:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Те ще бъдат съдени за въоръжен грабеж и опит за убийство
Няма магическо ново име, което може да се появи отнякъде, трябва политическа воля, заяви международният посредник
Отсрочката е временна - до приключване на общественото обсъждане на плана за управление
Под възбрана попадат само 4 медикамента за редки заболявания без алтернатива, заяви зам.-министър
СТАТИСТИКИ
Общо 360,071,349
Активни 1,248
Страници 148,250
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Друго мнение

Калин Донков
И в наши дни да не харесваш самотата е лош вкус, а да се оплакваш от нея - добър тон.

Но и обратното.

Самотата е традиционен предмет на литературна злоупотреба. Въвлечена е в безброй симулации, особено в поезията. И никой не се гнуси от този грях. Може би защото е великодушна. Не отмъщава, не наказва. Освен когато самата тя ни се дава като наказание за други грехове.

Някои я споменават като затвор, като тъмница за душата. "Осъден на самота", "затворен в самотата" - това е дори банално, просто само от честотата, с която го срещаме. За други е безкрайна като космос и в него трябва да си бъдеш сам звезда.

След знаменитото есе на Унамуно трябва да сме по-предпазливи и смирени при всеки опит да надзърнем в тази тема. "Самотата - пише той, - ни обединява толкова, колкото обществото ни разделя." Тя е стената, зад която човек разкрива и изговаря всичко, което сред хората таи и понякога с мъка удържа. Остава ненадминато признанието му как е "подслушал" самотата: "Няма да забравя, докато съм жив, нощта, която прекарах в едно летовище, и как не можах да мигна заради едно повтарящо се съвсем слабичко стенание, едно стенание, което се стремеше сякаш да се самосподави, за да не буди спящите, едно стенание, което идваше от съседната стая. Това стенание, идващо от непознати гърди, губеше всичко лично в себе си. Допуснах дори, че то се ражда в самата нощна тишина, че просто стенеха тишината и нощта. И нещо повече, че тази нежна жалба се изтръгва от най-дълбоките гънки на собствената ми душа".



Така, мисля си сега, самотата е най-доброто място,



където човек може да подслуша не само най-скритата си болка, но дори и неподозираното свое щастие. И ако има перо в ръка, да запише думите им - под оглушителната диктовка на самотата. Тогава самотата се превръща в сечиво на човешкото споделяне, в истинско, автентично общуване, за което лице в лице с околните нямаме смелост и откровеност. Изреченото в самота понякога разтърсва света...

За онзи, който е надарен с дарбата да разчете и да осмисли самотата, тя съвсем не е прокълната пустиня, в която глухо се съсухря човешкият живот. Нея той населява със... себе си; един избор, който съвършено изпълва съществуванието му. Такива самотници са по-скоро избраници, макар че има избрани и без да са самотни. "Със себе си съм пълна чак догоре" - изповяда неотдавна известна съвременна поетеса. Закова ме от изненада: ето какво било то! Да бъде човекът "пълен" със себе си, това е въпросът. Тогава и самотата му ще бъде богата, съкровена, нерядко и желана. И тя ще бъде неговият въздух, към който той ще бърза да се връща, защото извън нея ще се задушава, ще крее и ще се гърчи. Глътка самота ще му бъде нужна във всеки ден от живота - за размисъл и за съзидание. (Как само звучи това у Лилиев, когато отронва, че броди в своя друм "пиян от виното на самотата"!) Но самотата също ни избира. Избраниците на самотата рядко си приличат. Навярно защото тя си има своя план за всеки...

Разбира се, че има и други мнения. "Няма самота, която да ми е по мярка!", отсече поетът Гриша Трифонов. Днес, година след смъртта му, този стих е по- истински и земен от множество други, пропити от куртоазия към самотата.

"Роден съм да живея в самота" е логото на един от най-неспокойните творци на тая планета. С всяка своя страница Франц Кафка ни доказва, че самотата не служи само за обмислено, скрупульозно доизпипване на чувства и слова. Неговата самота е самота на разлюлените везни, на неспокойните стрелки, на гърчовете на душата. Споменаваме го тук единствено защото съзнава (и признава), че е "роден" за това. Повечето обречени на самота вярват, че всичко е само гаден номер на съдбата.



Рядко търсят в себе си причината. И тя наистина не е там



Една световна антология на самотата би събрала безброй велики имена. Това ще бъде бездна от самота, в която бъдещето едва ли ще поиска да надникне. И то ще опита да се лекува... в самота, без да потърси друго мнение. А може би трябва.

Самотата ни се предлага в безчислени лица, в непредполагани образи. Несъмнено в спомени и размишления всеки я вижда различно, всеки има "своя" самота. Моята е в коридора на нощен влак, облегнат о стената на спящите купета, загледан към прелитащия мрак, по който се нижеха бледите квадрати на осветените прозорци. Някъде по пътя от точка А към точка Б, напуснат от своите тъги, но и от своите очаквания. Бях твърде млад, за да се разстройвам, но и достатъчно суров, за да осъзная, че такава самота е завинаги, че с нея сме докрай в един и същи влак. И че точно от този влак няма да има слизане.

Обаче, изведени на слънце, много от самотниците между нас бързат да се гмурнат обратно. Измъкнати от нейните дълбини, на повърхността част от тях просто загиват. Други, сразени от загуби или предателства, я избират като защита срещу вероломния свят. Вътре в самотата човек свиква със своите чудовища. Ако ги изпусне на открито, те ще го затрият.

Милиони се провалят в опит някак да осмислят самотата си, някак да я украсят. За цели маси човечество тя е принуда и проклятие. И нищо не ражда,



нищо не издишва освен мрак и безнадеждност



Мъже с печата на самотници отпиват тъмни чаши по световните кръстопътища, пейзажът на века не може без тях, жените ги харесват.

Самотата е една безкрайност, която расте в самите нас. И наоколо. И успоредните човешки траектории са повече от онези, които се преплитат. А вихърът на разделите ни брули както никога досега. Смърт и чужбина изтръгват най-милите присъствия от живота ни. Заплащаме със самота за миналите дни. Свикваме понякога: отровата, приемана всекидневно, накрая се превръща в лекарство.

Това не е изследване за самотата, това е само невинна петъчна колонка. Откъслечни слова, извикани от есента. В края на ноември, когато почват да наболяват ставите, снагата, гръдта. Привичната, опитомена болка, която сутрин ни съобщава, че сме живи. И която ни подарява някакво алиби за самотата, от което всеки от нас се нуждае. Сякаш от тихите околни листопади специално за нас зазвучава онази отдавнашна песен, която ни предлага безхитростния си съвет: да казваме, че ни боли от времето, когато ни боли от самота.

Това не е спасение, разбира се, но много прилича...

 Сякаш от тихите околни листопади специално за нас зазвучава онази отдавнашна песен, която ни предлага безхитростния си съвет: да казваме, че ни боли от времето, когато ни боли от самота.
16
5856
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
24 Ноември 2016 20:04

Естествено, че самотата е гаден номер на съдбата!

Но понякога е и подарък, така че

24 Ноември 2016 20:22
24 Ноември 2016 21:33
Може би една от най-прелестните песни, посветени на самотата- тъжна.. весела..смешна и трагична като краткия ни животец, който огласяваме с песните на суетата, мечтите, кошмарите, възторзите и отчаянието си от това, че е толкова кратък.

Georges Moustaki - Ma solitude (1970)


https://www.youtube.com/watch?v=h9-OzSzCDWo&index=1&list=RDh9-OzSzCDWo



Pour avoir si souvent dormi
Avec ma solitude
Je m'en suis fait presqu'une amie
Une douce habitude
Ell' ne me quitte pas d'un pas
Fidèle comme une ombre
Elle m'a suivi ça et là
Aux quatre coins du monde

Non, je ne suis jamais seul
Avec ma solitude

Quand elle est au creux de mon lit
Elle prend toute la place
Et nous passons de longues nuits
Tous les deux face à face
Je ne sais vraiment pas jusqu'où
Ira cette complice
Faudra-t-il que j'y prenne goût
Ou que je réagisse?

Non, je ne suis jamais seul
Avec ma solitude

Par elle, j'ai autant appris
Que j'ai versé de larmes
Si parfois je la répudie
Jamais elle ne désarme
Et si je préfère l'amour
D'une autre courtisane
Elle sera à mon dernier jour
Ma dernière compagne

Non, je ne suis jamais seul
Avec ma solitude
Non, je ne suis jamais seul
Avec ma solitude


Г-н Донков, текстът е на френски език, но вие сте поет.....

24 Ноември 2016 21:58
Майсторе

Ето малко красива самота:

https://www.youtube.com/watch?v=UPrOSFxJdsA
Dusk is a lingering in empty streets
Evening is climbing down hollow stairs
No one told me about sorrow
No one said I'd be lonely.
24 Ноември 2016 23:39
Моето предложение:

It's another lonely evening
And another lonely town
But I ain't too young to worry
And I ain't too old to cry
When a woman gets me down
Got another empty bottle
And another empty bed
Ain't too young to admit it
And I'm not too old to lie
I'm just another empty head......
24 Ноември 2016 23:54
Самотата е муза

https://www.youtube.com/watch?v=gArKrAwBMcs


25 Ноември 2016 03:45
Самотата е луксът на богатите духом. Иво Андрич.
25 Ноември 2016 09:50
Това не е изследване за самотата, това е само невинна петъчна колонка. Откъслечни слова, извикани от есента. В края на ноември, когато почват да наболяват ставите, снагата, гръдта. Привичната, опитомена болка, която сутрин ни съобщава, че сме живи. И която ни подарява някакво алиби за самотата, от което всеки от нас се нуждае. Сякаш от тихите околни листопади специално за нас зазвучава онази отдавнашна песен, която ни предлага безхитростния си съвет: да казваме, че ни боли от времето, когато ни боли от самота.

Първата песен, която си пуснах, след като прочетох това, беше:

http://www.youtube.com/watch?v=4N3N1MlvVc4
And I find it kinda funny
I find it kinda sad
The dreams in which I'm dying
Are the best I've ever had

После се сетих за тази:

http://www.youtube.com/watch?v=oohFGOmcxuo
I don't know where I'm going
But, I sure know where I've been
Hanging on the promises
In songs of yesterday
An' I've made up my mind,
I ain't wasting no more time
But, here I go again
Here I go again

Tho' I keep searching for an answer,
I never seem to find what I'm looking for
Oh Lord, I pray
You give me strength to carry on,
'Cause I know what it means
To walk along the lonely street of dreams


Странно нещо е писаното слово - поражда цяла мозайка от мисли и емоции. Невинната Ви петъчна колонка ме "зареди" за деня. Благодаря, г-н Донков!
25 Ноември 2016 12:19

Прекрасно и майсторки написано.
За хора, които имат смелостта да срещнат себе си в тихите и силни вътрешни пространства.

25 Ноември 2016 13:20
Трогателно тъжно!
25 Ноември 2016 16:01
И докато има много песни за самотата, малко са произведенията за самотните хора:
Самотният човек
Борис Христов

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба

https://www.youtube.com/watch?v=i3VRqcTDxgA
25 Ноември 2016 16:56
Който не обича самотата, не обича и свободата - Шопенхауер
Accept - Winter Dreams
https://www.youtube.com/watch?v=zBAyyjJ_6uQ
25 Ноември 2016 18:07
Самотата е неестествен протест! Лично аз страдам от обратното - не мога да се отърва от околните.
25 Ноември 2016 18:31
КД,
https://www.vbox7.com/play:322419abdf От самота - Богдана Карадочева
26 Ноември 2016 00:59
" Одиночество духа даст представление о дальнейших формах. Дух Тьмы мыслил: «как еще крепче привязать человечество к земле? Пусть будут сохранены обычаи и привычки, ничто так не прикрепляет человечество к обычным обликам, но это средство годно лишь для множества. Гораздо опаснее одиночество, в нем просветляется сознание и созидаются новые построения. Нужно ограничить часы одиночества. Не следует людям оставаться одним. Снабжу их отражением и пусть привыкают к своему облику». Слуги Тьмы принесли людям зеркало."
30 Ноември 2016 01:35
Един форумец веднаж преразказа някаква телевизионна история. Правили някакво изследване в Австралийската пустиня. През нея минавал път, и на всеки . приблизително 600 км живеел някакъв самотник. Семейни хора нямало. Интервюирали всеки от тях как се справя със самотата. Един отговорил "аз никога не съм самотен, защото съм винаги в компанията на един много интелигентен човек"
Бачо
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД