:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Спецпрокуратурата в Скопие повдигна тежки обвинения срещу Груевски и негови министри
Спонтанният протест след нападението над млади спортисти доведе до ареста на 9 души
Осем търговски камари излязоха с позиция за дълбока съдебна реформа
Той ще ги ползва като разменна монета, но все още не е ясно какво ще поиска, пише "Гардиън"
СТАТИСТИКИ
Общо 337,305,781
Активни 1,318
Страници 108,913
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Бой

Бойко Ламбовски
Като съзерцател на политиката не мога да не отбележа биткаджийската реторика на участниците в нея, включително на сегашните избори. Юмруци, битка, двубой, пляскане - това слушах от щабове и кандидати. Нещо обаче ми направи още по-голямо впечатление в изборния ден.

Един от кандидат-президентите каза, че гласувал, за да не изберем някого, който да ни поздравява със 7 ноември. За младите да поясня, че 7 ноември се празнуваше преди близо 30 вече години много тържествено и помпозно - като празник на Октомврийската революция в Русия, оглавена от Ленин. Въпросният кандидат-президент, иначе интелигентен, макар не особено успешен политик, се класира назад, но да е жив и здрав.

Да е жив и здрав и баща ми, който по една случайност също е роден на 7 ноември. И тъкмо вчера чукна сериозната възраст 90 години. Замислих се над темата "7 ноември". Очевидно това сега



е политическа плашилка,



както преди беше политически фетиш. Когато бях млад, ми беше досадна ритуалната приповдигнатост на 7 ноември, скучните речи и патетики по повод празника, който беше опакован в почти сакрални одежди от революционната пропаганда. Така ми беше скучно и почти се срамувах от клишетата, с които се разхвалваше партизанското движение у нас. Гледах да не казвам никъде, че и баща ми е бил партизанин, макар за кратко - излязъл като ремсист и гимназист в гората малко преди 9 септември, още седемнайсетгодишен.

Та тогава се срамувах, щото тези неща бяха някак неловки - носеха несправедливи дивиденти, а не можеха да бъдат артикулирани публично с насмешка. Предпочитах да си мълча. (Сега обаче мога да ги говоря, защото не само не носят дивиденти, ами могат да станат основа за някакъв вид елиминатоарни действия спрямо скромната ми персона - случвало се е. Това е ситуационно неприятно и неполезно, но екзистенциално не е, тъкмо напротив. Без да съм мазохист, смятам, че социалният възход често действа успиващо или развращаващо на личността, а несгодите, особено несправедливите, я мотивират и изчистват.)

Както и да е - сега мога да кажа нещо, което научих от дедите си и баща си - от първа ръка, така да се каже. А научих ето това - тогава се е ядяло много бой заради политиката. Единият ми дядо бил ятак и комунист, 9 септември го заварил с петнайсетгодишна присъда в затвора. Изгърбили са го в ареста доста, макар само веднъж да ми разказа за това. Пробвали го и с глад - не му давали да яде. След дълго гладуване състрадателен пазач съселянин му мушнал комат хляб и глава лук. Дядо ми описваше с удивление колко впечатлен бил от храната - до такава степен, че като ръфал хляба, не можел да се откъсне! Забравял напълно лука! После пък, като се сетел за лука, така се впивал в него, че абсолютно забравял хляба! Тоя мнемоничен ефект на глада ме впечатли, понеже го чух като дете. Не можех да си представя, че можеш да ръфаш лук продължително. Реших да проверя, залютя ми и го изплюх.

Другият ми дядо бил също тежко бит - но от партизаните. Беше подофицер от запаса, участник в корпуса ни в Македония. Когато се върнал в стопанството си, бил мобилизиран от видинската жандармерия да гонят шумкари от тамошния отряд "Георги Бенковски" заедно с други селяни. Не им дали обаче оръжие, за да не го свие някой, а ги изкарали, въоръжени единствено с тояги. Оръжие имали само щатните жандармеристи. Край село Ивановци настигнали отряда, но шумците не се предали, а взели да пукат. Още с първия залп убили шефа на жандармерията Громков. Освен това хванали няколко от разбягващите се селяни и им ударили по един хубав бой. Дядо ми се срамуваше от това. Не го споделяше, освен с много недомлъвки. Разказваха го майка ми и леля ми, които говореха и за ужаса си от убития Громков, докаран с каруца в училището за през нощта. Училището е до самата къща.

Баща ми пък ял бой като ученик в предварителния арест в село Макреш. Бил го с тояга шефът на полицията - един майор от Враца. Боя ял, понеже съселянин донесъл, че го видели да говори с шумкари.

-Е, как те би? - разпитах го аз тези дни; яд ме беше, че едва сега се сещам да питам тези интересни неща.

-Как-как, как се бие? С тояга ме би, яко! Така млатеше, че счупи тоягата о мене... - сумтеше той леко раздразнен.

После помълча и добави:

- Ама все пак не искаше да ме пребие до смърт - призна накрая.

И разказа най-чудатото нещо. На другия ден след боя майорът се върнал във Враца, но американски самолети, тръгнали да бомбардират София, поради лошо време я подминали и се заели да бомбардират Враца. Една бомба уцелила полицейското управление и майорът побойник загинал на място!

- Ти усети ли се отмъстен? - любопитствах аз.

- Абе аз узнах после - отвърна той. - Ама не, нищо не усетих - умрял човекът. То много хора умираха тогава, война имаше. Да не е хубаво



да умре човек от война или бой...



Ще ми се да си даваме сметка, че политическият бой сега у нас си остава в областта на реториката. И това е - каквото и да си говорим - достижение на днешното време. Не е така дори у съседни нам страни. Освен това не е достижение, което не може да падне бърза жертва на различни деградиращи политическата култура обстоятелства - външни и вътрешни.

Ако имаш нещо за губене, но не знаеш, че го имаш, можеш да станеш глупашки безгрижен. Не го забравяйте, каквито и милитаристични словесни фигури да рисувате по изборно време.



13
4359
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
07 Ноември 2016 20:33
Промяна на статуквото? Че почнаха да си признават за партизански бащи? Боко сигурно ще се сети за другия си дядо - ятака... А Лелката ще развее партийното секретарство...
--------------------------------
Сайтът на Генек

07 Ноември 2016 20:44
08 Ноември 2016 02:52
08 Ноември 2016 09:18
08 Ноември 2016 10:39
Добро четиво! Правдиво и честно.

Снощи започнахме да гледаме една серия за някакъв голям банков обир из оно-време у СССР-то. Руска продукция 2015г. (Паук). Е, не може да ми се сгрее сърцето за режима от тогава, преди сегашната демонокрация. Но и сегашните ЕАТЦ също като тогава, не са за понасяне! И както всички ги влачим на гърбовете си, сега с по-зрял акъл в кратуната, зная, че са с много по-поразяващ ефект, с хиляди % по-вредни последствия за народ и държава, от недостроения Соц!!!
08 Ноември 2016 11:03
Черные волки, EIsblock?
ХУбав е сериалът. Осемтте серии ги има в тубата. Само титрите са на английски, но се преживява...
09 Ноември 2016 17:44
Е, казваше се не ОСР, а ВОСР - т. е. Великата ОСР.

Някак не върви да го забравяме...

Но иначе да, терминологията бе милитаристка. Нали открай време всички се обявяват за победители. Май само Калфин призна, че е победен.

Немилитаризираните кандидати не отстъпваха по реторика на милит.


Някъде слушах като дете, че успехът ти бил вързан в кърпа, ако можеш едновременно да убеждаваш, да се харесваш и да вълнуваш.

Опитвам се да проследя кой от кандидатите тук успява в това.

Convaincre - Plaire - Emouvoir.

Не можело да е само избор на две от тях.
Ако не вълнуваш, не ставаш, дори да се харесваш и си убедителен; ако не си убедителен, а само се харесваш и вълнуваш - също. Не се ли харесваш, но вълнуваш и убеждаваш, също не ставаш.
11 Ноември 2016 20:36
Разширенията на гробищата от война или от бой са?
12 Ноември 2016 09:46
На автора, от политкоректност може би, явно му е неудобно да употребява думата „партизани“ – бързо минава на „шумци“ и „шумкари“. И хем му е неудобно да каже какви са били баща му и дядо му, хем все пак да го спомене – щото, дето казва генек, може би е време.
12 Ноември 2016 09:56
аменеменема 12 Ноември 2016 09:46
На автора, от политкоректност може би, явно му е неудобно да употребява думата „партизани“

а не тебе сърдце ти се куманизко къса, че криминалисти конекрадци и кокошкари са наречени както народа ги е наричал навремето
12 Ноември 2016 10:04
конекрадци и кокошкари са наречени както народа ги е наричал
Много обичам някой да се изходи от името на „народа“ – така безпогрешно знам, че е мошеник.
А, да, питай автора на статията, баща му и дядо му по колко коня и кокошки са откраднали всеки.
12 Ноември 2016 10:18
безпогрешно знаеш да плескаш тъпотии по интернет - единственото, което правиш, и за което данъкоплатеца ти плаща грешни пари, вместо да ти тегли един шут и да одиш да копаш картофи, за което ти стига акъла като я нема партията кърмилница на власт
12 Ноември 2016 10:23
Давай, котенце, давай! Малко ти трябваше да си покажеш личицето
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД