:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Документи се приемат до 7 ноември, а изпитите ще са през февруари догодина
Обиди като "Отивай в сибир" и "хлебарка" е модел, придобивал най-яркия си образ в лицето на ГЕРБ, твърди червената лидерка
СТАТИСТИКИ
Общо 352,779,881
Активни 882
Страници 79,387
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Хоро и грях

Калин Донков
Когато тази тема се завъртя, мислех, че до петък всичко ще приключи. Но минаха пет пъти по петък - не би. Не утихва, не отлита. Хорото в Пловдив си остава. (То тъй и през столетията става.) Все така насред града и все така нежелано. Нерегламентирано някак, разбираш ли...

Когато Хорото реши да се завърне след дълго изгнание от прашните залички на кварталните читалища и гимнастическите салончета, то го направи там, където е родено: на мегдана. (Казват: първо в Пловдив, а после и в други градове.) Вероятно днес на пловдивските общинари "мегдан" им звучи като "майдан" и това ги изнервя. Издадоха конфузна заповед да се пропъди неделното хоро от центъра на други площадчета. Да не се тревожи гражданството с музика и танц. Но Хорото не е от периферията на българската душа. И не поиска да се отмести от сред-града. Сега Хорото и общината щели да се съдят. За срам на общината. В кафенетата се мълви, че щели да му пратят - на Хорото! - жандармерия. Заради шума и пр. Сякаш Хорото е шум, а не магичният, свръхестествен съпровод на националната съдба...

Едно мръсно подозрение ме терзае. Че днес, подготвяйки града си за европейска столица на културата, пловдивските общинари искат да отстранят Хорото от нейния център. Стесняват се от него, опасяват се, че ще ги излага. Това Хоро, което хората вихрят на площада - без режисьори, без хореографи и без диригент. Може би не виждат връзката между него и европейската култура, може би не я признават? Сигурно не се вписва в техния "проект"? Може би не се учи в техните курсове и семинари? Или може тази връзка да е отменена вече, анулирана, без ние да узнаем за това? От сега ви казвам, че немалко от бъдещите участия в програмата на културната столица не могат дори да се доближат до българското хоро като ценност на световната култура. Да бъде изтиквана неговата най-демократична форма (в парка, на площада) е гаф от национално значение.

Гаф или грях - преценете сами...

Длъжен съм да обясня. Харесвам Пловдив, имам чувства към него. Допадат ми неизтощимият му вкус към култура, амбициите му и енергиите му за изкуство, духовният му живот - спонтанен и изобретателен. Лавината от пловдивски творци, приятели и непознати, талантите им, страстите им, вродената им "пловдивска" нестандартност респектират. И на всичко отгоре, това лято Пловдив ме изненада с една по пловдивски нестандартна награда за поезия. Връчи ми я кметът и, значи, нямам причина да съм сърдит - на кмета и на неговия град.

Но Хорото...

Впрочем, за протокола, ще направя още едно признание. Не играя хоро, никога не съм играл и едва ли някога... Поне в тоя живот... Та мисля, че това тук е едно необвързано мнение. Но не и независимо. Има ли в България някой, който да не е зависим от Хорото?

На една далечна сватба с композитора Тончо Русев си говорехме за изкуство. Някаква севернодухова музика подгряваше празника. Тончо ми взе чашата от ръката, остави я на масата и рече, забил поглед в мен, сякаш щеше да ме заклева: "Виж ги тези хора - играят хоро и плачат. Има ли друг такъв народ? Няма, защото никой друг народ няма Дико Илиев!"

Е, Дико Илиев е вселена. Него никоя община, власт и дори правителство не може нито да го отмести, нито да го запрети. Но може би точно неговата музика обяснява Хорото. Играят и плачат. Изстрадват. Спасяват се така - и се възраждат. И ликуват - също тъй нерядко със сълзи. Всеки за себе си, всички заедно. Това е магията му - множество българи, хванати за ръка. (Къде в живота може да се види това!). Великата психотерапия за един народ, който векове е имал свобода само под сърцето си. И е разкривал чувствата си под една неустоима музика. Задъхана, скоклива, неудържима. И бавна, огнено-печална. Която втъкава в танца най-затаените му молитви.

Може и от това да са се притеснили: толкова много българи, хванати за ръце. Насред града! За страх си е.

В края на века, в онази криза с оскъдицата и немотията, белетристът Георги Марковски ме запозна със свой съученик от Ломската гимназия. Мъжът бе ходил на село да заключи къщата след смъртта на баща си. Разказа, че заради мизерията продали селската музика "за старо желязо". Разбира се, не бе желязо, медни инструменти бяха това, може би дори още не бяха издишали музиката, спяща в тях. "Когато отнесат музиката, селото умира" - помислих и го казах. Георги ме хвана за ръката и почти ми заповяда: "Запиши го това! После ще го търсиш..."

Но нищо не записах. Не беше кой знае каква сентенция. Бе истина, която всички се надявахме да забравим. А то се случи. Селските музики онемяха, селата угаснаха. Българското хоро изтъня и пресъхна. И ето че се върна - в Пловдив (и в други градове). За да усложни живота на общинарите и да забърка буна под тепетата. А е толкова просто: извикайте духовата музика на помощ. Щом звуковите уредби в градината възмущават гражданството, изкарайте духовите оркестри (на войската, на гимназиите и каквито още имате) да свирят в неделя вечер насред града и всичко ще си дойде на мястото: не просто, защото така е било "някога", а просто защото така трябва да бъде - българи да се държат за ръка, заедно да изстрадват, заедно да вярват и да се надяват.

Какво ще произлезе от това, не можем отсега да се обзаложим. Позабравили сме как тези неща се случват.

Но Хорото знае...
Снимка: БГНЕС
Миналата неделя община Пловдив все пак разреши хорото на пл. "Централен", което опита да забрани.
18
6294
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
29 Септември 2016 20:30
Е, Дико Илиев е вселена. Него никоя община, власт и дори правителство не може нито да го отмести, нито да го запрети. Но може би точно неговата музика обяснява Хорото. Играят и плачат. Изстрадват. Спасяват се така - и се възраждат. И ликуват - също тъй нерядко със сълзи. Всеки за себе си, всички заедно.
Великата психотерапия за един народ, който векове е имал свобода само под сърцето си. И е разкривал чувствата си под една неустоима музика. Задъхана, скоклива, неудържима. И бавна, огнено-печална. Която втъкава в танца най-затаените му молитви.

Много точна народопсихология.
29 Септември 2016 20:41
Майсторе
29 Септември 2016 20:43
Всяка неделя в Димитровград на централният площад се играе хоро.
Лека да му е пръстта на Жоро Слона.
29 Септември 2016 21:01
29 Септември 2016 21:02
И не само Хорото си отива...

-------------------------------------
Сайтът на Генек
29 Септември 2016 21:18
29 Септември 2016 22:56
Ако атеистът може да има богове, Дико Илиев е един от моите. "Дунавското" му, рапсодията "Вардар" на Владигеров и тракийската сюита на Стайнов - в този ред - велики. Дунавското за мен е най-чистият, най-вълнуващият израз на българската душевност, каквато я искам да бъде. И щом Маестрото е създал такава гениална творба, значи я има някъде, тази душевност?
29 Септември 2016 23:43
Ех, Калине, завиждам ти как умееш да задълбаваш в теми, които останалите плашливо заобикалят!


Колкото до големия Дико Илиев, винаги съм твърял, че българските композитори са длъжници към неговата музика.
Как не се намери един, който да направи оркестрация за симфоничен оркестър върху неговите хора!
Явно още има да чакаме своя Морис Равел, щом не сме родили Дворжак или Брамс.
Но, ако раждането на гении не може да се програмира, то какво пречи с умна културна политика да се развива богатството, което имаме в нашия фолклор.
Вижте какво направиха ирландците с далеч по-семпли стъпки и ритми в техните танци, а ние, които имаме "Филип Кутев", "Тракия", "Пирин" сме оставили тези ансамбли да вегетират...
30 Септември 2016 02:32
zза Автора! и за Хорото!
30 Септември 2016 04:24
Майсторе,
30 Септември 2016 06:51
Ето мнение от пловдивчанин.
1. Забранените хора от ОбС хора се провеждаха не на мегдана (площада), а в Градската градина. Която никак не е голяма. Всъщност обучителите са частни лица, обикновено без фирма, които събират група хора, събират такси, инсталират озвучителна система и започват... Касови апарати, данъци за тях са непознато явление.;
2. Градската градина е сравнително малка и е предназначена за отмора. Не за надуване на мощни уредби, дори и на хора.;
3. Представете си, че и другите етноси поискат равни права. Например особено скъпия ни ромски. А защо да не се провеждат и цигански сватби в градската градина. Че нали е мегдан, нека да се веселят хората...
Могат да се пише и нататък...
30 Септември 2016 07:36
Това е магията му - множество българи, хванати за ръка. (Къде в живота може да се види това!). Великата психотерапия за един народ, който векове е имал свобода само под сърцето си.


Калин Донков
30 Септември 2016 09:52
Не можах да науча нито едно хоро. Не ме бива и това е. Без да мога да се хвана на хорото, писаницата на Калин Донков ме разплака. Катарзис, дето се казва.

Lazarus, хайде стига сме се плашили и от сянката си. Народ, който не умее да си прави радост и празник, накрая се радва на сълзите си, щото само това му остава като средство да се возвисява.
30 Септември 2016 10:24
На Lazarus майка му ситурно се казва Роза!На Калин Донков-
30 Септември 2016 10:28
Lazarus 30 Септември 2016 06:51
Както винаги истината се крие в подробностите. Оказва се, в пловдивските хора има бизнес интереси, шум, простотия и тормоз над живеещите наоколо и почиващите си в градината граждани. Вероятно има и оплаквания. Но когато властите вземат мерки за отстраняване на нередностите се наместват телевизиите и нещата се объркват. Простаците и насилниците излизат жертви, властите тъпи, а поетите започват поеми за българския дух през вековете, за Дико Илиев и ролята на духовата музика в опазване на българското село от затриване. Всъщност това ме подсети, че трябва да се проучи значението и ролята на музикалните инструменти на селските оркестри и то много сериозно. Защото виждаме в Северна България, където има(ше) селски духови музики, села, градове и цели региони се обезлюдяват и загиват ( Северозапада) по-бързо отколкото в Южна България. Където си слушаме циганските музики, които дънеха всякаква музика на кларнет, гайда, акордеон и тъпан. Може би в гайдата и тъпана се крие предимството на Южна България, кой знае.
30 Септември 2016 11:16
30 Септември 2016 18:43
Всъщност обучителите са частни лица, обикновено без фирма, които събират група хора, събират такси, инсталират озвучителна система и започват... Касови апарати, данъци за тях са непознато явление.;


С две думи - направили са платени курсове на открито, за да не плащат и наем за зала, а да си прибират чистата печалба.
04 Октомври 2016 16:20
Е, Дико Илиев е вселена
Пуснах "Дунавското" и "Свищовското" на един американец.
"Звучи ми като виенски валс, само дето ритъмът повече ми харесва" каза.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД