Пъпната връв между институциите и бумащината, между чиновника и хартията у нас явно скоро няма да бъде прекъсната. Въпреки че годината е 2016-а, на 1-2 часа път със самолет оттук комуникацията между държава и гражданин е преимуществено виртуална, а в цивилния живот един телефон е достатъчен, за да си пълноценно свързан с целия свят - любовта на българската администрация към входящия номер, подписа, печата, бланката и формуляра си остава непреходна и недокосната от времето.

Седмици след като обяви търг за софтуер за биометрична идентификация на пациентите, здравната каса пусна поръчка и за отпечатване на 423 600 броя здравни книжки. За сведение на тези, които отдавна са забравили какво пък беше това - става дума за синя книжка, в която са вписани данните на здравноосигурения и личния му лекар, а основното й достойнство са празните листа. Те се ползват от зъболекарите, които задължително вписват пломбите и прегледите на пациента по линия на здравната каса. Така информират колегите си, че въпросният пациент си е получил полагащите му се 2 пломби годишно (цели 3 от тази година) и следващият зъболекар, при който пациентът иде, не може да отчете още една пломба пред НЗОК. Книжката е безценна и при смяна на личния лекар - без хартията, на която новият общопрактикуващ да се подпише и подпечата, изборът на лекар е невъзможен. Бумажката има още едно ценно, макар и подобно приложение - без нея не може да се направи временен избор на общопрактикуващ - например за пациент, отишъл на почивка или временно на работа в друг град. И да, естествено - всеки здравноосигурен е длъжен да има здравноосигурителна книжка, предоставена му безплатно от НЗОК.

НЗОК пък си ги набавя обикновено от печатницата на БНБ и при този търг ще плати 3.40 лв. за брой. От 2000 г. досега са раздадени близо 9 милиона книжки,



а манифактурата не спира - появяват се нови здравноосигурени,



които имат нужда от нови книжки, редица недобросъвестни граждани губят книжките си (едва ли заради прекомерна употреба), а има и такива, чиито просто се изчерпват, тъй като там вече са вписани десетки пломби и е нужно ново място за вписване на новите плобми.

Упоритото съществуване на тази абсурдна бумажка щеше да е просто нелепо и смешно, ако не струваше пари и още по-важно - ако не беше изключително показателно. След няколко месеца българският здравноосигурен ще си взема лекарствата от аптека, докосвайки четец с пръста си и това ще е неговата лична и уникална идентификация. Системата ще струва на касата под 450 000 лв. Да, тя е спорна и вероятността да се окаже "внезапна смърт за мошениците" е далеч по-малка от вероятността да затрудни достъпа и да доведе до хаос, но все пак е сравнително нова и евтина технология. В същото време обаче здравноосигуреният ще ходи при зъболекаря си и ще му връчва книжка, в която да опише направената му пломба.

Същата безкрайна глупост важи и за личните лекари, например. Още преди няколко години от касата гордо обявиха, че всички договорни партньори могат да се отчитат онлайн. Малката подробност е, че джипитата още ходят и на крака в районните каси, за да занесат и заверят същите отчети, които пращат и онлайн. Тържественото обещание е от тази година това най-накрая да спре и отчетите да са само електронни, но знае ли човек...

На фона на незаменимата здравна книжка НЗОК върви по трънлив, криволичещ и досега никъде нестигащ път към е-здравеопазването. Електронната здравна карта за всеки пациент се обещава да е "готова догодина" от поне 2004 г. насам. Точно в нея трябва да е всяка информация за пациента - личните му данни и какво е платила касата за него, а картата да служи за идентификация и вход в системата. С нея се засичат дублирания и е доста сложно да се отчитат мъртви души. Последният здравен министър, който



обеща електронна здравна карта, е Петър Москов,



но сега тя е заменена от пръстовия идентификатор, а Москов така и не успява да даде смислено обяснение защо избра него вместо картата. НЗОК имаше електронен здравен портал, който също трябваше да е платформа за електронно отчитане на лекари и болници, и вход за информация за пациентите с личен е-картон. Порталът струваше 300 000 лв. и безславно беше закрит след 1-2 години съществуване. После се появиха уникалните кодове за достъп към досието на всеки пациент. С тях всеки може да види какво е отчитано на негово име и ако не друго, то поне да съобщи на касата, че се води лежал в болница, която не е виждал. Но за да е максимално трудно, кодовете се раздават от районните здравни каси и се получават само лично, затова и интересът към тях е почти нулев. Преди година парламентът отхвърли законова промяна, при това на депутат от управляващото мнозинство - Семир Абу Мелих, кодовете да се раздават от личните лекари и да служат и за нещо като електронен подпис, така че пациентът да може през досието си са подава жалби до НЗОК онлайн. Идеята беше отхвърлена с мотива, че касата няма пари да надгражда с подобни неща информационната си система, а пациентите останаха с възможността да се жалват на касата само на крака, на - естествено - лист хартия, с входящ номер, подпис и печат.

Да не забравяме и другия предшественик на пръстовия отпечатък - влизането в болница само с лична карта. То струваше на НЗОК и болниците, които си купиха чекиращи устройства, 1.5 млн. лв. Електронната регистратура беше въведена преди по-малко от година и натоварена с очаквания да спре мъртвите души, защото все пак повечето хора не раздават личните си карти току-така. Оказа се обаче, че четците не правят разлика между ксерокопие и истинска лична карта и който не е поискал, той не е отчел нелекуван пациент. Затова в момента сме на фаза изграждане на софтуер за биометрична идентификация. Ако тя все пак види бял свят - след като идеологът й Петър Москов изведнъж обяви, че може да спре търга за софтуера, защото му се видя скъп; бързо ще стане ясно дали настъпва "внезапна смърт за мошениците", или не. По-вероятно - не. Най-малкото системата ще дава възможност да се оторизират и други хора и лекарства да се получават и срещу лична карта. С което отново ще се върнем на изходната точка и здравната книжка от 2000 г. - безполезна, но пък стабилна и сигурна.

Лутанията на здравната каса из виртуалния свят може да изглеждат хаотични, но най-вероятно следват твърда логика - първо, да се избягват всякакви възможности за ефективен контрол, и второ - в никакъв случай да не се изпуска хартията.