Какво е общото между концепции, стратегии, регионални политики, екшън планове или друг вид насърчителни документи? Общото между всички тях е, че почти никога не се изпълняват и често служат единствено за отбиване на номера. Поне ако се съди по досегашния ни опит. В повечето случаи става дума за добре усвоени пари, за някой и друг консултантски договор или за хонорар от тежък интелектуален труд в следработно време. А защо не и обществена поръчка? Крайният резултат, що се отнася до привличане на инвестиции, е повече от плачевен. Просто чуждите инвеститори отказват да "кълват" на концепции въпреки многословието и шарените графики, с които са изпъстрени.

Тези дни от Министерството на икономиката и Българската агенция за инвестиции (БАИ) представиха "Концепция за привличане на инвеститори и анализ на приоритетни ключови индустрии с висок потенциал". Изготвена е срещу скромните 176 хил. лв. с ДДС по програма "Конкурентоспособност" от фирмата "ДиДжи консулт". По информация на "Капитал Дейли" целият труд е отнел има-няма 11 дни. Самият анализ надхвърлял 300 страници, но от него журналистите получиха скромно копие, наречено резюме, в десет слайда. В тях се прави преглед на икономическата ситуация, казва се какъв е броят на фирмите, какви са силните и слабите страни на България - нещо, за което не трябва да сте анализатор, за да го напишете. България привлича с евтина работна ръка, с традиции в бранша и изпреварващ ръст на българския износ спрямо световния износ. Отрицателните страни също са повтаряни до втръсване - инвестиции има, но не на нужното ниво, липсват висококвалифицирани кадри, а тези, които ги има, застаряват...

Мерки в документа обаче липсват. Но при неговото представяне беше посочено, че ще се наблегне на маркетинга -



разбирай изложения, форуми, коктейли и пари за реклама.

Ще бъде изготвен и профил на потенциалните инвеститори - кой откъде и какви пари е готов да вложи, както и какъв е размерът на инвестициите, които идват от въпросната държава. А връзката с посланиците ни и търговските аташета, които по презумпция би трябвало да работят за привличането на инвеститори, пък щяла да се "разшири и задълбочи".

Ние трябва не само да познаваме посланиците, но и да знаем за мероприятията, които се организират, обясни шефът на БАИ Стамен Янев. Трябвало да има и "план за отношенията" с дипломатическите и консулските служби, обясни той. Вероятно изготвянето на този подход също ще струва пари - не може извънпланово да се общува с посланиците и аташетата. Особено когато иде реч за инвеститори. Затова сигурно ще трябва нова концепция или за по-сигурно - стратегия. "Конкурентоспособност" позволява и други харчове - програмният период едва е започнал...

Отделно от това агенцията вече щяла да започне да работи по т.нар. регионални политики. Казано по-популярно, ако дойде инвеститор, който иска да сглобява камиони, той няма да бъде пратен в район, където се произвеждат предимно домати, а ще бъде насочен за оглед и разговори в районите, които имат такъв потенциал като бази, специалисти, свободни терени и т.н. Нещо, което



до момента явно не се случвало



Затова възниква логичният въпрос - ако досега не е имало добър маркетинг, ако инвеститорите не са били насочвани към правилните места, а цялата дипломация не е била наясно как да презентира държавата ни, че да накара фирмите да дойдат у нас, тогава как е работила БАИ? На подобен въпрос, отправен от в. "Сега", от министерството на икономиката и от агенцията отговориха, че питането е прекалено грубо.

Наистина как става привличането на инвеститори досега? Ако се съди от думите на зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева, има едни "проджект мениджъри", които съпровождат инвеститорите, които са дошли на оглед, за да видят дали у нас може да се развиват "нанотехнологии" или "мехатроника". Важно било да не ги разочароваме, за да не станат "дезинтересирани" изведнъж. Та тези "проджект мениджъри" обикаляли страната заедно с потенциалните вложители и търсели подходящи терени или места за правене на бизнес. А дали и какво намерили, е съвсем друг въпрос. "Няма смисъл да репликираме дейността на агенциите за недвижими имоти", коментира Стамен Янев.

Че дядовците от Видинско, дори да хвърлят лопатите, няма да могат да провеждат лабораторни опити, е ясно. Ясно е, че в малките населени места съществува неоползотворен потенциал - има много земя, заплатите са ниски, хората - гладни. Проблемът е, че повечето от тях притежават твърде ниска квалификация, за да започнат каквато и да било високотехнологична работа. А точно към това се стремят всички шест района на планиране - от Видин до Резово и от Петрич до Дуранкулак. Всички те са подали към министерството желанията си в каква посока искат да се развиват. И всички, като под индиго, са посочили най-напред "индустрия за здравословен живот и биотехнологии", а второто място почти навсякъде е отредено за "мехатроника". Единствено София и регионът ще се развиват и в "нови технологии в креативни и некреативни индустрии", каквото и да означава това. Дано в БАИ и в министерството знаят. А и да не знаят - не е фатално,



все някой консултант ще им обясни срещу прилична сума



Така или иначе представената концепция доста прилича по схема на едни други концепции за общини, правени от същата фирма - обща статистика и опит за т. нар. суот анализ.

Ако има добра новина, тя е, че зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева все пак признава, че привличането на инвеститори в момента е "хаотичен процес", който има нужда от фокус. Това показа и доклад на Сметната палата, който, макар да засяга основно друг период на управление, онагледява начина, по който се работи и в момента. Основните проблеми са липсата на обслужване "на едно гише" и спорадичните контакти на агенцията за инвестиции с министерствата и общините. Според доклада страната ни привлича малко инвеститори на фона на възможностите си, затова е желателно "значително подобряване на ефективността и привличането на относително по-голям брой проекти", отбелязват от Сметната палата.

Колкото до самите инвестиции - положението наистина е тревожно. Данните на БНБ показват, че преките вложения към края на април 2016 г. са 430 млн. евро, което е с 45%, или с 353 млн. евро, по-малко спрямо същия период на м.г. От БАИ и от ресорното министерство обаче са оптимисти. Те смятат, че посоката ще се промени и затова се стремят да сертифицират двойно повече инвестиционни проекти в сравнение с миналата година. Целта е броят им да стигне 24. Интересно колко от тези инвеститори са решили да правят бизнес в резултат от епохалния консултантски труд или в резултат на директна реклама. Само това би показало има ли смисъл да се хаби хартия за нищо неказващи регионални политики или национални стратегии.