:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
27-годишният младеж от Бангладеш е единственият пострадал
България влиза на хартия в Европейския съюз за отбрана
На церемонията по подписване на договора присъстваха Владимир Путин и египетският президент Абдел Сиси
Пред Печорския районен съд в Киев той отказа да отговаря за престъпления
Шефът на БФС е уверен в преизбирането си на поста
Президентът поздрави бойците, че се връщат с победа
Срокът на обществената поръчка е 4 години, а предметът - "интегрирана логистична поддръжка” на 15 изтребителя МиГ-29
СТАТИСТИКИ
Общо 359,900,645
Активни 1,403
Страници 130,691
За един ден 1,302,066
Истинската история

В Добруджа военната ни история се пише начисто с блестящи военни победи

След битката при Добрич (5-7 септември 1916 г.) жителите на града погребват достойно загиналите руски войници и офицери
Първа конна дивизия при Добрич, септември 1916 г.
Странни работи стават по нашенско; не че е за пръв път, но винаги е удивително. Колкото повече се смалява - до пълно изчезване - българската войска, толкова по-гръмогласни стават ура-патриотарите. Гигантските трибагреници, "забравените" военни маршове, паметниците - предимно нескопосни (вж. по-долу), прочувствените слова и едрата умилителна мъжка сълза, стичаща се по едва набола брада са предназначени да заменят стопената под чуждоземен диктат българска военна мощ; не че оперетните ни генерали на "Дякон Игнатий" 3 и на "Ген. Тотлебен" 34 са против, съвсем не - войска може и да нямаме вече, но военният милиард все по-бързо изтича от държавната хазна.

Използването на наистина славното ни бойно минало за нечистоплътни политически цели никой не е отменял. И знамената, маршовете и прочувствените слова са по поръчка, това трябва да е ясно на всички; тази парадност трябва да издаде индулгенции на същинските виновници за осъдителното затриване на българската войска. Така де, вижте ни какви сме патриоти - не ни гледайте какво правим, а как хубаво роним сълзи за геройски загиналите синове на България преди век-два. Горките български опълченци и войници, загинали в Освободителната руско-турска война, в трагичните Балкански войни, през Първата и Втората световни войни - ако можеха само да видят как ги употребяват в тая нечиста гавра, щяха в незнайните си гробове да се обърнат стократно . . .

* * *

Има исторически събития, които се развяват като знаме с повод и без повод; някои от тях съвсем справедливо се превръщат в исторически жалони заради изключителния исторически заряд, който носят изначално. Други обаче са насилвани политически - тяхното историческо значение е преувеличавано за да бъде извлечен политически дивидент, обичайно мътен. Битката при Добрич на 5-7 септември 1916 г. е именно от втория тип исторически събития. Това редово отбранително сражение отдавна е засенчило в общественото съзнание същинската българска победа при Тутракан ден-два по-рано понеже се използва като едно от знамената на българските русофоби. И как пък веднъж някой от използвачите на исторически събития не се сети да добави, че именно жителите на Добрич, както свидетелстват спомените от онова време, погребват достойно загиналите при отбраната на града руски войници - 600 са те само в централния участък на тази отбрана.

Не бива да бъда разбиран превратно; на война е като на война - ако не убиваш, теб ще убият. Героизмът на българските войници и офицери в тридневните отбранителни боеве при Добрич има важно военно-стратегическо значение - да се попречи на румънско-руско-сръбските сили да напреднат към Варна е от особено значение за отстояването на победата при Тутракан. Мисълта ни не е да омаловажим едно значимо историческо и военно събитие, дума да не става; опитите за използване на историческите събития за мръсни политически цели обаче ни притесняват, не друго. Битката при Добрич даже се назовава "Добричка епопея" за да бъде противопоставена на Шипченската епопея, където руско-българското бойно братство се скрепява во веки веков.

Битката при Добрич, където българската войска по силата на историческата случайност се изправя за пръв път срещу освободителите ни, остава изолиран случай, но това не пречи на нечистоплътни политикани да ни го натякват час по час; особено по повод на годишнини.

Подготовката за вековния юбилей на битката при Добрич започна през 2012 г.; и това щеше да е похвално, ако не бе изключение. Важни исторически годишнини се прескачат - "забравена" бе, например 730-годишнина от въстанието на Асен и Петър; а дори когато честване все пак има, то се организира най-много няколко месеца по-рано. Но именно 100-годишнината на редовата отбранителна битка при Добрич, която няма политическо продължение, подозрително се готви четири години, при това на най-високо равнище; и това ако не разкрива замислите на организаторите, здраве му кажи . . .

Преди дни бе открит след многогодишна подготовка и паметникът на ген. Иван Колев, чиято Първа конна дивизия е с особени заслуги за победата при Добрич. Впрочем, дали някой е наясно защо изисканият проект за паметника на проф. Крум Дамянов бе изоставен заради поредното неоразмерено произведение на един скулптор, който вече ни "зарадва" с исторически непригодния паметник на цар Самуил в София и с питекантроповидния паметник на цар Иван Срацимир във Видин . . . И каква е всъщност държавната норма за провали в изграждането на паметници; сигурно същата като за провалите на висшите държавни чиновници - неограничена, ако са от нашето политическо котило.

Превратностите в историята, политиката, дипломацията и военното дело не са рядкост. Така се случва - по цяла редица исторически, политически, дипломатически и военни причини, които сега няма да обсъждаме, че по време на Първата световна война България застава на страната на Централните сили; не биваше да се случва, но се случи, понеже не всичко е според човешките желания. Така съвсем очаквано българската войска среща на бойното поле руската войска, която в Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. донася свободата на България. Изобщо в историята има твърде много странности и една повече едва ли трябва да ни притесни; освен когато тези странности започнат да се развяват като нечисто знаме.

* * *

Макар стопанството на България да е добре подготвено за влизането на страната в Първата световна война, съвсем не така стоят нещата с моралната устойчивост на войската и на българския народ изобщо; това е и една от причините за дългото изчакване в позиция на неутралитет. Изтощена все още от Балканските войни, обезверена от несполуките за събирането вкупом на българското землище - или поне на някаква достойна част от него, българската войска влиза във войната с остатъците от по-раншния си ентусиазъм и жертвоготовност; само след 2-3 години войската ни - оголяла, обосяла и гладна, ще се побратимява с "враговете", с руските войници при Исакча, и ще вдига бунтове по фронтовете и в поречието на Струма.

В Добруджа обаче е различно, поне в началото; тук българската войска има "да си връща" на румънската заради вероломството й три години по-рано. А и с Добруджа не са свързани минали военни и политически разочарования, както с Македония и Тракия през Балканските войни. Тук военната ни история се пише начисто с наистина блестящи военни победи.

На 1 септември 1916 г. Централните сили - България, Германия, Австро-Унгария и Турция обявяват война на Румъния. Българите от двете страни на българо-румънската граница - по линията Тутракан-Балчик, посрещат с небивал възторг и надежда започването - най-сетне, на военните действия в Добруджа; и има защо, както скоро ще стане ясно.

Планът на съюзниците предвижда войските на Германия и Австро-Унгария да настъпят в Трансилвания, където са основните румънски сили, а българската Трета войска (вж. Извори), подкрепена от един турски корпус и от 1 германска пехотна дружина, 3 батареи и три ескадрона, да противостоят от юг, в Добруджа; целта е бърза капитулация на Румъния и изваждането й от войната преди руският корпус да успее да пристигне. Впрочем, самото руско командване смята присъствието му в Добруджа по-скоро като "морална подкрепа".

Събитията наистина се развиват светкавично . . .

(следва)





Извори



"Числеността на нашите и неприятелските войски . . .[Към] 1 септември [1916 г.:] Всичко в Трета армия: 62 [пехотни] дружини, 55 батареи, 23 ескадрона, 3 пионерни дружини и 1 минохвъргачен батальон, разположени по [българо-]румънската граница от Дунав до [Черно] море . . .

Според имеющите се сведения противникът разполагаше в Добруджа със следните сили [пак към 1 септември]: . . . А всичко 48 дружини, 45 батареи и 18 ескадрона. За руските [сръбските и хърватските] войски, които щяха да пристигнат [към 6 септември в 16 ч. - руската 61 дивизия (16 батальона/дружини и 6 батареи), руската 3 конна бригада (1 батарея и 12 ескадрона) и сръбска дивизия (12 батальона/дружини и 3 батареи)] в помощ на румънските липсваха всякакви сведения . . .

Дългоочакваната вест за обявяването на войната [1 септември 1916 г.] бе посрещната с радост и горещ ентусиазъм от офицерите и войниците. Силният избух в наболялата българска душа в миг отметна захлупката, що цяла година задържаше жаждата за мъст и голямото желание за среща с враговете на полето на честта. Малката Трета армия [огромната част от румънската войска, според руския военен замисъл, е не в Добруджа срещу българската войска, а в Трансилвания] бе готова да се бие даже при явен изглед за загинване; чиновете й бяха решени да се хвърлят и да смачкат под краката си всичко, което би им се противопоставило по пътя на осъществяване на святата идея.

Из "Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 г." на ген. от зап. Стефан Тошев (1859-1924)



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=773689

("Нашето дело е право и свято")

 Карта на българското нападение към Тутракан и Добрич, по ръчно рисувана карта на о. з. полк. А. Ганчев, Войните през Третото българско царство, С., 1934
36
20370
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
36
 Видими 
07 Септември 2016 20:34
Иван Петрински
07 Септември 2016 23:35
[quoteБитката при Добрич, където българската войска по силата на историческата случайност се изправя за пръв път срещу освободителите ни, остава изолиран случай,][/quote] Битката съвсем не е историческа случайност - Русия отново е с вразите на България - Сърбия и Румъния и също така не е изолиран случай - припомнете си бомбандировките на Варна от руския флот на 14 октомври 1915 г. Колкото и да се покриват и замазват нещата истината накрая винаги тържествува.
08 Септември 2016 00:00
Историкът Петрински е гоуема работа! Дотолкова гоуема, че за пореден път смело прегазва някои исторически подробности. Например тази, че Румъния е неутрална до 27 август 1016 г., никой не я напада и не й обявява война! Румъния първа обявява война на Австро-Унгария и час след това навлиза в Трансилвания. Четири дни по-късно България обявява война на Румъния, но започва военните действия на следващия ден - 2 септември.
От същия сорт са и твърденията му, че някой бил премълчавал за битката и презвемането на Тутракан.
Да видим продължението, какво ли ще подмине високомерно пак...
08 Септември 2016 00:54
Битката съвсем не е историческа случайност - Русия отново е с вразите на България - Сърбия и Румъния и също така не е изолиран случай - припомнете си бомбандировките на Варна от руския флот на 14 октомври 1915 г. Колкото и да се покриват и замазват нещата истината накрая винаги тържествува.


Истината е че Русия и Сърбия са съюзници, които са вече във война с Централните Сили, когато България влиза в Първата Световна Война нападайки Сърбия в гръб. И година по късно, когато заедно с германци и австрийци България настъпва в Румъния ние спомагаме войските на Централните Сили да се придвижат към южна Русия. Ние сме нападнали руснците и техните съюзници и те се отбраняват. На тоя фон врещенето защо руската армия е воювала с българската е проява на тежка форма на седесарски дебилизъм и неграмотност.
08 Септември 2016 01:36
Дууми, светни уважаемия форум дали български войник е стъпвал на руска земя като агресор. За обратното знаем.
08 Септември 2016 02:16
Нищо не може да светне, защото не сме. Стигаме до руската граница и там вече не си даваме никак зор да настъпваме.
Малко "общи разсъждения" извън конкретната тема:
И впрочем не сме се натискали да воюваме с Русия. Даже повечето са смятали, че няма да се наложи директен сблъсък. Между нея и нас при включването ни във войната стои неутрална Румъния. И още близо година е неутрална.
Илюзиите на Фердинанд и още мнозина през есента на 1915 г. са били, че Русия, след като е претърпяла серия от тежки поражения и отстъпва чак до Рига, ще сключи сепаративен мир и ще излезе от войната до края на годината. А без Русия съдбата на Западния фронт е предрешена в следващите няколко месеца - така са смятали тогава и вероятно са били прави.
Русия обаче устоява, дори организира т.нар. Брусиловски пробив през 1916 г., което пък окуражава Румъния да се намеси. Русия все пак излиза от войната - на практика с капитулация, но чак след болшевишкия преврат и разпада на фронта... на 3 март 1918 г. Централните сили вече са изтощени, а свежи американски и колониални части попълват Западния фронт. (САЩ влизат през 1917 г. във войната, но чак през 1918 г. имат солидно военно присъствие във Франция - все пак трябва време за мобилизация, обучение, транспортиране на такава огромна маса войници и техника.) И настъплението през 1918 г. на германците по Западния фронт започва успешно, но не им стига ресурс да го доведат до успешен край.
А Фердинанд... абе той наистина се е надявал, че Русия ще излезе войната. Но хитрецът си е давал сметка, че може и да не стане така. И се е застраховал в случай на друго развитие. Историята с подкупа, който е взел, за да натиска да влезем във войната през 1915 г. на страната на Централните сили, е доказано вярна! И за обещанието да му осигурят сигурен пристан в Германия. Има едни истории и за подкуп от Русия...
И като пишем общи разсъждения, да споделя мое лично мнение: Глупава и прибързана намеса във войната от наша страна! Плод на лоша преценка, прибързване, емоция и желание за реванш сред част от обществото, армията, политиците и със силни елементи на "царска корупция".

*** Което обаче не е укор към ген. Иван Колев, не той е взел глупавото, прибързано и с елементи на корупция решение. Той е доблестен български офицер и изключителен пълководец, той е изпълнил дълга си от ранна младост. Записал се е доброволец още в Сръбско-българската война, т.е. воювал е срещу сърби, турци (Балканската), пак сърби (Междусъюзническа), през 1915 и срещу англо-френци, преди да го пратят с конната дивизия в Добруджа.***


08 Септември 2016 02:19
Думчо, ето думите, с които Генерал Колев, (който е бил съвсем наясно кой с кого, къде и за какво воюва) се обръща към войниците си преди руснаците да започнат да се разделят с главите си: "Но какво търсят руснаците в НАШАТА Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи за обединението на България".
08 Септември 2016 07:15
Никога не съм можел да разбера логиката:
1)Руската Империя (в т.ч. Полското и Финландското княжество) воювала с България през 1915-1918. Няма значение кой е почнал войната и на чия територия са се водили бойните действия. Важното е че ТЕ са проливали българска кръв.
1) -> 2) Руската Федерация през 2016 е лоша и иска да ни зароби още от времето на Николай Втори.
2) -> 3) Трябва ни голям брат да ни пази именно от Русия (не от Турция например)
3) -> 4) Ако големия брат се скара с Русия и ние ще се скараме, няма как.
Интересното е че подобна логика не се прилага към Великобритания и Франция например. Или към Румъния и Гърция. Или даже към самия нов Голям Брат. Нищо че е изтрепал сума ти български жени и деца през 1943. За Турция пък в никъв случай не трябва да се споменава, щото има там един лош чичко дето НАИСТИНА може да тръгне да ни заробва.
5) Ако почне война, ще се бием за Големия Брат. Ще даваме 'свидни жертви' в Ирак и Афганистан. Не е ясно защо, Големия Брат знае.
До тогава ще дъвчем историческата "истина"...
Има ли смисъл от историята тогава?
Има.
Смисълът е да не се повтарят грешките от миналото.
Всеки сам да реши дали СЕГА българското правителство действа адекватно на националния интерес. Историята ТОГАВА е вече написана. Вместо да я дъвчем по добре да погледнем кой и как точно ни управлява. Ама де толко акъл у някои.
08 Септември 2016 09:12
Иван Петрински
08 Септември 2016 09:49
Има доста българо-руски битки през ПСВ, например на Солунския фронт. Има и морски битки. Не е само Добруджа. И на 3 март 1918 г. не е "май капитулация", а си е чиста капитулация на Русия пред четворката победители Германия, Австро-Унгария, Турция и България. След Брест-Литовския договор се създават и няколко Украини. Май цели 3, доколкото помня.
Бъдете здрави!
08 Септември 2016 09:57
От 1878 до 1916 са точно 38 години. Това значи , че бившите роби - родени и израсли като гяури са още живи. И да влезеш във войната срещу Освободителите си?! Това е архипрестъпление. Престъпление от най-долен вид. После Живота и Битието не боли Морални?! България 1916-1918 - Престъпление и Наказание! Не е било нужно някакво пророчество или геостратегически управленски гений , за да се избегне бъдещата катастрофа - просто е трябвало да се прояви най-елементарен човешки Морал. Може дори да се изчисли колко хиляди български мъже загинаха в Македония заради злоумишлените планове и разпореждания на германците. Любимите на байганьовците германци успяха да и организират, в края на краищата , едно добро клане в Македония на българската армия. Дори думата"бойня" от руския диалект е много по-подходяща. Германците организираха на българите една добра бойня. Най-вероятно защото спадат към "славянското гюбре". И тогава и сега нашите "съюзници" винаги ни уреждат с някаква гадост... А и не забравяме , че това ожесточи и на кървави гражданската война в България още повече , започната от турско-асвтрийският агент Стамболов и завърши с терминацията на целия следосвобожденски буржоазен слой. Дето се вика - случи им се Ноев потоп поради престъпленията. Така , че дитирамбите са излишни. Байганьовците да си вадят поука .
08 Септември 2016 09:57
Иван Петрински

Мишо Константинов 08 Септември 2016 09:49

Не мога да разбера каква е връзката между изборните фалшификации и исторически събития, свързани със ПСВ?
08 Септември 2016 11:09
турско-асвтрийският агент Стамболов
Ще започна от тук за да напомня че този агент успя да изведе България от една криза която можеше да я затрие. В момент когато щеше да стане санджак или губерния.
За да разберем какво се е случило в Добруджа трябва да погледнем няколко години по-рано.
България е инициатор и главен двигател на "Съюза на християнските монархии". (май така го наричаше Ленин). Още при формирането на съюза се проявяват противоречията между съюзниците. Приема се всички спорни въпроси да се решават с арбитража на руския император. Грешка! Забравят че арбитърът може да има свои интереси.
Балканската война. Разчитайки на лоялността на съюзниците (грешка!) България насочва военните си усилия към Цариград (грешка! Застрашава интересите на арбитъра). Победена Турция предава на съюзниците всичко оттатък Енос-Мидия, пък те да си го делят. Великолепна възможност съюзниците да се скарат. А като добави румънските претенции за "компенсации" става горещо! А междувременно България се ориентира към Австро-Унгария.... И какво изискват интересите на арбитъра Русия? Ами да не се меша, да бави арбитража и да гледа сеир. Нататък знаем - междусъюзническа война, "съюзници разбойници", национална катастрофа, "свиваме знамената за по-добри времена"..... Така в ПСВ България се оказва противник на Русия. А "блестящите военни победи" не поправят дипломатическите грешки.
08 Септември 2016 11:56
Авторът свято пази любовта към матицата, която просто струи или по-скоро се излъчва (като радиация) от всеки ред тук, макар явно при писането на тая статия той е преживял не един или два гърча.
По некой път са питам тия от старата школа на разпадащата са комунистическа партия колко ли им е трудно на два бога да служат?
08 Септември 2016 12:04
Иван Петрински
kotka
генек
08 Септември 2016 12:21
Кои са тия два бога, бе, лудо-младо?
08 Септември 2016 13:27
Rogatia
Генек
Сиров

08 Септември 2016 16:31
kotka
08 Септември 2016 17:58
Rogatia
Генек
Сиров

Сиров няма да участвува.За СЕГА.
08 Септември 2016 18:07
От чисто военна гледна точка 1-ва конна дивизия си е направо ангрифинструмент отвсекъде. Май полк. Брухмюлер е преписвал (не само от ген. Колев).
08 Септември 2016 19:12
Мишо Константинов
08 Септември 2016 09:49

Та на Солунския фронт, конкретно в Битолската операция, българи, германци и турци (под командването на Абдулкерим Паша) се бият срещу 6 сръбски (битката при Каймакчалан , напр. е изключително между българи и сърби), 1 руска, и 9 английски и френски дивизии.
Но в този форум, точно тази операция ни беше дадена като пример за цивилизационня сблъсък между православна България и Западния свят...
08 Септември 2016 19:25
Мисълта ни не е да омаловажим едно значимо историческо и военно събитие, дума да не става; опитите за използване на историческите събития за мръсни политически цели обаче ни притесняват, не друго.


Ти да видиш?! Това за разлика от автора, който се опитва (не особено успешно) да натъкми историята за "чисти" политически цели.
08 Септември 2016 19:29
Мишо Константинов
08 Сеп 2016 09:49
На Солунския фронт срещу нас воюват сърби, френци, англичани, но за пръв път чувам за руснаци. Някакви източници?
08 Септември 2016 19:49
МишоК подпалва съчките, вие му се връзвате. Той сега се чуди единствено, дали компа му е с достатъчна мощ, че да турне на първо място, когото трябва. За Добруджа му е през таблета.
08 Септември 2016 19:53
На Солунския фронт срещу нас воюват сърби, френци, англичани, но за пръв път чувам за руснаци. Някакви източници?


7. Благодаря настоянию, главным образом, французского правительства армии Салоникского фронта в декабре 1916 г. возросли уже до 20 пехотных дивизий, а в январе 1917 г. французские подкрепления должны были довести их до 21 пехотной дивизии (6 французских, 6 английских, 6 сербских, 1 итальянская, 1 русская и 1 греческая венизелистская).


Корсун Н. Балканский фронт мировой войны 1914–1918 гг. Москва.: Воениздат НКО СССР, 1939.
Натисни тук

Начало общего наступления на Балканах несколько раз откладывалось и, наконец, оно было назначено на 25 апреля.

По замыслу Саррайля, первыми должны были атаковать англичане и французы с целью сковать противника и отвлечь его внимание, после чего должны были начать решительное наступление сербы. Англичане произвели две ночных атаки — 25 апреля и 8 мая, не давшие крупных результатов, но вызвавшие большие потери у наступающего. Так же неудачно было наступление французов, начатое 5 мая, вследствие недостатка артиллерии, неблагоприятной горной местности (еще со снегом на высотах) и [81] организованных контратак болгар. Последовавшее вслед затем наступление сербов в зоне р. Черны было немедленно приостановлено, так как оно уже не обещало успеха.

Общее положение на Западном фронте Антанты, заставившее потерять надежду на окончание войны в 1917 г., вызвало указание французского главного командования генералу Саррайлю приостановить начатую операцию по его усмотрению, что и было сделано 23 мая.

Общие потери за это время доходили до 20 тыс. человек (11 тыс. французов, 6 100 англичан и 900 сербов) при численности группы армий генерала Саррайля в 660 тыс. чел. (240 тыс. англичан, 200 тыс. французов, 130 тыс. сербов, 50 тыс. итальянцев, 17 тыс. русских и 23 тыс. греков). Неудача наступления объясняется также вспышками начавшихся стихийно, как и во Франции, революционных движений в Восточной французской армии, охвативших некоторые части. Так, в конце мая в Македонии совместно выступили 242-й, 260-й и 317-й пех. полки. Также приняли участие в выступлении, но разновременно, все полки колониальной пехоты. Движение в последней было жестоко подавлено ген. Саррайлем
08 Септември 2016 19:55
Петрински, моите поздравления!
08 Септември 2016 22:51
Петрински за началото
котка
Федаин
компанията
08 Септември 2016 22:53
Дано в продължението авторът не се натъкне на мините, които сам си е заложил. Манипулаторите тук ще го изядат с ориз
09 Септември 2016 02:10
Бе що не препрочете Ерих Мария Ремарк - например "На западния фронт нищо ново". Защо все Ви избива на "ах летете ескадрони...". Цветът на ескадроните може да е всякакъв, миризмата на войната е една и съща - отвратителна.
09 Септември 2016 06:08
Петрински, айде моля те гледай си кулинарията. Ако обичаш.
Значи понятието "Добричка епопея" е измислено като антируска пропаганда. А понятието "Одринска епопея" каква пропаганда е?
Случайно или не, ако и авторът да слага в заглавието "блестящи победи" (мн. ч.) от материала оставаме с впечатлението, че освен битката при Добрич друго няма. Има, има. И то доста. Обаче откъде място за него - половината площ е заета с политпросветни заклинания.
Що касае прогресивното русофилство в сий форум: драги другари, това кой кого и кога е освободил през 1916 г. няма никакво значение. Също както няма и значение кой прав, кой крив че сме се включили във войната на погрешната страна, нито пък кой кого нападнал първи и защо.
През 1916 г. важното е едно - тази земя е наша, в нея е нахлул противник. Както и да се казва, откъдето и да идва - той трябва да бъде спрян, разбит, отхвърлен назад. И хората който са го направили заслужават паметта им да се тачи вечно като защитници на Отечеството. Толкова.
10 Септември 2016 11:57
Мика
10 Септември 2016 12:13
Петрински, айде моля те гледай си кулинарията. Ако обичаш.


Прави ми впечатление, че когато Петрински пише за манджи все ще се намери някой да го съветва да пише за Средновековие. Като пише за история го съветват да пише за манджи. Според случая, значи

Петрински, айде моля те гледай си статиите и недей да четеш съветите във форума. Ако обичаш.
10 Септември 2016 12:14
Котка, възхищавам се на постоянството ти
10 Септември 2016 12:38
Г-н Петрински съветвам Ви да пишете по исторически теми само за времето преди възникването на държавата на викингите "Киевска Рус". То бива бива русофилия, ама такава откровено безпринципна пропаганда не бива. Русия е "болна тема" и освобождението ни излиза твърде скъпо още в първия момент - загубата на Северна Добруджа с която е възмездена Румъния на която пък на свой ред и е взета населената с власи Молдова. Другият подарък от Русия е за любимата и Сърбия получила Ниш и околните територии. Същата Русия тихомълком с Австро-Унгария в тайно споразумение е решила нашата българска съдба преди началото на Руско-турската война. Да Ви пратя ли историческите документи да се запознаете? А какво ще кажете г-н Петрински за Русия, която тихичко поддържаше Сърбия и Гърция след приключване на Първата Балканска война. Нали Русия беше арбитъра за "спорната" и "безспорната" зона в Македония. Ако Русия беше толкова добронамерена и еднакво добронамерена към България и Сърбия тя щеше да си свърши арбитърската функция и сега нашата българска история щеше да изглежда другояче. Русия ни тласна с всички сили към търсене на реванш и естествено се оказахме в прегръдката на Централните сили. А за ген. Иван Колев - бесарабски българин е било много ясно коя е Русия и нейната роля в съдбата на България.
Без уважение към написаното от Вас!
10 Септември 2016 22:12
освобождението ни излиза твърде скъпо


Сетих се за един много подходящ виц по този случай. Един човек спасил от удавяне детето на едно еврейско семейство.Благодарили му, разбира се, след което майката запитала строго къде е другата маратонка на детето.Били маркови.
12 Септември 2016 21:10
Байганьовците да си вадят поука .

Конкретно на фронта в Добруджа, Байганьовците са има нема 450 иляди.
Срещу тех са 1 300 000 руснаци и румъни. Съотношението в жива сила и огнева мощ е едно къмто три в полза на наште врази. И въпреки това, за 4 месеца цела Добруджа е освободена, понеже Байганьовците се бият с акъл и чалъм...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД