:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Вече оценил на 60 млн. долара авторските си права за две книги заедно с Мишел
ГЕРБ и Патриотите могат да направят самостоятелно мнозинство
Журналистиката не е престъпление, прекратете репресиите, зове "Амнести Интернешънъл“
В Пловдив на трето място по гласове са Патриотите
Подкрепяте ли идеята "Европа на 2 скорости"
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 323,491,781
Активни 1,621
Страници 63,229
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Капанът на отрицателните лихви

Политиката на отрицателните лихвени проценти (популярна с акронима от английски NIPR) е един стълб на днешната световна икономическа политика, която бъдещият президент на САЩ се закани да изтръгне. Така г-н Тръмп спечели маса опоненти - професионалните чиновници, университетските икономисти и най-вече сред банкерите, които разчитат на отрицателните лихви да осигурят стабилността на банковата система в ерата на остеритета (стабилност чрез финансови ограничения), т.е. ще опонира огромното лоби на "елита", което счита собствената си умствена недостатъчност за



конвенционална стабилизационна политика



Това лоби няма нито партиен цвят, нито националност, то е световно - от Япония през Европейския съюз и чак до САЩ NIPR е универсален и глобален консенсус, споделен от леви и десни, националисти и анархисти. Ниските, отдавна вече отрицателни лихви се представят като уникален лек, защото хем облекчат бремето на старите дългове, хем (пише го във всички учебници) насърчават новите инвестиции - при достатъчно отрицателни лихви и проект с рентабилност нула може да излезе печеливш! Те скрито субсидират банките и съвсем пряко намаляват разходите им за лихви, "изяждат" натрупаните стари загуби на трезорите и им позволяват по-лесно и по-евтино да набират капитал. Отрицателната лихва спира склонността към спестяване и вдига алтернативната склонност към потребление, така примирява кейнсианската със "съплайсайдърската" (теория на предлагането) терапия срещу депресия. Нужно е да гледаш поне малко по-далеч и по-встрани от книгите, за да видиш, че



отрицателната лихва задълбочава депресията



и изостря проблемите, които уж решава. Да оставим настрана единствения признат от многобройните рекламисти на NIPR финансов проблем - декапитализацията на всички осигурителни фондове, които разчитат дългогодишните редовни вноски да се инвестират и умножават през годините, за да плащат пенсии и здравни разходи. При отрицателна лихва тези фондове само могат да намаляват или да се насочат към проекти с по-висок риск, които все още носят някакъв доход. Оказва се обаче, че противно на теорията, отрицателните лихви не стимулират инвестициите и потреблението, нито облекчават кредитирането. Едно представително за еврозоната проучване показва, че ако трябва да плащат на банките такса за съхранение на парите си, вместо да получават доход от спестяванията си, 77% от спестителите заявяват, че "ще си изтеглят влоговете". Едва 50% обаче наистина намаляват спестяванията си. Но едва 12% от запитаните казват, че ще харчат повече, още по-малко наистина го правят. Напротив,



отрицателните лихви усилват чувството за криза,



за лоша икономическа среда и нерадостни перспективи, а в такава ситуация потребителят свива разходите си и отлага потреблението. Инвеститорът разглежда отрицателните лихви като риск, а не като стимул. Кой би вложил пари в проект, който "излиза" само защото лихвите по кредитите са минимални? Нормалният човек би вложил пари само в проект, който запазва рентабилността си и при нормални лихвени нива. Така че отрицателните лихви стимулират само вложенията в недвижимости, финансови активи (акции, обещаващи доход и растеж) и техни деривати, т.е. надуват се потенциални активи балони. Действителното влияние (а не учебникарските хипотези) на отрицателните лихви не е достатъчно изследвано, макар че явлението NIPR има доста дълга история - ако добавим и светлия японски пример. Ще напомня само, че японците наричат ерата на отрицателните лихви "изгубените десетилетия". Ясно колко стимулиращо са се отразили евтините пари на стопанството и домакинствата. Истината е, че отрицателните лихви вкарват всяка пазарна икономика в ступор, защото те



унищожават капиталистическия модел,



самата идея за предприемачество. Отрицателната лихва кастрира капитала, лишава го от съзидателна му сила, vis fertilis на системата, в която, щом вложиш пари, със сигурност получаваш повече пари (по формулата на Маркс П - П' за "чистия" финансов капитализъм). Възможността да получиш доход от капитал е vis vitalis, жизнената сила на модерната, капиталистическа пазарна икономика. Без възможността за капитализация, за получаване на доход от парично вложение днешната пазарна икономика е толкова безжизнена, колкото всяко примитивно стопанство, при което размяната е случайна, а паричните натрупвания са чист излишък, носят само разходи - да ги пазиш и гавазиш, само риск - да не те обере държавата или частен разбойник, а няма никакъв шанс натрупаните пари да се умножат (няма как да заровиш кило злато или пачка долари и да изровиш примерно кило и сто или пачка и половина). Така че



заявката за рейгъномика при Тръмп



дава надежда светът да види края на депресията, ако върне стопанството в нормално състояние. "Рейгъномиката", т.е. мерките, предложени от екипа икономически съветници на президента Рейгън в началото на 80-те години по идеи на Уолтър Нисканен, Робърт Мъндел, Артър Лафер и младата тогава "съплайсайдърска" школа, са проста антидепресивна политика. Нейните корени се откриват още в Новия курс (New Deal) на Ф.Д. Рузвелт. Принципите на тази политика са четири: намаляване на ставките, опростяване и изравняване (flattening) на подоходните данъци, дерегулация, свиване на държавата (на държавната намеса и държавните разходи), но увеличаване на инвестиционните разходи на държавата (типично: за инфраструктурата), парична стабилност, борба с инфлацията предимно чрез висок лихвен процент ("ценово" въздействие), отколкото чрез ограничаване на паричното предлагане ("количествено" въздействие). И пето: сериозна доза изолационизъм, връщане към традиционните общности и консервативните ценности. Повече свобода, премахване на ограниченията, отмяна на купищата регулации, малка и скромна държава, реални (високи) лихви, стабилни пари, устойчиви валутни курсове. Каквото и да мрънкат критиците (глобалисти, либерали, но и социалисти от всички видове), но друга работеща рецепта за съживяване на икономиката след батака на депресията никому не е позната.

11
4968
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
27 Ноември 2016 19:45
Е, тя депресията дойде от много съплайсайдерство, та отрицателните лихви и многото регулации са опит за отговор. Май няма универсална учебникарска теория, всичко зависи от това, как се прилага и от кого.
28 Ноември 2016 05:35
Повече свобода, премахване на ограниченията, отмяна на купищата регулации, малка и скромна държава, реални (високи) лихви, стабилни пари, устойчиви валутни курсове.

Намаляването на данъците не води до инвестиции. Справка: България. И не може да има малка и скромна държава там, където същата раздава бизнес през еврофондовете и държавните поръчки. Където пътищата и образованието, сигурността не се поддържат от данъците в общините и съответно от общинската администрация, а са раздават милиони на частни фирми, на които непрекъснато трябва да се търси работа през нови проекти. Армия от чиновници и експерти работи за това. Непрекъснато се правят реформи, които изискват чиновници, за да раздават парите. Политиката на ЕС не насърчава реалната икономика, тя насърчава назначената такава за обща сметка. Така еврочиновниците и тези по места в държавите няма как да намаляват. Като няма реална икономика, за каква свобода говорим? Фирмите предпочитат да се наредят на държавната ясла, където ще печелят сигурно, вместо да търсят пазари и печалби. И при ниските данъци изобщо не виждат смисъл да поемат рискове.
28 Ноември 2016 11:25
Тоя мошеник Хърсев по време на жан-виденовата зима "успокояваше" народът,че хипер-инфлацията била нещо добро!
28 Ноември 2016 14:44
Препоръчвам един стойностен материал по темата:
МЫ СТОИМ НА ПОРОГЕ ГРАНДИОЗНОГО ШУХЕРА
26.11.2016 http://gruppa-z.ru/2016/11/26/%D0%BC%D1%8B-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B5-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D1%88%D1%83%D1%85%D0%B5%D1%80/
Опубликовано gruppa-z

28 Ноември 2016 16:53
Това е добре Хорсев. Не го прочетох задълбочено, но основното най-сетне някой да го каже у нас. А основното е че мошенгиите на банките не водят към нищоо добре и техните печалби не са наши печалби и са пагубни в един по-дълъг период от време. Лесно няма. А у нас, мен това ме интересува - у нас, - някои хора много лесно почнаха да определят кое е правилно и кое не, и поголовно да налагат мнението си, уж съобразявайки се с ЕС, Господ Бог или някой друг чичка
28 Ноември 2016 16:54
огромното лоби на "елита", което счита собствената си умствена недостатъчност за конвенционална стабилизационна политика




28 Ноември 2016 16:55
Оказва се обаче, че противно на теорията, отрицателните лихви не стимулират инвестициите и потреблението, нито облекчават кредитирането

28 Ноември 2016 16:56
Каквото и да мрънкат критиците (глобалисти, либерали, но и социалисти от всички видове)

30 Ноември 2016 01:03
Истината е, че отрицателните лихви вкарват всяка пазарна икономика в ступор, защото те
унищожават капиталистическия модел, самата идея за предприемачество.

Нали това е идеята.
И за сега се изпълнява успешно.
04 Декември 2016 18:24
Истината е, че отрицателните лихви вкарват всяка пазарна икономика в ступор, защото те



унищожават капиталистическия модел,



самата идея за предприемачество. Отрицателната лихва кастрира капитала, лишава го от съзидателна му сила, vis fertilis на системата, в която, щом вложиш пари, със сигурност получаваш повече пари (по формулата на Маркс П - П' за "чистия" финансов капитализъм).


Добре де, ама господин Хърсев има много здраве от арменския поп и лично от другаря Маркс.

Със сигурност получаваш повече пари ама на кукуво лято.

Като първо, идеята за капиталистическото натрупване анализирана от Маркс представлява едно нарастващо експроприиране на на мнозина дребни капиталисти от малцина едри. Това предполага фалити. А фалитите са именно отрицателни лихви, които пък водят до поглъщането на дребния капиталист от едрия. Т.е. влязъл ли си в тая капиталистическа схема никой не ти гарантира, че със сигурност ще получиш повече пари. А ти гарантира, че ще бъдеш разорен. И ще се превърнеш в пролетариат.

Като второ другарят Маркс е казал в прав текст, че няма значение, дали П' водят до умножаване на парите или до тяхното намаляване - важно е самото капиталистическо движение П-С-П'. Ето:

"Парите като пари и парите като капитал се различават преди
всичко само по своята различна форма на циркулация.
Непосредната форма на стоковата циркулация е С—П—С, т. е. пре-
връщането на стока в пари и обратно превръщане на пари в стока,
да продадеш, за да купиш. Но наред с тази форма ние намираме една
втора, специфично различна, формата П—С—П, т. е. превръщане на пари
в стока и обратно превръщане на стока в пари, да купиш, за да
продадеш. Пари, които в своето движение описват тази последна цир-
кулация, се превръщат в капитал, стават капитал и вече по своето
предназначение са капитал.

Нека разгледаме циркулацията П—С—П по-отблизо. Тя преминава,
подобно на простата стокова циркулация, през две противоположни
фази. В първата фаза, П—С, покупка, парите се превръщат в стока.
Във втората фаза, С—П, продажба, стоката се превръща обрало в
пари. ft единството на двете фази представлява общото движение, което
разменя пари срещу стока и същата стока отново срещу пари, купува
стока, за да я продаде, или ако пренебрегнем формалните различия
между покупка и продажба — купува с парите стока и със стоката
пари.2 Резултатът, в който угасва целият процес, е размяна на пари
срещу пари, П—П. ftко аз купя за 100 ф. ст. 2000 фунта памук и отново
продам тези 2000 фунта памук за 110 ф. ст., то в края на краищата аз
съм разменил 100 ф. ст. срещу 110 ф. ст., т. е. пари срещу пари.
Наистина очевидно е, че циркулационният процес П—С—П би бил
безсмислен и безсъдържателен, ако по неговия околен път бихме искали
да „разменяме една парична стойност срещу същата парична стойност,
значи напр. 100 ф. ст. срещу 100 ф. ст. Несравнено по-прост и по-сигурен
би си останал методът на този, който трупа съкровище и задържа
своите 100 ф. ст., вместо да ги излага на опасностите на циркулацията.
От друга страна все едно дали търговецът ще продаде купения за
100 ф. ст. памук за 110 ф. ст., или ще трябва да го даде за 100 ф. ст.
или дори за 50 ф. ст. — във всеки случай неговите пари са описали
едно своеобразно и оригинално движение, съвсем различно от това при
простата стокова циркулация, където те отиват напр. в ръцете на селя-
нина, който продава жито и с така получените пари купува дрехи."

ВТОРИ ОТДЕЛ
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ПАРИТЕ В КАПИТАЛ
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПАРИТЕ В КАПИТАЛ
1. Общата формула на капитала

04 Декември 2016 19:23
Без възможността за капитализация, за получаване на доход от парично вложение днешната пазарна икономика е толкова безжизнена, колкото всяко примитивно стопанство, при което размяната е случайна, а паричните натрупвания са чист излишък, носят само разходи - да ги пазиш и гавазиш, само риск - да не те обере държавата или частен разбойник, а няма никакъв шанс натрупаните пари да се умножат (няма как да заровиш кило злато или пачка долари и да изровиш примерно кило и сто или пачка и половина).


Значи сега. Имаме база - производство. Това производство се разпределя между тия които са произвели и надстройката на икономиката, която управлява производството. Ако надстройката нараства постоянно като дял от базата, това е кризата. Надстройката расте чрез банката. Като се случва това нещо, тия които създават реалните стоки са изсмуквани до дупка - като магарето на хитър петър. Що не жали Хърсев за тях - крайно време е мисля. Значи да закопаш пачка долари (та дори и злато) - и от това ли ще печели обществото? Ама Хърсев, ако тва е основната обществена мантра, с която постоянно ще ни занимават, това означава, че реалната икономика, магарето, дето носи и тия дето правят пари от парите, умира. По кой начин банката и злокачествено разрастващият се финансов сектор от икономиката (главаната част от надстройката) и цялата парадигма, всичките дитирамби дето ги пеят умниците, мотивират реалния сектор на икономиката да произвежда? Не спекулативния, а реалния.

За да има такава мотивация, трябва да се нарочи за вредна банката - т.е. лихвата и емисията. Ако остане емисия без лихва, тва пак си е "Пременил се Илия пак в тия".

А конкретно лихвата, понеже на Хърсев не му е ясно, каква щета е за пазарната икономика и за мотивацията на тия, които произвеждат реалните стоки, ще му я обясня. И да не опява повече за смъртта на банката или за лихвата.

При пазарната икономика, когато една стока е дефицитна, цената й се покачва, това мотивира производителите да я произвеждат. На следващ етап, имаме в някаква не много голяма степен свръхпроизводство на тая стока и цената й пада.

На абсолютно същия принцип е и цената на парите - говоря за истинските пари: злато и сребро. Само че тяхното количество е горе долу постоянна величина, което бавно нараства. Цената на всичките стоки е функция най-вече на всичките пари в обращение. Когато част от парите са изтеглени от обращение, поради това че собствениците им си събират съкровища, цената им се повишава и това мотивира притежателите им да ги пуснат в обращение. Но в тоя момент държавната власт, в колаборация с най-едрите притежатели на пари им излизат с изявлението, че ще им дават лихва, ако ги държат извън обращението. Тази схема е прието да бъде наричана банка, но тя е картел на притежателите на пари, с декрет от държавата. Т.е. тя произтича от възможността на държавната власт да злоупотребява с властта си. Поради това, че липсва истински демократична избирателна система.

Това че същите тези организатори на банковото предприятие, след това натоварват същите пари с още лихва, като ги пускат като кредит, означава втора космическа за паричния мултипликатор, който работи за издърпване на парите от обращение. Това означава, че самото изобретение представлява антипазарна идея, която си е чисто определяне отгоре, от държавата на цената на най-важната стока - парите. Количеството на парите в обращение намалява, защото собствениците на пари са мотивирани с компенсация (лихва), когато цената им се повиши поради издърпване от обращение да не ги пускат. Оттам следва дефлация и повишаване на цената на парите спрямо всички реални стоки. На които пък цената пада спрямо парите. По тоя начин трудът на реалния производител се обезценява спекулативно и антипазарно - с декрет от държавата. Това ви е същината на банката, господин Хърсев. И не ревете едновременно и за банката и за пзарната икономика, защото ставате смешен!

Антипазарно цената на парите се повишава, което е антипроизводителя. Оттам е демотивиращо за реалната икономика, която носи надстройката. Оттам работещите в реалното производство са мотивирани да се прелеят във непроизводствения. И системата фалира.

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД