|
| Бедни и бездомни на първомайска манифестация в Катовице, Полша. |
----
През 2013 г. "Ню Йорк таймс" съобщава за случая "Карина", самотна майка на 36 г., датчанка, която живее на помощи от 16-годишна. Дания от години поддържа една от най-щедрите социални системи на Европа и Карина успява да прибира над 2300 евро месечно - доход, който й позволява да живее охолно, без да работи. В статията се разказва и за Робърт Нилсен, който лежи на правителствени помощи повече от 12 г. Робърт никога не е опитвал да търси работа, нито пък възнамерява тепърва да го прави. Според думите му той има "късмета да съм роден и да живея в Дания, където правителството е готово да ме издържа". Тази армия от доброволни безделници вече започва да тревожи редица държави.
Привържениците на социалната държава смятат, че истории като тези на Карина и Робърт са изолирани случаи, даже за Дания. А пък Дания съвсем не е типичен пример за Европа. Само че по-внимателен прочит на статистиката на ЕК и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показва, че комбинацията от щедри помощи и нисък коефициент на заместване на доход от работа в много страни е такава, че веднъж попаднал в системата, човек просто няма стимул да излиза от нея.
Социалната помощ в крайна сметка би следвало да бъде
временна мярка, а не перманентен начин на живот,
напомнят Танър и Хюз. Ако самото подпомагане не стимулира човек да търси активно работа, то се превръща от спасение в капан. И вместо да помогне, всъщност създава дългосрочна зависимост. Докладът им констатира, че реформите са налице, но резултатите от тях - не съвсем. В твърде много европейски страни животът на помощи продължава да бъде съвсем рационален избор пред алтернативата да работиш.
При сравнението на различните социални политики се забелязва обратна зависимост между щедростта на помощите и строгостта на регулациите на трудовия пазар, т.е. страните с големи помощи имат по-гъвкав пазар на труда, и обратно. По този показател има ясно разграничение между нордическия или понякога наричан датски модел на северните държави заедно с Германия и Холандия и Южна Европа - страни като Италия, Португалия и Испания. В първия случай пазарът на труда е освободен от регулации, но пък за сметка на това има щедра закрила на работещите срещу подводните камъни на либералния подход. Във втория, към който спада и България, социалната закрила не е толкова голяма, но пък пазарът е силно регулиран, практически оставя социалната цена да бъде платена от работодателите. С други думи, в Южна Европа помощите не обезсмислят толкова търсенето на работа, но пък шансовете да се намери такава са по-малки, докато в Северна Европа е лесно да намериш работа, но пък няма кой знае какъв смисъл да работиш. Интересното е, че резултатът и при двата модела е дълъг престой на помощи и без работа.
В някои страни социалното подпомагане надхвърля 9% от БВП - Дания, Финландия, Франция, Швеция. В други не достига и 4%, например Латвия, Естония и Чехия. С малко над 4% от БВП за системата на социалното подпомагане България се ориентира към дъното, но пред Румъния. Средно в ЕС се харчат 6.9% от БВП за социално подпомагане, като тук не влизат здравноосигурителните системи, пенсиите и обезщетенията за безработица. В случая авторите разглеждат само програмите, целящи да облекчат бедността.
Структурата на социалното подпомагане е различна - Австрия, Белгия, Холандия, Португалия и Испания насочват най-много финансиране през социалните помощи, докато България, Ирландия, Словакия и Великобритания плащат повече през семейни и детски помощи, отбелязват авторите на изследването. Чехия, Латвия и Полша пък наблягат най-вече на жилищно подпомагане.
Един самотен родител в 9 европейски страни получава над 15 000 евро годишно, а в шест - над 20 000 евро. Най-щедрата сума е в Дания - 31 709 евро. На другия край сме ние с Унгария и Румъния. В 10 страни помощите са под 5000 евро годишно, като по-нисък размер на помощите от нашите има само в Румъния. У нас в момента една самотна майка с две деца без никакъв доход получава годишно 3253 лв. базова помощ - толкова са енергийните помощи, нейното подпомагане като социално слаба и детските на децата (в доклада е посочена сумата 1334 евро годишно подпомагане за същата категория към 2013 г., като не са взети предвид енергийните помощи). В много случаи държавата поема и наема за жилище на тази жена, както и разходи, свързани с децата - такса за детска градина, пари за подготовка на първия учебен ден, учебници и др. Въпреки много ниския размер на помощите спрямо Европа не е трудно да се види защо
у нас също има професия "безработен"
Средномесечно базовият размер на помощите за самотната майка е около 270 лв. При минимална заплата от 380 лв. един ниско платен работник получава чисто 298 лв. Т.е. с различните добавки помощите могат да надхвърлят дохода от работа.
В 9 страни - Белгия, Чехия, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия, Словения, Великобритания помощите за майка с две деца надхвърлят минималната заплата. Във Великобритания помощите са даже 160% от най-ниското възнаграждение. За България докладът на института "Кейто" изчислява, че подпомагането е около 60-70% от минималната заплата. Под нас са Португалия, Унгария и Румъния, а в Румъния съотношението е под 50%.
Любопитно е сравнението между помощите и средната заплата. В 11 страни помощите са над 50% от нетния доход на човек, който работи на средна заплата. В 6 държави съотношението е над 60%, а в Дания надхвърля 70%. При нас помощта за самотен родител с 2 деца е около 30% от нетната средна заплата, като по-ниско е съотношението само в Румъния.
След като плащаш на човек повече да не работи, отколкото да работи, то никога няма да го принудиш да започне работа, отбелязват авторите на доклада. И въпросът не е просто в достъпните и щедрите помощи. Ходенето на работа също влече със себе си загуби и разходи. Човек трябва да плаща данъци, губи голяма част от социалните си придобивки. Тази зависимост се измерва от т.нар. капан на безработицата. Той показва процента от брутния доход, който е отнет чрез комбинирания ефект от начислените данъци и социалните осигуровки и загубата на обезщетението за безработица и други социални помощи, когато безработното лице се върне към заетост. В Австрия, Хърватия и Дания този процент за самотния родител с две деца е 100, т.е. на практика човек няма да спечели нищо в повече, ако мине от помощи към работа. Като вземем предвид и загубата на свободно време и време за децата, както и разходите, свързани с ходенето на работа, човекът даже ще е на загуба. В 16 страни "капанът на безработицата" надхвърля 50%. У нас процентът е 18.4. Само в Словакия няма отнемане на доход. (Данните са за самотен родител на две деца и започване на работа с половината от средната заплата за страната.)
Редица европейски страни опитват да облекчат този проблем, като предлагат данъчни отстъпки, обикновено за хора с деца и ниски доходи. Усилия се наблюдават най-вече в северните страни. В Австрия, Белгия и Германия например има специални бонуси за продължително безработни, които започнат работа. Във Финландия има отстъпки при националните и местните данъци, както и за здравните осигуровки. Ирландия дава добавки на семейства с деца, стига да имат определен брой изработени часове, като има и подоходен тест.
Дотук ставаше дума за самотни родители с деца. Един "обикновен" безработен - без семейство и други членове на домакинството, получава много по-малко. Тук въпросът не е само дали една сума се дели на три или на едно, а как една държава фокусира своята социална система върху помощите за деца. В тази категория бедни всички страни предлагат по-малко от 20 000 евро годишно. Няма изненада, че Дания е номер едно. Макар и другите да не са толкова щедри, помощите пак изглеждат солидно на фона на минималната заплата. В осем държави надхвърлят половината от минималната заплата, а в Ирландия, Холандия и Великобритания са повече от 80%. У нас базовата помощ е малко над 20% от минималната заплата, а под България е Румъния.
--------------------
Някои стъпки в правилната посока
Повечето европейски страни обвързват получаването на помощи с някакъв тип изискване за трудова дейност. Почти всички например изискват регистрация в бюрата по труда, активно търсене на работа и приемане на предложена позиция. В противен случай помощите могат да бъдат спрени. Как обаче се спазват тези изисквания вече е отделен въпрос. Например изискването човек да търси работа и да приеме предложената позиция има по-малко практически смисъл в страна със силно регулиран пазар на труда и висока безработица. Човек може да търси с години работа, без да намери, като междувременно живее на помощи и не прави нищо за подобряване на своето състояние. 15 страни в ЕС имат безработица над 10% към 2013 г. (вкл. България), което означава, че при липса на други рестрикции условието да се търси работа не носи кой знае каква полза.
Великобритания
Великобритания обедини 6-те големи социални програми в една обща помощ. Така консолидираната сума падна на 500 паунда седмично за семейство и 350 паунда на човек. Според оценки на социалното министерство 40 000 домакинства ще усетят намаление на помощите, което е 1.6% от домакинствата, които получават подпомагане. Идеята, казват от правителството, е това да е помощ, а не нещо, което много хора не могат да изкарат с труд. Същевременно стремежът е да се постави акцент върху закрилата на децата. Прогнозата е след окончателното въвеждане на промените 2.8 млн. британски домакинства, най-вече двойки без деца, да получават по-малко, отколкото сега, макар че промените не засягат хората в заварено положение. 3.1 млн. домакинства пък ще бъдат зарадвани от новата система с увеличение. Освен това помощите вече ще се изплащат всеки месец, а не седмично или веднъж на две седмици и ще отиват директно при хората, а не при посредници, например хазяин, както е сега. С други думи, бедният ще бъде третиран като възрастен индивид, а не като бебе, което трябва да бъде вардено от държавата.
Холандия
Тук нещата и преди бяха строги, но сега съвсем се затягат. Кандидатите за подпомагане трябва да докажат, че са прекарали най-малко 4 седмици в усилено търсене на работа, преди да получат достъп до системата. А щом почнат да получават помощи, ще трябва или да работят, или да изпълняват някаква доброволческа общественополезна служба. Паралелно с това държавата значително увеличава данъчните облекчения за ниско платените работещи.
Хърватия
До 2013 г. най-новата членка на ЕС имаше доста усложнена система с около 80 различни програми, управлявани от 8 министерства и още повече местни администрации. През 2013 г. страната въвежда гарантиран минимум, който консолидира 4 програми за социални помощи, ветерани от войните и продължително безработни. Въвежда се и максимален размер на помощта, за да не може тя да надхвърля минималната заплата. Новост е и тримесечният преходен период при започване на работа, за да се намали ефектът на капана на безработицата.
Словакия
Словакия въведе изискване за минимален брой часове, които трябва да бъдат прекарани в търсене на работа или заетост, за да получи човек право на помощ. Минимумът е 64 часа месечно. При започване на работа бедният продължава да получава помощи в продължение на 6 месеца. Целта на промените е да се гарантира, че домакинство с работещ член получава повече чист доход от такова без работещи хора. Разликата между доходите на двете домакинства действително значително се увеличава в резултат на реформата - над 100 евро между 2013 и 2014 г.
Ирландия
В Ирландия 23.9% от хората живеят в домакинства с ниска заетост, което е най-големият дял в ЕС и двойно повече от средните нива за съюза. От тази година всяко домакинство, което увеличи дохода си чрез работа, продължава да получава и помощи за известен период от време. Досега помощите се спираха веднага, щом се надхвърли прагът за достъп и хората нямаха интерес да търсят работа. Промени се предвиждат и при жилищното подпомагане, тъй като сега то се спира веднага щом човек работи над 30 часа седмично.
В ОБРАТНА ПОСОКА
Естония, която беше пример за излизане от кризата, увеличи размера на помощите и минималната заплата с 35% от 2012 г. насам. Двете големи държави на стария континент - Франция и Германия, не правят нищо съществено за реформиране на системите си. Франция премахна възрастовите ограничения за получаване на помощи и обеща в следващите 3 г. да построи 45 000 нови жилища, за да осигури достъп до жилище на млади хора. От друга страна обаче обяви, че ще обедини два вида добавки за започване на работа и за гарантиране на минимален доход от януари 2016 г. Целта е да се опрости системата, да се стимулират хората да започнат работа и да се осигури достъп до помощи на млади хора, които полагат труд. Новата добавка ще се плаща месечно и ще зависи от доходите в домакинството. И накрая Германия - тук също бяха увеличени помощта и минималната заплата, въведоха се нови помощи като училищен обяд за деца от семейства с ниски доходи, както и нова добавка за гледане на дете.
не знам дали си ф течение, но ранният XIX век мина.
А какъв му и стимула на нашия човек да работи, щом ще си ги взима парите и ако работи, и ако не работи? Между другото, помощите си ги получаваш, за дете, за квартира, енергийни и каквото там дават, поне в България и в Германия е така, ако си работещ беден, както и ако си безработен беден, което в статията нещо са пропуснали. Обаче, ако си изкарал 10 години на помощи, демек не си учил, не си работил и съответно, нищо не можеш и нищо не знаеш, а вече не си и млад, работата, която можеш да започнеш, най-вероятно не си струва да я работиш, даже и да не са 1800 помощите.
