Наскоро Ройтерс съобщи, че правителството е избрало мениджърите по новата емисия на държавен дълг на обща стойност 3.9 млрд. лева. Щеше да е добре, ако този заем отиваше за рефинансиране на стари задължения, с което да се намали цената на обслужването на тези стари дългове. За съжаление обаче за поредна година новият дълг ще се изразходва за финансиране на прогнозирания бюджетен дефицит и за ликвидни буфери при нужда от финансиране на банки след приключването на предстоящия преглед на активите (стрес тестовете) на банковия сектор. Има предположения, че ако не се наложи да се спасяват банки (което е и по-вероятният сценарий), тези пари ще бъдат използвани за погасяване на падежиращ дълг. Ако следваме тази теза, този ликвиден буфер се явява един празен чек, който правителството ще може да изразходва по свое усмотрение.

Логично е да се запитаме



защо му е на правителството да тегли нов дълг,



след като непрекъснато ни повтаря мантрата, че има огромни ръстове на данъчните постъпления. Причината е, че държавните разходи непрекъснато се увеличават, което не може да бъде скрито от растящите приходи акцизи. Дългосрочните негативни ефекти върху икономиката на държавата от по-високите нива на дълг най-общо могат да се систематизират по следния начин.

Икономическата теория ясно показва, че увеличаването на държавния дълг има дългосрочно влияние върху икономиката, най-вече чрез crowding-out ефекта (ефекта на избутването) - увеличаващите се публични разходи водят до намаление на инвестициите на частния сектор поради факта, че по-високите цени, на които се финансира правителството, вдигат лихвите в реалния сектор. Това от своя страна води до намаляване на конкурентоспособността на икономиката, продуктивността на труда и заетостта - фактори от ключово значение - което ограничава устойчивия икономически растеж.

Повишаващото се равнище на държавен дълг неизменно



увеличава цената на финансирането,



която държавата плаща на дълговите пазари. Това от своя страна се явява директен разход за нас, данъкоплатците - през по-високите финансови разходи за бюджета в бъдеще. Според анализ на Министерството на финансите за 2016-2018 г. съотношението държавен дълг/прогнозен БВП се очаква да възлезе на около 28.9% към края на периода. Предстои да видим дали тази прогноза ще се сбъдне, но досегашният опит дава основания да смятаме, че може да видим и по-сериозно увеличение.

Покачващите се нива на задлъжнялост могат да доведат до скок в данъчното равнище, за да може държавата да покрива финансовите си ангажименти. В същото време двата основни фактора, които генерират чуждестранни инвестиции в България, са ниската данъчна тежест, както и ниските разходи за труд. За съжаление в последната година се заговори за увеличаване на данъците в общините и се въведе нелогичният от икономическа гледна точка данък "уикенд". Към момента все още не е отпаднала възможността и за въвеждането на данък "вредни храни", предложен от Министерството на здравеопазването, въпреки че други две министерства - на икономиката и на земеделието и храните, вече се изказаха критично към проектозакона. Дори коментирането на възможността за въвеждането на подобни данъци оказва негативно влияние както върху инвестиционните програми на съществуващите чуждестранни инвестиции, така и върху потенциалните нови инвеститори.

Основен проблем на публичните разходи е, че



нашите данъци се харчат по изключително неефективен начин



Пример за това е раздаването на обществени поръчки за милиарди на фирми, които са близки до българските партии, на изключително високи цени, които директно ощетяват бюджета. На всичкото отгоре тези обществени поръчки се изпълняват некачествено, като често се налагат повторни ремонти скоро след рязането на лентата.

Друг фактор, който покачва дефицита, а оттам и равнището на държавния дълг, е липсата на така необходимите структурни реформи. Над 30% от планираните публични разходи през 2016 година ще бъдат изхарчени в нереформирани системи, като НОИ, НЗОК и МВР и МО. Тук дори не коментирам публичните разходи за общините, както и за специални сектори на икономиката като транспорт (БДЖ) и енергетика (НЕК).

В момента лайтмотивът на икономистите, които са близо до кабинета, е, че държавата има добри намерения за свиване на бюджетния дефицит и намаляване на дълга през следващите години. Намеренията са хубаво нещо, но както Милтън Фридмън предупреждава: "Голяма грешка е да съдиш за политики и програми по техните намерения вместо по техните резултати!"



ЗАВИСИМОСТИ

Развитите икономики с високи нива на дълг към БВП (над 30%) са реализирали 1.3 процентни точки по-нисък икономически растеж от тези държави с държавен дълг към БВП от по-малко от 30%, установява проучване на ManmohanKumarandJaejoonWoo(2013). Преди това StephenCecchetti, Madhusudan Mohanty and Fabrizio Zampolli (2011) стигат до подобни заключения за вредите на задлъжнялостта върху икономическия растеж, особено след преминаване на нива от 85% дълг към БВП. Структурата на БВП на България от последните тримесечия на 2015 година, както и прогнозата на Европейската комисия също очертават негативна тенденция в динамиката на инвестициите.