:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Те ще бъдат съдени за въоръжен грабеж и опит за убийство
Няма магическо ново име, което може да се появи отнякъде, трябва политическа воля, заяви международният посредник
Отсрочката е временна - до приключване на общественото обсъждане на плана за управление
Под възбрана попадат само 4 медикамента за редки заболявания без алтернатива, заяви зам.-министър
СТАТИСТИКИ
Общо 360,071,491
Активни 1,252
Страници 148,392
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Наследството на една литературна страст

Калин Донков
От поета Спас Антонов имам получени две-три писъмца, все по повод някогашни приеми в съюза на писателите. Търся ги сега, но както си му е редът, затрили са се някъде из къщи. Ще се покажат някой ден, когато няма вече да ми трябват. Спомням си, че бяха сдържани, с достойнство написани редове: старият поет търсеше подкрепа да получи справедливост при избора на нови членове. Не направих опит да помогна: при обтягащите ми се отношения с "Ангел Кънчев" 5 намесата ми само щеше да навреди. Минало е и без мен - не съм дори разбрал кога са го приели в съюза. Пропуснал съм и известието за смъртта му през 2009 г. Както се разбира, разминали сме се генерално в този свят.

Тези дни поетесата В. Хр. ми подари неговото изумително творение "Картотека на съвременната българска поезия". Самото заглавие е придружено с пояснение, че книгата съдържа "кратка информация за 10 000 български поети". Издадена е през 2006 г. Когато става дума за поезия, самата дума "картотека" е твърде стъписваща - да се опишат и подредят 10 000 творчески присъствия е задача, която може да надхвърли амбициите на който и да е отделен човек. Самото хрумване е странно и необяснимо, твърде неясно е за какво може да послужи подобно изследване. Но книгата е създадена, издадена е и побира имена и данни, някои от които, извън нея, отдавна да са потънали в гънките на времето.

Авторът споделя за импулса си да събира, да подрежда и най-вече да съхранява данни за поетите от своето време, за предходниците, разказва за своите източници, затова как прибира и запазва дори нищожното парче вестник, ако на него има отпечатано стихотворение. Събирачеството му в един момент се уталожва, канализира се и се осмисля, става стройно и добива своя единствен по рода си характер, чрез който той изгражда екзотичното си дело. Вътре в книгата на Спас Антонов читателят ще намери неочаквани, озадачаващи хрумвания, съпоставяния и противопоставяния, извличане на съвпадения и зависимости, на очаквани и и неочаквани взаимовръзки в пластовете на българската поезия.



Но книгата всъщност не е самата Картотека



Тя само представя, дори по-скоро резюмира съдържанието на рафтовете и пликовете, където е побран внушителният обем на това събираческо дело. Там, обяснява писателят, могат да се видят не само стихове, често и непубликувани, но също портрети, преводи на чужди езици, рецензии и отзиви за издадени стихосбирки, изрезки с нотирани текстове за песни, интервюта и изявления на авторите. Има съобщения за срещи и литературни четения, за награди от конкурси, поздравления за кръгли годишнини, дружески шаржове и екслибриси, съобщения за публикации в чужбина, за участие в международни срещи и конгреси. "С една дума - пише Спас Антонов, - в плика се съдържа всичко, което се отнася до живота и творчеството на даден поет." Броя на изрезките самият той определя на над три милиона. За вас не знам, но аз трудно си представям всичко това събрано в една частна сбирка, натрупано с усърдието на един само човек.

Самата книга, освен че е любопитна, а за мене и респектираща, може и малко да ни позабавлява. Извън огромния списък на поети от всички поколения в нея са подредени и други още "списъци" от имена, които по различен признак се свързват или просто си приличат. Хрумванията са изобретателни и понякога озадачаващи, но така или иначе резултатите са пред нас. Има "списък" на поетите с еднакви собствено и фамилно име, на поети просто с дублиращи се имена, "поети с реципрочни имена и с имена, способни да объркат от читателя", на поети, "които впоследствие са променили името си" или на поети "чиито имена са с особено звучене"(Прангов, Солникова, Остър, Айляков, Лисицов, Колчан, Седянкова, Блъснишки и пр.). Можете да се поровите в "списък" на "поети със страшни имена" ("Разбойникова, Биячева, Секиров, Боздуганов, Касапски и пр.). Имената на 183-ма поети се различават само по една буква и Антонов и тук съставя "списък", който да предотвратява грешки и заблуждения. Има списък на незрящи поети, на поети художници, както и на поети енигматици, т.е. такива, които са "съставители на кръстословици, плетеници, забавни игри и пр.". Има списъци на българските поети и поетеси по зодии. Най-малко (147) сме Стрелците. Има и хороскопи по европейския и по японския зодиак, има вечен календар и т.н.

Черешката на "списъците" е последният: за роднинството между писателите. В него са разкрити и изброени съпружеските, бащинските и пр. връзки между български литератори, които в една изпълнена с псевдоними професия невинаги се проследяват. Независимо от ползата или напротив на такъв списък, той със сигурност е онзи, който ще бъде прочетен от край до край.

"Тази книга - пише Спас Антонов - не представлява антология, където фактите се подбират. Нейната цел е да се види колко хора опитват перото си в това деликатно изкуство - поезията. Както във всяка библиотека... редом до книгите на най-талантливите писатели стоят книгите на по-малко талантливи творци, така и в тази книга до имената на класиците стоят имената на по-малко известни автори... В заключение мога с гордост да заявя, че ако я нямаше тази картотека и тази книга, откъде ще се види следата, която са оставили редица талантливи поети, неспоменати в никакви енциклопедии и справочници... и още много творци, потъващи в реката на забравата..."



Но защо ви разказвам това?



Поглед върху творчеството на Спас Антонов показва, че писателят има наситен литературен път. Издал е повече от двайсет книги и не е пренебрегван от вниманието на критиката. Дори самата "Картотека" е подробно отразена от нея още приживе на автора. Както и да гледаме на написаното от него, писателското му его е било прилично задоволено.

Извън това животът му е пълен с трудови и лични събития: разнообразни професии, квалификации, образования и успехи. Дори злополуките и инцидентите в този живот, които сам изброява, са предостатъчни, за да запълнят едно човешко съзнание. Не е бил скучен този жизнен път и не е била тази Картотека някакъв изход от еднообразието или убиване на времето. По-скоро това е един осъзнат подтик, прегърнат и превърнат в житейско дело. Или по-скоро - една властна, доживотна литературна страст.

Откликването и подчиняването на всяка подхвърлена от съдбата идея оставят на бъдещето достатъчен, макар нерядко озадачаващ резултат. То, бъдещето, обикновено намира с какво и кога да отключи такова наследство. А за човека - какво? Ако човекът има нужда от някакво начало, той не се пита, а го следва...
 "Откликването и подчиняването на всяка подхвърлена от съдбата идея оставят на бъдещето достатъчен, макар нерядко озадачаващ резултат. То, бъдещето, обикновено намира с какво и кога да отключи такова наследство. А за човека - какво? Ако човекът има нужда от някакво начало, той не се пита, а го следва..."
5
4664
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
08 Октомври 2015 19:46
С ваше позволение, ако продължим метафората: с откриването на наследството възниква само правото то да бъде прието от лицето, призовано към наследяване; наследството преминава у наследника само ако той безусловно и изцяло приеме наследството, което е съвкупност от правата и задълженията. Наследникът може да стане правоприемник, само ако разбере какво благо му се дава и поиска да го получи, наред с отговорността за задълженията. Може ли въобще да бъде прието наследството на една страст?
08 Октомври 2015 21:40

-------------------------
Сайтът на Генек
09 Октомври 2015 06:28
Може ли въобще да бъде прието наследството на една страст?

Аз мисля, че може. Но това приемане не зависи от силата на страста, а от качеството на наследството, родено от страста.Това, според мен е и идеята на Калин, залегнала в това есе.Пук може и да бъркам, знае ли чиляк? Както и да е за Калин и хубавото писане:
03 Февруари 2016 11:26
Отворихте тежка тема, над която има какво да се разсъждава. Баща ми казваше:
"Смятам се за богат, защото продължавам да събирам моите изрезки и съм автор на повече от 20 книги с изящна словесност за деца и за възрастни. Гордея се с това богатство." - Натисни тук
Наследството, което остави не са пари, имоти, коли, фирми, което лесно се усвоява. Духовното наследство не може да бъде усвоено от всеки.
Една стая, половината заета от кутиите с милиони изрезки в пликове, другата половина заета с много хиляди стихосбирки на известни и неизвестни поети, които сега не могат да се намерят в никоя антикварна книжарница и в средата 500 екземпляра от книгата "Картотека на съвременната българска поезия". Сравнете това с пещера пълна със злато и скъпоценни камъни и открийте разликата.
Макар, че мен ме гони друга страст (по точните науки), се старая доколкото мога да съхраня поне част от това духовно наследство. В сайта, посветен на татко, Натисни тук събирам това, за което ми стига време и сили. Иска ми се да съхраня картотеката на някакъв носител, по-траен от хартия, но не зная дали ще доживея дотогава.

С благодарност за умната статия,

Людмил Спасов Антонов
син на Спас Антонов
03 Февруари 2016 11:31
P.S.
Тъй като сайтовете не можаха да излязат автоматично, ето ги отново:
http://spas-antonov.blogspot.com - сайт, посветен на татко
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=204097 - статия във вестник "Стандарт"
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД