Ден след като независимият депутат Велизар Енчев обяви, че заплатата на бившия управител на БНБ Иван Искров е била 45 хил. лв. месечно, въпросът развълнува парламента. Реформаторите Петър Славов и Мартин Димитров внесоха в деловодството на НС питане до финансовия министър Владислав Горанов за размера на вноската на БНБ в държавния бюджет за 2013 и 2014 г. и какви са заплатите на ръководството на трезора. Освен това те настояват да разберат от вицепремиера Томислав Дончев каква е политиката на Министерския съвет към институциите, които сами определят своите възнаграждения, какъвто е случаят с централната банка.

Според Закона за достъп до обществена информация при подобни обществено значими теми Горанов не може да се позове на търговска или друга тайна, смятат от РБ. "Неуместно е и да се казва, че заплатата на гуверньора не е от значение. Логично е институциите, които сами определят заплатите си, да се съобразяват с това какви приходи генерират и колко ефективно изпълняват задълженията си", смятат двамата депутати. И питат дали е нормално да се получават такива внушителни суми, докато фалира банка, а други изпитват трудности. Петър Славов и Мартин Димитров напомнят, че издръжката на БНБ се увеличава непрекъснато и за последните три години е набъбнала с 13.6 млн. лв.

Няколко часа по-рано Горанов се опита да се измъкне, че не е наясно със заплатата на Искров, но възнагражденията в търговските банки били значително по-високи, макар че отговорностите им за значително по-малки. "За висока отговорност и за важни решения трябва да се получава добро възнаграждение", заключи Горанов с обяснението, че парите на ръководството на БНБ не бива да са обществено известни.

БНБ винаги стриктно е пазила в тайна заплатите си. През ноември м.г. трезорът отказа да предостави данни на Института за модерна политика информация (ИМП) по въпроса. Според ИМП полученият отказ е напълно незаконен и не отговаря на международната практика. Появиха се и информации за заплатите на някои от световните финансисти. Така например шефът на ЕЦБ Марио Драги е взел 379 608 евро за цялата минала година, а заместникът му - 325 392 евро. За 2014 г. пък управителят на Bank of England е получил 480 хил. британски лири.

Вчера новоизбраният управител на БНБ Димитър Радев официално встъпи в длъжност на закрита за медиите церемония. Според пресцентъра на трезора Радев обявил кризата от последната една година за овладяна и че БНБ е излязла от нея много по-силна. Пред парламента Радев обяви, че смята да запази двама подуправители от сегашния състав на УС на БНБ. Той внесе в деловодството на парламента кандидатурите на Калин Христов за ръководител на управление "Емисионно", а сегашният шеф на управление "Банково" Димитър Костов да поеме банковия надзор. Нина Стоянова е предложена да ръководи банковото управление.

Изборът на Радев разгневи част от депутатите. РБ не хареса Димитър Костов, тъй като "е част от кабинета на Жан Виденов". "По време на този кабинет доста банки в България фалират. При това положение и след случая "КТБ" същият човек да бъде предлаган за подуправител, и то на "Банков надзор", на нас не ни изглежда подходящо", бе категоричен Мартин Димитров.

------ПРОМЯНА

Поредна промяна в Закона за банковата несъстоятелност подготвят управляващите. С новите текстове всички списъци, които синдиците изготвят и са важни за кредиторите на банката, ще се публикуват в Търговския регистър. Вносителите са депутати от всички партии в НС. Според тях в момента пасивите и активите на банките са в много по-голям размер, отколкото при писането на Закона за банковата несъстоятелност, пише в мотивите на вносителите. Заради това е наложително осъвременяването на сроковете и начините за информиране на кредиторите на банката. От мотивите е видно, че промените целят да подпомогнат работата на синдиците на КТБ, на които им предстои именно изготвяне и публикуване на списъците на вземанията от фалиралата банка.