:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Групата изрази готовност да засили санкциите срещу Русия
Той обвини в политиканстване и хленчене човека, който иска проверката му заради „ЦУМ-гейт”
Причината е руски самолети, прелетели в "зона на интерес" на Великобритания
Тя нямала обаче нищо против руският президент да дойде в България за 140-тата годишнина от Освобождението
Премиерът иска безкомпромисни мерки за катастрофите и лошите храни
Потребител е етажната собственост и само тя може да се откаже изцяло от парното, постановяват върховните съдии
СТАТИСТИКИ
Общо 332,640,143
Активни 285
Страници 16,232
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Ненаписаният разказ на Хемингуей

Димитри Иванов
Казвах на моята баба Бобон. А тя казваше: "Трябва да постят всички без децата, учениците и войниците." Тази година преди Великден пак си казах: "Не съм от простаците, дето се хранят с биг-мак и кока-кола; само ядки и уиски или коняк." Купих си орехи, оставих ги на проветриво на балкона в отворен кашон. От гората дойдоха катерички. Не ги изядоха, занесоха орехите не знам къде.

Борис Димовски се родил в селото на Николай Хайтов Яврово, аз - в Асеновград. Казваше ми земляк, не знам защо, може би понеже Яврово било в асеновградското землище и защото и той като мен не се родил в родилен дом. Аз в къщата на Кишкилката на Баделема на 31 декември 1931 г. в 11:11ч., но Бобон настояла в кръщелното ми да впишат 1 януари 32-ра, за да ходя войник не с 31-ви, а с 32-ри набор.

От Асеновград помня само че ми викаха "лангеря" заради гръцката жилка и че асеновградските сармички бяха много малки и много вкусни. Не помня къщите с розов хоросан от кризата през 1929-а, когато вместо с вода забърквали хоросана с непродаваемото вино.

Радой Ралин ми беше комшия, но не ми казваше комшия. Колчем го срещнех пред махленското кино "Изток", той почваше да ми говори високо, събираха се хора и аз се измъквах, понеже той пожелаваше на минаващите жени довечера да им излезе късметът няколко пъти и аз се притеснявах.

Радой написа епиграми - "Люти чушки", Борис Димовски илюстрира книжлето. Аз не забелязах, но в Главлит (Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с печатни произведения) забелязали, че между карикатурите има едно прасе и опашката му завършва със завъртулка като подписа на Тодор Живков. Иззеха епиграмите от всички будки и ги изгориха.

Валерия Димовска, дъщеря на Борис Димовски, работеше в офиса на Светльо и Ема Примерови (дистрибутори в България на "BP" и други моторни масла). През 2003 г. Светльо и Ема издадоха Радой Ралин и Борис Димовски, вече не в книжле, а в сборник с още карикатури и епиграми. Аз представих сборника в балната зала на военния клуб в София. Казах нещо достатъчно интересно, за да изглежда кратко или достатъчно кратко, за да изглежда интересно, затуй много ми ръкопляскаха, Борис Димовски от първия ред:

- Много ху... - Защо го няма Радой? - прекъснах го. - Щото човек, като остарее, става... Аз му казах тук, пък той тръгнал за вкъщи... Ама ти много хубаво го каза... Аз не чух какво каза, щото ми паднала батерията на слуховия апарат, ама ти много хубаво го каза.

Направи ме за смях, хората изпопадаха. Изхвърлих си телевизора, но, както пее Лили Иванова, без радио не мога, въпреки досадните творци и творкини, творячки, отварячки, дългоножки и астроложки. Говорят за "творчеството" си. Творец е само Бог. В прословутата карикатура на Димовски има свинска опашка. "Свински опашки", каза по радиото премиерът. Държавната глава друго каза, но аз не запомням какво тя казва.

Премиерът се обижда от карикатури, президентът е карикатура. Премиерът каза да не се боим от ислямския тероризъм, понеже "у нас на всяко кьоше продават дюнер". Премиерът бе вписан във всенародното героизиране на мутри, които в пущинаците залавят имигранти, вземат им парите и мобифоните, връзват им ръцете с пластмасови каишки "свински опашки". Каза, че понеже мюсюлманите не ядат свинско, опашките го противопоставят на мюсюлманите.

Преди Борисов, преди и Димовски, пред Театър 199 имаше афиши за свинските опашчици, в книжарниците "Пипи Дългото чорапче", която е с плитки pigtails. Когато Васа Ганчева превеждаше книжката на Астрид Линдгрен за Пипи, по-голямата й сестра Вера беше шеф на "ДИ (държавно издателство) Народна култура"; даде ми да преведа Хемингуей и аз тогава превеждах "Снеговете на Килиманджаро".

Там Хари е на лов в Африка, одрасква се, драскотината предизвиква инфекция, после гангрена. Хари бил военен кореспондент и когато умира, вижда калейдоскоп от всичко, което скатал в себе си, за да разкаже и няма да разкаже; вижда от небето снеговете на Килиманджаро (които поради глобалното затопляне сега се стопиха). Една от калейдоскопичните картинки е от България.

Питах Хемингуей с писмо за някои думи. Не зная дали той отговаряше на всички свои преводачи, но на Иван Кашин и на мен отговаряше; моите преводи излизаха в стохилядни тиражи, преводите на Кашин в милионни. Каза сам да реша дали да променя Карагач на Кара Агач или на Александруполис. Аз не го промених:

"Гарата на Карагач, той напускаше Тракия след отстъплението, стоеше с раницата, а фарът на Симплон ориент-експрес пронизваше тъмнината. Това бе едно от нещата, които бе скътал в себе си, за да ги опише - сутринта, на закуска, през прозореца се виждаха заснежените български планини и секретарката на Нансен попита стареца дали това е сняг, а той каза: Не, не е сняг. Рано е още за сняг. И секретарката повтори на другите момичета: Чухте ли, не е. Не е сняг. А те в хор: Не е сняг, излъгали сме се. А беше сняг и когато започна размяната на населението, той изпрати хората там, в снега. Беше зима и те кретаха в снега, докато измряха." Така описал Хемингуей геноцида на тракийските българи.

Във всеки град и село, където живеехме, Бобон ходеше на черква. В София в близката до нас "Свети Седмочисленици". Като пораснах, я спрях: Няма в "Свети Седмочисленици", а в "Св. Александър Невски". Там щяха да бъдат славчовите и моите приятелки и приятели, да се чукаме с великденски яйца. Там имаше кордон, през който пускаха стари хора и младежи, които подкрепят старци. Първата идея на мен и Славчо беше той да е старец инвалид, аз да го подкрепям. На Славчо през бомбардировките една писалка му гръмна в ръката, но липсващите пръсти не го правеха достатъчно инвалид, освен това не приличаше на старец. Втората ни идея беше да не ходим на черква, а да гледаме филм по телевизора в сиропиталището на Славчо, което беше срещу нас.

Медийната политика беше във Великденската вечер да пускат интересен филм, за да не ходят хората на черква. Спряхме се на третата идея: ще водим Бобон, подкрепяйки я. Връчих й бастуна, който й бях реквизирал, понеже много го харесвах. Той беше на брюкселския франт, неин син и мой вуйчо. Английска изработка. Дръжката не изкривена като въпросителна, а права като жезъл, сребърната ръкохватка с вдлъбнатини за пръстите, за да я държиш удобно; като натиснеш едно копче, щраква пружина и бастунът става сребрист копринен чадър, като завъртиш един пръстен и изтеглиш дръжката, държиш в ръката си шиш като рапира. Хитроумно оръжие като гърмящите писалки. Като прословутия "Български чадър" с отровна сачма за Георги Марков. Инструктирах Бобон да се подпира на бастуна и да куца, Бобон покуца, покуца, пък забрави и тръгне като момиче, а аз през зъби - Куцай, ма Бобон, куцай!

Пуснаха ни през кордона, намерихме се с приятелките и приятелите, чукахме се с яйца, забавлявахме се с бастуна-чадър-оръжие. После си тръгнахме със Славчо двамата под чадъра, но без запалени свещи и без Бобон. Когато влязохме вкъщи, имаше и козунак и всичко, което Бобон беше сложила на масата, пред иконостаса гореше кандилцето и догаряше свещта, която Бобон си беше донесла сама, без да я подкрепяме.

Сега със 70-годишно закъснение започнах да постя и катеричките ми отмъкнаха орехите. Добре направиха. Духовниците казват "пост и молитва". Право казват. Не да очистиш тялото си, а да смириш душата си. Форумчета млади ми писаха, че такива като мен скоро ще умрем и ще стане по-добре. "Вековната злоба на роба." Прави са. Скоро ще срещна дамата. Много я харесах в Bye bye life, в All that Jazz на Боб Фос. Имам идея вместо смартфон да си купя смъртфон, да си диктувам писаниците от ноосферата над несъществуващите вече снегове на Килиманджаро. Но омразничетата надали ще се смирят, пак ще ме четат, без да ги карам, пак ще събуждам в тях "Вековната злоба на роба." Те право казват. Време ми е. Пък и аз не се смирявам, псувам, когато недоучен ме учи кога живял Балдуин от Фландрия и да казвам The US are вместо The US is.

За всеки от нас дамата ще е различна. Ще я видя скоро, но това е работа, която всеки свършва сам, смъртта е занимание самотно. Сега нямам време. Мълча по въпроса. Мога да мълча на френски, мога и на испански да мълча. На холандски, сиреч на фламандски не мога, понеже не разбирам фламандски. За английски... Ето ви нещо разбираемо за вас и double dutch to them: "Българският чадър" беше английски.



 Хемингуей, военен дописник на Toronto star
 Пипи с плитки pigtails свински опашчици.
 Бредбъри. "Смъртта е занимание самотно"
168
44025
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
168
 Видими 
26 Април 2016 19:34
секретарката на Нансен попита стареца дали това е сняг, а той каза: Не, не е сняг. Рано е още за сняг. И секретарката повтори на другите момичета: Чухте ли, не е. Не е сняг. А те в хор: Не е сняг, излъгали сме се. А беше сняг и когато започна размяната на населението, той изпрати хората там, в снега. Беше зима и те кретаха в снега, докато измряха

Мда
26 Април 2016 19:47
Майсторе,ще илядиш!
26 Април 2016 19:47
Нелоша писаница днес. Поздравления, Джимо !

Но няма да е зле като четеш хвалебствените коментари, да си припомняш онова, дето ти го е казал Димовски
26 Април 2016 19:55
Не можеше да я обвинява, че когато се събра с нея, беше вече изчерпан. Откъде може една жена да знае, че не влагаш нищо в това, което казваш, че говориш само по навик и за да си запазиш спокойствието? След като бе престанал да влага значение в думите си, с лъжите си имаше по-голям успех пред жените, отколкото на времето, когато беше им казвал истината.
Не толкова, че лъжеше — просто нямаше истини, които да им каже. Беше изживял живота си, а след това бе продължил да живее с други хора и с повече пари, в най-хубавите от местата, които знаеше от по-рано, а ходеше и на нови места.
Гледаше да не мисли и тогава всичко вървеше чудесно. Природата го бе надарила със здрав организъм и не се бе разплул, както ставаше с повечето други; даваше си вид, че не го е грижа за работата, с която по-рано се занимаваше, а сега не можеше повече да върши. Повтаряше си, че ще опише хората с много пари, че не е един от тях, а съгледвач, проникнал в царството им, че един ден ще избяга, ще го опише и написаното ще бъде от човек, опознал онова за което пише. Но никога нямаше да се залови за това, защото всеки ден, отминал, без да напише нито ред, прекаран в удобства като дните на ония, които презираше, бе притъпявал способността му, бе размеквал волята му за работа така че накрая съвсем бе престанал да пише. Хората, между които живееше, се чувстваха по-удобно, когато, той не работеше.
26 Април 2016 19:56
„Всеки от нас върши онова, за което е създаден — мислеше си той. — Какво е дарованието ти — зависи от това как си вадиш хляба.“ Под една или друга форма цял живот бе продавал от своята жизненост, а когато влагаш по-малко чувство, даваш на другия повече срещу онова, което той ти дава. Беше се убедил в това, но и за него нямаше никога да пише. Не, макар че си струваше.
26 Април 2016 19:58
Тогава, вместо да продължат към Аруша, те завиха наляво, очевидно Компи беше решил, че имат достатъчно бензин. Погледна надолу и видя облак, който преливаше в розово, пълзеше по земята и се носеше във въздуха като първите снежинки при зимна буря, които идват неизвестно откъде, и се досети, че това са скакалци, долетели от юг. После започнаха да набират височина: както изглежда, летяха на изток, стъмни се, бяха навлезли в буря и дъждът беше тъй проливен, сякаш минаваха под водопад, след това излязоха от нея, Компи извърна глава, усмихна се, посочи напред и той видя пред тях, необятен като света, грамаден, висок и неимоверно бял на слънцето, квадратния връх на Килиманджаро. И тогава разбра, че отива там.
26 Април 2016 20:02
Ех тва мн. ч. много го е заболяло на ДИ бе!
Щях да млъкна и да си посипя глават с пепел, но
как реши ДИ да ме обори? С НЕСЪЩЕСТВУВАЩ
цитат от Чърчил
Иначе днеска се чете. Поне нема спомени за пловдивски
деца дето за тех гравитацията и физичните закони не важат
26 Април 2016 20:10
ДИ винаги се чете. Мастер, един от най-добрите

26 Април 2016 20:24
Мълча по въпроса. Мога да мълча на френски, мога и на испански да мълча. На холандски, сиреч на фламандски не мога, понеже не разбирам фламандски.


Е, това е. Ако не ми вярваш, просто брой дните, в които ме няма. Когато телефонът не звъни, да знаеш, че съм аз и не се обаждам.
26 Април 2016 20:31
Купих си орехи, оставих ги на проветриво на балкона в отворен кашон.

А нещо за децата имаше ли.
Прочее, днес се навършват 30 годин от българскио Чернобил. Сравним с този у Брянска губерния на хаганато. Специална конференция в БАН.
Най-големата трагедия за назе българете. Бум на раковите заболявания, малформациите и болести, вследствие на погълнати горещи частици. Дечицита пият мляко с огромно съдържание на цезий. И сичко това се предава от поколение на поколение и от век на век.
А по същото време бачовците, шиндеровци и григор стоичковци мляскат орехи и бадеми с шотландско уиски. И си кютат като *****
И тогива и сеги...
26 Април 2016 20:36
Радой написа епиграми - "Люти чушки"

Ако г-н Д. Иванов има под ръка съчиненията на П.Р. Славейков ще установи, че от около 150 епиграми в "Люти чушки" около половината са безсрамно преписани от "писателят" Р.Ралин....
26 Април 2016 20:40
Поклон и благодарности Майсторе!
Никой не знае, какъв е редът и кой след кого и кога.
По този повод моята баба, бог да я прости, казваше "Ти на Бога в работите не се меси!"
26 Април 2016 20:42
Кабелните превръзки/"свински опашки"/ на английски са cable ties и нямат общо с плитчиците pigtails
Изобретени са от Maurus C. Logan, работещ за Thomas & Betts - електротехническа компания доставчик и на Боинг.
Патентът за тези
пластмасови каишки "свински опашки".
е от 1958 г.
26 Април 2016 20:44
"Пък и аз не се смирявам, псувам, когато недоучен ме учи кога живял Балдуин от Фландрия и да казвам The US are вместо The US is."

***
Не прозря Джимо, че е безсмислено да обесмъртява форумните идиоти-пишман интелектуалци... Започвам да проумявам защо толкова хора се срамуват да се нарекат българи. А за да я има(все още) България, май наистина господ ще да е българин.
26 Април 2016 20:56
Ако г-н Д. Иванов има под ръка съчиненията на П.Р. Славейков ще установи, че от около 150 епиграми в "Люти чушки" около половината са безсрамно преписани от "писателят" Р.Ралин....

А най- известната "Сит търбух - за наука глух" е просто превод на старата руска поговорка "Сытое брюхо - для науки глухо", но подписана с авторство на Радой. Преди да науча, че е един прост плагиатор, аз искрено се учудвах как епиграмите му са добри, има и едно успешно стихотворение, но пиесите му са трагични. Много по-късно разбрах, че е трябвало да назначат някого за интелектуалец-страдалец, уж дисидент и са избрали него. Талантлив човек не става за такава роля.
26 Април 2016 21:03
"Българският чадър" беше английски.

Англичаните ли го убиха? И други го намекват, не бих се учудил, Г. Марков е писал за разочарованието си от Запада, неща които рядко се цитират у нас.
26 Април 2016 21:15
Интересно и четивно...
А какво ще правят потомците след време, когато се зачудят защо са нацвъкани паметници на сивички люде като Радой Ралин, Лучников, Марков? Те да му мислят...
------------------------
Сайтът на Генек
26 Април 2016 21:16
На Георги Марков даже и шапката няма да може да му стигнете.
26 Април 2016 21:18
taidzi
26 Апр 2016 21:16


26 Април 2016 21:23
Хората, между които живееше, се чувстваха по-удобно, когато, той не работеше.

Не! Точно този компромис е недопустим.
26 Април 2016 21:28
Тайдзи и жоревец, сещам се за "Хей ръчички, хей ги две..."
------------------------
Сайтът на Генек
26 Април 2016 21:30
Ако г-н Д. Иванов има под ръка съчиненията на П.Р. Славейков ще установи, че от около 150 епиграми в "Люти чушки" около половината са безсрамно преписани от "писателят" Р.Ралин...

Не го знаех, но и без това не харесвам Р. Ралин
26 Април 2016 21:39
Шаман 26 Април 2016 20:56


26 Април 2016 21:47
Хиляди благодарности от "Св, Никола" и Траката, г-н Иванов!!!
26 Април 2016 21:56
Отлична писаница г-н Иванов! Жалко е, че не сте се присъединил към неистовия хор на "независимите" ни журналя, които ни проглушиха ушите вече трети ден да ни убеждават колко трагична е аварията в Чернобил. Като че ли някой се е съмнявал в това. Може би само Щу.чо. Всъщност радиацията е безопасна за някои н..екоми.
Желая на автора дълги години да разсича догмите на удобното за управниците ни писане и говорене.
26 Април 2016 21:56
щурчо 26 Април 2016 20:31
Прочее, днес се навършват 30 годин от българскио Чернобил. Сравним с този у Брянска губерния на хаганато. Специална конференция в БАН.
Най-големата трагедия за назе българете. Бум на раковите заболявания, малформациите и болести, вследствие на погълнати горещи частици. Дечицита пият мляко с огромно съдържание на цезий. И сичко това се предава от поколение на поколение и от век на век.
А по същото време бачовците, шиндеровци и григор стоичковци мляскат орехи и бадеми с шотландско уиски. И си кютат като *****
И тогива и сеги...


Щуравият е много прав,а тук в тоя форум масово още въздишат в екстаз по отминалият строй Гаче ли не помнят кви поразии направиха полит бюро и баш секретаря на партията

26 Април 2016 22:07
Жив и здрав да си, Джимо!
26 Април 2016 22:17
Драги Димитри, жив, здрав и курав още многая лета.
26 Април 2016 22:20
Светльо и Ема Примерови (дистрибутори в България на "BP" и други моторни масла)

Няма ли (бачо) някой да разцъка, кои станаха дистрибутори на различните западни марки, и как?
Нямам ни един познат който да е успял да се 'уреди'. Май, в неправилна компания съм раснал?
26 Април 2016 22:56
Г-н Иванов ,не искам да звучи като провокация или заяждане
Но тъй като познавате от близо Петко Бочаров ,как той успяваше да съчетае риториката си през 80те /специално срещу Рейган/ и изявяванията си след 90та г
26 Април 2016 23:05
Double Dutch......
Аз щото само за ""going Dutch" ( при плащане на сметката) бях чувал....
Та се разтърсих да го видя кво е тва "double dutch".
Дано ДИ да е имал предвид скачането на въже с повишена трудност , а не
"Double Dutch rudder"
Щото не ми се мисли ако е второто, кви са ги правили из стаичките на БНТ
26 Април 2016 23:13
Скоро ще срещна дамата. Много я харесах ...

Само не я пожелавайте!
26 Април 2016 23:29
Double Dutch:
The English, historically, found Dutch (albeit a fellow Western Germanic language) particularly difficult to understand, so anything that was completely incomprehensible would be double Dutch, i.e. twice as hard as Dutch.
26 Април 2016 23:32
Murano,
Ясно ми е "double Dutch" като повишена трудност.
Ама се натъкнах на double Dutch rudder та ми се изправи косата
27 Април 2016 00:01
Ех, Джимо, върна ме половин век назад!
Бил съм тогава ученик в прогимназията.
Поне месец, откак "Люти чушки" ми бяха минали през ръцете.
Купени бяха съвсем редовно от нормална книжарница.
Откъде да знам, че епиграмата под заглавие "Глух, но послушен", която гласеше, че "Сит търбух за наука глух" имала далеч по-прецизен подтескт.
Аз лично я харесах, защото тази зависимост, и тогава, и насетне ми звучеше като закон на термодинамиката.
Някъде по това веме се бил намесил ГЛАВЛИТ-а и научих от една съседка, която едва ли бе изкарала и седми клас, за кого ставало дума.
Та и досега си мисля, че ако бяха си траяли, никой нямаше да разбере, как се е подписвал бай Тошо.
На това сега му викат маркетинг...
27 Април 2016 00:54
…Защото въпросът не е само да съществуваш като здраво и силно животно, а как да съществуваш. Как да живееш? Колко хубаво, че рецепта за живеене няма и не може да има, че животът превръща идеологическите канони на амбициозни философии и полуумните им изследователи в историческа нелепост. Трагична нелепост. Никой никому не може да каже как да живее. Може би най-общият и най-простият отговор е - да живееш като себе си. Но тук веднага идва въпросът - има ли те? Съществуваш ли като себе си? Или както нечия непозната ръка е написала на стар гроб край София: „ И да те е имало, пак те е нямало”.


Г. Марков
27 Април 2016 01:04
Многоуважаеми Джимо, да стигнеш и подминеш годините на Петко Бочаров и още много писаници да ни напишеш!
27 Април 2016 01:30
Но тъй като познавате от близо Петко Бочаров ,как той успяваше да съчетае риториката си през 80те /специално срещу Рейган/ и изявяванията си след 90та г

Мога ли да пробвам аз? Ето един цитат от класик по въпроса:
"От комунист можеш да направиш добър нацист за две седмици, от социалдемократ - никога"
Познахте ли автора? Казва се Адолф Хитлер и наистина ги е разбирал тези работи.
За съжаление обаче думите са напълно в сила и за други случаи, например - от бивш комунист за две седмици можеш да направиш "демократ" (в кавички, естествено), евроатлантик, без малко шеф на НАТО или на ООН и т.н. Те са като дялани камъни - където има далавера, веднага прилепват.
Естествено, и "комунист" е в кавички.
27 Април 2016 01:32
Хубаво, както винаги...А някой път е и по-хубаво от хубаво, че има и най, ама най-хубаво. И, ете тогава, най-много омразничета!
Кво да правиш бачо, колкото по-така, толкова по-така и дори толкова по-иначе...
Както винаги твойте спомени са и част от моите ...Та дори катеричките ми крадат неща по същия начин и кучето им се кара по негов си начин, но на тях не има пука от него, а от котаците. Обаче и за котаците си има наказание - щом отидат твърде нагоре по дървото, после ги е страх да слизат, нямат си заден ход. Затва, ако си котарак, мисли докъде ще се катериш, че после няма слизане!...
27 Април 2016 01:43
На Георги Марков даже и шапката няма да може да му стигнете.


Значи, щом не е отровен с плутоний/ удушен в банята или хеликоптерът му не се е заплел в жици - не сме ние? Само в тази форум може да прочетеш (е, след още малко време може би), че Литвиненко, Березовски и генерал Лебед са паднали жертви на ЦРУ, което много се активизирало откак Путин дойде на власт.
А, да не обидя някого - и в поглед.инфо има подобни "разкрития" понякога.
27 Април 2016 02:10
На Славчо през бомбардировките една писалка му гръмна в ръката,
Мишел Константен
.
27 Април 2016 02:12
"Българският чадър" беше английски. 
М.К.
27 Април 2016 02:23
... Форумчета млади ми писаха, че такива като мен скоро ще умрем и ще стане по-добре. "Вековната злоба на роба." Прави са. Скоро ще срещна дамата. Много я харесах в Bye bye life, в All that Jazz на Боб Фос. ... Но омразничетата надали ще се смирят, пак ще ме четат, без да ги карам, пак ще събуждам в тях "Вековната злоба на роба." Те право казват. Време ми е. ...
За всеки от нас дамата ще е различна. Ще я видя скоро, но това е работа, която всеки свършва сам, смъртта е занимание самотно. ...


За Бога - не скоро!... "Дълга пътя — къс живот"


Ти, който бдиш от небесата
над человешки съдбини,
над мен десницата си свята
зарад закрила протегни!

Спази ме, докато направя,
що с вяра в тебе съм почнал
и посегни от мен тогава
да земеш туй, що си ми дал.
27 Април 2016 02:53
Скоро ще срещна дамата. Много я харесах в Bye bye life, в All that Jazz на Боб Фос.

Една дама в Чикаго, пичове, написала
книга Д- р Кюблер-Рос, благородничка.
Та тази женица, без самата
тя да е умирала,
разделила процеса на умирането
на пет нива.
Гняв, Отричане,
Пазарлък, Депресия и Приемане.
Гняв.
Исусе Христе!
Проклето копеле, духач долен!
Отричане.
"Не, не съм аз, човече. Не, охо..
Някой друг, може би, но не и аз. "
"О, не, сбъркала си човека...
Какво ще кажеш за майка ми?"
Тя е възрастна, а аз съм още сукалче - пишкам в гърне.
"Нямам вече нужда от нея. Сбогом, мамо.
Беше страхотна и те обичам. Но не и аз. "
О, Исусе, не ме взимай сега.
Пазарлък.
"Виж. Ела тук, ела тук. "
"Не можем ли да седнем и да
поговорим като бизнесмени?"
"Да се договорим, а?
"Не искам да споря.
Ще видиш, че съм благоразумен човек. "
"Блондинката от източна 63-та улица?
С която се виждам във вторник вечер?"
"Край, забравям я. Никога
повече няма да я видя. Това е. "
Без твърда дрога повече.
Малко трева може би, но нищо повече. "
"ОК, добре, виж, обещавам да не се
оставям да ме блъска метрото повече. ОК?"
"Споразумяхме ли се, а? А?
- Депресия...
- О, Боже!
- "Умирам!"
"О, Боже, умирам ли?!"
27 Април 2016 03:00
crossfit75
26 Април 2016 23:32
Murano,
Ясно ми е "double Dutch" като повишена трудност.
Ама се натъкнах на double Dutch rudder та ми се изправи косата

***
Не е важно, че Димитри не го е писал. Щом обаче този се е натъкнал на нещо - намерил е философско оправдание за поредното си *** деяние. шевронаджия...
27 Април 2016 03:33
Drug,
Нещо много си ми се натопорчил друже
Да не са ти съкратили децата -уманитарчета?
Май не сй ме чул преди време като ти рекох- напуснах Шеврон.
Една друга фирма ми предложи по добър "benefits package"
и аз ...кво да правиш... Въпреки че според тебе магистърската
ми степен не струва.... Отидох където плащат повече ( пак е в
"Ойля" де, да не съм помислиш че съм станал уманитар кат децата ти
27 Април 2016 03:33
Drug,
Нещо много си ми се натопорчил друже
Да не са ти съкратили децата -уманитарчета?
Май не сй ме чул преди време като ти рекох- напуснах Шеврон.
Една друга фирма ми предложи по добър "benefits package"
и аз ...кво да правиш... Въпреки че според тебе магистърската
ми степен не струва.... Отидох където плащат повече ( пак е в
"Ойля" де, да не съм помислиш че съм станал уманитар кат децата ти
27 Април 2016 04:10
Engels
27 Април 2016 02:53


"Дамата" ти просто никога не е умирала. Една истинска дама - Жени Божилова - със сигурност е разказвала на ДИ как стоят нещата с умирането. Няма време за пазарлъци, когато излетиш натам. И там няма място за пазарлъци. Затова трябва да внимаваме какви ги вършим (и (как) пишем или не пишем) тук и сега. През Страстната седмица и през всички останали седмици от живота си.

А за ДИ важи друго:

Вы рисуйте, вы рисуйте,
вам зачтется...
Что гадать нам:
удалось - не удалось?

Вы, как судьи, нарисуйте наши судьбы,
наше лето, нашу зиму и весну...
Ничего, что мы - чужие.
Вы рисуйте!
Я потом, что непонятно, объясню.

27 Април 2016 04:49
Абе кой е тоя Георги Марков? Великите писатели ги знаеме - Генек, дето сека втора статия е от него и ... други нема.
27 Април 2016 06:12
Да събереш в едно изречение "гърмящите писалки" и "изстрелващият сачми чадър" е просто епично. "Батман vs Супермен" , "Кинг Конг vs Гамера", " Брус Лий vs Дарт Вейдър".
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД