След година и половина закани, клетви, сладки приказки и обещания как лобистите и хората с бизнес плана ще бъдат натирени там, където им е мястото - далеч от обществения джоб, процесите, за които се ползва кухото клише "здравна реформа", стигнаха до очакван и естествен развой - до никъде. Както става винаги от n на брой правителства насам - първата година-година и половина от мандата преминават в гръмки лозунги и обещания, следват известни законодателни промени, които всъщност не променят нищо, и полека-лека всичко продължава да си тече по обичайния начин - разкриват се нови и нови болници, здравната каса плаща все повече и повече и за тях, и за лекарства, а резултатът е плачевен и отвращаващ - здравните показатели на нацията вървят надолу. Парите за лечение отиват при хората с бизнес плана, а населението е все по-болно.

Министър Петър Москов е описвал неведнъж извращенията на здравната ни система - образно, със съответния патос и закани към феодалите, че на империята им вече й се вижда краят. По план график справедливостта и връщането на здравната система на пациентите трябваше да се състоят поетапно още от тази година. Естествено, нищо подобно не се случва.



Две бяха ключовите промени за тази година



Първата е разделянето на пакетите лечение, което плаща здравната каса, на два - основен и допълнителен. Москов попиля тонове енергия да обяснява, че това всъщност е хубаво за пациентите, защото поне тези от основния пакет ще получават гарантирано и безотказно напълно безплатно лечение. Е, тези от допълнителния може да срещнат някои затруднения като листи на чакащи или доплащане, но пък инконтиненцията и незаклещената херния не са неща, които да не могат да почакат. После се оказа, че от много приказки и Москов, и депутатите от управляващото мнозинство са пропуснали да напишат поправките в закона грамотно - двата пакета бяха отменени от Конституционния съд, защото приетият текст беше прекалено общ и позволяваше с поднормативни актове да се ограничи лечението на същите тежко и спешно болни хора, които уж бяха обявени за приоритет. Затова и към днешна дата абсолютно нищичко не се е променило в лечението и на приоритетните, и на неприоритетните пациенти. Те чакат и плащат нито повече, нито по-малко от обикновено.

Втората, дори още по-важна промяна, беше въвеждането на задължителна здравна карта. За пръв път тази година здравната каса не може да сключва договори с всеки, на който му хрумне да изкарва пари от здравеопазване, и то за колкото пари му е хрумнало да изкара. Бяха определени потребностите на населението от лечение по области и максималният брой легла, които касата може да финансира. Новите болници на местата, където има пренасищане, изобщо няма да имат право да кандидатстват за договор. Касата вече сключи договори по новите правила, малки частни и общински болници се оплакаха с половин уста, че това ще е краят им, след което настана тишина. Единствената данна, която НЗОК оповести, е, че не просто всички съществуващи болници имат договори, но ще се финансират и две нови, плюс още над 20 нови структури на вече съществуващи лечебни заведения. Не е ясно колко легла губят договор, нито намалени ли са лимитите - парите и обемите дейност на болниците, на които леглата са намалени. Тоест официално никой не желае да съобщи резултат от "реформата".

Неофициално става все по-ясно, че в много болници леглата, които финансира касата, са намалени. Но не и обемите, които са предвидени за плащане. Тоест, ако болница А досега е имала 10 хирургични легла и лимит от 10 000 лв. за лечение, тепърва тя има 5 легла и лимит от 10 000 лв. за лечение. Което прави цялото упражнение с въвеждането на здравна карта и смятането на болници, специалисти и легла преливане от пусто в празно. Нищо не се променя, всяка болница ще си вземе своето - заслужено или не, само в



договора й ще фигурира някакво нищо незначещо число,



наречено брой легла. За да е пълен абсурдът, досега за касата леглото не е било инструмент за финансиране и НЗОК просто няма представа за колко легла е плащала и съответно - колко уж спира да финансира.

Обяснението за поредния провал е още по-нелепо. Бюджетът на касата тази година е по-голям от миналата и вече за болници се полагат цели 1.5 милиарда лева, освен това е определен, преди да има здравна карта. Затова и просто парите се спускат по болници, както и досега, а доколко това има връзка с леглата им, т.е. с капацитета им - ще се мисли после, например догодина.

Самият Петър Москов при представянето на здравната карта се презастрахова, че целта й не е толкова да свие вече съществуващата лечебна мрежа, а по-скоро да спре още по-извратеното й хипертрофиране. Дали и това ще стане изобщо? Наскоро лично премиерът Бойко Борисов откри поредната нова частна болница и дори й обеща бързо финансиране, противно на всички закони, приети и от неговото правителство.

Москов влезе в кабинета с може би най-голямата заявка за промени, ако приемем количеството приказки, закани и лозунги за мерна единица. Москов остана в правителството, когато неговата партия мина в опозиция, за да довърши заплануваните промени. Сега вече плановете на Москов нямат никакво значение. Здравната система мина и през него.