:: Добре дошъл CommonCrawl [Bot] (Бот)
Ако си мислят, че така ще повлияят на кандидатпрезиденската кампания, дълбоко се лъжат, добави той
От партията на Лютви Местан отричат да имат общо с кърджалийската асоциация
Преди това ГДБОП и ДАНС са арестували и дневната, и нощната смяна
СТАТИСТИКИ
Общо 352,627,808
Активни 1,384
Страници 82,079
За един ден 1,302,066
Истинската история

„Съединение или смърт”

Тъмрашкият родопски клин и Кърджалийско остават в Османската империя след Съединението
Обобщен картографски изглед на Тъмрашкия родопски клин с околните му селища от земите на Източна Румелия за времето от 1879 г. до 1886 г. От ляво и от дясно - следи от изоставеното с. Тъмраш през 1972 г. Карта на автора по (Ангел Вълчев 1973).
Не е ясно дали ония, които така настървено обсъждат Българското съединение от септември 1885 г. си дават ясна сметка, че то оцелява по чудо. Богатият набор от извънредно важни международни събития, които се стичат крайно благоприятно за признаването на този най-съществен следосвобожденски всебългарски акт, са в основата на неговия успех. Съединението остава пряко продължение на Освобождението (вж. Свързани текстове), неразривно свързано с него и също препълнено с исторически поуки, които в следващите 130 години час по час се изхитряме да забравяме. Във всяко дълбоко разделено общество, като българското, припомнянето на историческите поуки и преодоляването на политическите заблуди обичайно е муден, тежък и болезнен процес. Такъв катарзис България се наложи да изживее два пъти до Втората световна война; както изглежда предстои ни не след дълго трети. Дано поне този път да е безкръвен.



* * *

Не може, разбира се, да се отрече нито народното единение, нито отчаяната решимост на българите от двете страни на Балкана, нито всеобщата готовност за саможертва за обединението на българското землище по време на подготовката и осъществяването на Съединението, нито бляскавата дипломатическа игра на българското княжеско правителство, неподобаваща на току-що създадена държава. Историческият ни опит обаче е прекалено категоричен - всичко това, а и много повече понякога, се оказва съвсем недостатъчно за постигането на националните ни идеали. Неутешителната истина е, че успехът на Съединението виси на косъм чак до пролетта на 1886 г. и именно благоприятното стечение на обстоятелствата решава изходът от това "народно опиянение". При това, не без болезнени загуби.

Народното единение, масовата и безпрекословна решимост за саможертва в името на събирането на поне тези две големи части от българското землище - свободното Княжество България и автономната в границите на Османската империя Югоизточна България (назована принудително Източна Румелия за да не се разпознае областта като част именно от българското землище), сякаш не правят кой знае какво впечатление след Априлското въстание и след Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. И единението, и саможертвата, и решимостта да се отдаде на Отечеството всичко, което е потребно без остатък са все части от масово изповядван морален дълг към отечеството; те нито са за чудене, нито са възприемани като нещо необичайно.

В дипломатическата шетня покрай признаването на Съединението обаче - чак до подписването на Българо-турската спогодба за съединението на Княжество България и на Източна Румелия (Югоизточна България) на 5 април 1886 г., българското правителство и самият княз Александър показват бляскава техника за убеждаване и водене на преговори, неподобаваща на младата българска дипломация. Подпомогнати от изключително благоприятното стичане на обстоятелствата в съвременните им международни отношения това се превръща в пръв голям и безспорен дипломатически успех на България. Вероятно ще трябва да се съгласим - на всеотдайния и небесните сили помагат.

За признаването на Съединението се налага България да плати определена цена, нейният размер е определен в Българо-турската спогодба от 5 април 1886 г. (вж. Извори). Веднага ще трябва да се уточни - цената е поносима и, както се оказва, временна. С подписването на тази спогодба завършва на практика Цариградската посланическа конференция, в която участват великият везир Кямил паша (1833-1913), българският министър на външните работи Илия Цанов (1935-1901) и дипломатическите представители на великите сили в столицата на Османската империя. Спогодбата е резултат от наистина впечатляващо дипломатическо майсторство; в нея признаването по същество на един акт като Съединението, коренно противоречащ на загробващия Берлински договор, е изведен и майсторски вплетен в самата структура на същия този Берлински договор, комуто противоречи изначално.

Впрочем един друг недатиран документ, съставен преди 20 януари 1886 г. ("Изложение на министъра на външните работи и изповеданията за мисията му в Цариград, посветена на Съединението"; В: Кореспонденция по въпроса за Съединението, София, 1886) ни показва колко по-тежка можеше да се окаже цената на Българското съединение. Първоначалните варианти на заключителния документ на Цариградската посланическа конференция предвиждат тежки тежки финансови (България да плаща за извършеното Съединение на Османската империя по 200 хиляди турски лири годишно) и военни клаузи. Последните са включени впрочем по внушение на Англия и са поискани от представителя на Високата порта във Вакъфската комисия Гадбан ефенди. Те предвиждат, накратко, българската войска да съставя неразделна част от османската войска; султанът да е върховен командант на българската войска; една почетна гвардия от българската войска да се намира в Цариград на служба при султана и пр. и пр.



* * *



За бългоромохамеданското население в Тъмрашкия родопски клин си струва да се поразговорим друг път нарочно. Неговото участие в събитията от 1876-1912 г., самоуправлението на тия земи във времето от Освобождението до Цариградската конференция (1886 г.), а и произходът му, в крайна сметка, са толкова поучителни от гледна точка на народностното ни разслояването, че си струва да бъдат обсъдени нарочно и непременно.

Дори сега обаче ще е добре да се припомни, за да няма неразбрали и съмняващи се, че още Павел Шафарик (1795-1861) в основополагащата си книга Славянски народопис" (Прага, 1842 г.) е непреклонен - "българска реч" звучи и в селата, обитавани от българомохамедани, включително и в "околностите на Доспат [в непосредствена близост до западната граница на Тъмрашкия клин]". Впрочем дори Шафарик знае добре, преди почти два века, че по тия земи живее не някакво старо мюсюлманско население, каквото впрочем не би могло и да съществува, а новоислямизирани християни, отказали се от вярата си поради "дълговременно притеснение, но пазещи, впрочем, и сега още родния си [български] език." Както за Шафарик, така и за всички съвестни учени, българомохамеданите не са отделна етническа общност, както неведнъж сме подчертавали дебело и тук, а неразделна част от българската народност. И това трябва да се помни винаги.

* * *

Нека се повторим в края. Цената за Българското съединение бе болезнена, но напълно приемлива. При това - тя бе платима за малко, само до 1912 г. Временното отстъпване на родопските села в Тъмрашкия клин и на Кърджали с неговата най-близка околност на Османската империя можеше да се приеме като болезнена, но поносима жертва от един народ, на чийто знамена по време на Съединението бе изписано "Съединение или смърт". Малко по-късно, на 20 септември 1885 г. (вж. Свързани текстове), митрополит Климент непреклонно заявява на срещата си в Копенхаген с император Александър III (1881-1894), че българите "биха предпочели да загинат", но да не допуснат разединение. Обичайно в историята такава крайност е характерна единствено за народите, които не само помнят славното си минало, но и са твърдо решени да пребъдат. Точно както нас, българите.



Извори



"1. Главното управление на Източна Румелия [Югоизточна България] ще се повери на българския княз [Александър (1879-1888)], съгласно чл. 17 от Берлинския договор [подписан на 1 юли 1878 г.; според чл. 17 генералният губернатор на Източна Румелия се назначава от Високата порта със съгласието на великите сили за срок от 5 години].

2. Докато управлението на Източна Румелия и онова на българското княжество са в ръцете на едно само и също лице мюсюлманските села от Кърджалийския кантон, както и мюсюлманските [българомохамеданските] села, находящи се в Родопската част [в т. нар. Тъмрашки клин] и оставени досега [след Сенклеровия метеж през 1878 г.; вж. основния текст] вън от администрацията на Източна Румелия, ще се отделят от тази област и ще се управляват направо от [цариградското] императорско правителство, и то в замяна на правото на Високата порта, поставено в първата алинея на чл. 15 от Берлинския договор [според която султанът поема задължението да брани границите на Източна Румелия].

Определянето на границите на тоя кантон и на въпросните села ще стане от една техническа комисия, назначена от Високата порта и българския княз. То ще се извърши на мястото и при това ще се вземат в съображение най-добре стратегическите условия, нужни за интересите на императорското правителство.

3. За да се обезпечи вечно (perpetuellement) редът и тишината в Източна Румелия, както и благоденствието на всички поданици на Негово Императорско Величество султана, живущи в тази област, една комисия, назначена от Високата порта и българския княз, ще се натовари да изучи Органическия устав и да го измени съгласно изискванията на положението и местните нужди. Всичките интереси на императорското отоманско съкровище също ще се вземат под внимание.

Тази комисия в един срок от 4 месеца ще свърши работите си, които ще трябва да се подложат за санкциониране на конференцията в Цариград . . .

4. Всичките други разпореждания на Берлинския договор, отнасящи се до Българското княжество и до Източна Румелия, са и остават запазени и изпълняеми . . .

Направено и подписано в Цариград на 5-ия ден от м. април на 1886 г. в Императорския кьошк на Топхане."

Из Българо-турска спогодба за съединението на Княжество България и Източна Румелия (Югоизточна България), Цариград, 5 април 1886 г.







Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=615307

(Със Съединението завършва Освобождението на България)

14
16736
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
09 Септември 2015 19:49
Иван Петрински
09 Септември 2015 21:40
Напълно погрешна теза.
Съединението е признато благодарение на разгрома на сръбските войски. Тогава вестниците в Европа писали :" капитаните победиха генералите." Българската армия, водена от капитани, разгромили сръбската, командвана от генерали. Българите станали обект на възхищение, "на мода". Ако Сърбия не беше ни нападнала и после бита, съединение нямало да има. Достатъчно е била в една вербална нота, в която великите сили да поискат незабавното изтегляне от Източна Румелия.
09 Септември 2015 23:06
Три пъти:
Богатият набор от извънредно важни международни събития,които се стичат крайно благоприятно

и именно благоприятното стечение на обстоятелствата

Подпомогнати от изключително благоприятното стичане на обстоятелствата в съвременните им международни отношения

Ми да беше казал в благоприятен стил кои са, защо са толкова благи.

10 Септември 2015 02:32
Извършено от русофобите Стамболов и З.Стоянов дело няма какво да се празнува. Най добре да си спомним родопската република по случая.
10 Септември 2015 08:39
благоприятни, неблагориятни, каквито и да са условитя в тогавашните международни отношения, важното е едно - зад гърба на политиците стои един народ, който е готов да умре, но да не допусне разединение! и българската политика, ръководена от княз Александър Батенберг се възползва максимално точно от този факт! поради което и личността на княза е неглижирана упорито от цялата ни историография, главно поради това, че усилията му са били насочени в интерес на България, което в онова време е било против интересите на Русия. това е важно да се отбележи, защото българската политика е имала възможност да направи същото по време на Балканските войни, но не се е справила.
друга важна причина, поради която българската политика не успява да постигне националните цели и е следствие от Съединението е следната /интересно защо винаги пропускано от историците/: когато българите заявяват, че ще умрат, но няма да се откажат от Съединениео, в Англия променят позицията си за непризнаване и казват, че щом нещата отиват да се леле кръв са склонни да преговарят и да го подкрепят. но имат едно важно условие - Източна Румелия ДА, но Македония НИКОГА! и българите приемат това условие, коерто е и "благоприятното" обстоятелство, накарало Англия да подкрепи Съединението. което българската политика, доминирана в последствие от мекедонски бежанци, винаги премълчава. и е причината, поради която България винаги удря "на камък" в стремежите си да присъедини Македония или части от нея, като същестевременно губи ограмни завоевания на други места - Мидия - Енос, например.

ПП това е и за инфо на "колегата", който си мисли че сръбско-българската война, между другото в международните отношения такава няма, е причината за признаване на Съединението. тя е причина само за тези, за които леенето на кръв в полза на интересите им е без значение. за тези, за които "без оглед на жертвите" е обичайна практика.
10 Септември 2015 12:10
suhar
2015-09-09 21:40:36
Напълно погрешна теза.
Съединението е признато благодарение

Ами Съединението въобще не е признато и Петрински посочил в Източниците.

1. Главното управление на Източна Румелия [Югоизточна България] ще се повери на българския княз [Александър (1879-1888)], съгласно чл. 17 от Берлинския договор [подписан на 1 юли 1878 г.; според чл. 17 генералният губернатор на Източна Румелия се назначава от Високата порта със съгласието на великите сили за срок от 5 години].
.............................
4. Всичките други разпореждания на Берлинския договор, отнасящи се до Българското княжество и до Източна Румелия, са и остават запазени и изпълняеми . . .

Петрински обаче гузно премълчава кои са били най-яростните противници на съединението на Посланическата конференция (аз я наричам Втора царирадска конференция).
Чакам Котка, Генек и с-ие да допълнят тази празнота.
10 Септември 2015 12:31
Русия била против, не защото по принцип е била против него, а защото искала то да се осъществи благодарение на нея. Западните държави искали обратно, за да се откъсне България от Русия и даже да се скарат. Както и станало.
10 Септември 2015 12:40
Тоз път много,много слаба подкрепа за Петрински от петата колона.
Сал един домашен любимец му е най верен.
Що тъй?
Или без да иска с тази тема И.П. е стъпил накриво и настъпил по мазола някои по ботушите.?
10 Септември 2015 13:21

Сигурно ли е въобще, че днешната статия е статия, а не преждевременно изпратена чернова?
10 Септември 2015 13:21
по сопогите, май.
10 Септември 2015 13:35
Федя.

как да се разбере липсата на признаване при наличието на:

"Из Българо-турска спогодба за съединението на Княжество България и Източна Румелия (Югоизточна България), Цариград, 5 април 1886 г."
10 Септември 2015 14:00
ruff
10 Септември 2015 13:35
Федя.

как да се разбере липсата на признаване при наличието на:

"Из Българо-турска спогодба за съединението на Княжество България и Източна Румелия (Югоизточна България), Цариград, 5 април 1886 г."

Ами прочети пак извадката от по-горе.
Вместо Гаврил Кръстевич е назначен българският княз (Александър І.) съгласно чл. 17 от Берлинския договор [подписан на 1 юли 1878 г.
Оставалото
4. Всичките други разпореждания на Берлинския договор, отнасящи се до Българското княжество и до Източна Румелия, са и остават запазени и изпълняеми .
10 Септември 2015 14:04
Впрочем, точно тази "хлъзгава" спогодба прави изключително значимо за нашата история обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908г. Това е ГОЛЯМАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПОБЕДА на България. С признаването на Независимостта, Великите сили всъщност признават и Съединението.
Ма тази дата предстои много скоро и ми е много любопитно какви ще ги натвори Петриски в нейна чест.
10 Септември 2015 15:45
suhar 09 Септември 2015 21:40
Напълно погрешна теза.
Съединението е признато благодарение на разгрома на сръбските войски. Тогава вестниците в Европа писали :" капитаните победиха генералите." Българската армия, водена от капитани, разгромили сръбската, командвана от генерали. Българите станали обект на възхищение, "на мода". Ако Сърбия не беше ни нападнала и после бита, съединение нямало да има. Достатъчно е била в една вербална нота, в която великите сили да поискат незабавното изтегляне от Източна Румелия.

За съжаление има разлика между защита и признаване на Съединението. Защитата е в посочената от теб война, едно от най-геройските събития в историята ни, но признаването си зависи от шайката европейски ционисти.
Иначе Тъмраш е разорен през 1912 години от перущенци, които отмъщават за участието на доброволци от Тъмраш в башибозушкото разгромяване на Априлското въстание, в което Перущица дава жертви наравно с Батак.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД