×

Здравейте, по повод новата страница на в. "СЕГА" ви молим да прегледате информацията, която сте въвели за вашия потребителски профил. При стартирането на новия сайт ще бъдат прехвърлени единствено потребителите, които са потвърдили имейл адреса си. Ще виждате това съобщение, докато не потвърдите вашата информация. Имейлът, който сте използвали за създаването на този потребителски профил е:

(Ако полето е празно, значи нямате въведен имейл адрес и при прехвърлянето на новата страница ще изгубите акаунта си.)


Потвърди по-късно Потвърди СЕГА
:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Земеделският министър Румен Порожанов: Няма опасност за хората
Наводнение в подлеза на СУ Св."Климент Охридски"
СТАТИСТИКИ
Общо 385,759,140
Активни 1,368
Страници 54,609
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Наследството на една литературна страст

Калин Донков
От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с "Ангел Кънчев" 5 намесата ми само щеше да навреди. Минало е и без мен - не съм дори разбрал кога са го приели в съюза. Пропуснал съм и известието за смъртта му през 2009 г. Както се разбира, разминали сме се генерално в този свят.

Тези дни поетесата В. Хр. ми подари неговото изумително творение "Картотека на съвременната българска поезия". Самото заглавие е придружено с пояснение, че книгата съдържа "кратка информация за 10 000 български поети". Издадена е през 2006 г. Когато става дума за поезия, самата дума "картотека" е твърде стъписваща - да се опишат и подредят 10 000 творчески присъствия е задача, която може да надхвърли амбициите на който и да е отделен човек. Самото хрумване е странно и необяснимо, твърде неясно е за какво може да послужи подобно изследване. Но книгата е създадена, издадена е и побира имена и данни, някои от които, извън нея, отдавна да са потънали в гънките на времето.

Авторът споделя за импулса си да събира, да подрежда и най-вече да съхранява данни за поетите от своето време, за предходниците, разказва за своите източници, затова как прибира и запазва дори нищожното парче вестник, ако на него има отпечатано стихотворение. Събирачеството му в един момент се уталожва, канализира се и се осмисля, става стройно и добива своя единствен по рода си характер, чрез който той изгражда екзотичното си дело. Вътре в книгата на Спас Антонов читателят ще намери неочаквани, озадачаващи хрумвания, съпоставяния и противопоставяния, извличане на съвпадения и зависимости, на очаквани и и неочаквани взаимовръзки в пластовете на българската поезия.



Но книгата всъщност не е самата Картотека



Тя само представя, дори по-скоро резюмира съдържанието на рафтовете и пликовете, където е побран внушителният обем на това събираческо дело. Там, обяснява писателят, могат да се видят не само стихове, често и непубликувани, но също портрети, преводи на чужди езици, рецензии и отзиви за издадени стихосбирки, изрезки с нотирани текстове за песни, интервюта и изявления на авторите. Има съобщения за срещи и литературни четения, за награди от конкурси, поздравления за кръгли годишнини, дружески шаржове и екслибриси, съобщения за публикации в чужбина, за участие в международни срещи и конгреси. "С една дума - пише Спас Антонов, - в плика се съдържа всичко, което се отнася до живота и творчеството на даден поет." Броя на изрезките самият той определя на над три милиона. За вас не знам, но аз трудно си представям всичко това събрано в една частна сбирка, натрупано с усърдието на един само човек.

Самата книга, освен че е любопитна, а за мене и респектираща, може и малко да ни позабавлява. Извън огромния списък на поети от всички поколения в нея са подредени и други още "списъци" от имена, които по различен признак се свързват или просто си приличат. Хрумванията са изобретателни и понякога озадачаващи, но така или иначе резултатите са пред нас. Има "списък" на поетите с еднакви собствено и фамилно име, на поети просто с дублиращи се имена, "поети с реципрочни имена и с имена, способни да объркат от читателя", на поети, "които впоследствие са променили името си" или на поети "чиито имена са с особено звучене"(Прангов, Солникова, Остър, Айляков, Лисицов, Колчан, Седянкова, Блъснишки и пр.). Можете да се поровите в "списък" на "поети със страшни имена" ("Разбойникова, Биячева, Секиров, Боздуганов, Касапски и пр.). Имената на 183-ма поети се различават само по една буква и Антонов и тук съставя "списък", който да предотвратява грешки и заблуждения. Има списък на незрящи поети, на поети художници, както и на поети енигматици, т.е. такива, които са "съставители на кръстословици, плетеници, забавни игри и пр.". Има списъци на българските поети и поетеси по зодии. Най-малко (147) сме Стрелците. Има и хороскопи по европейския и по японския зодиак, има вечен календар и т.н.

Черешката на "списъците" е последният: за роднинството между писателите. В него са разкрити и изброени съпружеските, бащинските и пр. връзки между български литератори, които в една изпълнена с псевдоними професия невинаги се проследяват. Независимо от ползата или напротив на такъв списък, той със сигурност е онзи, който ще бъде прочетен от край до край.

"Тази книга - пише Спас Антонов - не представлява антология, където фактите се подбират. Нейната цел е да се види колко хора опитват перото си в това деликатно изкуство - поезията. Както във всяка библиотека... редом до книгите на най-талантливите писатели стоят книгите на по-малко талантливи творци, така и в тази книга до имената на класиците стоят имената на по-малко известни автори... В заключение мога с гордост да заявя, че ако я нямаше тази картотека и тази книга, откъде ще се види следата, която са оставили редица талантливи поети, неспоменати в никакви енциклопедии и справочници... и още много творци, потъващи в реката на забравата..."



Но защо ви разказвам това?



Поглед върху творчеството на Спас Антонов показва, че писателят има наситен литературен път. Издал е повече от двайсет книги и не е пренебрегван от вниманието на критиката. Дори самата "Картотека" е подробно отразена от нея още приживе на автора. Както и да гледаме на написаното от него, писателското му его е било прилично задоволено.

Извън това животът му е пълен с трудови и лични събития: разнообразни професии, квалификации, образования и успехи. Дори злополуките и инцидентите в този живот, които сам изброява, са предостатъчни, за да запълнят едно човешко съзнание. Не е бил скучен този жизнен път и не е била тази Картотека някакъв изход от еднообразието или убиване на времето. По-скоро това е един осъзнат подтик, прегърнат и превърнат в житейско дело. Или по-скоро - една властна, доживотна литературна страст.

Откликването и подчиняването на всяка подхвърлена от съдбата идея оставят на бъдещето достатъчен, макар нерядко озадачаващ резултат. То, бъдещето, обикновено намира с какво и кога да отключи такова наследство. А за човека - какво? Ако човекът има нужда от някакво начало, той не се пита, а го следва...
 "Откликването и подчиняването на всяка подхвърлена от съдбата идея оставят на бъдещето достатъчен, макар нерядко озадачаващ резултат. То, бъдещето, обикновено намира с какво и кога да отключи такова наследство. А за човека - какво? Ако човекът има нужда от някакво начало, той не се пита, а го следва..."
5
4775
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
08 Октомври 2015 19:46
С ваше позволение, ако продължим метафората: с откриването на наследството възниква само правото то да бъде прието от лицето, призовано към наследяване; наследството преминава у наследника само ако той безусловно и изцяло приеме наследството, което е съвкупност от правата и задълженията. Наследникът може да стане правоприемник, само ако разбере какво благо му се дава и поиска да го получи, наред с отговорността за задълженията. Може ли въобще да бъде прието наследството на една страст?
08 Октомври 2015 21:40

-------------------------
Сайтът на Генек
09 Октомври 2015 06:28
Може ли въобще да бъде прието наследството на една страст?

Аз мисля, че може. Но това приемане не зависи от силата на страста, а от качеството на наследството, родено от страста.Това, според мен е и идеята на Калин, залегнала в това есе.Пук може и да бъркам, знае ли чиляк? Както и да е за Калин и хубавото писане:
03 Февруари 2016 11:26
Отворихте тежка тема, над която има какво да се разсъждава. Баща ми казваше:
"Смятам се за богат, защото продължавам да събирам моите изрезки и съм автор на повече от 20 книги с изящна словесност за деца и за възрастни. Гордея се с това богатство." - Натисни тук
Наследството, което остави не са пари, имоти, коли, фирми, което лесно се усвоява. Духовното наследство не може да бъде усвоено от всеки.
Една стая, половината заета от кутиите с милиони изрезки в пликове, другата половина заета с много хиляди стихосбирки на известни и неизвестни поети, които сега не могат да се намерят в никоя антикварна книжарница и в средата 500 екземпляра от книгата "Картотека на съвременната българска поезия". Сравнете това с пещера пълна със злато и скъпоценни камъни и открийте разликата.
Макар, че мен ме гони друга страст (по точните науки), се старая доколкото мога да съхраня поне част от това духовно наследство. В сайта, посветен на татко, Натисни тук събирам това, за което ми стига време и сили. Иска ми се да съхраня картотеката на някакъв носител, по-траен от хартия, но не зная дали ще доживея дотогава.

С благодарност за умната статия,

Людмил Спасов Антонов
син на Спас Антонов
03 Февруари 2016 11:31
P.S.
Тъй като сайтовете не можаха да излязат автоматично, ето ги отново:
http://spas-antonov.blogspot.com - сайт, посветен на татко
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=204097 - статия във вестник "Стандарт"
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД