:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
ДПС и БСП си подготвят следващото управление с фалшиви новини, че ГЕРБ ги пресира, смята премиерът
Социалистите искат паралелна структура на прокуратурата, смята зам.-шефът на ГЕРБ
Издадена е европейска заповед за ареста й
Губернаторът на щата Мериленд ще събори паметника на съдията, узаконил робството през 1857 г.
Одобрявате ли действиета на вицепремиер Валери Симеонов в морските ни курорти?
Да, категорично
Да, Симеонов е прав, макар и действията му да са груби
Не. Симеонов може и да е прав, но действията му са неприемливи
Не, категорично. Това е недопустим държавен натиск
Нямам мнение
Резултати
Протестиращи разрушават паметник на военен от силите на Конфедерацията в град Дърам, щата Северна Каролина
СТАТИСТИКИ
Общо 343,868,711
Активни 1,259
Страници 87,224
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Мисия "Пансион"

Калин Донков
Около деня на майка ми свикнах да правя нещо дребно, наречено на нея. Обикновено ще почерпя, ще изненадам някого с дребен подарък, услуга или друг някакъв жест, ще напиша нещо, по някакъв начин свързано с живота й или просто да напомни за нея. Наричам го ден на майка ми (18.Х), защото на него тя е родена, на този ден почина и на него е родила брат ми Любомир. Това - да дойде и да си отиде на една и съща дата, винаги ме е карало да мисля, че е била изпратена тук за някакъв определен срок - сякаш да изпълни нещо и да си замине. Изглежда е вярно, че всеки от нас пребивава на земята с някаква мисия, ако е така, мисията на майка ми бе да състрадава. Състраданието й огряваше близки и далечни, ударени и попарени от съдбата, ръката й подкрепи и изправи ред сломени души. Нещо за майка ми вече съм споменавал тук, а днес в нейна памет ще ви разкажа за едни други хора, свързани с нейния живот, може би с най-хубавите му години.

Идеята за това се мярна, когато си мислех за мисията на човека, някак формално се появи в мен, чисто механично, непредизвикано прозвуча. Мисията, мисията...

Преди време, в метрото професор Венко Александров ми подари очарователната си книга с размисли и спомени. Седяхме един срещу друг във вагона, между нас минаваха и заставаха хора, на слизане той просто ми подаде книжката, бе успял и да ми я надпише. Прочитвам по нещо от нея и днес, такива страници не се гълтат наведнъж. Чак след време попаднах на спомена за американската мисия в Пордим. Беше като блясък отвътре. Мисията! Пордим! Та това бе Пансионът! Училището на майка ми! Сбито, но сладкодумно професорът разказваше за делото на американския пастор д-р Хаскел, а аз виждах островърхите "швейцарски" вили, пълни с будни селски момичета и сред тях майка ми - красива, щастлива с младостта си.



Бях слушал безброй разкази за този Пансион, между тях и един ужасен



В последния клас на колежа тя се бе разболяла от дифтерит. Оздравяването й бе причислено към чудесата на местната медицина. Но все пак до смъртта си тя спомняше с любов светлото си ученичество, проникнато от добрина и надежди. Може би и защото скоро подир това бе дошла войната, а след нея - и всичко следвоенно? Кой знае защо, на нея не й признаха дипломата от "американското" училище. (Със същата диплома най-близката й съученичка и приятелка бе дълги години шеф на културата в Плевен!) Но обичахме с нея да разглеждаме снимки: засмени момичета в ученически престилки на стълбите пред "швейцарските" вили сред нацъфтели високи трендафили.

"Пансионът" на д-р Хаскел бил създаден за селски девойки, дъщери на заможни селяни, където заедно с гимназиално образование да получат знание и опит как се урежда и ръководи едно модерно стопанство. (Имал и мъжки отдел, където момчета изучавали съвременно земеделие и животновъдство.) Имал земя, добитък, овощни и зеленчукови градини. В малка частна ясла момичетата отглеждали сирачета, а май и деца от селото. Майстори ги обучавали в готварство, шивачество, учели се на организация и счетоводство на дома, дори първа помощ и елементарно домашно лечение, а също и на...обноски. Майка ми, дошла от село, изумяваше комшийки от "стари" плевенски семейства със своите сладкиши, с европейската си кухня, с вида на трапезата си. След време, след много малко време, тези образовани стопанки, предназначени за "фермите" на новото българско село, останаха без приложение - ТКЗС-то премахна това модерно поприще.

Но щях да разкажа за създателя на този "селски народен университет"... Д-р Едуард Бел Хаскел е от... Пловдив. Роден е през 1865 г. в семейство на американски мисионери. Израства под тепетата, получава образование в Америка и през 1891 г. се завръща на Балканите. Основава земеделско индустриално училище край Солун. След Илиниденското въстание извършва самоотвержена благотворителна дейност сред българското население. Събира от развалините и пожарищата български сирачета и основава в Битоля сиропиталище за тях. Изключителен българофил, ползващ се с доверието на революционната организация. Общувал е с най-ярките й дейци, с блестящите й водачи и с гневните й войводи. Действащо лице в аферата "Мис Стоун". Участва в шестмесечните преговори между властите, ВМРО и американския консул в Цариград до успешния им изход и освобождаването на пленничките.

Животът му в размирните Балкани е низ от перипетии, риск и мъжество. С храброст и смирение пастор Хаскел се намесва в безброй човешки съдби. Образът му днес изглежда като излязъл от някакъв шеметен филм на границата между онези два века.

При раждане на четвъртото им дете умира жена му Марта. Овдовелият Хаскел се завръща в Пловдив при майка си. Тук се жени за швейцарката Елисавета, с нея продължава делото си край Солун по време на три войни: ранени, прокудени, маси от бежанци. Усилно време за всеки мисионер. Хаскел е спасител на стотици хора от всякакви националности. През 1917 г. по заръка на българското правителство заминава за Америка, за да разпръсне клеветите на сръбската и гръцката пропаганда срещу страната ни. Успява в по-голяма степен, отколкото се очаква. Но верен на себе си, смята, че е нужно и повече.

В България животът му се вгорчава от разореното, занемарено и лишено от идеи за развитие следвоенно село. Той знае какво може да се направи, има и опита от солунското селско "индустриално" училище. Получава 500 дка земя край Пордим и подхваща новата си... мисия.



Пордим познава много високопоставени личности



Там са отсядали Царят Освободител и румънският крал Карол, магьосникът на спешната хирургия Пирогов, прочути военачалници от Освободителната война. Но такова запомнящо се и влиятелно присъствие като това на семейство Хаскел не помни. Тези хора променят селото, създават му други нагласи, друг манталитет, други стремления. Пордимци още тогава имали облик и поведение на граждани - каквито накрая и станаха. Прочутият им футболен отбор беше държавен селски първенец. Поетът Иван Радоев бе истински класен футболист (ритали сме футбол в телевизията), казваха, че е играл и в знаменития плевенски тим "Белите орли". Иван бе от Пордим, а пордимският клуб, научавам сега, бил създаден от д-р Хаскел. Така се и казвал...

Така до 1934 г., когато семейство Хаскел се сбогуват с нажаления Пордим. В началото на 1935 д-р Едуард Хаскел умира в Калифорния. През същата година децата му изпращат праха му в България, при обичащите го съселяни. След тридесет години при него погребват и съпругата му Елисавета. Те спят там, а училището им, след всевъзможни превратности, продължава да съществува и да подготвя майстори на селския труд. Само в интернет някой е качил ограбените и полуразрушени "швейцарски" вили, в някоя от които е минала част от младостта на моята майка.

Длъжен съм да обясня, че тя, мир на праха й, не е познавала пастор Хаскел. Когато е постъпила в Пансиона, той е бил вече покойник. Написах тези редове като скромна почит към човека, създал онова благословено гнездо, където майка ми, макар и за кратко, е била щастлива и окрилена. За да науча и от неговия мъжествен и благороден живот, че истинското добро рядко бива еднократно...
Снимки: mitkoivanov.wordpress.com
Рушащият се пансион на д-р Хаскел в Пордим
 Гробът на д-р Едуард Бел Хаскел и съпругата му Елисавета в двора на пансиона в Пордим.
25
5145
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
20 Октомври 2016 19:41
Какви хора. Поклон.
20 Октомври 2016 20:03
20 Октомври 2016 20:24
Не разбрах само пастор от коя секта. Слава на „скромните„ сектанти, налазили православното ни Отечество. И даже са по-важни от Особи и др. Добре поработил човечецът в Балканския периметър и се оттеглил на заслужена почивка. А Балканите и до сега не могат да се освестят.
20 Октомври 2016 21:33
Г-н Донков, !
20 Октомври 2016 21:42
@gluhar4e
Сектант бил... Я дай да си припомним някое велико дело на родната БПЦ в последно време,че не се сещам... Освен скандали, Ролекси, Линкълни и боя за свещоливницата.
Що не отидеш да видиш мащабите на благотворителната дейност на подобни "секти" и в чужбина - раздават храна и дрехи на бедните, осигуряват подслон, някои даже плащат и сметки за ток.
Хептен като БПЦ, нали?

Когато си проЗт, то е завинаги.
20 Октомври 2016 22:44
20 Октомври 2016 23:41
Благодарско на автора!
Бравос на Ключаря!
21 Октомври 2016 00:55
КЛЮЧАРЪ, !
Пасторе, поклон!!!
Бачо Калине, сполай ти
21 Октомври 2016 04:44
Майсторе,
21 Октомври 2016 07:06

------------------
Сайтът на Генек
21 Октомври 2016 12:18
Благодаря!
21 Октомври 2016 13:29
Хубаво!
21 Октомври 2016 14:36
КЛЮЧАРЪ 20 Октомври 2016 21:42

В редко л@@@@о се не стъпя!
21 Октомври 2016 19:30
Никой не може да напише нещо измислено, което да е по-добро от истинският живот.

Едно от най-доброто написано в СЕГА от Калин Донков.
Благодаря.
21 Октомври 2016 20:38
Сега разбирам погнусата, която ме е обзема винаги, когато чета автора. Отдавах го просто на бездарността, но винаги остава онова чувство на липса на ДУША. Думи, изречения написани без топлина, пресметливо, просто да се напише нещо.Сега разбирам на какво се дължи тази бездуховност. Възпитанието на възпитаничката на сектата. Аз така виждам, и вие имате право да имате своето мнение.
22 Октомври 2016 07:45
>>><<<
Аз така виждам, и вие имате право да имате своето мнение.
Ако го разбереш, ще ти прилошее като от първа бременност.
22 Октомври 2016 07:46
gluhar4e

21 Октомври 2016 20:38
22 Октомври 2016 09:02
Аферим! !!
22 Октомври 2016 14:49
Майка ми също е завършила такъв пансион. Навремето това си е било добро образование. Даже една нейна съученичка ми преподаваше по английски. Сега там е колежа на ТУ. http://balkanec.bg/horata-oshte-pomnyat-parka-na-bivsheto-zemedelsko-uchilishte-v-botevgrad-21059.html
Нашата образователна система уж беше по съветски образец, но всички рускини могат да шият, плетат и готвят и това са го научили в училище. А нашето училище откъм практическо обучение издиша.
22 Октомври 2016 21:12
Майка ми също е завършила една такава секта- Американската детска градина на г-ца Пенка Касабова, сестрата на Гео Милев, последователка на американката мис Кларк....методиката на тази "секта" беше успешна години наред, а сега вече не знам, не знам........
Калин Донков е просто балсам за душата. А пък кой каквото там иска да си пише и дудне.....като онова с 4-то....забравих му името
23 Октомври 2016 17:37
gluhar4e
21 Окт 2016 20:38
..
Сега разбирам погнусата

нищо не разбираш глухарчето ми, нищо
най-вече не си разбрала, че когато човек напише нещо за майка си, трябва да си по-тиха
23 Октомври 2016 18:39
Благодаря, г-н Донков !
26 Октомври 2016 12:52
29 Октомври 2016 11:18
Удоволствие е да четеш написаното от Калин Донков.
За сетен път се убеждавам, че това е човек, който много добре разбира човешката душа.
Някои остават "глухи" за написаното, но това си е техен проблем.
29 Октомври 2016 13:02
Най-хубавото и интересно писание от г-н Донков, което съм чела тук.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД