Стартовата заплата за млад учен да стане поне 750 лв. от догодина, а за професор - минимум 1800 лв. За това настояха вчера ръководствата на Българската академия на науките, Селскостопанската академия, КНСБ и КТ "Подкрепа".

На обща пресконференция председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров посочи, че от догодина основната заплата на учител в началното училище ще е над 700 лв., което е много добре, но следва такава да се осигури и за началното стъпало в науката. Синдикатите са изчислили, че средната работна заплата на учените изостава спрямо средната заплата за страната през 2015 г. - в БАН със 195 лв., в Селскостопанската академия - с 254 лв. Изоставането пък спрямо средното възнаграждение в държавния сектор за м.г. в БАН е 306 лв., а в другата академия - 365 лв. "Професор в БАН взема средна заплата от 900 лв., докторант - 770 лв., асистент - 600 лв. В тази сума влизат и възнагражденията за научни степени. В същото време технически сътрудник в кабинета на министър-председателя или на вицепремиера е със заплата 660 лева", дадоха примери от БАН. По данни на синдикатите, за да се случи исканото увеличение, ще са нужни 170 млн. лв., което според тях "не е голяма сума".

"Ако заплатите спешно не бъдат увеличени, държавата рискува да загуби и малката останала в страната част от експертния потенциал, което ще е пагубно", алармираха учените. Те цитираха данни на НСИ, според които от 34 хиляди през 1989 г. общността им се е стопила до 13 хил. души. Съставът на Селскостопанската академия е намалял 4-5 пъти, а на БАН се е свил от 15-17 хиляди души на 6800 души, от които учените са 2800. От тях едва 9 са на възраст до 25 г., 12.9% са до 35-годишна възраст, а двойно повече са над 60-годишна възраст. "Младият резерв го няма. След като в света расте броят на учените и се смята, че на всеки пет до седем години учените в една държава трябва да се удвояват, ние отиваме към катастрофа", заяви зам.-председателят на БАН Дамян Дамянов.