
Не критикувам, може би има причина, но много ми е любопитно каква е тя.
20 Декември 2016 19:04
Всъщност литературата, както и цялата ни култура, както и ние, изживяваме революционни промени.



Цт...цт... Да вземеш да я спреш тази работа!
20 Декември 2016 19:06
Разказът за щита на Ахил в "Илиада" е протяжен като отчетен доклад на партиен конгрес.


20 Декември 2016 19:07
А защото юношата е почти бог в сравнение с човеците на древна Елада.


С такво разбиране за света, за изкуството и за каквото и да е, просто си за никъде!
20 Декември 2016 20:38
А бе фрагментарно се досещам, че в глинените плочки от Месопотамия (или Египет - и двете преди 3К години) също списувател върху глина се оплаква, че "... младите не са такива, каквито са били едно време..."
Клинопис беше, от Междуречието - не помня Акад или Шумер - видях го в "Социология на древния свят" (или подобно) от Николай Ирибаджаков - поне 1,000 години преди пирамидите се оплакваше клинописецът - по памет цитирам: "какви времена настанаха, младите не почитат старите, няма уважение, няма приличие" и вообще, бля...
21 Декември 2016 10:40
Автора - невероятно добре казано , но тъжно
това което бих добавил е банална история в която ако попитам някой на 20 г колко е 16 + 18 посяга към калкулатора, по-малко укоримо е но е същото отсъствие на мозъчна дейност
21 Декември 2016 12:57

Изцяло !
Tashunko
19 Декември 2016 22:58 - само дето представите за луди, гении и нормални се променят във всяко поколение
22 Декември 2016 19:20
Защо в рубриката "Най-четени " статии се мъдрят статии с по 60-70 коментара под тях, а изчезват статии с над 500 коментара ?


Тъпо !

Ми защото има рубрика "Най-коментирани" статии, бе мозък!
09 Януари 2017 13:56
Не знам дали е назадничаво, но мен специално нищо друго не ми действа така релаксиращо, както когато прочета няколко страници от любим автор. Но явно вече такива като мен са на изчезване.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД