:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Затова призовавам незабавно да се ревизира или спре решението на Общинския съвет за промяна в статута на града-музей, пише той във Фейсбук
Разбираме, че много хора ще бъдат разочаровани от решението да напуснем ЕС, добавя Ема Хопкинс
Причината са ремонтни дейности
Според Би Ти Ви те искали отбраната, икономиката, енергетиката, туризма, екология, култура и земеделие
Тереза Мей заяви, че не може да гарантира по-ниска миграция след Брекзит
Тя приела да заеме ролята си на първа дъщеря
Подкрепяте ли идеята "Европа на 2 скорости"
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 323,959,207
Активни 1,537
Страници 65,313
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Честта е дело всекидневно

Калин Донков
Преди петнайсетина години от чужбина нахлуха компания ентусиасти, издокарани в тениски с надписи "Срамувам се от вас!". На крилете на своя срам те завзеха мястото на онези, от които се срамуваха и бързо свалиха симпатичната си униформа. Изглежда така здравата я изцапаха във властта, че бе невъзможно да я изперат. Или пък просто осъзнаха, че този текст придоби смисъл на самопризнание: уж, че те се срамуват пред нас за онова, което чрез тази власт извършиха. Такова двусмислие се възцари по въпроса за срама, че темата бе усърдно и завинаги изчегъртана от съзнанието на обществото. Ако случайно се възстанови, ще трябва да се отпечатат тениски за целия български народ. Какъв бой ще падне за обществената поръчка, можем само да си представим...



Срамът е нужно и похвално чувство.



И универсално - изпитват го предимно честни хора, понякога и пропаднали. Енергиите на срама нерядко събуждат и задвижват човека към добро.

Те формират угризения в личността и в обществото. А угризенията подхранват съвестта. Но не може така: от срама, та чак до съвестта. Скачаме от една тема на друга - и все забранени. Угнетява и неравенството: едни се срамуваме, други - срамят. Срамят по избор: себе си, името си, семейството си, дедите си, племето си. Срамят с изгода или просто отвътре им идва. Да, повечето го правят от душа...

Отдавна-отдавна, откъм правилната стена на Берлинската стена един източногермански режисьор принуди преводачката да заеква: българите сме били предатели, обърнали сме се срещу съюзниците, това е позорно. Изгорях от обида (през оная война съм бил бебе!), но въобще не се усъмних, че за онзи разгневен немец (и той на моята възраст) отговорността за измяната се разпростира и върху мен. Не бях сигурен, че точно онази "измяна" трябва непременно да ме позори, но все пак самочувствието ми забележимо се влоши. Странно, имали сме немалко конфузни страници в новата си история, а точно онази, дето може да се разглежда и така, и инак, ме накара да разбера, че народите, както отделният човек вътре в тях,



имат чест и красно име - заедно ги носят и заедно ги губят.



Някой драсва върху някакъв документ, изломотва нещо в телефонната слушалка, угажда си на егото или от едната простотия - и после всеки сърдит германец (или милиони германци) и всеки засегнат народ (или много още народи) те третират като предател, неблагодарник и въобще мизерник. И се упражняват в чувство за превъзходство.

Дори не ви предавам преживявания след приключението на Варшавския договор от 1968 г. Може ли да се преразказват погледи? Чехите и словаците, които ме познаваха, знаеха, че съм невинен. Но стената помежду ни стоя десетилетия, не падаше. (Дори Берлинската я изпревари.) И мисля, че останки от нея ще се откриват още дълго, както днес при разкопки се натъкваме на зидове от далечни хилядолетия.

Твърде горчиво предчувствие, като знаем в каква държава живеем...

Животът не ми спести потвържденията за това. Изпитвал съм унижение и безпомощен сърбеж и заради открадването на останките на Чаплин, и от аферата със стрелбата срещу папата, и покрай мистерията около българския чадър. Чужбината е пълна с охотници, които да вложат пари и време в дискредитирането на отечеството. Използват всеки удобен случай, независимо дали им пада от небето, или са си го замислили и осъществили собственоръчно, нито дали е политически гаф или най-обикновена битова излагация. Виновни или прави, винаги е имало кой да сочи с пръст, да свирка и да дюдюка. Чувствал съм честта си наранена, гордостта си разколебана, достойнството си омърсено. Макар че мен лично никой не бе атакувал и дори никой не ме знаеше кой съм. Изстрадвах го анонимно, заедно с всички като мен, сметнали се засегнати и унизени. Разбрах, че част от честта и достойнството ми не са лично мои, че са общобългарско притежание, наричано от нашите деди национална чест и достойнство.

Има едно изречение, дошло от вековете, когато тези неща са имали висока цена.



"Всичко е изгубено, освен честта"



въздъхва в отчаяно писмо съкрушен френски крал след тежко поражение на бойното поле. Фразата става безсмъртна, припомняна е и цитирана, направо "присвоявана" от знаменити мъже в подобна безнадеждна ситуация. (За първи път я срещнах в чудесната повест на Людмил Стоянов "Мехмед Синап". Дете съм бил, а не съм я забравял вече един цял живот.) На днешните български "началници" трудно би им се обърнал езикът да произнесат подобно признание. За тях "чест" е като чуждица, от каквито езикът трябва да се чисти. Да омърсят честта си с лъжа, със сделка, с предателство за тях не е нито страшно, нито позорно. Нещо повече, загубата на чест, отказът от чест е сладкото условие за всяка кариера. С нея се започва. Лошото е, че това се отнася и за националната гордост и чест, които са им поверени за стопанисване и отбраняване. Те са им точно толкова безразлични, колкото на нас не са. И ги прахосват, накърняват, оскверняват на воля.

Правят ни за посмешище не само с Бай...ганьовския си облик, маскарят ни не само с къчовете си на европейския, а и на световния подиум. Изборът им на комични авантюристки за лице на държавата в най-сериозни организации втрещява партньори и публика. Този избор предизвиква изумление, дори страхопочитание - на какво са способни тия българи, нямат срам от Господа. В очите на съвременниците оставаме необясними, непознаваеми, непредсказуеми. Губим не само доверието, губим разбирането на съвременните народи. Общуват с нас предпазливо, нащрек, очевидно не се осланят, рядко протягат ръка.

Но Бог e с тях, какво от това, че безгрижно веселим планетата! И без друго векът започна доста мрачно. А и сме безсилни да ги спрем. Може би защото са нелепи и бездарни и гафовете, които произвеждат, по отношение на тях самите остават без последствие. Или защото, насърчени в собствената си необразованост, в нехайството си към ценностите, направо невменяеми за Доброто и Злото, те не ги забелязват.

Но вие усетихте ли



как държавата се препълни с гневни мъже и жени,



когато тази есен властта тихомълком започна да връща бегълци на Съседа? Видяхте ли тези хора - сърдити, възмутени, разярени от предателството, което властта извърши от името на страната ни, от наше име? И от това, което тя стори с честта ни? Срещнах много такива хора, продължавам да ги срещам. В един живот, в който възбудата и забравата се контролират централно, такава люта памет не може да е случайна.

Защото това ни опозорява, омърсява, дискредитира. То е против личния ни кодекс на честта, против правилата на българското национално общежитие, както и към проверената традиция на досегашните български държави. Иди обяснявай, че това се случва по причина на негодни, морално неграмотни хора, изпълзели нависоко във властта. Те мъчително импровизират, унило съчиняват, аргументират се нескопосно и отегчено, подхвърлят самоотричащи се измишльотини, знаят, че нищо не ги застрашава и безсмислено удължават агонията на честта в българския живот. Най-страшното е, дето успяха да ни убедят, че не съзнават какво са направили. Те не знаят цената на честта, нито (колкото иначе да са горделиви и докачливи) цената на достойнството.

Те няма откъде да знаят, че преди да посегнат на земите ни, съседи и други желаещи първо са посягали на честта ни. Ловки и коварни пратеници са настройвали европейски правителства, а чрез лобита, вестници и политическа корупция - и цели народи. Милиони са потрошили за това. Мрачният имидж на нацията ни и сега, след сто години, още не се е измил от нейното лице. Днес, ако някой още го прави, това му излиза значително по-евтино. Народ, който се отъждествява с някакви майсторки на румба и втрещяващи света кариеристки или подло предава на околните сатрапи бегълци, подирили спасение в неговата земя, не се нуждае от допълнително опозоряване. В днешния свят презрението му е в кърпа вързано.



Чувството, че сме оскандалени от собствените си управници,



се затяга около душите ни.

Всичко, което ни сториха, сториха го тук и сега - не в ООН, не в Брюксел, нито където и да е на границата. Извърши се пред очите ни, пред камерите, пред смаяната ни съвест.

Ние знаем, че най-трудно е честта да се запази непокътната. Че изисква всекидневна грижа. Че грижата за честта е всъщност дело, всеотдайно, безсънно. Но това е, което този народ е отстоявал най-ревниво и е най-скъпо заплатил. Обичаме да споменаваме, че сме неговите наследници. И ако искаме да поправим нещо в утрешната си съдба, трябва да се справим с тази заблуда.

Не, ние не сме наследници на този народ! Ние сме самият този народ. И досега, и днес, и оттук нататък ние бяхме и ще бъдем този народ.Няма кой друг. Трябва най-после да осъзнаем това. И да се погрижим за честта.



Поправка: за честта си.

36
5892
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
36
 Видими 
10 Ноември 2016 19:41
10 Ноември 2016 19:46
10 Ноември 2016 19:59
Сякаш аз съм го писал (като изключим майсторлъка). Майсторе
10 Ноември 2016 20:09
Благодаря
10 Ноември 2016 20:14
10 Ноември 2016 20:20
10 Ноември 2016 23:21
Напълно съм съгласен с написаното от автора и го поздравявам за недвусмислените му обвинения към управниците ни. . Струва ми се, обаче, че предаването на турските политически бегълци на развилнелите се ердоганови власти е не толкова потъпкване на честта и достойнството на страната ни, колкото демонстрация на страхливата подлост, лицемерието и моралното падение на БХ.
10 Ноември 2016 23:27
Не сме наследници, скъпи авторе. По-зле е. Наследодатели сме, мамка му.

А иначе
11 Ноември 2016 07:40
Колко се изписа по тая тема с върнатите турци - мнения статии, блогове и какво ли не. Това е най-доброто което съм чел по въпроса. И сега всъщност разбирам защо за мен това преля чашата.
11 Ноември 2016 07:45

Интелигентно и честно!
11 Ноември 2016 09:00
„Излезте – ще каже, – и вие! Излезте, пиянички,
излезте, слабички, излезте срамотници!“ И ще излезем всички, без при-
теснение, и ще застанем пред него. И ще каже: „Свине сте! Със скотски
образ и подобие; но приидите и вие!“ И ще рекат премъдрите, ще рекат
разумните: „Господи, поради що сих приемлеши?“ И ще каже: „Затова
ги приемам, премъдри, затова ги приемам, разумни, защото нито един
от тях не се е смятал достоен за това…“ И ще простре към нас ръцете
си, и ние ще паднем ничком… и ще заплачем… и всичко ще разберем!
Тогава всичко ще разберем!… И всички ще разберат…


11 Ноември 2016 09:04
11 Ноември 2016 09:05
Иди обяснявай, че това се случва по причина на негодни, морално неграмотни хора, изпълзели нависоко във властта.

11 Ноември 2016 10:28

Калин Донков

LAIO

Колко се изписа по тая тема с върнатите турци - мнения статии, блогове и какво ли не. Това е най-доброто което съм чел по въпроса.

11 Ноември 2016 11:05
11 Ноември 2016 11:26
Не, ние не сме наследници на този народ! Ние сме самият този народ. И досега, и днес, и оттук нататък ние бяхме и ще бъдем този народ.Няма кой друг.


Това е основната дискусия в последните дни и тук във форума. И не могада разбера как може да вдигнеш 1, 2 или 3 палчета на тази статия, а същевременно да пишеш колко е тъп, глупав и нищо не разбиращ същия този народ. А и да си присвоиш правото ти да определяш кое е честта и как да я брани същия този народ.

Иди обяснявай, че това се случва по причина на негодни, морално неграмотни хора, изпълзели нависоко във властта


А защо сме ги оставили да си стоят наобезпокоявани ?


П.С. Имам само една забележка и тя е за думата "чест"

"Всичко е изгубено, освен честта"
"Честта е скъпа стока - колкото по-малко я имаш, толкова по ти е скъпа !"
"Честта е лукс, който нито един успешен владетел не си е позволявал !"

11 Ноември 2016 11:28
Калин Донков

11 Ноември 2016 11:36
Чест? Народ? На територията, на която вече няма общество, а най- голямото обществено образувание е кръжок по интереси?
11 Ноември 2016 11:39
Ако някой не е съгласен, да ми посочи една единствена общобългарска (всенародна) цел?
(Оцеляването не е цел, то е способност)
11 Ноември 2016 11:45
А пък да се срамувам пред чужденците за образа на България - ни-ни! Кои са те, че да ми кажат!
11 Ноември 2016 12:00
Колкото и рядко да пиша във форума, нямам спомен някога да съм вдигал палче. За Калин Донков ще го направя сега...
Майсторе, !
11 Ноември 2016 12:25

Затова са писателите и поетите, за да ни напомнят за идеалите в живота. Но животът си е живот и нахвърля, уви, идеалите.
Затова реалните думи на Франсоа I след битката при Павия:
De toutes choses ne m'est demeuré que l'honneur et la vie qui est saulve.

макар и не толкова красиви като изкованата от тях фраза , са по-верни от нея.
И като стана дума в текста за "връща(нето на) бегълци на Съседа" си спомних, че Франсоа, същият който ни е дал крилатата фраза за честта, е първият християнски владетел, сключил съюз с османлиите срещу християнската Свещена римска империя на Хабсбургите. C'est la vie или по-точно c'est l'histoire de la vie et c'est histoire de l'honneur ...
11 Ноември 2016 14:43
Отлично есе!
Имам една единствена забележка - не знам как човек може да се "ограмотява" морално, затова според мен по-правилно е:
Иди обяснявай, че това се случва по причина на негодни, морално неграмотни гнили/низши/лишени хора, изпълзели нависоко във властта.

Напоследък много често си представям една 2-мерна координатна система с оси "интелигентност" и "морал" и се опитвам да подредя публичните личности в нея, според собственните си разбирания. След това се чудя кой може да нанесе повече злини, вие задавали ли сте си подобни въпроси?
11 Ноември 2016 15:07
колко си добър Калин Донков, Господ да ти дава здраве!
11 Ноември 2016 16:55
Напоследък много често си представям една 2-мерна координатна система с оси "интелигентност" и "морал" и се опитвам да подредя публичните личности в нея, според собственните си разбирания. След това се чудя кой може да нанесе повече злини, вие задавали ли сте си подобни въпроси?


И в името на морала, уви, са нанасяни злини, вкл. на интелекта.

„Не забравяйте мизерията: гласът на съвестта и честта е много, много слаб, когато крещят празните черва.“
Из „Племенникът на Рамо“ на Дени Дидро
11 Ноември 2016 18:50
Бачо, изключителен си, както винаги, но този път с един вдигнат палец отваряш вратата в понеделник за... новото. Дано честта да ни е икона и олтар.
11 Ноември 2016 18:50
Трите кита, върху които се крепи планетата СЕГА са Комара, Джимо и Калин. Най-вече с всекидневната им чест.
11 Ноември 2016 20:57
Калин Донков Комай си казал всичко
12 Ноември 2016 00:17
Изключително съм впечатлен!
Интелект, език, мисъл и ... най-вече ДУША!
И СЪРЦЕ. Разкъсващо се от срам.
Докъде сме се докарали...
А... дали не ни докараха същите тези, главните герои, на това силно и тъжно есе?!
Браво!
МАЙСТОРЕ!!!
12 Ноември 2016 01:09
За Калин Донков:

"— Ти — вика — ял ли си черен хайвер?
— Отде накъде ще се храня с черен хайвер! Черният хайвер е скъп!
— Скъп е! — вика ми Кьойбашиев. — А си купуваш чиста съвест за петнайсет хиляди! И хиляда за гаранцията — шестнайсет! И в затвора, дето времето си губи — едно на друго — двайсет! Много на скъпо си се хвърлил. Аз, дето съм доктор Кьойбашиев и като изстискам една гнойна пъпка, взимам двеста лева — не мога да си позволя да имам чиста съвест, а ти, дето се опасваш с половин пояс, искаш съвестта ти да е чиста! Най-скъпото да имаш на света!
...
Секретар-бирникът си беше вдигнал хотел в Студница, кметът си купи трийсет декара лозе в Брястово, горският си направи къща… Само аз останах на гола съвест и половинка пенсия. Скъпо ми се върза, но какво да правиш — съвестта всякога се е купувала по-скъпо и от черния хайвер!"
12 Ноември 2016 02:10
"Не се отчайвайте!... Жив е българският бог!"

Колко жалко, че няма как авторът да извика тези думи сега...
По понятни причини описани великолепно от него.
12 Ноември 2016 10:40
Калин Донков,
поклон доземи
чета от години писаното от вас
но по-силно не съм чел
13 Ноември 2016 16:02
Изключително четиво!
С огромна благодарност и уважение към Вас г-н Донков!

13 Ноември 2016 18:54
Хареса ми! Калин Донков
14 Ноември 2016 03:51
>>><<<
Видох, видох как перото сваляло от власт!
17 Ноември 2016 13:42
Най-страшното е, дето успяха да ни убедят, че не съзнават какво са направили.

В контекста на последните събития очевидно не са успели.

Калин Донков -
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД