През месец май 25% имат доверие в правителството, а 64% заявяват недоверие. 16% оценяват положително парламента, а 75% – отрицателно. 23% подкрепят президента, а 66% са на противоположното мнение.
Това съобщава " Галъп". Данните са от регулярното месечно изследване на агенцията „Политически и икономически индекс – май 2016 г.
Ако тези дни се провеждат парламентарни избори, близо 25% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, а над 12% – за БСП. Над 5% обявяват, че ще гласуват за ДПС, близо 5% – за партиите на Реформаторския блок, а над 4% – за партиите на Патриотичния фронт. 3% са готови да глсуват за АБВ, а други 3% декларират, че биха гласували за формация на Слави Трифонов. Близо 3% е потенциалният електорат на „Атака“, а 37% заявяват, че не биха гласували.
Запитването на „Галъп“ е независимо и проведено в цялата страна чрез пряко интервю между 13 и 19 май. Периодът на изследването е скоро след конгреса на БСП, оттеглянето на подкрепата на АБВ за кабинета и предложението на ДСБ за издигане на Росен Плевнелиев. Времето на сондажа обаче не обхваща изявлението на Росен Плевнелиев, че няма да се кандидатира за нов мандат.
Последиците от всички тези събития тепърва ще оказват влияние върху общественото мнение, но по всичко личи, че засега в отношението към политически процес няма съществена динамика спрямо предишни месеци. Въпросът накъде върви България месец след месец дава около 20% оптимистични оценки и очаквания и 60% песимистични. През май 22% отговарят „към по-добро“, а 59% – „към по-лошо“.
Доверието в президента пък достига най-ниската си точка от началото на мандата и остава на една от най-ниските си позиции в исторически план – с 23% доверие и 66% недоверие.
Съотношението между основните две партии остава две към едно в полза на ГЕРБ, макар доверието в правителството да не показва ентусиазъм. За отбелязване е чувствителният дял готови да гласуват за Слави Трифонов. Хипотетична негова формация вече има реалистични изгледи да влезе в парламента, ако изборите са сега. В същото време обаче потенциалните гласове за Трифонов са най-много сред най-младите – група с по-нестабилно електорално поведение.
Идните месеци ще покажат от кои политически ниши идва подкрепата за Трифонов, но обикновено това са гласове извън твърдите електорати, предимно на хора, които не са гласували, или по-рядко гласуват, или пък са гласували за други формации, основаващи се на харизматичен лидер.
Интерес буди също сравнително по-ниската от обичайното декларирана подкрепа за ДПС. Данните от следващите месеци ще покажат има ли спад при ДПС и на какво се дължи той.
Нужно е напомняне, че електоратите са различни в способността си да се мобилизират за избори. Трябва да се припомни също, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. 4-процентовата бариера се образува на база гласували, така че в този момент е некоректно да се определя потенциална бройка партии в парламента. Напълно ориентировъчно – от днешна гледна точка при избори сега в парламента биха влезли ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторите, Патриотите, а АБВ, потенциална партия на Слави Трифонов, както и „Атака“, имат съвсем реалистични изгледи.