:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Местен бизнесмен искал да строи цех за сухо мляко и ограниченията му пречели
Цветанов: Коалицията с БСП към този момент е нереалистична
Полша извика на разговор украинския посланик във Варшава във връзка с обстрела на консулството в Луцк
Туск: Да не се преструваме, че това е щастлив ден
Пролет е, ще хванем гората и ще станем хайдути, коментира Даниел Вълчев
Комисията не откри картел в търговията с горива
Подкрепяте ли идеята "Европа на 2 скорости"
Да
Не
Нямам мнение
Резултати
СТАТИСТИКИ
Общо 323,903,200
Активни 444
Страници 9,306
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Стена

Калин Донков
В университета стилистика ми преподаваше професор Мирослав Янакиев, тогава още доцент. Царство му небесно, беше занимателен, неизтощим, увличащ човек. Извън предмета си се увличаше от непопулярните в България методи за изследване и управление на икономиката и на обществото, на безграничното приложение на статистиката, на социологията, на сериозния научен анализ при вземането на важни решения. (Всичко това, впрочем, той прилагаше при своите езиковедски проучвания.) Тук, където това ставаше с обикновено врачуване или с прилагане на братския съветски опит, тези методи биваха премълчавани или откровено отпъждани, та се налагаше той да си помага с примери като за ОФ организация. Ето един.

В някаква фабрика (помня като днес, че каза "фабрика") нещата не вървели и понеже това било в Америка, вместо да ги чакат да спрат съвсем, стопаните извикали фирма да ги консултира. Фирмата била такава, каквито фирми в България тогава нямаше. Дошли хората, извадили хронометри и калкулатори, засичали процесите, мерили, смятали, правели интервюта, изследвали всички отдели, звена и производства и накрая препоръчали... да се събори една стена. Бутнали стената и фабриката оздравяла.

Янакиев не забравяше, че учим за журналисти, и ни преподаваше основни правила:



преди да решиш нещо, първо изследвай,



проучи, премисли. Отговорът никога не лежи отгоре, той е някъде на дъното. Така е с "фабриката". Така е с човека. Така е и с живота. Не казвам, че съм го разбрал веднага. Проумях го истински, когато се зарових в моите "частни случаи". Изписвах и сменях бележници, въртях километраж, подреждах мъчителни събития по дни и часове, докато открия отговора, който да ме закове. Остана ми такъв навик, но пак понякога се подлъгвам: мисля си, че този отговор го вече знам, а накрая той се оказва съвсем друг.

Като хора, а и като общество, ние все тъй неохотно го правим. Вместо да изследваме, да разсъждаваме, да дълбаем, сами да намерим решение, охотно преписваме нечий готов отговор. И мислим, че сме изкарали изпита. Особено ако този лесно докопан отговор ни допада.

Но никога не се досещаме, че трябва да се гътне стената.

Множеството от неверни, фалшиви, понякога умишлено подправени, нагласени отговори, които са ни втълпени, съсипаха България. Обезсмислиха живота на поколения, на милиони семейства, безброй съдби, океан от усилия и от надежди. Подправени национални и житейски цели, преиначени идеали, подменени човешки стойности - всичко е ставало пред очите ни. Понякога съм разсъждавал. Понякога съм писал. Не виждам нещо да съм променил. Но ако спра да пиша, това вече ще е промяна...

Опитвал съм се поне



да пропукам разпространената представа за успеха



Стандартът за успех в България не дава простор за въображението. Има нюанси в зависимост от системата: преди бяха кариерата и известността, днес - пари и известност (телевизия). Върху тези опори лежи разбирането за успех. Успехът като цел на старта на живота, успехът като равносметка на финала. При това - в реално време. Не след години, не след присъдата на историята. Сега. Т.е. пари и слава консумирани, а не само заслужени, не като признание от поколенията. Успешна дарба е само осребрената дарба. Талантлив човек, но беден - това обществото не го разбира. И най-осъществените съвременници без банкови сметки предизвикват в него само съчувствие.

Обикнатият ми пример бе съдбата на Джон Атанасов. Защото е популярен и защото е патриотичен. Основното, което можеше да се научи за него, бе, че е открил компютъра (или изобретил, как е по-точно?), но откритието (изобретението?) му било присвоено от други и плодовете (печалбите) от него му били отнети. И възхищението от този научен подвиг



бе ловко заменено с банално съжаление



А човекът е подарил на човечеството компютър! Това ли не е успех? Връх не е ли?

На моя си фронт зажумявам от гняв, когато хвалят някой позабогатял човек на изкуството: умеел да се "продава". Не е успял, когато е нарисувал, изваял, написал, изпял - а когато го е "продал". Обидно, но и разрушително. И то в изкуството, където всеки по памет ще ви посочи най-велики творци, прекарали живота си в нужда! "За Омир още спорят седем града, а той бе просил милостиня в тях", писа български поет през миналия век.

Какво си мисля аз? Това стеснено и уеднаквено разбиране за успеха съсипва живота на милиони българи. Множество от тях живеят с горчивината на неудачници само защото не са богати и известни? Други пропускат шанса да бъдат успели мъже и жени в достойни, честни, но "непрестижни" днес поприща. Потискат в душата си нещо, заради което си струва да вложат цялото си същество, да израснат с майсторство и страст и да се насладят на един "друг", реален и градивен, но също и сладостен успех, само защото



критериите и мерките днес са вулгарно фалшифицирани



С такива критерии за успеха България губи не само възможния успех на хиляди българи извън общоприетия "обхват" - губи и приноса им! И без този принос затъва, вехне, оредява.

О, не казвам, че точно това е причината за днешната картина по нашите земи! Не мога да ги преброя аз тези причини. Но подлото преиначаване на понятията за успеха размества фокуса в живота на младите хора, подсича техните усилия, прави приноса им унил и оскъден. А принос, планини от принос са нужни на България, за да я видим поне малко по-напред в Европа.

И това в закъсалата наша "фабрика" е само една стена, която трябва да се събори.

19
4455
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
19
 Видими 
11 Август 2016 19:19
както винаги
11 Август 2016 19:39
Мда, както винаги на ниво
11 Август 2016 21:03
По прототипа от 1939 г. в периода 1940 -
42 г. е създаден компютърът ABC (Ата-
насов – Бери компютър). В него са зале-
гнали четири принципа, които и до днес
са в основата на всеки компютър: двои-
чната система, регенеративната памет,
логическите схеми като елементи на
програма и електронните елементи като
носители на информация
11 Август 2016 21:05
С такива критерии за успеха България губи не само възможния успех на хиляди българи извън общоприетия "обхват" - губи и приноса им! И без този принос затъва, вехне, оредява.

А тука вече си на ужасно грешни позиции. У нас се живее прост зле и по правила, които всеки ден ни унищожават безогледно като нация.
11 Август 2016 21:11
Проф. Мирослав Янакиев беше оригинал, примерно въвеждането на математически методи в езикознанието и т.нар. от него "глаголна температура" като измерител на действеността в изказа. Ако в разговорния език този показател беше висок, в "Работническо дело" беше крайно нисък, защото вестникът си служеше предимно с отглаголни съществителни и страдателни причастия. В началото на 70-те доцентът Янакиев беше малко низвергнат и заклеймен заради интересите си към модерния тогава - на Запад, разбира се - структурализъм. Щото Ролан Барт казва, че не ние говорим езика, а езикът ни говори, пък у нас нали имаше Партия да прави това вместо нас и то от правилни класово-партийни позиции... И Хайтов, оторизиран от държавата защитник на патриотизма и българския език, громеше в статии Янакиев като "безродник". Живите помнят, Калине.
11 Август 2016 21:15
Три пъти прочетох, два пъти писах... защото ще последва ***!
11 Август 2016 22:00
Примерът със стената е анекдотичен. Упехът на един бизнес рядко е функция само на един фактор или на едно действие. Но този пример се харесва на хора, непривикнали да полагат системни обмислени продължителни усилия. Векове ни делят от успеха на страните, с които искаме да се сравняваме. И именно парите са мерилото за успеха. При това универсално. И когато си способен да създаваш полезни неща парите идват като естествена награда от тези, които ползват създаденото. Естествено, има и забогатели от грабителство. Но малко от нас ги наказват.
Примерът с Атанасов също не е удачен. Едно е да изобретиш нещо (не да го откриеш - откриват се съществуващи неща), друго - да го разработиш и предложиш на потребителите.
И накрая, за творците - техните творби стават скъпи, след като броят им е краен, т.е. когато творецът е мъртъв. Разбира се, далеч не всички творби вълнуват публиката.
12 Август 2016 01:49
Бай Калин, отговора на кита и делфина лежи отгоре. Трябва да се глътне въздух. Сполай ти. .
12 Август 2016 06:12
Калин Донков
12 Август 2016 09:45
Извън предмета си се увличаше от непопулярните в България методи за изследване и управление на икономиката и на обществото, на безграничното приложение на статистиката, на социологията, на сериозния научен анализ при вземането на важни решения.
И га приложиха тези методи в България от разни монетаристи и либерасти и икономиката се спихна и индустрията отиде на скрап. Този Якимов сигурно не е влизал в предприятие или фирма: "Чело коте книожки как се ловят мишки". В САЩ фирмите обикновено нямат вътрешни стени, всички са в клетки. нашата нямаше и прозорци. Най-добре беше да съборят и цялата сграда, която приличаше на крематориум.
Инак разбирам аналогията със стената. Добре е вплетена в разказа.
Т.е. пари и слава консумирани, а не само заслужени, не като признание от поколенията. Успешна дарба е само осребрената дарба. Талантлив човек, но беден - това обществото не го разбира. И най-осъществените съвременници без банкови сметки предизвикват в него само съчувствие.
Оти рИвте бе? Това е то капитализъмЪТ. Докато в основата на социализма беше идеологията, там талантливия човек, който умееше да пресъздава социлистическия начин на живот, беше ценен (Георги Марков с "Мъже" и "На всеки километър" например), то при капитализма двигателят са парите. И така се пръкна чалгата и халтурата. Оти рИвете сега? Нали искахте капитализъм, че да се освободите от идеологията. Сега пълна свобода, ама на празен стомах.
12 Август 2016 09:45
Великолепно, г-н Донков !

Много пъти съм мислил за това, което пишете в днешната си творба, и все стигам до същия извод: подмяна на ценностната система ! Система от изконни ценности, подменени с ценности - менте, "силиконови" (като гърдите на поп-фолк певачките, много от тях - "успели" ). Откъсване от корените ни, и на корените - от земята (след което те изсъхват и като резултат - ние също гинем ). Та,... тъжно, но вярно. И обратното - вярно, и затова - тъжно. А тя, стената, е в главите ни. Които са примамени от песните на сирените на консуматорското общество, и така логично се погубваме, като индивиди, и като нация (тяхната общност ). Като че ли няма кой да спре свличането в бездната.
12 Август 2016 10:59
само че първия компютер е създаден в германия от конрад цусе. имал си всичко и памет, и език и аритметика с плаваща точка. имат си и музей на цусе. това с атанасов и нейман е за пред американците . по същия начин претендират че радиото е дело на тесла а не на маркони защото не го патентовал навреме.
впрочем никой в свободния свят не се интересува особено от теи подробности.
12 Август 2016 14:27
12 Август 2016 17:49
Г-н Донков -
12 Август 2016 17:51
Mrx++ 12 Август 2016 09:45
Машалла, Марксе! На метен мегдан - голямо го снасяш! (Стара македонска мъдрост)
12 Август 2016 22:09
Горкият бай Калин! Започва тезата си с пример за строго рационалистичен подход към някакъв социално-икономически проблем. И приключва с патетичния призив да сринем някаква [илюзиорна] стена. Която се намира неизвестно къде. Тоест крайният му извод е метафорично изразен. И със своята отвлечена условност адски напомня за фикс-идеята на Сула. Който все ни призовава да одим да сриваме нек'къв Катаген!Убеден съм, че апелът му за пренебрегване на личния финансов интерес, при капитализацията/социализацията на собствени, творчески решения, ако бъде чут/прочетен от младите, ще им прозвучи кошмарно нелепо! Предварително признавам, че е възможно да съм разбрал неправилно стената като художествен образ на егоистичното сребролюбие. Ето защо, с удоволствие, ще продължа да си блъскам главата в нея...
13 Август 2016 02:11
Mrx- е, ти що рИвеш, а? За 25 години не ти ли стана ясно, че си имаме капитализъм от савеЦки тип? Що не вземеш да обясниш на уважаемите съфорумци как така в Западна Европа се ценят и талантът и индивидуалността? Или пък защо там музеите и театрите са посетени, а нашите не?
13 Август 2016 10:51
Няма как този текст да бъде друг.
Бай Калин, както го наричат в коментарите по-долу, си остава непроменим. Непроменим в опитите си, многобройни и, разбира се, затова и предоставени му от вестника. В опитите си да казва и да убеждава колко лоша е демократизацията, колко престъпно-меркантилен е оня другия свят, светът оттатък, зад стената. И колкото упорито и уж убедително ни отблъсква от този успял и преуспял свят, толкова бай Калин смразяващо ни пита защо е било отхвърлянето на оня „нашия”, на златния век на идеалите и на идеалните и чисти строители на новия живот. Защо позволихме това да се случи, защо не милеем за това време на истинските ценности и защо не правим опити да го възстановим. Свръх задачата на бай Калин и на много изчезващи майстори на словото от онова време е, като се включи носталгията, като се просълзят очите от мъката по ценностите, омърсени от новите демократи, чрез усещането за изгубеното и за пропиляното да се създаде силна реставрационна нагласа и искане за промяна на модела. „Да счупим стената, която ни пречи да бъдем там, където бяхме” – това май ни казва бай Калин.
Бай Калине, умен човек си. Защо не кажеш, че трябва да строшим стената, която пречи нашият свят да се приближава по-бързо към оня. Защо не водиш битка за демокрацията, за стопиране на нейното имитиране, чалгизиране и мафиотизиране? Защо не търсиш пример у такива творци, учени и създатели от оня свят, които освен добри и харесвани произведения успяват да правят и пари. И правят много пари, защото много хора ги харесват. И защото много хора могат да ги купят. И защото много от тези, които купуват никога не са плащали за ерзац и псевдо. А не са плащали за ерзац и псевдо, защото са създали свой вкус, различен от този на силикона и ориенталския фолк. И този вкус, различен от нашия, е могъл да бъде създаден, защото ценностите, за които ти умилително приплакваш са отритнати тук, а не там. Защото там не са отритнати и изпепелени по една проста причина. Защото там развитието на демокрацията не е спирало и не е спряло. Защото там не спират да трошат и макар и бавно да сриват стената. Стената на старата фабрика.
Това е, бай Калине. Другото е за пари!

16 Август 2016 05:19
Enlil,
Това за разрушаването на Картаген го е казал и повтарял при всеки удобен случай Катон старши.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД