:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Действията са насочени срещу Иран, Хизбула и режима в Дамаск
За коя партия или коалиция ще гласувате на изборите?
ГЕРБ
БСП
Обединени патриоти
ДПС
Воля
Реформаторски блок
Да, България
Нова република
Не подкрепям никого
Няма да гласувам
Резултати
Честит рожден ден, Миряна!!!
СТАТИСТИКИ
Общо 318,675,691
Активни 1,331
Страници 61,735
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Животът бил на наша страна...

Калин Донков
В един опечен до кафяво ден през осемдесетте години баба ми Цвета ме успокояваше с обичайния си за такива случаи престорено безгрижен тон: "Дребен боб - рече - до комина стига. Дребен човек само по-дребен става". Не беше бабичка, която под път и над път да сипе поучителни слова с историческо значение, та затова каквото съм слушал, го помня. Беше на връщане от гробището, където се бяхме качили да оплевим семейния парцел. Ритуалът бе запазен само за двама ни и що-годе редовно пристигах специално за него. Баба беше безразлична към смъртта, споменаването й предизвикваше изблици на сарказъм и само там, между гробовете, се отпускаше, разказваше за баща си, за свекъра и свекървата, за мъртвите си сестри. Майка й беше починала млада, от нея баба нямаше ни спомен, ни снимка. Това ме натъжаваше, полагах много усилия да се сдобия с хубава фотография на самата нея, но баба бе подвижна и несврътна, вечно шеташе, внасяше, изнасяше - дори най-хубавите й снимки са леко размазани. Фоторепортерите, с които попътно се отбивахме там и с които седяхме на нейната трапеза, бяха мъже, знаменити в занаята, пред гросмайсторските им обективи се бяха изредили и застинали безсмъртни мигове от онова столетие, но баба им се бе изплъзнала. Запечатано бе движението на въздуха, предизвикано от нейното преминаване. И самата тя - не като образ, щракнат за спомен, а повече като причина за това движение.



Баба отдавна беше наясно с моите неприятности



Споменавал бях рядко и откъслечно - добре бе близките ми да научават. Да не забравят в семейството, че това си е професия с ядове и изненади. Какво толкова, малките дози имунизират.

Бе намерила обяснението, с което да приеме този противоречив мой късмет - те ми завиждат. Ако я питаш за какво, сигурно не знаеше. Но беше вникнала, че не може да са чак с тъй божествен произход тези мои неприятности и като така - значи са по някоя обикновена, дори банална, мизерна земна причина. Нито тогава, нито когато и да е в живота съм бил за завиждане, но тя се беше спряла на завистта, може би защото най-дълбоко я презираше. Но - как стават тези неща? - беше изчислила най-злия ми душманин, беше го отделила и по своя си начин нарочила.

"Дребен боб" - това бе за него. Беше се изкачил до "комина" на държавата. Какво правеше там? Главно разчистваше сметки и задоволяваше примитивните си страсти. Посредствен и без морал за литература, умираше да се промуши в двусмислената листа на тогавашната "класика". Вероятно благодарение и на неговия принос онова управление така грубо катастрофира. Всичко това баба не го знаеше, но портрета му бе разгадала и буквално: "дребен човек" - бе съвсем точно, не надвишаваше метър и половина, обличаше се от Детмаг.

Като всякое парвеню и той разчиташе на клакьори, доносници и интриганти, пускаше слухове и ползваше лъжесвидетели, насъскваше помияри, заплашваше читатели, развращаваше критици. Пробва икономическа блокада, но книгите ми се купуваха и издателите само се подсмихваха. Беше слабак в литературата, но като кариерист бе истински ас. А мизериите чет нямаха. Имал съм тежки дни и нощи, както и щастливи, почти чудотворни изплъзвания. Не разказвах подробности на близките си, но веднъж баба ми призна: не ме е била сънувала от малък, а сега, преди няколко нощи, съм й "дошъл" насън и самия сън не го помни, но лицето и дрехата й били мокри от сълзи. Внимателно преброих нощите назад и нещо ме смрази: това бе нощта на мръсното премеждие, когато черна подлост и клевета без малко да ме надвият. Оцелях тогава, но се събудих като след смърт. Милата баба сподели този сън като предупреждение за опасност, а опасността ме бе вече отминала - може би и поради нейните нощни сълзи.

В един бележник, където някога-някога съм записвал стихотворения, намерих сгъната страничка от тетрадка с широки редове, кой знае как оцеляло писъмце. Върху него него баба ми Цвета е запазена по-истинска, по-трайна, по-страхотна, отколкото върху снимките, от които вече ви се оплаках. Ето ги и тези няколко реда:

"Здравейте мили дечица. Пращам ви бобец пресен да си сварите. Калине, много ни домъчня за мънинките, за Драган, Гошко по-скоро го виждахме. Ние сме здрави, дано да получите кошето. Много поздрави на всички."

И толкова, само му добавих пунктуация. Един почерк като в началното училище, без да е увреден от живота. Изпратено е във времена, когато една кесия "бобец пресен" е имала значение, сантиментално разбира се. Разгърнах го отново тези дни. Стои в бележника само защото не мога да измисля как да му избера рамка, как да го "аранжирам" и да го окача наистина вместо снимка в семейния иконостас. Поставянето на която и да е част от миналото в рамка не е проста работа.



Но защо ви разказвам това?



Тези дни дребно човече закономерно ми извъртя поредна гадория. Видяло е добри дела от мен, рамо е видяло - да се опира, а и да плаче, плакал е. Не трябваше да се изпуска дотам да мърси и да се позори. Сигурно съм се доста жегнал и погнусил, та в един навреме събуден спомен баба ми Цвета да се притичва от вечността и да припомня за дребния боб и за околните дребосъци.

Та си мисля: какво му е толкова на живота, щом една обида ми изпраща образи и светлина, които ме поглъщат, връщат ме в честити пространства и ме обгръщат в добрина и утеха, които съм забравил де лежат! Прекарах златни минути с най-близката за мен душа, възкресих я, а заедно с това - и себе си. И то благодарение на някаква банална, кажи го всекидневна мерзост! Когато животът иска да поправи злина, неправда и страдание, той търси в нас самите надежда, гордост и превръзка, намира в нас самите свещ за мрака и капка мед за горчилките. Или както някога си обещахме, утехи в нервите ни търси и намира..

Как късно всички откриваме, че животът е на наша страна! И ако за нас това вече не е толкова важно, много по-важно е за самия живот...

 --------------
12
12799
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
01 Септември 2016 20:59
Много хубаво...
Замислих се. Те /мъртвите/ ни отварят очите..след като затворим техните. За съжаление !
Автора
01 Септември 2016 21:10
И аз се замислих...
Журналист, пък да не снима обесването
01 Септември 2016 21:25
01 Септември 2016 22:18
02 Септември 2016 01:59
02 Септември 2016 08:39
02 Септември 2016 11:49
Прабаба Гина казваше- Да се пазиш от дребен маж! А кой ли е "дребния боб"!!!!
02 Септември 2016 18:02
За такива мръсници един приятел имаше свое доста добро определние: "Мизерник по душа"... Такива могат да бъдат и едри (физически ) хора. Духовните лилипути нямат "бой" (ръст ), те винаги си остават мизерници по душа.

Авторе, за пореден път - !
04 Септември 2016 09:31
Много готино

Но това:
Като всякое парвеню и той разчиташе на клакьори, доносници и интриганти, пускаше слухове и ползваше лъжесвидетели, насъскваше помияри, заплашваше читатели, развращаваше критици. Пробва икономическа блокада, но книгите ми се купуваха и издателите само се подсмихваха. Беше слабак в литературата, но като кариерист бе истински ас. А мизериите чет нямаха.

би трябвало и говори повече за морала не на един човек, а на цяло едно общество.
04 Септември 2016 09:41
"Дребен боб - рече - до комина стига. Дребен човек само по-дребен става".

А бе, нийе баш тъй - имаме примери - днешни
05 Септември 2016 18:42
07 Септември 2016 08:40
Един почерк като в началното училище, без да е увреден от живота.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД