:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Перез бе избран за председател на Националния съвет на Демократическата партия
На този ден се иска и получава прошка
Той все пак има право да обжалва пред ВАС
За коя партия или коалиция ще гласувате на изборите?
ГЕРБ
БСП
Обединени патриоти
ДПС
Воля
Реформаторски блок
Да, България
Нова република
Не подкрепям никого
Няма да гласувам
Резултати
Честит рожден ден, Миряна!!!
СТАТИСТИКИ
Общо 319,377,330
Активни 842
Страници 29,017
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Влак на станция „Балан”

Калин Донков
"В един спор винаги единият ще надприказва другия. Но прав е не който е по-устат, а който е... прав."

Това е т.нар. Закон на Донков за спора. Извел съм го в битността си на телевизионен зрител, гледайки как смислени и честни хора биват смазвани на екрана от професионални дърдорковци, безпардонни, напористи и необвързани с истината, които успяват да извъртят нещата към своята теза и да тържествуват с блеснал поглед, убедени, че са изманипулирали целия свят. Този "закон" , по-скоро ироничен, обаче не обхваща времето отпреди телевизията, когато в споровете, в сблъсъците на становища, твърдения, идеи се е побеждавало не само с обикновено надприказване, но и със сила, с... мнозинство, с всякакви видове бухалки и прочее сечива за доказване. Много спорове са били спечелвани, като просто са били дирижирани, прекратявани, забранявани или предотвратявани - нерядко и физически. (В Хитлерова Германия не е имало спор по расовата теория, в Македония няма спор за произхода на "нацията".) Литературата за спора обхваща вагони от съчинения, а може и повече, тъй като част от тях вероятно са писани на пергамент или дори върху камък. Простират се от философските аспекти на спора, етичните норми, стратегията и техниката,та чак до опростени инструкции за неговото водене и спечелване. Разучаването на тези съчинения е задача за цял живот, но аз не се интересувам толкова от победите в спора. Вълнува ме въпросът за правотата. Помня главно споровете, които съм изгубил, когато съм бил прав.

Имам едно стихотворение, уж написано "в мига на неочаквана взаимност" (де го този миг?), в който човек доказва "на всеки ъгъл" своята правота. И така до края: за вечния спор, за вечното надбягване и преборване в живота - все за тази пуста правота. Авторът не вижда друго бъдеще "до деня, когато, часовник пясъчен зърната ни отсее". Вярва обаче много младият тогава автор, че правотата е неугасима, сочи и пример:



"Върти Земята, ах, върти Земята

праха на Галилео Галилей..."



За този финал Андрей Германов благоразположен ме спря на "Солунска": не съм ли мислил да сменя краткия член с пълен? Смая ме. Не стига, че е прочел стихотворението ми, а и размишлявал! Не бях забелязал, разбира се, че с една промяна се получава друго стихотворение. ("Още едно" - каза Андрей.) В първия случай: Земята върти праха на Галилей и с това доказва правотата му, потъпкана и забранена от Инквизицията. (Помните го: "И все пак, тя се върти!") А във втория: прахът на Галилей върти Земята! Разлика - до небето. Той бе "видял" по-голямото стихотворение. Аз бях останал само при победилата правота. Ходих няколко дни хем похвален, хем потиснат, а сега си мисля: отдавна някакви странни реформатори (на езика, моля!) искат да премахнат пълния член. Тогава и двата финала ще заживеят единни в стихотворението. Прахът (дързостта, талантът, прозрението) ще върти планетата, но и това въртене постарому ще потвърждава прaвотата на "победения".

От известно време живея на пресечката на улица "Балан" с улица "Васил Златарски". Всъщност, живея тук от десетилетия, но сравнително неотдавна осъзнах, че улиците се казват така. Просто нямат табелки. Помогна идването на софийското метро. Спирката край нас бе наречена "Академик Александър Теодоров-Балан" - по името на улицата. Така и картата на квартала се изясни.

В годините, които помня, големият учен Александър Балан бе известен преди всичко със своето дълголетие. И с борбата си за чистота на българския език. Неговото литературно и педагогическо дело бе вече извън погледа на поколенията - бе възрастен, почти столетник, нови имена се въртяха пред този поглед. Иначе: внушителна кариера, страстна отдаденост на научния дълг, достоен житейски и граждански стоицизъм. Първи ректор на университета, автор на основополагащи трудове за езика, общественик от висок ранг. Животът му бил труден, работил много, уморявал се, но не и да обича България - казват съвременниците. Бил е авторитет, издигнат и популярен, неговите гледища и постановки били признати. Не и в полето на пуризма.

Балан не е бил пурист от най-разпространен вид - обикновен чистач на езика от чуждици. Балан, както Ив. Богоров и акад. Стефан Младенов страстно, вдъхновено е създавал нови думи, някои от които са се вплели в езика и са вече неразличими от "оригиналното" българско слово: влак, дейност, творба, усет, украса, заплаха, излет, поява, летовище, общувам, предимство, възглед, летец, летище. Те звучат и функционират превъзходно, недоверието към тях се е разнесло и забравило, останали са обаче присмехът и съпротивата на опоненти, несъстоятелни и недалновидни и, странно, този присмех се разпростира и върху един учен от такъв калибър, който рядко се повтаря в българския живот. "Спорът" се е водил пред очите на публиката, средствата често са били недостойни - подигравчийски, язвителни, жълто-вестникарски. Били са извън неговия академичен свят, често ученият е бил желана мишена - сам или заедно с другите като него "драсни-пални-клечици". (Това прословуто "драсни-пални" не е творение на Балан, а на Богоров, но неприличните му опоненти не са се отличавали с добросъвестност. Дюдюкането е било по-важно за тях.) В тази злополучна престрелка саркастично се забърква и Кирил Христов и така в обществото остава впечатлението за един загубен спор, за един провал в изковаването на звучно и хубаво слово. Името на Балан десетилетия е извиквало снизхождение като към един амбициозен, но неуспял творец на думи. Но спорът само ни е изглеждал завършен.

С д-р Георги Б. се стоварихме от влака на станция "Балан". Става за адрес, хрумна ми. Къде живееш? На станция "Балан". Казах го на доктора. Той мислел за друго. "Влак" - рече. Дядо ми до края на живота си го наричаше "трен". Балан е измислил думата."

Трепнах. Ето го финала! Не на колонката, на спора! Времето го беше разрешило: влакът на академика спираше на станцията на академика. Думата му пътуваше, бръмчеше, возеше пътници! От и до станция "Балан". Е, можеше да се казва спирка, за да бъде напълно доволен академикът на небето, но и така става. Напълно подхожда за последна дума в един забравен спор...
19
42280
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
25 Август 2016 19:56
А на жените пълен член граматиците не им позволяват да ползват и немат право да въртят. Дискриминация, за мъже може, за жени не може!

Иначе доводите на професионалните дърдорковци само професионални дърдорковци изобщо ги чуват.
25 Август 2016 20:30
А всеки спор завършва с победното "Ей ама как му го казА, А!"
25 Август 2016 20:45
То и в живота е така, побеждат дърдорковците и хитреците. И пред началниците се докарват само с думи. Има си хора за всичко.
25 Август 2016 20:57
Отново
25 Август 2016 21:59
... А на жените пълен член граматиците не им позволяват да ползват и немат право да въртят...
- Напротив, само това е позволена ръчна работа и има винаги видими резултати.
И по темата за пуризма - кат не владееш собствения си език, остави Балан да говори! Ма и я тук адаша(ЪТ) какви ги е натворил: Натисни тук... Красотааа....
26 Август 2016 00:12
С удоволствие забелязвам, че не само мен ме дразни като кажат по радиоуредбата в метрото: "Следваща станция..." Звучи ми като санепидстанция..."
26 Август 2016 02:42
Майсторе
Дано не си стигнал до моето палче,все ще си видял боклуците отгоре.
26 Август 2016 05:33
Е, хубаво де, ама къде е списъка на професионалните дърдорковци? Хайде да го започнем: Методи Андреев, Каролев...
26 Август 2016 08:30
Разбира се, че земята върти праха, а не обратното. Пълният или непълният член нямат нищо общо.
26 Август 2016 08:38
А пропо, "прах" в случая не е ли женски род?
...на Всемогъщия Бог предаваме тялото ... пръст при пръстта, пепел при пепелта, прах при прахта
26 Август 2016 09:21
Т.е. акад. Балан е нанесъл непоправима травма на българския език, изтласквайки го максимално (според възможностите на Балан) от общите корени с други езици. Честно казано се отвратих от думата "влак". Всъщност това се явява чуждица, внесена от нарцистичен психопат с цел да се премахне "трен". Какво е на трена? А летец звучи, по скоро като някой който лети като куфар, а пилота пилотира все пак. Има нюанс в съвремието.
26 Август 2016 09:42
Калин Донков

Разбира се, че земята върти праха, а не обратното.
Като ми пишеш Калине, кой ли ми те разбира! При това категорично - "Разбира се!".
26 Август 2016 11:50
Темата за езика идва веднага след темите за душата и сър(д)цето.
Когато говорим за езика, то се разумей -- говорим за разума.
Без който все пак не можем помина, дори в споровете.
Ала при сакънтия откъм акъл най спори да спориш..
Авторът обаче си е свършил работата
безспорно
26 Август 2016 14:00
Какво е на трена?
Това е чуждица, заимствана от френски (френският глагол trainer означава влача). Думата влак е заимствана от славянски език (чешки, словашки, словенски или хърватски) и лесно се възприема като българска. И с думата летец положението е подобно – letec на чешки и словашки, letalec на словенски.
26 Август 2016 14:38
Неверния Тома
А всеки спор завършва с победното "Ей ама как му го казА, А!"

26 Август 2016 18:33
Ей, добре, че е Пенчо да вдигне палец на Калин Донков, че ако остане на нас игнорабилите...
28 Август 2016 08:43
"Дърдорко" си ти, Бентоните...
28 Август 2016 11:17
БатВаню е прав:
Разбира се, че земята върти праха, а не обратното. Пълният или непълният член нямат нищо общо.


Прав е, но не съвсем. Пълният или непълният члѣн нѣмат нищо общо. Правилото е само правописно, а рѣчта трѣбва да е ясна и без да е записана. Нѣма значение какъв члѣн ще се употрѣби - стихът винаги навеђа на размисъл: кой кого върти:

Върти Земята, ах, върти Земята
прахът на Галилео Галилей.


Поетът има право да сътвори стихът си така, че да навеђа на размисъл - така е направил.

Ако поетът е искал да се изкаже точно, независимо дали в рационална или ирационална перспектива, той е имал възможността да го направи:


Върти го тя, върти Земята
прахът на Галилео Галилей.



Върти я той, върти Земята
прахът на Галилео Галилей.



30 Август 2016 16:31


Страхотно!

Покрай летеца се сещам ни в клин, ни в ръкав, че на хърватски пък летище е зрачна лука... небесна лъка? Красиво е.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД