:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Тенисистът си осигури и на теория участие във финалите на АТР в Лондон
Оръжието е законно и е на бащата на едно от децата
Каталунци теглят масово пари от банките
СТАТИСТИКИ
Общо 352,702,641
Активни 720
Страници 2,147
За един ден 1,302,066

"Бел Ами" от Дачев по Мопасан е драматургичен концентрат

Калин Врачански като Дюроа впечатлява, но посланието е: и днес е така
Снимки: Павел Червенков
В ролята на Мадлен се изявява Луиза Григорова.
Премиера: "Зад канала"

Режисьор: Бина Харалампиева



Юрий Дачев е направил пиеса по романа на Мопасан, без да се притеснява да променя характери и диалози, както и да добавя нови такива. Получило ли се е - да. Най-вече защото използва драматургичните канони с пълна сила, което очевидно се дължи и на режисьора Бина Харалампиева. Самата тя определя драматизацията като най-виртуозната до момента работа на Дачев по епическа творба от такъв мащаб. Романът, оценен от Толстой като най-големия шедьовър на френската литература, още веднъж е послужил за нуждите на високото изкуство. Можем смело да заявим, че резултатът е отличен.

Запазвайки духа и основните сюжетни линии, Юрий Дачев не се фокусира само върху душевните метаморфози на главния герой, а преди всичко върху самопокваряването на елита. При това поднесено като обобщение за всички епохи, а не само в Мопасановия времеви ареал. Той находчиво видоизменя доста от образите - според кройката на актьорите, както сам се изразява. Така в изпълнението на Герасим Георгиев-Геро героят му Валтер, собственик на вестника, където Жорж Дюроа има амбицията да сътрудничи, се появява пред зрителя като завършен и безскрупулен циник, но по балкански фамилиарен, доста различен от Мопасановия първообраз.

Прекрасно разгърнат и изигран е образът на съпругата му Натали, в която се въплъщава Василена Атанасова. Нея определено публиката аплодира най-спонтанно. Героинята й великолепно демонстрира бездни от глупост, с което ни кара да се запитаме като Мопасан: нима наистина само глупостта е стожер на морала в съвременното общество?

Самият Бел Ами, в изпълнение на Калин Врачански, е верен на оригиналния замисъл, но малко блед. Израстването на героя от малък хищник до голям е добре поднесено драматургично, но именно поради замисъла на драматурга и режисьора Бел Ами често служи само като огледало, в което ние виждаме отразени останалите герои - кой от кой по-упадъчен и по-пропадащ в морален план. Това не значи, че играта на Врачански е слаба - напротив. Той изпълнява замисъла безукорно. Интересното е, буквално преди седмици актьорът влезе в кожата на друг изкусен прелъстител - Стриндберговия Жан от пиесата "Госпожица Юлия" (премиерно заглавие в афиша на Театър 199).

Като цяло "Бел Ами" на Дачев и Харалампиева взема на прицел обществото, излъчващо "смрад на пошлост и парфюм". В него и преди, и сега движещи сили са сексът, парите, властта. Тема, която вълнува Бина Харалампиева и в постановката й "Господин Балкански" от Георги Данаилов (в Младежкия театър).

А когато онова, което един творец има да каже на публиката, е осмислено през богатия му опит, резултатът е завладяващ - както в случая.
 "Бел Ами" на Дачев и Харалампиева сякаш крещи "Всеки социален елит плаща за мястото си с куп падения".
1711
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД