Оскъпяването на бързите заеми отново стига до фрапиращите 400%. Оказва се, че компаниите от бранша масово надскачат наложения със закон таван за до 50% лихва, като прилагат различни трикове и дори напълно незаконни такси. Това твърди Комисията за защита на потребителите (КЗП), която е засипана с оплаквания от клиенти.

Законът, който уж трябваше да ограничи цената на бързите заеми до разумни размери, очевидно не работи, смята председателят на КЗП Димитър Маргаритов. Едно от грубите нарушения, на които се е натъкнала комисията, е налагането на такси, свързани с усвояването и управлението на кредита. Такава е например таксата "писмо", която някои фирми начисляват, ако клиентът се забави с вноската и му пратят напомняне да се издължи. Друг трик на компаниите е да поискат предсрочно връщане на заема, ако клиентът има забавени плащания по други договори - например към мобилни оператори. Най-лошото е, че някои компании, като обявят кредита за предсрочно изискуем, искат потребителят да плати лихвите не към момента, а за целия срок. Друга хитрина на "магазините" за лесни кредити е, когато падежът на заема се случи в неработен или празничен ден, да броят за дата на падежа последния работен ден преди почивния. А това е нарушение на Закона за задълженията и договорите, според който винаги задължението възниква в деня след, а не преди почивката.

Друга хватка за оскъпяване на заема е т.нар. такса "поръчител", посочва кредитният експерт Тихомир Тошев. Таксата се начислява, ако потребителят не успее да осигури поръчител по кредита си, а това често се случва, защото фирмите изискват гарантът да работи на трудов договор и да взима поне 1500 лева заплата. Когато клиентът не намери платежоспособен гарант, кредитната компания му избира за такъв външна фирма и начислява въпросната такса "поръчител", която утежнява месечните вноски, но не влиза в изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на заема.

"По закон оскъпяването на този тип кредити не може да надхвърля 50%, но истината е, че се стига до 200-400% годишно. Затова, ако ви трябва по-голяма сума, обърнете се към банка, където лихвите са 7-8%", съветва Тошев.

"КЗП работи активно, но постоянно се измислят нови начини за заобикаляне на правилата", коментира Димитър Маргаритов пред "ТВ+". Kомисията е проверила 50 компании, отпускащи по-лесно от банките неголеми суми, и е хванала повече от 350 нарушения и уловки в документацията, която клиентите им подписват. Повечето нарушители вече са се поправили и са премахнали от договорите клаузи, ощетяващи потребителите. В момента комисията води дела срещу 5 фирми, които не са отстранили доброволно неравноправните клаузи в договорите им. КЗК очаква съдът да обяви оспорваните текстове за нищожни и те да бъдат премахнати.



БОРЧОВЕ

Експертите съветват бързите заеми да се вземат в малки суми до 200-300 лева и да се връщат в максимално кратък срок, тъй като сумата се оскъпява много бързо, и никога да не се тегли повече от един бърз кредит. Много от българите обаче имат по няколко кредита и често вноските по тях надвишават доходите им, показват данни, представени по време на кампанията "Взимай кредити разумно". Задлъжнялостта в България е около 27%, което я подрежда на челните места в ЕС веднага след Гърция, където просрочията са близо 34%. Високото ниво на дългове на домакинствата у нас се дължи в голяма степен и на нелоялните практики на фирмите за бързи заеми, твърдят експерти.