:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Напрежението ескалира, но жандармерия овладя ситуацията. Кметът ще се срещне на обед с протестиращите
Става дума за хора от Либия, Сомалия, Судан, Сирия, Йемен, както и от Иран
Той говори пред служителите на Външото разузнаване на Русия (СВР)
Той бил изненадан, че го пуснали от ареста срещу 300 лв гаранция
Дефицитът щял да е 20 млрд. евро и заради Великобритания, и заради нарастващи разходи за отбрана
СТАТИСТИКИ
Общо 337,253,067
Активни 1,424
Страници 56,199
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Българинът вече не е толерантен човек

Младите хора не могат без чалга, но не тя е най-страшното, смята композиторът Стефан Димитров
снимка: Юлиян Савчев
Стефан Димитров
Стефан Димитров е роден на 28 май 1949 г. в София. Завършва Музикалното училище, а после Теоретичния факултет на Националната музикална академия. Първата му композиция "Пея, защото искам, ако не искате - не слушайте" е по стихове на Блага Димитрова. Композитор е на редица шлагери - "Нека да е лято", "Дано", "Всичко ми е наред", "По първи петли", "Сбогом, моя любов", "И замириса на море", "Събота късен следобед", "Там". Стихове за песните му пишат поетите Миряна Башева, Маргарита Петкова и Михаил Белчев. Автор на музиката към филмите "След края на света", "Съдията", "Спас и Нели", "Фатална нежност" и др., към театрални постановки и тв продукции. Основател на театър "4Х4". Известен с дуетите със своята съпруга Богдана Карадочева, както и със сътрудничествата си с Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова, "Тоника". Бил е генерален директор на Нова тв и БНТ, член на СЕМ, директор на радио "Христо Ботев".

------

- Откакто се пенсионирахте в "Христо Ботев", някак страните от медийни изяви... Нарочно ли е?

- По принцип не обичам много публични изяви, а сега - още повече. Чак се замислих защо така ми отреди животът - да бъда все в позиция на ръководител. В Нова телевизия бях директор; в БНТ бях директор на Канал 1, после - генерален директор; в СЕМ прекарах 7 години, в "Христо Ботев" - пет години. И, общо взето, това ми е целият стаж, който, за съжаление, не е достатъчен за пенсия. Някогашните ни договори с Концертна дирекция са безвъзвратно изгубени - казаха, че се били наводнили. Не само аз, но и групи като "Сигнал", "Щурците" сега се оказват без трудов стаж за пенсия!

- От музиката очевидно не сте се отказали. Работите над първия си балет...

- Свърших го. Не знам защо преди 2-3 години се запалих да направя това нещо. Балетът е в три части - Aeternitas, Lux Aeterna и Misericordia Pronobis, и е по книгата на Булгаков "Майсторът и Маргарита". Сам съм си правил либретото. Не знам какво ще е бъдещето му - за поставяне на сцена не съм мислил, нито водил разговори. Всяко едно произведение или има късмет, или няма. Надявам се да е с късмет. Работата по балета се оказа дълга, трудоемка, но и ми донесе удоволствие, защото музикалното обкръжение сега е много по-различно, отколкото бе преди години. Някои от песните, които се пишат, са хубави, но повечето нямат стойност. Еднодневки са. Жанрът се смени по отношение на смисъла на това, което казваш с една песен. В текстовете до безумие се повтарят две безсмислени думи. Критерият се разми. Според мен няма смисъл да употребиш много усилия и да напишеш нещо, което така или иначе няма да го пуснат в ефир.

- Автор сте на музиката към доста филми, получавате ли напоследък предложения в тази сфера?

- Проф. Иван Ничев, с когото записахме музиката към неговата "еврейска" трилогия - "След края на света", "Пътуване към Йерусалим" и "Българска рапсодия", има една идея, но реализацията й е все още е в бъдещето.

- Излиза, че с времето започват да ви привличат по-дългите музикални форми?

- Да, така е, но не се отричам от всички онези песни, които съм написал. Продължавам да си ги харесвам, знам историята на всяка една от тях. Обаче наистина предизвикателството е друго - да пишеш в съвсем различен жанр, със средствата на симфоничния оркестър, с хор: имам чувството, че е много по-сериозно и задълбочено. Пак казвам, в жанра, наречен "забавна музика", вече нищо не е същото. Все пак хората пазят спомените за тези песни, които сме написали заедно с моите колеги. Те са популярни вече сред няколко поколения, слушат ги и ги пеят дори млади хора, което показва тяхната стойност. Проверени са във времето.

- Има си определена ретро вълна, носталгия някаква, тя се наблюдава и в други сфери на обществото. Но въпреки нея сякаш старите естрадни песни много-много не звучат в ефира. Какви са вашите наблюдения от преди няколко години, когато дирижирахте работата в радио "Христо Ботев"?

- Мога да твърдя, че като структура програма "Христо Ботев" е перфектна. Ако тръгнеш да пътуваш и слушаш само това радио от тук до Варна, ще чуеш какво ли не - и българска забавна музика, и симфонична, и народна, и хорова... Естествено, чалга не звучи - има си други радиостанции за чалга. Телевизии - също предостатъчно. Някак си чалгата е неизбежна. Днешните младежи не могат вече без чалга. Нямам обяснение за този феномен. Може би това е било в кръвта на българите. Не на всички, но на голяма част от тях.

Едно време нямаше място за такъв тип музика. Сръбска музика започна да се слуша, след като в един период забраниха да се излъчва по радиото. Адска тъпотия беше тази забрана, обаче... сладостта на забранения плод. И хората отиваха на събори по границата, купуваха си касети със записи и по този начин сръбската музика разшири популярността си.

Не знам дори дали чалгата е най-страшното в нашия живот. По-скоро не. По-опасно е цялостното "опростачване" на всичко, което ни заобикаля, включително и в липсата на толерантност. Българинът вече не е толерантен човек. Виж какво става - без да искаш, можеш да сбъркаш на пътя, излиза някой от колата си и те пребива. Прагът на толерантност изчезна. За зверската агресия у младите не е виновна чалгата, а е виновно семейството, защото то възпитава. Животът е тежък, напрегнат, хората ходят на работа, не получават достатъчно пари, не ги интересува какво правят децата им... И ако стане нещо, се изненадват: "Боже, ама той се дрогирал!"

- В миналото бяхте доста активен в политическите си позиции.

- Да. И не съжалявам. Първите митинги бяха доста особено преживяване. Според мен много се направи в България, няма какво да се лъжем. Всички говорят за този безкраен преход, обаче забравяме какво беше преди. Имам чувството, че ако съвсем малко сме помогнали за промените - значи и от нашата музика, от нашата популярност е имало някаква полза. Не може да си музикант, човек на изкуството, и да не си демократ.

От историята знаем, че при най-тежките тоталитарни режими се е създавало страхотно изкуство. Дори времето на Сталин, Хитлер и други диктатори ни е оставило прекрасни произведения на литературата, киното, музиката. У нас също има добри примери от социалистическия режим. Причината за тази креативност навярно е онзи гъдел "ще мине ли" или не, да заобиколиш границите, да промъкнеш някаква идея през цензурата. Навремето беше така: прави се някъде театрална постановка и ние се вдигаме, за да я гледаме, преди да са я спрели по политически съображения.

Сега има свобода, има информация, има интернет - можеш да си доставиш, каквото искаш. Можеш да си купиш билет и да отидеш да слушаш и да гледаш всичко, дори и зад граница. Сега това ни се струва съвсем нормално. А тогава не беше. Да, може да искаш, ама дали ще те пуснат, дали ще имаш виза... Като се обръщаме назад, не трябва да казваме "ех, нищо не е направено". Напротив, много неща се промениха в България. И за лошо, и за добро. Трябва да имаме търпение и много по-различно отношение към младото поколение. Повече грижа за всичко. Убягват ни детайлите в нещата, все нещо изпускаме. Много хора си отидоха от България, на практика изчезна цяло поколение, и то тъкмо поколението на 10 ноември. Тяхното място остана празно. Дано един ден да изберат обратния път. Но това са нашите деца, вече видели света. Те не могат и не бива да бъдат лъгани.

9
4933
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
02 Септември 2016 20:33
Да, има много повече свобода, а свободата роди много повече поклонници на историческия материализъм и фенове на бай Тошо.
02 Септември 2016 23:31
Прав е Стефан- свобода има .
Например, да избереш Терминал 1 или 2, да си купиш банани, да се впишеш в листите на чакащите на НЗОК за лечение и нейде след 4-5 месеца да ти дойде редът / ако си жив/ , щото не си бил спешен , да избереш метална врата или решетки за дома си , да придружаваш детето от и до училище и трепериш за него да не го пребият свободомислещи и т.н.
Стига , разбира се , да имаш пари за тази свобода . Поне на 49 % от българите не им стигат- официално това .
02 Септември 2016 23:38
От историята знаем, че при най-тежките тоталитарни режими се е създавало страхотно изкуство. Дори времето на Сталин, Хитлер и други диктатори ни е оставило прекрасни произведения на литературата, киното, музиката. У нас също има добри примери от социалистическия режим. Причината за тази креативност навярно е онзи гъдел "ще мине ли" или не, да заобиколиш границите, да промъкнеш някаква идея през цензурата. Навремето беше така: прави се някъде театрална постановка и ние се вдигаме, за да я гледаме, преди да са я спрели по политически съображения.


Стефко, нека да е лято! Вечно да е лято.
03 Септември 2016 08:00
Българинът вече не е толерантен човек. Виж какво става - без да искаш, можеш да сбъркаш на пътя, излиза някой от колата си и те пребива.

Нееее...
Българинът е невъобразимо толерантен! Толкова толерантен, че се остави наглеци и тъпаци да му се качат на главата!
03 Септември 2016 09:35
Българинът вече не е толерантен човек. Виж какво става - без да искаш, можеш да сбъркаш на пътя, излиза някой от колата си и те пребива.

Странно що не излизат от Трабантите си и Москвичите си да те пребиват , ами все от БМВ-та , Мерцедеси и джипове ???
03 Септември 2016 12:46
"Странно що не излизат от Трабантите си и Москвичите си да те пребиват , ами все от БМВ-та , Мерцедеси и джипове ???"

А, и от тях излизаха. Преди години един бивш военен беше излязъл от една трошка е беше стрелял по някакъв известен футболист.
Ама вече не излизат, щото и трошките изчезнаха.
03 Септември 2016 12:56
Българинът вече не е толерантен човек. Виж какво става - без да искаш, можеш да сбъркаш на пътя, излиза някой от колата си и те пребива. Прагът на толерантност изчезна. За зверската агресия у младите не е виновна чалгата, а е виновно семейството, защото то възпитава.


Семейството може и да е виновно, но как се изродиха нещата така? Изведнъж българските семейства пощуряха? Господин Димитров не стига до дъното, а се рее около повърхостта. Кога и как започнахме да ставаме различни? Отговорът избожда очите - след смяната на системата! Това са новите ценности. Това е "културата" на Холивуд. На това ни учат, а хората (повечето) са овце. Доказателство: https://www.youtube.com/watch?v=MEhSk71gUCQ
03 Септември 2016 13:49
А, и от тях излизаха. Преди години един бивш военен беше излязъл от една трошка е беше стрелял по някакъв известен футболист.


Нещо си чул-недочул. Известният футболист, който вече от доста време не беше известен футболист, а известен технически директор, беше излязъл и, понеже военният се беше заключил в ладата, той беше почнал да блъска с юмруци по покрива, та старшинката, от страх, му беше изстрелял целия пълнител през вратата.
05 Септември 2016 11:49
Толкова толерантен, че се остави наглеци и тъпаци да му се качат на главата!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД