:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Дори преди да завърша училище, исках да бъда служител на разузнаването, разказва той
Най-многобройни са приятелите на Русия, Китай и САЩ
СТАТИСТИКИ
Общо 336,756,068
Активни 448
Страници 6,440
За един ден 1,302,066

В САЩ демокрацията се продава като шоу, в България се убива със скука и клишета

Американците месеци наред следят сблъсъците между претендентите за Белия дом. Българите имат късмет, ако научат имената им
Петьо Цеков
Американската кампания ме кара да се гордея с българската, рече преди два дни изборният специалист Мишо Константинов и ме накара да се замисля. Разбира се, той има основания за подобно съждение. Разбира се, има едно важно уточнение - в САЩ има реална кампания, а тук само пунтираме такава.

Да правиш избори в САЩ е професия, да правиш избори в България е част от демократичния спектакъл, игра, която е досадна и за основните фигури, и за наблюдателите. Там демокрацията се продава като шоу.



Тук шоуто се продава като демокрация



Ако Америка живее с кампанията месеци наред, тук такава не се усеща дори 40 дни преди вота. Не е наличен дори списъкът с истинските кандидати за президент. Докато в САЩ успяха да отсеят сериозните претенденти до 4 /2+2/, ние до миналия петък знаехме имената на 24 несериозни и 4 потенциални сериозни кандидати. В САЩ отдавна са съвсем наясно, че президент ще бъде или Хилари, или Тръмп, а ние правим социологическо проучване, в което става ясно, че 51% от участвалите в изследването са сигурни, че неизвестен кандидат ще спечели.

Кампанията в САЩ наистина е дразнещо безкрайна, за добро или за лошо - няма нищо друго по-важно от това кой ще влезе в Белия дом. Тук е точно обратното - кампанията е дразнещо отсъстваща, а шумът около изборите е по-скоро протоколен. Ако политическият Супербол - дебатът между Клинтън и Тръмп, може да събере 100 млн. зрители, у нас дебат между претенденти ще накара хората да сменят канала.

Втората голяма разлика е начинът, по който се прави кампания. В България се разчита на работата зад кадър, докато всичко в САЩ е изнесено пред камерите. Затова за разлика от България, политическата борба там е остра, на моменти неприлична. Тръмп през ден пускаше туитове с Хилари като Пинокио. "Хилари Клинтън доказа, че е неспособна да работи на какъвто и да било правителствен пост", тя е Crooked Hillary. Подобен език е възможен в България, но дори и когато се случва, той е възприемат като недопустимо остър.

Но директните обиди между кандидатите в САЩ не са всичко... Там



политическата битка е като сапунена опера



- всеки детайл се доразвива творчески в следващ епизод, като добрите стават лоши и обратното. Демократите изфабрикуваха историята на семейство Хан - докараха баща на загинал в Ирак войник да критикува Тръмп от трибуната на конгреса на ДП. Тръмп отвърна като докара ветеран, който му връчи "Пурпурно сърце". За да не остане в кофти ситуация, Тръмп изнамери Патриша Смит, опечалената майка на Шон Смит, информационен служител, убит по време на терористичната атака, която унищожи консулството на САЩ в Бенгази. И тя заяви: "Аз обвинявам Хилари Клинтън лично за смъртта на сина ми!". В отговор демократите изнамериха Мег Уитмън, републиканка и донор на републиканците, която обясни, че вече ще поддържа Хилари. След това Ричард Хана, член на Камарата на представителите, също се отказа от Тръмп. Щабът на Хилари разви атаката до там, че свърза директно Путин с предизборната кампания на Тръмп. /Тук подобен ход също е възможен. При липсата на вътрешни аргументи често се прибягва до образа на външния враг - САЩ, Русия, Турция.../ В България си имаме партийната книжка на Стефан Софиянски, Костинбродската афера, речта на Доган за порциите и т.н. Но тези скандали не са творчески доразвити. Те са еднократни и бързо се изчерпват. Подобни обмислени стратегически ходове са невъзможни в България. Там щабовете се чудят как да предизвикат обществения интерес и да го задържат в праймтайма, докато тук логиката е обратна - медиите отразяват нищоправеното на щабовете, които се сърдят, че



баналностите на кандидатите не са широко отразени



Тук клишето е господар, речта на кандидатите е объркана, витиевата, без начало, без край, без никаква връзка с български словоред или граматика. А посланията нарочно са направени, за да отблъснат гражданите със скука, а не да предизвикат техния интерес.

Разбира се, у нас също са възможни сериозни обществени дебати като: минали ли са 30 000 секретни съобщения през "Блекбъри"-то на Хилари и плаща ли Тръмп данъци. Тук не бихме могли да пропуснем и тема като "Партийни кадри командват медии, сменят заглавия във вестници, звънят на издатели и искат наказания за журналисти". В САЩ такава тема минава като вятър през кампанията, за да се удари в "Истинска ли е косата на Тръмп".

Има разлики между американските и българските избори и в отношението на самите медии. Американските електронни и печатни медии бързо заемат страна и е изключително трудно да намериш издание, което е равно отдалечено от кандидатите. Fox е за Тръмп, CNN за Клинтън и това е положението. Тръмп - гони плачещи бебета от проява в Ашбърн, Вирджиния. Хора на Тръмп бият протестиращ. Тръмп прави расистко изказване - с две думи, Тръмп е сатанизиран в един куп медии до такава степен, че пошла статуя на гол Тръмп може да стане новина. За разлика от Щатите, тук политическите пристрастия доскоро не бяха повод за гордост и афиширане из медиите. В интерес на истината - в тази посока все повече настигаме американците, макар че все още медиите не дръзват открито да заявят зад кого застават. Свенливо остават това на читателите, заливайки го с по няколко страници апотеози за кандидата Х, който лови риба в язовира Y или пере килимите на жена си в реката, а местните го гледат като Христос.

Огромна е разликата и в



тенденциозното използване на социологическите агенции



В САЩ очевидно не е проблем две агенции да дадат коренно противоположни резултати в рамките на един ден. Така Хилари води убедително в проучване на NBC News/SM, докато Тръмп е почти със същия резултат начело в проучване на LA Times/USC Tracking. През последните години тук проучванията се правят тайно, те са за ползване от крайния потребител - партиите, а не са за широката общественост, защото щяла да повлияе на гласуването!?

Друга разлика - явно няма нищо по-нормално в САЩ от това



олигарх да финансира предизборна кампания



Ако тук това е мръсна тайна, зад океана е ясно кой колко дава и най-вече - за какво. Затова Тръмп си позволява да каже "Хилари принадлежи не на избирателите си, а на спонсорите си". Братята Кох, емблематични фигури в света на партийните финанси, които смятаха да налеят 1 млрд. долара в кампанията, отказаха подкрепа на Тръмп. (Истината е, че Тръмп отказа на Кох).

И още една разлика - действащият американски президент не е безпристрастен. В България също не е, но за разлика от Обама, който заяви: "Тръмп не е компетентен да заеме поста", Плевнелиев едва ли ще си позволи да изрече подобна реплика към който и да е кандидат. Респективно, да обиждаш действащия президент явно е национален спорт, който е невъзможен в България. Тръмп нарече Обама: "най-лошият президент, може би, в историята на нашата страна". Кандидатът на опозицията ген. Радев, например, е твърде далеч от подобно съждение спрямо Плевнелиев (не че той не е сред най-обижданите хора в тази държава).

Американският начин на правене на избори не е добър или лош, той е различен и неповторим. Той е далеч по-близък до демокрацията от българския, но сегашната ситуация - Тръмп срещу Хилари - очевидно показва, че до президентския пост може да стигне човек, който не се ползва с широка подкрепа преди изборите. Тук ситуацията е обратна - неодобрението винаги идва след вота.
Снимка: ЕПА
Политическият Супербоул - дебатът между Клинтън и Тръмп, събира 100 млн. зрители. У нас дебат между претенденти ще накара хората да сменят канала.
15
3398
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
02 Октомври 2016 19:08
E, в България избираме пряко президент, на когото най-сериозната задача е да поздравява нацията с Новата година, а премиера не го избираме. Та накрая може да се добави, че онея все пак правят сериозен избор, затова се налага да са по-сериозни.
02 Октомври 2016 19:16
Там демокрацията се продава като шоу. Тук шоуто се продава като демокрация .



А какво е демокрация?
Аз по-голяма лъжа от това не знам да е измисляна.
А колко маймуни лови....., не е истина!!!
02 Октомври 2016 20:32
Общо взето, да, само не разбрах защо авторът приема, че в България кандидатите са одобрявани преди изборите и неодобрението идва чак после?
02 Октомври 2016 21:20
Системата е - кандидатите са одобрени преди изборите и неодобрени след тях. В двата случая различни хора дават оценката...
----------------
Сайтът на Генек
02 Октомври 2016 22:21
И какво му е демократичното на американското шоу? Една партия с проформа две крила владее всичко, избира си винаги партиец и печата ли, печата.
03 Октомври 2016 01:38
Даа в Щатите има демокрация само с два коня, единият от които винаги е куц.
03 Октомври 2016 07:47
Една партия с проформа две крила владее всичко, 
По-широка е основата на демокрацията в СAЩ. Щатски, окръжни, местни органи на управление имат реална власт, вкл. данъчна и бюджетна, изборите за тях също са оспорвани, водят се по местни проблеми и интереси, често нямат връзка с една или друга партия, а с конкретен местен въпрос.
03 Октомври 2016 09:49
САЩ са президентска република и изборът на президент при тях е важен, защото президентът има големи правомощия. В България за мижавите правомощия на президента би трябвало да се избира от парламента, както е в много други парламентарни републики.
В парламентарните републики кандидатурите се представят на парламента и се гласуват от него, както се избира председател на парламент. За сроковете не съм сигурен, но едва ли са месеци преди избора. Няма кампании, няма харчене на средства за избори. Просто и ясно.
03 Октомври 2016 10:36
авторът визира главно изборния процес, затова
Иначе в USrael няма друга демокрация, освен декларираната и декорираната с Оная статуя. Никакъв демос не управлява, то такъв фактически и няма, има сбирщина от всякакви люде, наричани напълно неправилно "нация". У нас има либерална демокрация, тоест, неоколониална управленска рецепта за усраелски протекторат.
03 Октомври 2016 11:45
в USrael [...] Никакъв демос не управлява, то такъв фактически и няма, има сбирщина от всякакви люде, наричани напълно неправилно "нация". У нас има либерална демокрация, тоест, неоколониална управленска рецепта за усраелски протекторат.
А ты на себя посмотри. Как тъй се удаде на сбирщинта, дето не е нация, да колонизира несбирщината от отбрани люде, наричана напълно правилно "нация"?
03 Октомври 2016 13:47
Извинете, спирам се върху един изборен момент в САЩ - доста е, но е важно за нас...

Минаха първите дебати между Тръмп и Килъри. Минаха по нашенски – по Цвъковски…
Те се проведоха след сензационното припадане на Килъри и явяването й пред народа час след това – свежа, засмяна, с различен нос и бръчки…
Но бяха професионални дебати – изпипани, нагласени, прорепетирани, с добре избран водещ…
Професионално беше и осветяването на дебатите – медиите бяха добре „подковани“ от СНН до „Ню Йорк таймс“ безпристрастно изразиха подкрепата си за Килъри и заклеймиха Тръмп…
Не остана настрани водещият – абсолютно неутралният Лестър Холт. Ето как задаваше въпросите си. Към Килъри: „Защо Вие сте най-добрият избор и как оценявате намерението на Вашия опонент да създаде нови работни места?“. Към Тръмп: „Мистър Тръмп, същият въпрос към Вас – как да се повиши заплащането на американските работници?“…
В хода на дискусията водещият прекъсна Тръмп 41 пъти. Клинтън – нито веднъж…
Нещо повече – докато се забавляваше да задава на Тръмп остри въпроси, към Клинтън не беше отправен нито един подобен – ни за провала в Либия, ни за далаверите с фондацията им с Бил, ни за финансовите машинации с пожертвованията в личния й фонд, ни за имейлите и разследването на секретните служби…
А Тръмп беше разкъсван с въпроси от типа: „ЕЖК заяви, че сте я обидил? Защо?“…
Затова се появиха карикатури – Тръмп зад катедрата, Килъри също, а вместо водещия е пак тя и задава въпроси…
Разбира се, Тръмп в присъщото си поведение, реагираше остро. На въпроса кога ще публикува данъчната си декларация, той отговори: „Веднага, щом тя публикува 33 000 незаконни имейла, които е изтрила“…
Естествено, играейки на свой терен, Килъри се възползва и от непозволени средства. Например, появиха се фотографии, на които тя е хваната откъм гърба в момент на навеждане. И ясно се вижда очертанието на нещо – уред за внасяне на лекарство, с който се влива необходимото, за да не се стига до типичните за болестта й припадъци. Както предполагат някои наблюдатели – и допинг…
И защо не? Американските спортисти официално ползват допинг – защо кандидатката за президентка да не е взела разрешение от WADA?
Впрочем, освен с допинг няма как да се обясни състоянието на еуфория, в което тя изкара час и половина дебати…
Да не пропускаме мръсничката игра с водещия – наблюдателите посочиха 6 /шест!/ пъти тайни знаци, които тя му дава и той прекъсва Тръмп…
Така мръсно играят и медиите. СНН разтръби, че – според публиката – Килъри е победила. И съобщи потресаващи проценти. „Пропускайки“ – ама съвсем случайно! – да обясни, че това е анкета сред привържениците на Килъри, присъствали в залата. И анкетираните са 541 човека – изобщо непредставителна анкета. Когато други медии ги разобличиха… СНН даже не спомена за станалото…
Затова в САЩ наричат медията Clinton News Network…
Други медии изнасят различни, много различни данни. Списание „Тайм“ е анкетирало 600 000 души /шестотин хиляди!/. От тях за Тръмп биха гласували 60%, за Клинтън 40%. „Форчън“ е по-скептичен – сред 350 000 анкетирани, за Тръмп са 51%, за Клинтън 49%. СиЕнБиСи дава 54% за Тръмп, „Лас Вегас сън“ – 82% към 18%. „Лос Анджелис таймс“ – 47,3% за Тръмп към 41,7% за Клинтън…
И преобладаващото мнение – въпреки подлостите и мошеничествата, Тръмп е победител в първите дебати…
Наблюдателите обясняват изоставането на Клинтън с липсата на политическа програма и превръщането на Тръмп в центъра на своята агитация…
И тук някой ще каже – абе, защо ни занимаваш с тия подробности?
Нима не се сещате? Започна кандидат-президентската надпревара. И ни очаква месец борба. Кога политическа /рядко/, кога кална…
Да видим как е другаде… И да сравним с нашето шоО тук…
--------------------------------
Сайтът на Генек

03 Октомври 2016 17:34
Авторът се опитва да сравни несравними неща. Ам. президент ръководи изпълнителната власт, която определя външната и вътрешна политика. При нас президентът не определя политика и няма изпълнителни функции. Освен това ние сме "земя като една човешка длан" и ... всички "сме братовчеди".
03 Октомври 2016 18:07
Освен това ние сме "земя като една човешка длан" и ... всички "сме братовчеди".


Да бе, да. Я виж колко време не можеме да стигнеме до консенсус Кристалина или Сталинка сме викали на братовчедката като малка.
03 Октомври 2016 23:25
Като гледам, отново обичайния 'плач на чужди гробища'? А дебата, Хилари - Тръмп, Генека май е гледал по руската телевизия?
Не валяй дурака, Америка...!
04 Октомври 2016 07:51
Мурано,
информирам - има интернет, спътниците разнасят телевизионния сигнал по цял свят. Нужно е само да зяпаш, разбираш и умееш да изложиш мнение...
Завистта е изискване за други...
------------------------------------------
Сайтът на Генек
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД