:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
ДПС и БСП си подготвят следващото управление с фалшиви новини, че ГЕРБ ги пресира, смята премиерът
Социалистите искат паралелна структура на прокуратурата, смята зам.-шефът на ГЕРБ
Издадена е европейска заповед за ареста й
Губернаторът на щата Мериленд ще събори паметника на съдията, узаконил робството през 1857 г.
Одобрявате ли действиета на вицепремиер Валери Симеонов в морските ни курорти?
Да, категорично
Да, Симеонов е прав, макар и действията му да са груби
Не. Симеонов може и да е прав, но действията му са неприемливи
Не, категорично. Това е недопустим държавен натиск
Нямам мнение
Резултати
Протестиращи разрушават паметник на военен от силите на Конфедерацията в град Дърам, щата Северна Каролина
СТАТИСТИКИ
Общо 343,868,917
Активни 1,296
Страници 87,430
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Добруджа, един петък по-късно

Калин Донков
Многозначително съвпадение всяка година задължително затъмнява едно знаменито събитие в българското обществено съзнание. Обикновено в началото на септември медиите се концентрират (заслужено) върху годишнината на Съединението. И скромно, като че формално, се отбелязва годишнината от войната в Добруджа. Много от тях дори я пропускат. Така се случи и и със стогодишнината от славните битки през огнения септември на 1916 г. Чаках да видя как това ще стане този път. Познах. Скромно, рехаво, без плам. Отбелязахме ги тези дати, не ги отпразнувахме.Сякаш една стогодишнина не са случва само веднъж и сякаш дългът ни на потомци не е да ни вдъхновява, а да ни дотяга. Но това е вече тема за труден и нелицеприятен размисъл. Пък и в сравнение с века, който измина, както и с вековете, които предстоят, закъснението от една седмица е пренебрежимо малко. Какво че ще стане един петък по-късно? Имам нужда нещо да добавя, има смисъл. В "Нерви и утехи" държим на това.

Впрочем, ето какво се случва в тази седмица преди 100 години. Сияйни победи почти всеки ден. При Куртбунар - (2. IX.). При Кочмар и Карапелит (3.IX.). Превземането на Добрич (4.X.) и Тутракан (6.IX.). Отблъскване на румънските, руските и сръбските сили при Добрич (7.IX.). Разгромът на руската казашка дивизия (8.IX.).

Съвпадението на тутраканската победа с деня, на който преди 31 години в Пловдив се провъзгласява Съединението на България, въобще не е случайно. Командирът на щурма срещу модерната, отлично въоръжена крепост генерал Пантелей Киселов пренебрегва решението на главнокомандващия фелдмаршал Макензен войските да атакуват града на 4 септември. На войниците бива припомнено, че атаката ще се извърши в дните на едно велико събитие от новата българска история.



Намира това за важно и съдбовно



В частите като доброволци ще се бият и ветерани от победната Сръбско-българска война, която защити и потвърди Съединението. Един от тези ветерани е и самият генерал Кселов, който през 1885-а е командвал рота при отбраната на Видинската крепост. Той се е сражавал и побеждавал в пожарищата на три войни, но смята, че предстои битката на живота му. "Утре се решава моята съдба" - пише той на жена си преди сражението.

Тутракан е превзет на 6 септември с вдъхновен и саможертвен щурм. Според някои спомени по време на атаката полковите оркестри свирят новата (1914 г.) песен "О, Добруджански край!". Битката е славна, кръвопролитна, но за всеки в онзи знаменателен ден - и интимна.

Също на 6 септември на бойното поле при Сарсанлар противникът, който напира на помощ на защитниците на обсадения Тутракан, се врязва в отбраната на Първа софийска дивизия. Подпоручик Петър Мутафчиев, утрешният професор, знаменит български историк, застава на пътя на разколебаните войници. "Къде отивате братя, България пропада! - вика той. - Напред! Ура!" Тръгват след него, срещу картечниците и щиковете. Ротите една подир друга се вдигат и погват врага. И той побягва. "През високите царевици" - уточнява летописецът.

Тази случка е добре известна, тя е, както днес казваме, "знакова" за българските победи във войната за освобождението на Добруджа. Един професор по история, който в младостта си е творил историята. И се е записал в нея. Този миг от неговия боен път е разказван и преразказван и това трябва да продължи. Да се припомня още и още и във века, който сега започва. Само така този пример ще бъде онаследен.



В света, който се задава, всеки пример ще запази своето значение...



Тази война е и лично дело за всеки от участниците в нея. Само преди три години Добруджа с коварство, с предателски удар в гръб е откъсната от Отечеството и мъжете на бойното поле воюват с чувството, че възстановяват една велика справедливост. Офицерите се уморяват да обясняват, че към атака "на нож" трябва да се прибягва само когато това е неизбежно. При отбраната на Добрич жителите на града стоят зад позициите на оредяващите защитници, подкрепления няма, боеприпасите свършват и гражданите насърчават своите герои, като викат "Ура" заедно с тях, докато пристигне конната дивизия на генерал Колев.

Самият генерал Колев се явява при Добрич в резултат на гениално военно решение: оставя срещу противника на своя участък само леко прикритие и с дързък марш успява да стигне в града в съвсем-съвсем последния момент. Разпилява румънските, руските и сръбските части и се връща на своите си позиции - без врагът отсреща дори да разбере това.

В една близка битка освободителят и веднага след това защитник на Добрич генерал Тодор Кантарджиев повежда пехотна рота в атака - с гола сабя в ръка. Точно в тази ръка, дясната, го ранява куршумът. (Това, един генерал да бъде ранен в бойния ред на пехотата, е сензация във всяка война.) Когато, преди да се прехвърлят отвъд Дунава, в шопските полкове настъпва брожение, генералът застава на брега и изпраща своите войници през реката, като лично се ръкува с мнозина от тях с едва оздравялата ръка.

И още един странен и пак личен мотив от войната: когато при вероломното си нахлуване през Междусъюзническата война румънците стигат в Софийско, в семейството на един шоп, воюващ на фронта, се появяват техни войници и заставят домакинята да им направи мамалига. (По свидетелство на друг герой от Добруджанската кампания - писателят Георги Ст. Георгиев.) Сега, вече в Европейската война, този войник си обещава, че ще влезе в румънска къща и също ще яде мамалига - като акт на лично възмездие. Достатъчна причина за един шоп, за да тръгне да превзема Добруджа!



Самата Добруджа не забравя никого от тях



Тези дни в Добрич поставиха паметника на генерал Иван Колев. Легендарният водач на българската конница, дотолкова обгърнат от възхищение, от вяра в неговата храброст и свръхестественост, че и днес може да попаднете на легенди освен за подвизите му, но и за геройската му смърт в грозен бой. А генералът е починал след неуспешна сърдечна операция в един санаториум до Виена, където е пристигнал направо от бойното поле. Но мълвата не може да си представи такъв банален край и смело редактира военната му съдба. Самият паметник има също почти столетна история, пълна с перипетии, разочарования и обрати. Ако не бяха думите му, че следва да се воюва срещу Русия, едва ли щеше да бъде тъй скоропостижно издигнат и днес.

Инак съвпадението на велики дати от нашата история този път ни наставлява: само съединен (и сплотен!) един народ може да замисля и да кове победи...

 Гипсовата отливка на паметника на ген. Иван Колев, дело на Крум Дамянов, който не бе поставен в Добрич.
29
8093
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
29
 Видими 
08 Септември 2016 20:12
За автора и Крум Дамянов-
08 Септември 2016 20:44
08 Септември 2016 20:59
.....Разпилява румънските, руските и сръбските части и се връща на своите си позиции - без врагът отсреща дори да разбере това. ...
.
Вечна Слава на Генерала Наш !!!
08 Септември 2016 21:06
Благодаря, г-н Донков!
08 Септември 2016 21:13
Както винаги г-н Донков е блестящ!
08 Септември 2016 21:50
Рядко чувам хубави думи за събитията през 1916 год. в Добруджа. Даже четох ,че това е "безсмислена " бойна и Добруджа по точно южна е върната благодарение на усилията на царя и Германия.
Благодаря на автора.
08 Септември 2016 21:54
Не ми стана ясен смисълът на този объркан преразказ на общоизвестни факти.
08 Септември 2016 21:59
Господин Донков, благодаря!
08 Септември 2016 22:00
Мика
08 Сеп 2016 21:54
Не ми стана ясен смисълът на този объркан преразказ на общоизвестни факти.

Авторът го е казал ясно: "В света, който се задава, всеки пример ще запази своето значение..."
Надявам се, че помогнах!
Благодаря, господин Донков!
08 Септември 2016 23:30
Калине, героизацията на една от най-мръсните войни, в които е била въвлечена България е между много малкото теми, където мненията ни не съвпадат.
Иначе, онези с комисионните от Дисконто Гезелшафт лесно са могли да мотивират шопите.
То и сега е така...
08 Септември 2016 23:42
Петрински трябва да прочете това есе и след това да .....
09 Септември 2016 01:34
Самият генерал Колев се явява при Добрич в резултат на гениално военно решение: оставя срещу противника на своя участък само леко прикритие и с дързък марш успява да стигне в града в съвсем-съвсем последния момент. Разпилява румънските, руските и сръбските части и се връща на своите си позиции - без врагът отсреща дори да разбере това.

Калин Донков

Генерал Иван Колев, бащата на българската конница
https://www.youtube.com/watch?v=N1NrOKPZIPY

09 Септември 2016 09:22
Ако не бяха думите му, че следва да се воюва срещу Русия, едва ли щеше да бъде тъй скоропостижно издигнат и днес.
09 Септември 2016 10:36
Народ, който не почита и/или забравя героите си, е осъден да бъде завладяван, поробван и "издояван" ! Затова понякога и изчезва.

За автора и тези, които спомня !
09 Септември 2016 11:00
Емоционално, силно.
Едва ли има българин, който да не се гордее с победите в Добруджа, Сливница, Одрин. И аз изпитвам гордост. Но винаги си задавам въпроса защо въпреки военните победи, въпреки Царя и Германия, въпреки съществуващото тогава единомислие и единодействие /съединение/, винаги в края сме се оказвали .. от към женската страна?
09 Септември 2016 11:06
Важно е да се знае, a дали да се изпитва гордост е личен въпрос.
-
За статията .
09 Септември 2016 11:30
За героите на България - поклон.
Калин Донков
09 Септември 2016 11:39
Поклон пред героизма на българската войска!
Но....
България загуби Добруджа благодарение на българската дипломация.
България си върна Добруджа благодарение на българската дипломация.
А ние възпяваме безумството на храбрите.
09 Септември 2016 13:03
showstopper
08 Септември 2016 23:42
Петрински трябва да прочете това есе и след това да .....

..... да напише историческа статия за приготвянето на мамалигата
09 Септември 2016 13:29

Калин Донков
09 Септември 2016 13:55
ВЕЧНА СЛАВА и ПОКЛОН НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ИВАН КОЛЕВ

ШУМИ МАРИЦА - НАЦИОНАЛЕН ХИМН НА БЪЛГАРИЯ http://www.youtube.com/watch?v=XkIcerKxzjE

09 Септември 2016 20:17
10 Септември 2016 09:13
Внаги ви чета с удоволствие г-н Донков.
Ще ми се да споделя, че ген. Иван Колев има постижения със своята конница, чиито успехи продължават живота и до Втората световна война.
На руските казаци в Добруджа, въоръжени с дълги пики, той е противопоставил близък бой и стрелба с късите пушки на нашата конница.
Но най-вече непобедими са били духът и уменията на героичната българска войска.
10 Септември 2016 11:04
България загуби Добруджа благодарение на българската дипломация.
България си върна Добруджа благодарение на българската дипломация.

Хм.
България загуби Добруджа благодарение на Царя-Освободител.
България си върна Добруджа благодарение на Адолф Хитлер.
На първия има паметник, на втория - не.
10 Септември 2016 15:19
БатВаню
10 Сеп 2016 11:04
Двойка по история!
България губи Добруджа 20тина години след смъртта на Царя Освободител.
България си връща Добруджа с подкрепата на всички (при това воюващи помежду си) големи европейски държави. СССР (Сталин) даже ни кандардисвал "Искайте и северна Добруджа че да станем комшии", ама Борис3 рекал "Ни щъ!"
10 Септември 2016 17:52
Двойка по история!
България губи Добруджа 20тина години след смъртта на Царя Освободител.

Двойка по история действително, но за теб. Добруджа (тогавашният Тулчански санджак т.е. без днешната и българска част) е дадена на Румъния от Царя Освободител (защото през 1878 тя става компенсация за Бесарабия и според член 19 на Сан Стефяанския предварителен договор, и според чл. 46 на Берлинския договор). Има дори и протестна декларация на тогавашния румънски парламент по въпроса.
10 Септември 2016 20:47
България не губи Добруджа заради Царя-Освободител. Заради Царя-Освободител България печели Мизия, Тракия и Македония.
10 Септември 2016 21:32
С молитва за здравето на Автора, който още в начале пое всички рискове на искреността. Без която изкуство няма.
15 Септември 2016 11:24
Калмука
08 Септември 2016 21:50
Рядко чувам хубави думи за събитията през 1916 год. в Добруджа. Даже четох ,че това е "безсмислена " бойна и Добруджа по точно южна е върната благодарение на усилията на царя и Германия


Такива бяха и моите впечатления от ученическите ми години.
И тогава и сега, славата и подвигът остават на заден план, когато се опасяваме да не нараним "чувствата" - дали ще е на братски народ тогава, или на наште евроатлантически партньори сега.

Благодаря ви за чудесната статия г-н Донков!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД