Управляващите много обичат да пътуват в чужбина с аргумента, че агитират чуждестранни инвеститори да вложат парите си у нас. Но много често подобни срещи минават само като протоколни събития и любезни разговори без особен резултат. По подобен начин протекоха и част от последните посещения на министъра на икономиката Божидар Лукарски, който само през февруари успя да посети Бразилия, Германия, Узбекистан... На лов за чужди инвеститори бяха и премиерът Борисов, който наскоро се завърна от Израел, строителният министър Лиляна Павлова, която също реши да намине до Узбекистан заедно с Лукарски, а министърът на енергетиката Теменужка Петрова се озова в Азербайджан.

Според отчетите инвестициите напоследък растат, но през годините кривата изобщо не е толкова устойчива. По данни на БНБ за миналата година те са 1.575 млрд. евро, което е повече с 22.5% спрямо януари - декември 2014 г. Това обаче далеч не е резултат само на вложения на новодошли фирми, но и на повече заеми от компаниите майки за дъщерните им поделения, които развиват бизнес тук. Каквито и да са обясненията, инерцията отпреди няколко години е загубена. И непрекъснато повтаряните от нашите управници мантри за ниско данъчно облагане, квалифицирана работна ръка и облекчаване на административната тежест не успяват да излъжат никого. Страната ни губи позиции като място за правене на бизнес и обиколките на далечни и близки дестинации не водят до каквато и да било промяна.

Ситуацията се усложнява и от



липсата на комуникация между отделните институции



Такъв е например случаят с Агенцията за инвестиции и икономическото министерство. Преди три години тогавашният директор на агенцията Борислав Стефанов открито призна пред в. "Сега", че безуспешно търси връзка с министъра - по това време Драгомир Стойнев. "Звънях няколко пъти, исках среща, за да обсъдим проблемите и работата на агенцията, но той все се оказваше зает", каза тогава Стефанов. И намекна, че е възможно мълчанието на министерството да е умишлено. Затова скоро след този разговор реши да напусне с лаконичното "Няма конкретна причина". Но ако преди три години имаше причина за липсата на комуникация - шефът на агенцията бе назначение на ГЕРБ, но работеше в "експертното" правителство на Пламен Орешарски, то сега няма. И министър, и шеф на агенцията са от Реформаторския блок, но работата отново не върви. Липсата на интерес и желание за работа бе изтъкната като една от основните спънки пред привличането на инвеститори и в доклада на Сметната палата.

В Агенцията за инвестиции работят около 30 души, които непрекъснато се сменят. Ведомството постоянно харчи пари за обучения, но дали заради ниските заплати, дали заради работната среда, но текучеството е смайващо. Едва обучени, експертите бързо си намират нова работа, а на тяхно място идват нови хора, които тепърва трябва да учат как се ухажват инвеститорите. Тук



клишетата, че България е "данъчен рай", не помагат



Помага само персоналният подход, който на практика липсва.

Министър Лукарски също не успява да предложи на фирмите кой знае какво, но напоследък щедро обещава поръчки и вложения в суперпроекти от Китай, Бразилия, Катар... Съществени реални резултати засега няма. В същото време съседните държави набират скорост и предимство. "Ето например в Босна и Херцеговина, които имат както държавни, така и частни и смесени икономически зони, не се плащат ДДС, мита и такси за внос. Безплатно е прехвърлянето на печалби и инвестиции, освободено от мита и такси е оборудването", каза наскоро в интервю зам. -министърът на икономиката Любен Петров. В Турция, където има различни видове зони, също има стимули. В технологичните паркове заплатите на заетите са освободени от всички данъци до края на 2023 г., а 50% от разходите на работодателя за социално осигуряване се поемат от правителството в продължение на 5 г. В Македония инвеститорите са освободени от корпоративен и личен подоходен данък за първите 10 г., както и от ДДС, данъкът върху имотите е 0.1 - 0.2%, без акциз и митнически задължения са суровините.

Всъщност



западната съседка ни изпреварва и в т. нар. икономическа свобода



- годишното изследване на фондация "Херитидж". В него тя е поставена на 47-о място в света, докато България е на 60-о.

В полските индустриални зони стойността на данъчните облекчения за инвеститорите може да достигне максималния размер на държавната помощ като процент от допустимите разходи. За големите предприятия данъчното намаление е от 30 до 50%, за средните - от 40 до 60%, а за малки фирми - от 50 до 70%. Признават им се разходи за нови инвестиции, освободени от данъци са недвижимите имоти.

У нас фирмите не успяват да уредят документите си лесно и бързо, така че да не размислят и да не побегнат презглава другаде. Само един факт е достатъчен, за да опише ситуацията - в България все още липсва реално обслужване "на едно гише", а електронното правителство продължава да съществува само в стратегии за бъдеще време. Големите фирми продължават да си говорят поотделно с всички министерства и органи, за да получат нужните документи за инвестицията си. А с "персонално" обслужване могат да се похвалят само най-големите - вече сертифицирани компании. Но и при тях процедурата не минава без излишна бумащина и разправии.

Държавата тепърва ще пише закон за индустриалните зони, в който ще бъдат уредени тези отношения. Вероятно ще бъдат предвидени и нови стимули, но точно какви - не се знае. Стимули има и в момента, но те очевидно не са достатъчно привлекателни. Предвидени са три опции в зависимост от бранша - обучение на служителите, път до обекта за държавна сметка или поемане на част от осигуровките от държавата за определен период от време. Пред слушателите от бизнеса от далечни страни все още се изтъква и членството в ЕС. Но в днешния свят, когато за елементарни неща ти казват да дойдеш утре, да посетиш няколко ведомства, да чакаш с месеци за елементарни разрешения, плюсовете един след друг се изчерпват.