:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Подкрепяте ли идеята "Европа на 2 скорости"
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 323,191,774
Активни 324
Страници 14,206
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Снегът по памет

Калин Донков
Внучката ми в Малта следи бавните пеперуди на снега, който вали в големия телевизор. Аз я гледам също в пряко предаване, само че по скайпа. Сверявам снеговете - онзи в телевизора и тукашния зад прозореца. Еднакви са. Всъщност това е един и същи сняг. Детето се взира в софийския по "Булсатком" и се озърта за баба си и дядо си: предишния път го гледаше миналата Коледа, това бе снегът в "Младост 2" и фамилията бе в комплекта си, всички около нея. Нослето й бележеше запотения прозорец, възторгът й се изразяваше в онемяване и безрезултатно протягане на ръчичка в опит да улови някой от белите "парцали", които тържествено слизаха зад стъклото. Напомняше Шаро от песничката, който "тревожно гледа снега" и безпомощно се чуди: "Как е възможно, що е това?" Беше виждала сняг още като бебе, но не помнеше.

Впрочем, снегът е винаги за първи път, винаги идва непознат, но защо тогава е тъй очакван, желан, мечтан? Тук всеки кмет би ме срязал: говори за себе си, не предизвиквай снега! Но аз, естествено, точно за себе си говоря и въобще не обобщавам. Ако можех да притежавам снега, едва ли бих го отстъпил някому. Освен, разбира се, на децата си, за да... остане в семейството.



Родил съм се в снегове, в затрупана под преспите топла къща



Обичах да дразня приятелите си: имам родна къща, не съм като вас от родилния дом. Тази къща, оглозгана от циганите, още тъмнее в снеговете. Събитието се случило (по думите на майка ми) "като в английски филм" - в семейното гнездо, с акушерка и с лекар. След години, в някакво интервю, разказах това на една вестникарска яребица и тя си го доизмисли: "отгледан в дантели и със слуга". По това време по телевизиите се подвизаваше някакъв от политиката, той се биеше в гърдите, че бил отгледан в дантели. От него го беше заимствала, глупачката. Приятелите ме емнаха, смееха ми се от сърце. Читателите вероятно са си казали: не го знаехме Донков, че е комплексар. Майка ми пък се огорчи, реши, че съм го измислил, защото се срамувам от скромното си детство. Та ето каква шега ми извъртяха снеговете на онази зима, попречили да я заведат в родилния дом! Утеших се, че по бяха изиграли по-лоша такава на германците под Москва - там танковете им бяха закъсали фатално и като по поръчка.

Дълго разказвах един сън с надеждата някой да ми го разтълкува.

Беше кратък и заповеден. Действието се развиваше, преди да се родя. В някаква нощ невидима ръка ме потупа по рамото и дълбок глас ми нареди: "Снегът дойде. Можеш да се родиш!" Вероятно съм го изпълнил незабавно, защото на сутринта си бях напълно и реално роден, а зад прозореца снегът бе навел клоните на липата. Звъннах на майка ми в Плевен, попитах радват ли се на снега. Нямало сняг, топло, баща ми излязъл по яке. Добре, че не споделям сънища преди обед...

В някои зими снегът се бави и тогава под сърцето ми се събират напрежения, трупат се скърби и неволи - може би защото в началото на сезона неизменно съм в "дупка" или пък небесното електричество се сгъстява по някаква своя причина.



Изгубвам духа си, не откривам импулс за никакво начало,



гневът ми си почива и неизразходван, ми тегне. Олеква ми, когато снегът слезе от небето в мрачното предградие, олеква ми начаса. Дори нощем, през спуснатите завеси, разбирам, че е дошъл. Събуждам се обистрен, подреден и ведър за първи път от много дни в един също тъй освежен и очовечен живот. "А утре - сняг, световно облекчение" - почти предсказвам времето в едно стихотворение. Малко самонадеяно е така да определяш от какво му олеква на света. И още повече - кога ще му олекне. Утре? Не е ли само знак, че го искаш неотложно и че отсъствието му в този град, в природата е вече нетърпимо?

Но първият сняг на тази зима дойде в разгара на поредния раздор: избори, референдум, бунтове на пришълците, партийни брожения, надлъгвания, заплахи. (Спомних си стихотворението на Далчев:

..." жестоки ще го стъпкат със обувките си стражарите и проститутките.") Той валя храбро и красиво, разхубави страната, изпълни тихите очаквания. Но не донесе умиротворение, нито просветление за утрешния ден. Не разбрахме знаците му. Това утре, това утре... Не можем само от сняг да направим това наше утре, както ескимосът прави къщата си от сняг. Най-малкото защото докато снегът вали, ние се държим един друг за реверите. И ръцете ни са заети. А снегът се топи...

Сравнително често, след някой хубав сняг, звъни далечна, от миналото сякаш, жена. Преди време, на границата на двата века, прочела старо стихотворение. (Бях отпечатал няколко момчешки съчинения, между тях - и любовни.) Това бяха невинни три куплета: как снегът дошел, как снежинките парят устата, как това усещане е като целувка т.н. И накрая:

"Така си спомних как тогава

целунах те по мрак.

И ми се стори на прощаване,

че съм целунал сняг."

Наивно и директно, направо детинско, пък и тази тъпа рима: "мрак-сняг"... Отпечатал съм го съвсем непредпазливо. А жената решила, че се отнася за нея. Разглежда го като отмъщение, обажда се да ме убеждава, че не съм прав. Измъквам се със шеги, защото... защото тя не вярва, че греши. Онази целувка не беше нейна. Още не се познавахме тогава. Но тя се кълне, че помни и целувката, и снега. Живее с някакъв свой сняг и вече не може да го забрави. В спомените, дори погрешни, снеговете не се топят.

Не й се чудя. Аз също дълго помня снегове.

Помня целия сняг, навалял през живота ми.

И се лъжа, че и снегът ще си спомня за мен...









25
3662
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
15 Декември 2016 20:39
15 Декември 2016 20:56
...
А красотата им все пак
бе повече тук от човешка?
Кажи ми, де е ланшний сняг?...

Моля вж. във звучния превод на Георги Михайлов в: Натисни тук - "Балада за някогашните жени".

Снегът като алегория на преходното. Днес го има - променя настоящето. Утре - то не е същото. И някогашните красавици днес не са същите. Сал един спемен и въображение лично остават. У нас - за преходността. Преходна трайност и неотменност. Природен закон. Всички и всичко сме нему подвластни...
15 Декември 2016 21:25
А що ще внучка ти в Малта, авторе?
И децата ти ли "предадоха България"?
15 Декември 2016 23:06
ление за утрешния ден. Не разбрахме знаците му. Това утре, това утре... Не можем само от сняг да направим това наше утре, както ескимосът прави къщата си от сняг. Най-малкото защото докато снегът вали, ние се държим един друг за реверите. И ръцете ни са заети. А снегът се топи...
15 Декември 2016 23:26
Чудесен е както винаги
15 Декември 2016 23:41
Има такава мода в Плевен изнасят се в Малта.
Моите познати си имаха работа, изплащаха апартамент и изведнъж хоп заминаха.
16 Декември 2016 01:31
Автора
16 Декември 2016 04:32
Или както обичат да казват японците : - "Сняг , луна и вишнев цвят навяват спомен за приятел ! "
16 Декември 2016 07:07
Има такава мода в Плевен


Не е мода това, а печална натресица от разруха умишлено промешана с мултикултуризъм...
16 Декември 2016 07:08
Aвтора
И децата ти ли "предадоха България"?
писал съм го и преди - едно от най-мерзките "постижения" на комунизма е настройването на българите в страната срещу българите навън (предатели, невъзвръщенци...) Няма по света друга нация, така разединена по този признак. А най-гнусното е, че тези които осъществяваха и продължават успешно да осъществяват тази манипулация, от край време без никакви скрупули изпращаха и изпращат отрочетата си навън (предимно на Запад)
Пумярщина!
16 Декември 2016 08:36
А най-гнусното е, че тези които осъществяваха и продължават успешно да осъществяват тази манипулация, от край време без никакви скрупули изпращаха и изпращат отрочетата си навън (предимно на Запад)


Туй "предимно" отде ти хрумна?
16 Декември 2016 09:30
Децата "предават България", за да не предадат себе си. А със себе си - и нас, дето сме ги създали и вложили в тях мечти и надежди. Наши. Несбъднати. И ако искате да знаете, предателите сме ние, тези, тук, дето останахме. Предадохме България, а с нея и тях, и себе си. На скотове, простаци, крадци и негодници. Без бой. Без съпротива. Независимо дали това е уродът, ритащ жена в гърба, едва не я убил, в бълвоча на биреното си опиянение. Или другият урод, от екрана, дето му греят струйника. Или третият, дето му го грее. Или четвъртия ... Петия .. Сто и петия и петия милион. Предатели.

А снегът ... Снегът покрива, скрива. Цялата тази мерзост отдолу. Дето чака малко топлина, но не за да разцъфне, а да се развони отново. Бунище. Скрийте го в снега.
16 Декември 2016 13:06
ЧРД, Сибила. Сбъднати мечти.
Драго ми е да те чета.
16 Декември 2016 13:33
Благодаря за снежното настроение!
Прекрасно!
Firmin
16 Декември 2016 09:30
Докато всеки, лично не понесе собствената си отговорност, не осъзнае собствените си грешки, нещата които не е свършил, няма как България да се промени и да привлече обратно децата ни. Само с плюене не става. И работа трябва.
16 Декември 2016 14:19
Децата "предават България", за да не предадат себе си. А със себе си - и нас, дето сме ги създали и вложили в тях мечти и надежди. Наши. Несбъднати.

Мечти ? За какво ?
За вещи. За коли, телевизори, дрешки ... За по-дебело намазани филии, да използвам крилатата фраза на Туткалчев. Това са мечтите, които изселват плевенчани в Малта.
16 Декември 2016 14:24
Това са мечтите, които изселват плевенчани в Малта.


Че какво и е на Малта? Слънце, море, спокойствие ... Работа. Реализация. Работа и реализация, които позволяват, щом ти се прииска сняг, да си дойдеш при снега. Работата и реализацията тук позволяват ли, щом ти се прииска слънце, море спокойствие и ... Малта, да идеш там? Не.
16 Декември 2016 17:11
Харесва ми това понятие 'реализация'. Завършваш някакво висше образование, изкарваш и магистратура, понякога, макар и рядко, и докторат защитаваш. След което заминаваш за някъде, където се реализираш (в над 98% от случаите) като чистач в метрото, мияч на чинии, работник в обществена пералня, разносвач на пици, крупие или шофьор на лимузина. Наистина, получаваш повече, отколкото би получавал тук като учител или младши научен сътрудник в БАН и когато се върнеш за кратко в България за да си оправиш зъбите или да минеш друга скъпа процедура със здравната осигуровка на братовчед си, започваш да се фукаш пред родата с парите си.

Разбира се, има и други случаи. Най-вече с младите, които заминават в чужбина да учат, те по-лесно се интегрират. Може би с времето те ще станат по-значима част от емиграцията, кой знае.
16 Декември 2016 17:17
Minderbinder
16 Дек 2016 17:11


Може би. За получилите образованието си след 90-та. За тези преди не е така. Огромна част от съучениците ми са в чужбина. До един реализирани. По специалностите си. Така е и с тези, родени след 90-та, както и сам си посочил. Следователно, да си учил преди 90-та в България или да си роден след 90-та в България, но да си завършил в чужбина, е печеливша формула. Поне дава някакъв шанс.
16 Декември 2016 18:14
Докато всеки, лично не понесе собствената си отговорност, не осъзнае собствените си грешки, нещата които не е свършил, няма как България да се промени и да привлече обратно децата ни. Само с плюене не става. И работа трябва


Майндер'нам-кво-си
16 Декември 2016 19:46
Олеква ми, когато снегът слезе от небето в мрачното предградие, олеква ми начаса. Дори нощем, през спуснатите завеси, разбирам, че е дошъл. Събуждам се обистрен, подреден и ведър за първи път от много дни в един също тъй освежен и очовечен живот. "А утре - сняг, световно облекчение"...

ето такива неща много ме тревожат
чувствам се разконспирирана , разгадана и неуникална
защото преди да прочета това мислех, че само аз го усещам, че само аз в света съм разбрала това за снега
Калин Донков Господ да ти дава здраве!
17 Декември 2016 12:24
Помня целия сняг, навалял през живота ми.

И се лъжа, че и снегът ще си спомня за мен...

Бяла лъжа.
17 Декември 2016 12:35

Ф. И. Тютчев. Silentium!

Молчи, скрывайся и таи
И чувства и мечты свои –
Пускай в душевной глубине
Встают и заходят оне
Безмолвно, как звезды в ночи, –
Любуйся ими – и молчи.

Как сердцу высказать себя?
Другому как понять тебя?
Поймет ли он, чем ты живешь?
Мысль изреченная есть ложь.
Взрывая, возмутишь ключи, –
Питайся ими – и молчи.

Лишь жить в себе самом умей –
Есть целый мир в душе твоей
Таинственно-волшебных дум;
Их оглушит наружный шум,
Дневные разгонят лучи, –
Внимай их пенью – и молчи!..

<1829>, начало 1830-х годов
19 Декември 2016 18:09

20 Декември 2016 16:06
(Рожденият ми ден е през февруари; според майка ми денят бил мразовит от снега, но ясен и слънчев.)
Години наред обаче смятах, че февруари и ноември са най-незапомнящите се месеци в годината...

Любимото ми за зимата е безснежното на Пастернак:

Февраль. Достать чернил и плакать!
Писать о феврале навзрыд,
Пока грохочущая слякоть
Весною черною горит.

Достать пролетку. За шесть гривен,
Чрез благовест, чрез клик колес,
Перенестись туда, где ливень
Еще шумней чернил и слез.

Где, как обугленные груши,
С деревьев тысячи грачей
Сорвутся в лужи и обрушат
Сухую грусть на дно очей.

Под ней проталины чернеют,
И ветер криками изрыт,
И чем случайней, тем вернее
Слагаются стихи навзрыд.



В крайна сметка поне за мен най-хубавият сезон си остава зимата, и то защото след него идва пролетта...
04 Януари 2017 23:13
Завършваш някакво висше образование, изкарваш и магистратура, понякога, макар и рядко, и докторат защитаваш. След което заминаваш за някъде, където се реализираш (в над 98% от случаите) като чистач в метрото, мияч на чинии, работник в обществена пералня, разносвач на пици, крупие или шофьор на лимузина.

Майнддръндър,
гроздето е кисело, понеже е на високо ли?
Явно си толкова кадърен, че и до висше не си опрял.....
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД